Д-р Галя Колева завършва медицина през 1993 г в Стара Загора, практикува десетина години обща медицина и гастроентерология, специализира клинична и консултативна психология. Има завършена магистърска програма по хомеопатична терапия. Откакто съм напуснала поликлиниката някъде 2002 г, казва тя, се занимавам активно и единствено само с хомеопатия. В момента д-р Колева е част от екипа на Медицински център „Хирон”-София
Как решихте да се занимавате с хомеопатия?
Напуснах работа някъде около 30 годишна възраст, смених си живота тотално. Не започнах да се занимавам с хомеопатия, защото съм я познавала или в търсене на някакво решение. Просто в живота ми имаше хора, които харесвам. И се оказва, че един се занимава с хомеопатия, втори също – и на мен ми стана интересно, защо тези хора, с които искам да общувам, са избрали хомеопатията. Поводът да се обърна към хомеопатията бяха колеги. И когато човек пробва нещо – първият път с усмивка, вдигане на рамене, до момента, в който не види резултат, който да го впечатли и да реши, че повече не може да си стои в кабинета и да пише рецепти. И това беше причината да приключа с течащата ми в този момент специализация по вътрешни болести, и с всичко останало, и да започна тотално ново обучение по клинична хомеотерапия.
Къде учихте хомеопатия, ученик на кого се смятате и от колко време практикувате?
Един от първите курсове, в които съм била в досег с хомеопатията е бил на Витулкас, после на Александра Делиник – тя водеше магистърската програма към Спортна академия, единствената програма по хомеопатично обучение, която влезе в учебно заведение със задължителен брой учебни часове и всички медицински стандарти. За съжаление не продължи. Ние бяхме курс от 40-50 колеги, които завършихме програмата.
След това съм имала огромния късмет и щастие да посрещнем преди 12 години в нашия център д-р Кишор Мета, когото лично за себе си смятам за учител и слушам. И мога да кажа, че на него дължим стандарта на работа, който имаме в момента. С колегите от центъра минахме през процес на сериозно обучение – всеки е знаел нещо, но д-р Мета намести представите ни за хомеопатията, постави практиката ни на стабилен фундамент, работата ни да върви структурирано с концепция. И затова съм му благодарна, и смятам, че и другите колеги, с които сме спорили с дни само за едно изречение, вече го оценяват. Защото мисля, че има разлика в стандарта ни на работа.
Как разбрахте за ХДТ и защо решихте да я изучавате?
Някъде зимата на 2014 г. разбрах от д-р Найденов, когото много уважавам и смятам за новатор. Тъй като сме залети с много програми, квалификационни предложения, уморени от информация и курсове, мога да кажа, че неговото име е било факторът да откликна на предложението. Можеше да го зачеркна като много други…И реших просто да посетя курса на Тон Янсен, защото знам, че Петър няма да се занимава с нещо случайно.
Малко преди това, няма да забравя – бях точно зад тази врата – след натрупване, човек стига до някаква рутина и блокажи, осъзнава, че нещо му липсва, за да бъде работата му по-ефективна. Трябваше ми нов инструмент. Така в хомеопатичната детокс терапия, представена от Тон Янсен, разпознах този нов инструмент. ХДТ не нещо различно, тя си е класическа хомеопатия, част от цялостната концепция и стратегия. Когато започнем един случай като проект, той трябва да бъде придвижен от една точка към друга точка на по-добро здраве. И за мен ХДТ в никакъв случай не е нещо различно – методът е част от цялостната терапия.
От четири-пет години активно предписвам хомеодетокс програми на много пациенти, не знам дали хиляда, или повече, някъде там. И вече има някакъв натрупан опит какво се случва, какъв е смисълът от прилагането му. Може да се каже, че вече има деца, които за пръв път в живота си са били здрави поради детокс програма. Има родители, коите ме преследват за ХДТ. В голям процент, поне 70%, терапията остава разпознаваема за родителите, че е придвижила здравето на децата им напред.
При възрастните хора се срещаме с повече проблеми по време на ХДТ, но пак накрая те разбират, че нещо се е случило в живота им и се чувстват по-добре. Когато, в резултат на детокс програмата реално видим „издърпване” на някой случай, по силата на обратната връзка, това за мен означава, че действително приеманите някога лекарства – независимо ваксини или други, наистина са някакъв фактор в разболяването.
За децата – смятам, че ние сме длъжни като поколение да направим ХДТ заради ваксинациите, просто сме длъжни! Но не всички деца страдат от ваксините. Не трябва да се спекулира, защото има деца, които не са ваксинирани и страдат от същите проблеми.Така, че като всяка голяма тема и тази е хлъзгава, и без правилен отговор…
Къде и как сте усвоили метода, и как повишавате квалификацията си?
В рамките на 2-3 години участвах редовно в курсовете на Тон Янсен, след което поне 6 пъти съм ходила да слушам едно и също. В първия момент човек се ентусиазира, следващия път е по-осъзнат, натрупва опит, после като има практика, възникват въпроси, колегите споделят случаи. Лично аз съм минала на хомеодетокс терапия при Тон Янсен, имам си личните впечатления. Когато лекарят се лекува, това е в помощ за другите. При мен възникнаха въпроси, които после бяха полезни в приложението на ХДТ. Терапевтът, преживял нещо, може да разбере пациента си като му се оплаква. Все пак личният опит, и особено драма, е част от квалификацията.
Какво се промени в практиката Ви на хомеопат след като започнахте да прилагате ХДТ?
Вече казах – смятам, че наистина се получи нов инструмент. В моята практика оттогава до ден днешен хомеодетокс програмите са задължителна част от лечението, разбира се, когато има нужда. Методът стана известен, става модно, чува се, че се прави изчистване. Идват хора, които искат определена детокс програма, да кажем на антибиотици, без човекът да ми е пациент, примерно приятелката на мой пациент – без да имам представа от нея и подготовка. Правила съм и подобна грешка.
Това е грешка, така ли?
Да. За мен е грешка. Имах подобен случай, който ми показа, че ако ХДТ се дава изолирано, хомеопатът не услужва, а създава проблеми – и на другия, и на себе си. ХДТ не е изолиран метод, тя е елемент от цялостния процес на хомеопатичното лечение. И не е нещо, което трябва да се дава ей така, между другото, защото си носи последствия. Пациентът трябва да бъде подкрепен от конституционалните, от антимиазматичните лекарства, защото могат да се отключат проблеми на конституцията на неподготвен и нелекуван с хомеопатия човек!
Това си е сериозна терапия, с нея може да се бръкне много дълбоко в индивида, да излязат реални проблеми. Просто ще се компрометира детокс терапията, както се случва и с хомеопатията, навсякъде където се раздават хомеопатични лекарства. Разбирам колегите в болниците, когато чуят, че някой се е лекувал с хомеопатия, а е запуснат случай – няма как да имат положително отношение, те се сблъскват с отрицателните неща в хомеопатичната практика. Същото е и с шуслеровите соли…
Напоследък у нас хомеопатията се презентира като нещо, което помага за елементарни болежки – хреми и кашлици, като метод, който няма да навреди. Тя вероятно е един от най-безвредните методи, но ако има силата да оправя, във всички случаи има силата и да отключва проблеми. Просто трябва да се разпознаят тези симптоми и бързо да се реагира. Според мен е редно да се подхожда към хомеопатичната терапия с цялата отговорност на специалист.
Според вас, кои са най-често срещаните проблеми, изискващи прилагане на ХДТ?
Едва ли бих могла да го квалифицирам като най-често срещан проблем, но все пак, при 60-70% от лекуващите се с хомеопатия стигаме до някакво лекарство, от което е започнал проблемът. Ако правилно разпитаме. По-скоро какви са най-честите проблеми, с които хората се обръщат към нас за терапия .
Сега доста масови, като епидемия, са проблемите със щитовидната жлеза, които до голяма степен се свързват с употребата преди години на контрацептиви. Ние знаем, че е цивилизовано да се грижим за себе си като пием лекарства. Но се оказа, че контрацептивите и изобщо хормоналните таблетки водят до големи проблеми и увреждане на щитовидната жлеза в бъдеще. Това и по лекциите се споменава, но аз мога да го кажа, че го виждаме всеки божи ден.
Мисля, че всички колеги са се сблъсквали със сополи при малки деца, които нямат никакво лечение, нито стандартно, нито хомеопатично. Често боледуване до една година, бързо отиване към бронхиолити и бронхоспазъм, и съответно с пълната гама от лекарства. Обикновено тези проблеми са свързани с ваксините и антибиотиците, но може да са свързани и с лекарства, които майките са приемали през берменността. Смятам, че за тези деца е много важно рано да дойдат и задължително да се приложи пълната програма на хомеодетокс, ХДТ да е задължителна част в терапията им. При често боледуващи малки деца обикновено постигаме подобрение с хомеопатия, но чак след ХДТ виждаме реална трайна промяна.
Други случаи, които смятам, че са много съществени – все по често се сблъскаме с деца, които са доста различни, леко в аутистичния спектър, гранични. При някои, за да тръгнат с другите деца на училище, е било в резултат на 5-6 детокс терапии – всяка една е отключвала нещо в тях. И там, където може да се помогне изобщо, родителите го забелязват и наистина търсят детокс програма. За мен родителят не се лъже. Много често сме склонни да казваме, че родителите пресилват нещата, че са тревожни, аз се опитам да ги чувам и вярвам. Когато родителят е тревожен или доволен, винаги има причина. Все пак при нас пациентите са много по-малко от стандартните поликлиники, и ако при нас процентът на както ги нарекох „различните деца” се е увеличил толкова много, изобщо не искам да си представя колко масово е всъщност. Не знам на какво се дължи това, но е голям проблем.
Отделно, наркотичните злоупотреби днес също са сериозни. Колко е безобидно да се пуши марихуана, нали?! Обаче, не е. Аз задължително питам и се оказва, че повечето хора употребяват леки наркотици. Може да не са зависими, хората изобщо не ги зачитат, но оттам се разбърква химията на мозъка. Почти не познавам човек, който да не пуши или да не е пробвал. Този е един от задължителните ми въпроси, мисля, че е някакъв фактор.
Изобщо състоянието на родителите, в което зачеват децата. Искаме да менажираме природата, искаме да управляваме всичко – по някакъв начин се връща… Мисля, че не можем да се набъркваме навсякъде. Или цената не я осъзнаваме, тя идва и ни залива после.
Друг масов проблем, при който ХДТ е много полезен метод, е детската астма – занимавам се с много такива деца, както и с хронично боледуващи с бронхоспазми.
Бихте ли споделили случаи от вашата практика, при които сте помогнали с ХДТ?
Например, има деца, при които нищо не помага. Минават години, с постоянно хомеопатично лечение стигаме до средни варианти, до поддържаща терапия и комфорт на живота. Рядко са, но ги има. Но при бронхоспазмите много често можем да помогнем до голяма степен, и хомеодетокс терапията там е абсолютно задължителна. Пак се случва заболяването да се прояви, но във всички случаи има закрепване, светли периоди, а при някои се слага край на проблема.
Като пример лично за себе си мога да кажа какво съм усетила от ХДТ. При втория курс на детокс – изключителен вълшебен ефект още от първата доза. Имах една пациентка, от дълги години с блефарит, с проблеми с очите и на кортикостероидни капки, по друг повод също са прилагани кортикостероиди. Когато започна ХДТ, още след първите дози каза спонтанно, че мозъкът й се прояснил, все едно пелена се е вдигнала от главата й.
Също така още от първата детокс терапия, пак на кортикостероди, при човек след онкологично лечение и тежки терапии с доста странични ефекти, имахме подобрение. Преди това той така и не можеше да спре лекарствата за сън въпреки цялостното подобрение от хомеопатията. Качествено различно беше след детокс терапията. Тогава той заяви, че от само себе си е решил, че повече няма да пие лекарство за сън. И досега, вече 3-4 години не е вземал сънотворни. Много бързо и силно се усети въздействието на ХДТ.
Аз също мога да спомена, че след детокс терапия на упойки ми се махна един проблем, който 4 години даже не съм го свързвала с упойките. Колкото и да са ми помагали лекарствата, защото аз се лекувам основно с хомеопатия и китайска медицина, видях как след време човек може да свърже проблема си с някакво лекарство. Близо 3-4 години усещах замаяност и някакво неясно неразположение. Покрай детокс терапията, размишлявайки над концепцията за лекарствата и наслагването на блокажи, успях да върна лентата назад и да направя връзка с упойките. И още от първата доза детокс на упойки в потенция 30С, това неразположение при мен изчезна и досега не се е връщало. Било е насложено от упойките отпреди много години.
Като че ли контрацептивите, хормоналните терапии, кортикостероидите, упойките се оказват най-важни за детокс. Често хората казват, че са пили такива лекарства, но това е било преди 10-20 години. Да, но оттогава имат главоболие, замаяност, макар и да не ги свързват с приеманите лекарства. При мен беше много силно още от първата доза. Като тази жена и аз мога да кажа от първата доза нещо ми се намести и край, повече не се е размествало. И тогава човек си дава сметка какво правим като приемаме лекарства.
Спомням си за сериозен проблем при една дама с тежко главоболие, пила нурофен или аулин – нещо стандартно, което се взема всеки ден. Тя каза аз и друг път съм го пила, но не ми е ставало така. Дадохме хомеопатични лекарства, за момент се оправи и на другия ден главоболието се повтори. Историята е подобна при пациенти от много години. Аз не знам какви оплаквания може да са предизвикани от техните лекарства, докато не започна да разпитвам какво се е случило, как са постъпили и опираме много често до някакво лекарство. И колкото безобидно да звучи и да не мога да повярвам, че от едно хапче може да се прояви такъв проблем, от момента, в който при нея направихме бърз детокс, просто всичко се подобри на 70% – изправяйки се пред такава реалност, няма как да я пренебрегнем. После приложихме пълен курс ХДТ, но проблемът беше решен практически още от бързия детокс.
Друго нещо, което ми е направило впечатление, е че при хората, които получават реакция от самия детокс, излизат проблеми от антивирусни и антимикотични препарати. Мога да споделя случай с моя много близка приятелка с кожно заболяване, правила консултации със светила, години наред без подобрение. Чак когато започнахме детокс терапия кожата ѝ се изчисти. Дълго време се страхуваше, но накрая нямаше закога да отлагаме, усложненията бяха доста и тръгнаха към лицето. Ефектът на метода се прояви още от първата детокс програма. Тя е приемала доста и разнообразни лекарства. Мина през поне 6-7 детокса за 3 години. Сега си правим план всяка година по 2 пъти ХДТ и за първо лято беше добре. Карала съм я да си вземе секрет от раната, да се изследва и по този начин решаваме какво даваме – дали на кандида, дали стрептокок… За мен изследванията са важно нещо, насочват.
Също за скарлатините – спомням си две деца с хронична скарлатина, родителите бяха вдигнали ръце. Трябваха ни 3 или 4 детокса, за да се овладее положението. Първият не беше достатъчен. Мисленето на хората и при хомеопатичното лечение е болест-лекарство-край на проблема. Но истината е, че не винаги можем да прогнозираме – макар да сме започнали детокс терапия, нещата не винаги са розови, защото организмът сам се управлява – затова резултата виждаме чак след време.
В момента на „мода” е Епщайн-Бар вирусът – изследванията показват хора с много високи стойности на IgG, белег за преболедуване. Масово при горна граница 20, идват с показатели 700! При болни с мононуклеоза – същото. Лекуваме и след това задължително правим и хомео детокс. И след година – повтаряме. Възможно е след детокс програмата стойностите да се занижат. И след една година – също. Говорим и за хора, които не предполагат, че са носители на вируса, просто ровим да открием нещо. Само при една жена съм видяла намаляване наполовина непосредствено след детокса, при другите показателят отначало остава на същото място, но е факт, че след една година пада.
Също много масово се появява борелията – лаймска болест. Не съм склонна към конспиративно мислене, но се сблъскваме с много случаи. Започват се дълги сложни терапии без резултат, едно лечение трае 6 месеца и година, а стойностите не падат веднага. Освен това самата интерпретация на имунологичните изследвания също е хлъзгав момент, защото нямаме директни изследвания. Въпреки, че последните години се търси микробна ДНК… Но аз в момента имам още един инструмент, който съм нямала преди 20 години.
Какво бихте посъветвали пациентите си, защо да се лекуват с ХДТ?
ХДТ е просто задължителна част от хомеопатичното лечение, за да се разбият блокажите, създадени от различни лекарства. И за да се прояви силата на класическите хомеопатични лекарства, да видим истинския им голям ефект. Всеки хомеопат, запознат с ХДТ, би трябвало да информира пациентите си за този метод. Вярвам, че няма човек, който да откаже тази част от терапията. Винаги информирам хората с какво ги лекувам, написвам името на лекарството, запознавам ги с принципа на детокс терапията, какво целим, и те не само го приемат, те го пожелават. И дори когато смятам, че не е толкова необходимо да се направи ХДТ, хората си знаят какво за приемали и държат да си направят детокс терапия.
При атопичните проблеми хомео детоксът е много важен. При децата с атопичните дерматити задължително има нещо, някакъв блокаж – дали от ваксини, дали при родителите… И в тези случаи хомеопатичният детокс е супер важен! Имах един случай, в който излезе депакин при бащата и дядото, а проблемите и при трите деца са забавяне в развитието. Говорим принципно, че сме длъжни да пробваме…
Не че не е правено преди, но Тон Янсен е стандартизирал, структурирал, схематизирал детоксикацията, предлага проверена система. Той насочи вниманието към патофизиологичния аспект на терапията с хомеопатия. Не просто да даваме лекарства, а да мислим къде са нарушенията на биохимично ниво. Когато даваме биологичните субстанции, например прогестерон, тестотерон, цитокини, кортизол, адреналин, хистамин в хомеопатичен вид, искаме да регулираме някакъв дисбаланс, който не се отчита при изследванията, защото те регистрират груби нарушения, проявят ли се в кръвните изследвания, вече е болест. А тези първите сигнали на проблеми ние по никакъв начин не можем да ги засечем чрез кръвните изследвания. Не случайно толкова навлезе и биорезонанс диагностиката, защото насочва към проблемите в зародиш. Когато човек усеща, че не е добре, а всички му казват, че му няма нищо. И специално за биологичните субстанции – тук човек трябва да познава физиологията. Поне 70% от жените реагират положително на хомеопатичната терапия с потенциран прогестерон в менопаузата.
Също проблеми от бита – такива като боядисвам си косата и си създавам нерешим проблем за 5 години напред. Е, аз и вие нямаме проблем с това. Обаче, в главата ми е онова момиче, което направи силна алергична реакция към боята и всъщност стана чувствителна към много други неща. Боята е провокация. И като направим детокс с тези химикали бихме могли да изчистим нещо. Има и такава ХДТ, за хора в среда с разни химикали, въпросът е да се произведе като лекарство.
Може да се произведе в аптека „Авита” със специална машина.
Тогава на практика от всеки причинител може да се произведе лекарство за хората в среда с химикали. Не само лекарствата, в бита ни има толкова вещества, на които можем да реагираме. Стига да направим връзка, по-лесно е да го направим с лекарствата, но първо трябва добре да познаваме субстанциите, как ни влияят. Тук навлизаме в областта на биохимията и не са толкова много хората, които я разбират. Ако осъзнаем връзките, влизаме на много дълбоко ниво на терапията, иначе си оставаме на повърхностно даване на лекарства и резултатите ще са повърхностни. До такава степен да се бръкне надълбоко на интимно биохимично ниво, че да се промени матрицата.
Не е лесно, наистина… Отиваме към темата за познанието. На стари години си купих нов учебник по биохимия да си припомням някои неща, редно е да търсим какво наистина се е случило в организма на биохимично ниво. А биохимията и биофизиката са точно онези науки, които всеки студент пренебрегва, защото са трудни, не са свързани директно с клиниката и се забравят. После фармацията, тъй или иначе трябва да заостри вниманието в обмяната на някои неща…
Най-общо ние, докторите, лекуваме стандартно, има си алгоритми на лечение, както сме били обучени. Идеята е да разпознаеш какъв алгоритъм да приложиш, има си йерархия, разни стъпала. Докато в хомеопатията, за да имаме действителни резултати, се налага лекуващият да започне отново да учи, и то подобни фундаментални неща, и на тази база да постигне по-сериозни резултати.
А, друго много важно нещо – радиацията! Имам личен опит от приложението на лекарството wi fi (уай фай) и го раздавам. В момента почваме да натрупваме някакви първоначални познания за влиянието на всички устройствата, които ползваме. Става дума само за последните 20 години! Децата сега изобщо не могат да си представят, че е имало живот без мобилен телефон. Но това са излъчвания, които се натрупват. Лекарството за радиация уай фай лично съм взимала няколко пъти и като нищо не ми помага, то ми дава резултат. Факт е, че този тип лекарства влияят и помагат. Не знам как ще се справяме със зависимостта от устройствата – не само при децата. И ние без компютър и телефон все едно сме без ръце и очи. Та, мисълта ми, че е трябва да се измисли лекарство и за зависимост от електронните устройства.
Вече не мога да държа телефон до главата си. А като влезе 5G – честотата е подобна на честотата на мозъка… В Европа се съпротивляват сериозно, сега бях в Китай, там навсякъде има 5G, щом го има там, ще го има и тук. А тя вече директно, без никакви прегради просто пържи мозъка.
Как вие лично виждате мястото на ХДТ в хомеопатията?
За мен ХДТ просто е задължителен инструмент. Ако хомеопатът иска да има успешна практика, трябва да бъде запознат с метода, защото той е част от клиничното мислене. В един свят, в който с такава лекота приемаме лекарства, че даже не си даваме сметка. Както арсенът е бил по времето на Ханеман – те са пръскали с арсен зърното и всъщност проблемите на голяма част от хората са били резултат от интоксикация. И Ханеман в крайна сметка е правел същото, давайки хомеопатично лекарство арсен или живак. Такива са били практиките по онова време, и това са едни от най добре проучените лекарства.
Сега се казва, че живакът е една от най-опасните отрови.
Да, след 100 години не знаем какво ще кажат поколенията за нас. И тази пластмаса е отрова, какво ли ще кажат за пластмасовия човек, но мисля, че вече хората се осъзнават доста.
Ако вие водехте това интервю, какво бихте попитали себе си и колегите си?
Готова ли съм за следващата детокс терапия? Първата беше тежка, втората беше супер. Платих си да получа втората. От личния ми опит също мога да коментирам случая с майка ми, която излезе извън ритъм след зъболекарски упойки. Благодарни сме им, но в тях много пъти има адреналин и нищо не й помогна, докато не й дадох ХДТ на локалната анестезия. Майка ми е на 75 години и не пие лекарства, приема водорасли, хомеопатия – знам на какво реагира, но наистина ме уплаши. И трябваше да мисля от кой момент нататък се случи това – въпросът е да се направят връзките, трябваше да се сетя за упойките, в случая за адреналина, който води до кръвоспиране, но разбутва организма. Човек след операция трябва да поиска ХДТ, има бърз детокс.
Но по принцип упойките са много сериозен проблем. Случаите го доказват – когато те са причината, същото ще го изчисти. Трябва да се постигне резонанс между точните вълни, то е някаква специфика и ние трябва да дадем тази специфика…
Когато човек е усетил толкова ярко и силно действието на ХДТ, не може да се съгласи с някои, които казват, че е внушение. Видяла съм ефекта и при деца, и при много възрастни. Особено когато е ясна и категорична причината. А хората си знаят, казват аз от еди-какво си не се чувствам добре, оттогава ми е проблемът. Тъй като на нас тази информация не ни служи за нищо, по простата причина, че няма как да й реагираме, по-лесно ни е да не я чуваме. Като започнем да ги разпитваме виждаме колко добре хората си знаят от какво им е проблемът.
С ХДТ сте по-близко до пациента?
Във всички случаи. Всяка терапия е една покана човек да види връзките и да направи нещо и сам за себе си.
Има ли още нещо важно, според Вас, което остана извън разговора?
Тези банални неразположения при децата – хреми, кашлици… Специално на ваксини и антибиотици правя задължително хомеопатична детокс терарпия. Когато видим ясна промяна, значи това е причината и детоксът е свършил работа. Факт е, че след време неведнъж хората споделят, че ХДТ е подействал, но то си е процес, според йерархията. Често преглеждам книгата на Тон Янсен, тя ми е като учебник. За да сме адекватни на времето, животът ни предизвиква и принуждава да учим цял живот.
Интервюто взе Ели Хорозова
