Posted on Leave a comment

ИСТОРИЯ НА СДРУЖЕНИЕ „ХОМЕОПАТИЧНО ОБЩЕСТВО”

Доц. д-р Станка Михалкова

Сдружение „Хомеопатично общество” е създадено на 10.06.1994 година след завършване на първият курс по класическа хомеопатия. Регистрирано е като “Сдружение с нестопанска цел за обществено полезна дейност“.

От тогава до сега то реализира своите основни цели съгласно Устава, а именно – обучение по класическа хомеопатия, обществено полезна дейност за популяризиране на класическата хомеопатия в България и легализиране на класическата хомеопатия в българското законодателство.

Цялата му дейност се ръководи от Управителен съвет, състоящ се от 9 члена.

През 2000 г Сдружение „Хомеопатично общество стана редовен професионален член на Европейския Съвет по Класическа Хомеопатия, преименуван по-късно в Европейски Централен Съвет по Хомеопатия., представящ хомеопатите от 20 европейски страни. Като редовен член ХО дава ежегодни отчети за своята дейност и участва в съвещанията на ЕССН.

Ще разгледам отделните дейности на Сдружението.

І. ОБУЧЕНИЕ

 

Първият двегодишен курс по класическа хомеопатия беше проведен от Лондонския колеж по класическа хомеопатия по Програма за приобщаване на източните страни Чехия, Унгария, Румъния, Сърбия и България към знанията по класическа хомеопатия в Европа. Негов инициатор беше д-р Петър Найденов.

След учредяването на Сдружението обучението по класическа хомеопатия продължи.

На 13.09.1994 г. беше сключен договор между Сдружение „Хомеопатично общество“ с председател д-р Дора Пачова и Лондонския колеж по класическа хомеопатия ( LCCH), Интернационален отдел с директор Питер Чапел. Договорът е с по-широки рамки и включва освен обучение и помощ за развитието, популяризирането и легализирането на класическата хомеопатия в България. Следващите два курса – вторият и третият, бяха проведени към Лондонския колеж по класическа хомеопатия. След това неговият интернационален отдел се отдели в самостоятелен колеж. Анжела Нийдам беше един от основните преподаватели.

Наложи се предоговаряне на условията за сътрудничество и обучение. Сключи се договор между Лондонския интернационален колеж по хомеопатия (LICH), с директор Дий Робертсон и Сдружение „Хомеопатично общество“ с председател Станка Михалкова. Проведено беше допълнително двугодишно обучение на български преподаватели и супервайзори, под ръководство на Линда Кениън. В сключеният договор за провеждане на курсове по класическа хомеопатия се посочва, две трети от учебните часове да се провеждат от български преподаватели, а една трета от английски. При тези условия бяха проведени четвъртият и петият курс. От шестия курс до сега курсовете се провеждат самостоятелно само от преподаватели на Сдружението. На 21.10.2023г. започна провеждането на 24-ия курс по класическа хомеопатия.

Преподавателският екип се състои от пет дипломирани от LCCH преподаватели по класическа хомеопатия – Станка Михалкова, Лилия Димитрова, Маргарита Горанова, Фьодор Дечев и Георги Чапалов.

Учебната работа се ръководи от Методичен съвет на преподавателите. Той провежда редовно своите заседания и обсъжда програмите за семинарите и всички въпроси, свързани с организацията и провеждането на обучението.

Обучението се извършва по европейски стандарти, утвърдени от Европейския Централен съвет по хомеопатия. По искане на самите курсисти от десетия курс – да се покрие по-пълно европейската програма за обучение, обучението беше удължено, а следващите курсове преминаха от двугодишно на тригодишно обучение.

От 2020 г. Управителният съвет взе решение тригодишният курс да бъде разделен на три нива на обучение от по 1 година с цел все повече граждани да се включат в обучението по класическа хомеопатия.

Качеството на обучението с годините все повече се повишава. Осигурява се възможност за по-пълно усвояване на преподадения материал от курсистите чрез предоставяне на аудиозаписи и печатни материали от проведените семинари.

В последните години се осигури възможност за онлайн обучение, което позволява в курсовете да се включат хора от териториално отдалечени места и дори от други държави.

Всяка година се провежда традиционното седемдневно лятно училище, на което курсистите от различните курсове и техните семейства се опознават и сближават.

За курсистите без медицинско образование се провеждат допълнителни двугодишни медицински курсове към НСА, Факултета за следдипломна квалификация.

Освен задължителното обучение по програмата сдружението всяка година провежда и международни семинари с водещи специалисти в областта на хомеопатията.

Управителният съвет организира и участие в международни семинари, провеждани от други хомеопатични организации – Асоциацията на лекарите хомеопати, Хомеохелп, Немски хомеопатичен съюз и др.

За поддържане и повишаване на квалификацията на завършилите е създаден

Институт по хомеопатия и интегрално развитие“.

Към него се разработват различни теми, правят се доказвания на лекарства. Провежда се т.н. „Майсторски клас“ с изнасяне на интересни теми.

През 2004 година Европейският съвет по класическа хомеопатия изпрати документ до българското правителство за „Потвърждение на стандартите за обучение на Хомеопатично общество България“, в който се посочва, че обученито, провеждано от Сдружение „Хомеопатично общество“ отговаря на критериите за висок стандарт на обучениепо по хомеопатия и обща медицина, базирани на Европейските насоки за обучение по хомеопатия. Провежданите курсове са еквивалентни на съдържанието на университетско първо ниво. Три университета в Англия предлагат курсове на обучение по същата програма със степен бакалавър. Посочва се също така, че с получената подготовка членовете на Хомеопатичното общество в България могат да кандидатстват за регистрация в асоциациите на страните членки на ЕССН в цяла Европа – като Великобритания, Ирландия, Холандия, Дания, Швеция, Ирландия, Гърция, Италия, Испания и Португалия.

ІІ. ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЕЗНА ДЕЙНОСТ

Съгласно разработените „Правила и ред за извършване на обществено полезна дейност“ тя се реализира в четири главни направления:

  1. Популяризация на хомеопатията;
  2. Развитие на класическата хомеопатия;
  3. Приложение на хомеопатичния метод;
  4. Издателска дейност.

Ще се спра на всяко от тях.

І. Популяризаторска дейност

Нейната цел е повишаването на информираността на гражданите относно възможностите на хомеопатичния метод за физическо и психическо възстановяване на здравето.

Ежегодно се провеждат открити лекции за широк кръг слушатели.

В периода от 1999 – 2002 г. се провеждаха ежегодно Национални конференции по класическа хомеопатия, посветени на следните основни постановки на хомеопатичния метод:

  • 1999 г. – „Хомеопатията – наука и изкуство“;
  • 2000 г. – „Единственото лекарство“;
  • 2001 г. – „Подобното лекува подобно“
  • 2002 г. – „Здравето като равновесие“.

Програмата включва доклади от членове на Сдружението

Публикуват се материали в различни вестници и списания. През 1998 г. бе водена продължително време рубрика със статии по класическа хомеопатия във вестник „24 часа“ раздел „Здраве“ от доц. д-р Станка Михалкова.

След проведеното съвещание на ЕССН в България през 2008г. и пресконференцията с Питер Виксвеен и Стивън Гордън, медийният интерес към практикуването на хомеопатията в нашата страна стана по-голям. Взети бяха интервюта от нас и излязоха репортажи в някои вестници и електронни издания.

През последните години бе разкрит информационен сайт „Самуел Ханеман“ на който са представени материали по класическа хомеопатия.

Подържа се интернет сайт на Сдружението.

Всяка година Сдружението провежда мероприятия, свързани със Световната седмица по хомеопатия, като открити лекции, срещи с граждани, дни на отворените врати и др.

Популяризирането на българския опит по класическа хомеопатия се извършва от бивши членове на сдружението в международни хомеопатични форуми в други държави.

ІІ. Дейност за развитие на класическата хомеопатия

Като член на ЕССН Сдружението участва активно в международни проучвания в областта на хомеопатията под формата на въпросници и становища.

Лилия Димитрова е взела участие в официално доказване на хомеопатичното лекарство Streptococcinum, проведено от Джереми Шер.

Маг. Фармацевт Теменуга Сотирова и колектив проведоха изследвания и чрез използване на термовизионна техника с голяма разделителна способност успяха да визуализират спектралните характеристики на хомеопатичното лекарство.

След създаването на „Институт по хомеопатия и интегрално развитие” през 2012 г. се предвижда тази дейност да бъде развивана от него.

ІІІ. Приложение на хомеопатичния метод

Ежегодно се провеждат безплатни консултации на социално слаби лица. По време на летните училища лицата, консултирани в проведените супервизии също не заплащат. В дните на отворените врати всеки проявяващ интерес гражданин може да зададе своите въпроси и да получи информация относно спецификата на хомеопатичния метод.

Провеждат се публични прожектирания на филма за същността на класическата хомеопатия “Една безкрайно малка доза“, разработен от член на Сдружението – Екатерина Рибарева през 2008 г.

 ІV. Издателска дейност

Тя включва разработване на брошури, дипляни и други нагледни материали за запознаване на обществеността с хомеопатичния метод.

Ежегодно се отпечатват информационни материали, свързани със Световната седмица по хомеопатия.

В периода 1998 – 2005г. бяха издавани две периодични издания – вестник „Класическа хомеопатия“ и списание „Класическа хомеопатия“ под редакцията на Лилия Димитрова и Катя Чамурлийска.

Настоящи и бивши членове на Сдружението издават собствени и преводни книги – Надежда Григорова, д-р Виолета Джерекарова, д-р Петър Найденов, д-р Атанас Гълъбов, д-р Иван Енев, Маргарита Горанова, Катя Чамурлийска, доц.д-р Станка Михалкова и др.

ІІІ. ЛЕГАЛИЗАЦИЯ НА ХОМЕОПАТИЯТА В БЪЛГАРСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Борбата за легализацията на хомеопатията в България започна със създаването на Сдружението. Изработени бяха редица материали за запознаване на държавните органи за същността и начините на приложение на хомеопатичния метод.

Във връзка с легализацията на обучението по класическа хомеоопатия бе разработен проект за „Висше частно училище по класическа хомеопатия „Самуел Ханеман“. Изготвен бе правилник за прием на студентите за образователно-квалификационната степен Магистър по специалност класическа хомеопатия“. Направени бяха предложения за разкриване на магистратура по класическа хомеопатия към Химическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, за разкриване на нова специалност към Медицинския факултет на Тракийския университет в гр. Стара Загора и др. За съжаление тези предложения не бяха приети.

Беше направен опит да стартира магистърска програма „Основи на хомеопатичната терапия І част“ към Националната Спортна Академия „Васил Левски“, във Факултета по Олимпизъм, Екология и Здравни грижи, която трябваше да стартира от 5 декември 2002 г, но без резултат.

През 2005 г. беше приет Закон за здравето,

в който за пръв път беше включена Глава 28: „Алтернативни методи“, чл. 266 (2) в който единствено практикуването на хомеопатията от всички алтернативни методи се ограничава. Право да практикуват този метод се дава само на специалисти с висше медицинско образование (лекари и стоматолози). С това се нарушават редица европейски документи, свързани с правото на практикуване на алтернативните методи и от добре обучени лица без висше медицинско образование като Резолюцията за статута на неконвенционалната медицина №А4-0075/1997 на Европейския Парламент, Резолюция за Европейския подход към неконвенционалната медицина“ №1206/1999 г на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа /ПАСЕ/ и др., в които се препоръчва всички неконвенционални методи, без изключение, да се практикуват и от лица без медицинско образование.

Още по-крайна беше издадената през същата 2005 година Наредба №7 „За изискванията към дейността на лицата, които упражняват неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве“, в която в Преходни и заключителни разпоредби, &2 се посочва, че лекари и стоматолози могат да предписват хомеопатични лекарства без задължителна регистрация.

Борбата за промяна на това законово положение продължава и досега. Депозирани бяха множество документи – жалби, протести, възражения, предложения – до всички държавни институции – но без резултат. Заведени бяха дела към Върховния административен съд на Република България , който остави жалбата на Сдружение „Хомеопатично общество“ без разглеждане и до Европейският съд в Страсбург, в чието решение се посочва, че те не могат да променят законите на отделните страни.

През 2012 година към Министерство на здравеопазването се създаде работна група за Изменение и допълнение на Глава VІ от Закона, което бе нова надежда, но след ожесточени спорове се стигна да два варианта на законопроект, в единият от които се забранява практикуването на хомеопатия от лица без висше медицинско образование, а в другия уж се разрешава, но остава изискването подготовката по хомеопатия да се провежда само от Висшите медицински институти. Сдружение „Хомеопатично общество“ и „Сдружението на алтернативните лечители в България“ разработиха и внесоха в МЗ свой проект за изменение и допълнение на Глава VІ от Закона за здравето, който въобще не беше разгледан. Нито един от разработените проекти не беше внесен за обсъждане в Народното събрание.

Председател на УС на Сдружение „Хомеопатично общество“:

Доц. д-р Станка Михалкова

Posted on Leave a comment

История на хомеопатията в България

Хомеопатията в България има дълга и значима история, започвайки още от края на 19-ти век и продължаваща до наши дни. Един от пионерите на хомеопатията в България е д-р Георги Миркович (1826 – 1905).
Ранни години и образование на д-р Георги Миркович

Д-р Георги Миркович е ученик на Сава Доброплодни и продължава образованието си в Духовната семинария в Киев. След това завършва гръцко и френско училище в Цариград. Между 1851 и 1856 г. следва медицина в Монпелие, Франция, където е награден от Наполеон III с медал за лекуването на болни от холера по време на епидемия.
Завръщане в България и обществена дейност

След връщането си в България, д-р Миркович подкрепя Драган Цанков и униатското движение, участвайки в делегацията пред папа Пий IX в Рим, за което е награден със златен Ватикански медал. Заради активната му дейност за националната кауза, турските поробители го изпращат окован във вериги пеш до Цариград и го осъждат на вечна каторга в Диарбекир. Той е освободен след Руско-турската война (1877–1878) и се установява в Сливен, където става управител на болницата и директор на Мъжката гимназия.

Въвеждане на хомеопатията в България

Д-р Миркович е първият лекар в България, който започва лечение по метода на хомеопатията. Той е два мандата народен представител и съосновател на вестник „Българско знаме“. Издава списание „Нова светлина“ от 1891 г. до 1896 г. и списание „Здравословие“ от 1893 г. до 1896 г. Първата му среща с Учителя Петър Дънов е през 1900 г. на първия събор на Веригата, което го вдъхновява да издава списание „Виделина“ (1902–1905) с материали за духовно усъвършенстване.
Публикации и приноси в хомеопатията

Първата статия по хомеопатия, озаглавена „За Омиопатията и Алопатията“, е публикувана във вестник „Работник“/Сливен/Година 1, бр. 8, от 15 юли 1885 г. В нея се прави преглед на хомеопатията от древността и се изяснява същността на това ново лечение. Статията не е подписана, но със сигурност е от д-р Миркович.

В списание „Нова светлина“, издавано от д-р Миркович, намираме две статии върху хомеопатията във втората година от издаването му (1892) – „Лечителните средства“ и „Динамизмът“. В списание „Здравословие или запазвание на здравието и лекувание на болестите по най-безвреден начин“ намираме следните статии, посветени на хомеопатията:

1893 г. – „Динамическото въздействие на лекарствата в малката доза“
1894 г. – „Закона на подобните“, „Лечителското знание“, „Лекарствата“, „Серумтерапията“
1894 г. – драматична пиеса „Една безкрайно малка доза между двама сгодени“, от П. Жиорин, преведена от д-р Миркович
1895 г. – „Лечителни средства“, „Употребление на лекарствата“, „Предпазителни омеопатически лекарства“, „Напредъкът на омеопатията“, „По нашите лечителски начини“, в която се споменават различни видове хомеопатия: електро-омеопатия, омо-омеопатия, биохимическа омеопатия и др.

През 1895 г. е публикуван и „Въпросник за консултация“.

Известни книги по хомеопатия

„Домашен омиопатически лекар или способъ като как да се лекува човекъ самичакъ“ – д-р Г. В. Миркович, 1885 г., Сливен, издадена от печатница на в. „Българско Знаме“
„Хомеопатия и нейните основи за лекувание“ – д-р Л. Кучински, преведена от руски от К. Багчеванов, 1901 г., издадена от Софийското Централно Хомеопатическо Дружество
„Хомеопатическа медицина“, д-р А. А. Соколски, беседи за лекуване на болестите №1, „Каква медицина е хомеопатията“, научно-обществено изложение, София, май 1937 г.

Заключение

През периода от 1885 до 1895 г., но особено през последните 2-3 години, темата за ползата от хомеопатичното лечение е настойчиво застъпвана в публикациите на д-р Георги Вълков Миркович. С регистрирането на Сдружение „Хомеопатично общество“ през 1994 г. хомеопатията в България получава нов тласък, възобновявайки традициите и разширявайки своето присъствие в съвременната медицинска практика.

Posted on Leave a comment

Д-р Георги Миркович (1826 –1905)

Д-р Георги Миркович е виден български лекар, хомеопат и общественик, известен със своето активно участие в националното възраждане и културен живот на България.

Образование и ранни години

Ученик на Сава Доброплодни, д-р Миркович продължава образованието си в Духовната семинария в Киев. След това завършва гръцко и френско училище в Цариград. В периода от 1851 до 1856 следва медицина в Монпелие, Франция. По време на престоя си там, той се отличава с героичното си участие в лечението на болни от холера по време на епидемия, за което е награден с медал от Наполеон III.

Завръщане в България и обществена дейност

След завръщането си в България, д-р Миркович подкрепя Драган Цанков и униатското движение, участвайки в делегацията пред папа Пий IX в Рим. За тази дейност е награден със златен Ватикански медал. Заради активната му дейност за националната ни кауза, турските поробители го изпращат окован във вериги пеш до Цариград и го осъждат на вечна каторга в Диарбекир. Той е освободен след Руско-турската война (1877–1878).

Медицинска и педагогическа дейност

След освобождението д-р Миркович се установява в Сливен, където става управител на болницата и директор на Мъжката гимназия. Той е първият лекар в България, който започва лечение по метода на хомеопатията.

Политическа и издателска дейност

Д-р Миркович е избран за народен представител в два мандата. Той е съосновател на вестник „Българско знаме“ и издава списание „Нова светлина“ (1891–1896) и списание „Здравословие“ (1893–1896).

Влияние и духовна дейност

Първата му среща с Учителя Петър Дънов е през 1900 г. на първия събор на Веригата. Под влияние на общуването си с него, д-р Миркович започва издаването на списание „Виделина“ (1902–1905), което съдържа материали за духовно усъвършенстване.

Д-р Георги Миркович остава в историята като един от пионерите на медицината и хомеопатията в България, както и като активен участник в борбата за национално освобождение и културно възраждане.

Posted on Leave a comment

Глифозат и хомеопатия

Глифозат е един от най-широко използваните хербициди в света, превърнал се в глобален проблем поради неговото повсеместно присъствие в храните и потенциалните му здравословни рискове.

В съвременния начин на живот нараства необходимостта от разработване на нови хомеопатични лекарства, създадени от потенциални и доказани токсини. Тези лекарства могат да помогнат за смекчаване на неблагоприятните ефекти от замърсителите на околната среда. Примери за още такива токсини включват тежки метали (олово, живак, арсен), пестициди (органофосфати, DDT), индустриални химикали (диоксини, PCBs), радиационно излагане (радон, UV лъчи) и др.

глифозат, раунд-ъп

Глифозат е активната съставка в много хербициди, които се използват широко в селското стопанство и за контрол на плевелите в градските райони. Излагането на глифозат може да бъде свързано с повишен риск от рак, ендокринни нарушения и увреждане на водните екосистеми. Въпреки това, регулаторните органи като Европейската агенция за химикали и Американската агенция за защита на околната среда все още считат глифозата за “безопасен при правилна употреба”, каквото и да означава това.

Процентът на всяка култура в Съединените щати, която се третира с глифозат, е оценен от Агенцията за опазване на околната среда (EPA). Сред най-тревожните резултати са:

  • Цялата соя, 100%
  • Повечето портокали, 90%
  • Бадеми, 85%
  • Смокини, 85%
  • Грейпфрути, 85%
  • Шамфъстъци, 85%

Европейският съюз (ЕС) наскоро поднови одобрението за употребата на глифозат за още 10 години, както беше обявено от Европейската комисия през ноември 2023 г. Това решение последва неуспеха на държавите членки да постигнат консенсус, което доведе до едностранното решение на Комисията да разреши повторното одобрение на хербицида до 2033 г. Подновяването е придружено от определени условия, насочени към намаляване на потенциалните рискове, свързани с употребата му. По-специално, използването на глифозат преди жътва като десикант е забранено и са наложени допълнителни мерки за защита на нецелевите организми.

Това решение предизвика значителна реакция от страна на екологични групи, законодатели на ЕС и активисти. Бяха заведени няколко правни дела срещу решението на Европейската комисия, като се посочват опасения относно потенциалните здравни и екологични рискове на хербицида. Критиците твърдят, че оценката на безопасността се основава основно на проучвания, финансирани от индустрията, като се пренебрегва независимото изследване, особено за дългосрочните ефекти върху човешкото здраве и околната среда.

В България глифозатът се съдържа в редица търговски продукти, използвани както за професионални, така и за домашни цели. Някои от най-често срещаните хербициди, съдържащи глифозат, включват:

  • Roundup – Един от най-популярните хербициди, използван за контрол на широк спектър от плевели.
  • Ranger Pro – Силно концентриран хербицид, подходящ за професионална употреба.
  • Ortho GroundClear – Използван за дългосрочен контрол на плевелите в градински и урбанистични условия.
  • KleenUp – Често използван за общо почистване на плевелите в дворове и градини.
  • FarmWorks Grass and Weed Killer – Съдържа глифозат и е ефективен за големи площи.

От 2024 г., България наложи частична забрана на използването на глифозат за непрофесионална употреба. Според новите правила, съдържащите го хербициди могат да се използват само от сертифицирани професионалисти и са забранени за употреба в публични паркове, градини, спортни обекти и площи за отдих, училища и детски площадки, както и в близост до здравни и образователни институции. Не се разрешава въздушно пръскане на тези хербициди и използването им като десикант преди жътва.

Глифозат в храни и напитки

Разбирането кои храни и напитки съдържат глифозат и свързаните с него здравословни последици е от съществено значение за информирания избор на диета.

  • Зърнени и овесени продукти: Глифозат често се среща в продукти на основата на овес, включително популярни марки зърнени храни и мюсли барове. Например, Honey Nut Cheerios и различни гранола барове на Nature Valley са съобщени да съдържат високи нива на глифозат.
  • Бобови култури: Продукти, направени от бобови растения като нахут и леща, често съдържат остатъци от глифозат. Това включва продукти като хумус и определени протеинови барове.
  • Напитки: Бира и вино също могат да съдържат глифозат. Марки като Sam Adams New England IPA и Stella Artois Cidre са открити да съдържат този хербицид.
  • Закуски: Преработени закуски като крекери и закуски също често съдържат глифозат.

Симптоми на излагане

Физически симптоми:

  • Обща умора и слабост: Постоянна умора и липса на енергия, дори след достатъчна почивка.
  • Неврологични симптоми: Замайване, главоболие и затруднена концентрация. Проблеми с паметта и когнитивни нарушения също са често срещани.
  • Респираторни проблеми: Дразнене на гърлото, хронична кашлица и задух, особено след вдишване на глифозат.
  • Стомашно-чревни разстройства: Гадене, повръщане, диария и коремни болки. Тези симптоми могат да доведат до загуба на апетит и тегло.
  • Дерматологични реакции: Зачервяване, сърбеж, обриви и дразнене на кожата. В тежки случаи може да се появят мехури.
  • Очни проблеми: Зачервяване, сълзене, болка и замъглено зрение, ако глифозат попадне в очите.

Психологически и емоционални симптоми:

  • Емоционална нестабилност: Промени в настроението, раздразнителност, депресия и тревожност без очевидна причина.
  • Когнитивни проблеми: Затруднена концентрация, обърканост и проблеми с паметта, което затруднява ежедневните задачи и вземането на решения.
  • Психическо изтощение: Хронична умора и чувство на безнадеждност поради постоянна умора и невъзможност за пълно възстановяване.
  • Смущения в съня: Нарушен сън, често събуждане през нощта и кошмари, което води до допълнително изтощение.

Здравословни рискове:

  • Канцерогенност: Глифозат е класифициран от Световната здравна организация като “вероятно канцерогенен за хората.” Излагането е свързано с повишен риск от различни видове рак, включително неходжкинов лимфом.
    Симптоми: Необяснима загуба на тегло, подути лимфни възли, постоянна умора, нощни изпотявания и необичайно кървене или синини.
  • Тератогенност: Излагането на глифозат по време на бременност може да причини вродени дефекти и проблеми с развитието на плода.
    Симптоми: Вродени аномалии, забавено развитие и забавяне на растежа при кърмачета.
  • Увреждане на имунната система: Глифозат може да отслаби имунната система, което прави хората по-податливи на инфекции и заболявания.
    Симптоми: Чести инфекции, продължително възстановяване от заболявания и обща имунна дисфункция.
  • Хормонални нарушения: Глифозат може да наруши ендокринната система, причинявайки хормонални дисбаланси и репродуктивни проблеми.
    Симптоми: Нередовен менструален цикъл, проблеми с фертилитета, хормонални дисбаланси, промени в настроението и метаболитни промени.

Хомеопатично лечение

Хомеопатията предлага потенциален подход за лечение на симптомите, свързани с излагането на глифозат, чрез използването на потенциран глифозат. Това лекарство се приготвя чрез разреждане на глифозат и последващо разтърсване (суксусия), за да се създаде хомеопатично средство, което цели да детоксикира организма и да облекчи симптомите, причинени от излагането на глифозат.

Материя медика на глифозат

Общи симптоми:

  • Умора и слабост: Постоянна умора и обща слабост, въпреки адекватния отдих и хранене.
  • Главоболие: Повтарящи се, често тежки главоболия, които могат да бъдат придружени от замайване.
  • Респираторни проблеми: Хронична кашлица, дразнене на гърлото и затруднено дишане, особено след излагане на глифозат.

Неврологични симптоми:

  • Когнитивна дисфункция: Проблеми с паметта, концентрацията и общата когнитивна функция. Пациентите могат да се чувстват ментално замъглени и да имат затруднения с изпълнението на задачи, изискващи фокус.
  • Емоционални симптоми: Повишена раздразнителност, тревожност и депресия. Промени в настроението и емоционална нестабилност са често срещани.
  • Нарушения на съня: Безсъние, често събуждане през нощта и тревожни сънища, водещи до хронична умора и психическо изтощение.

Гастроинтестинални симптоми:

  • Гадене и повръщане: Постоянно гадене, често придружено от повръщане и коремна болка.
  • Диария: Чести хлабави изпражнения, понякога с крампи и коремен дискомфорт.
  • Загуба на апетит: Намалено желание за храна, водещо до загуба на тегло и хранителни дефицити.

Дерматологични симптоми:

  • Дразнене на кожата: Зачервяване, сърбеж и обриви, които могат да се развият в мехури в тежки случаи.
  • Дразнене на очите: Зачервени, сълзящи очи с усещане за парене и възможно замъглено зрение.

Канцерогенни и тератогенни симптоми:

  • Симптоми на рак: Необяснима загуба на тегло, подути лимфни възли, постоянна умора, нощни изпотявания и необичайно кървене или синини.
  • Вродени дефекти: Вродени аномалии, забавено развитие и забавяне на растежа при кърмачета.

Симптоми на имунната система и хормонални нарушения:

  • Имунна дисфункция: Чести инфекции, продължително възстановяване от заболявания и обща имунна дисфункция.
  • Хормонални дисбаланси: Нередовни менструални цикли, проблеми с фертилитета, промени в настроението и метаболитни изменения.

Приложение на хомеопатичен глифозат

  1. Детоксикация: Потенцираният глифозат може да помогне за детоксикация на тялото, като стимулира естествените лечебни процеси на организма за елиминиране на остатъците от глифозат и намаляване на токсичния товар.
  2. Симптоматично облекчение: Лекарството цели да адресира и облекчи специфични симптоми, свързани с излагането на глифозат, като умора, главоболие, респираторни проблеми, гастроинтестинални разстройства и хормонални дисбаланси.
  3. Емоционален и когнитивен баланс: Хомеопатичният глифозат може да помогне за стабилизиране на промените в настроението, намаляване на тревожността и депресията и подобряване на когнитивните функции.
  4. Общо благосъстояние: Като се справя както с физическите, така и с емоционалните симптоми, лекарството цели да подобри общото благосъстояние на пациента, помагайки му да се възстанови от неблагоприятните ефекти на излагането на глифозат.

Заключение

Излагането на глифозат представлява значителен глобален здравен риск поради широката му употреба в селското стопанство и обществените пространства. Симптомите на излагане могат да засегнат различни телесни системи, причинявайки физически, неврологични, емоционални и хормонални страдания. Хомеопатичното лечение с потенциран глифозат предлага потенциално решение за смекчаване на тези симптоми чрез детоксикация на организма и възстановяване на баланса. Този холистичен подход може да предостави облекчение на тези, които страдат от неблагоприятните ефекти на глифозат, и да подобри общото им качество на живот.

Ето още информация как може да изчистим организма си.

Бележка: Това не е пълна картина на потенциалните симптоми и приложения на хомеопатичния глифозат. Хомеопатите и здравните специалисти се насърчават да продължат да изследват и разширяват тази материя медика, като обръщат специално внимание на нововъзникващите изследвания и клиничен опит за повишаване на разбирането и ефективността.

 

Posted on Leave a comment

Безплатен Уебинар: Тахионна енергия – новата парадигма в холистичното лечение – Видео

Програма:

1. Въведение: История на откриването на тахионната енергия
– Времетраене: 10 минути
– Водещ: Теодор Троев
2. Основи на тахионната енергия
– Времетраене: 20 минути
– Лектори: Ели Хорозова, Емил Найденов
3. Тахионната енергия в холистичната медицина
– Времетраене: 30 минути
– Лектори: д-р Вилма Михайлова, д-р Петър Найденов
4. Въпроси и отговори
– Времетраене: 20 минути
5. Специални предложения за участниците
– Времетраене: 10 минути

Може да гледате запис на уебинара на следния линк:  натиснете ТУК

До края на седмицата /от  10 до 16. 06.2024/ може да закупите всички продукти от категория тахиони с 5% отстъпка, моля приложете код tachyon

Posted on Leave a comment

Донорска кръв и ваксини за COVID-19

Изследователи призовават за спешни мерки за справяне с масовото замърсяване на донорската кръв поради mRNA ваксините – резюме на статия на д-р Джоузеф Меркола по проверени факти.

Основни акценти:

  • Проблем със снабдяването с донорска кръв: Японски учени предупреждават за рисковете от използването на кръв от донори, които са получили mRNA ваксини срещу COVID-19, поради възможни опасни ефекти.
  • Замърсяване с прионоподобни структури: Кръвта, замърсена със структури, подобни на приони, които се намират в спайк протеина на вируса, може да увеличи риска от сериозни заболявания при получателите на кръвопреливания.
  • Мерки за управление на снабдяването с донорска кръв: Предлагат се по-строги интервюта с донори, периоди на изчакване и различни тестове за гарантиране на безопасността на кръвните продукти.
  • Призив за спиране на генетичните ваксини: Изследователите настояват за спиране на всички генетични ваксини и провеждане на строга оценка на рисковете и ползите, поради сериозните здравословни увреждания, свързани с тях.

Донорската кръв е замърсена поради mRNA ваксина

Подробности за основните проблеми:

  1. Какво са прионоподобни структури и защо са опасни?
    • Прионоподобни структури са неправилно сгънати протеини, които могат да причинят сериозни заболявания, като например болестта на Кройцфелд-Якоб (форма на прионно заболяване).
    • Тези структури могат да предизвикат неправилно сгъване на нормалните протеини в мозъка, което води до сериозни невродегенеративни заболявания, които са фатални и нямат лечение.
    • Ако тези прионоподобни структури се предават чрез кръвопреливания, има риск от развитие на такива заболявания у получателите.
  2. Други здравословни рискове:
    • Намалена имунна функция: Кръв от хора, получили множество дози от mRNA ваксини, може да намали способността на получателите да се борят с инфекции.
    • Образуване на кръвни съсиреци и амилоидни агрегати: Ако имунната система на получателя не може да неутрализира спайк протеина, може да се образуват кръвни съсиреци и амилоидни натрупвания, които са вредни.
    • Хронично възпаление: Продължителното излагане на антигените от COVID-19 ваксините може да предизвика хронично възпаление и имунни нарушения.
  3. Какво предлагат изследователите за управление на снабдяването с донорска кръв?
    • Обстойни интервюта с донори: Донорите трябва да бъдат питани за тяхната ваксинационна история, броя на получените дози, историята на COVID-19 инфекции и всякакви симптоми, които биха могли да сочат към постваксинационен синдром или дълготраен COVID.
    • Периоди на изчакване: За донори, получили mRNA ваксини, трябва да има период на изчакване от 48 часа, а за тези с ваксината на AstraZeneca – шест седмици, преди да могат да дарят кръв.
    • Тестове за безопасност: Трябва да се извършват различни тестове, като мас-спектрометрия, PCR, тестове за маркери на автоимунни заболявания и други, за да се гарантира безопасността на събраната кръв.

Заключение:

      • Спиране на генетичните ваксини: Изследователите призовават за временно спиране на генетичните ваксини, докато не се извърши пълна оценка на рисковете и ползите.
      • Международни усилия: Те настояват за международни усилия за идентифициране и управление на рисковете, свързани с кръвните продукти от ваксинирани донори, за да се гарантира здравето на населението.

Този доклад подчертава сериозни опасения относно безопасността на кръвоснабдяването в контекста на mRNA ваксинациите и призовава за незабавни действия за гарантиране на здравето на обществеността.

Изводът? Още повече проблеми, този път и за неваксинираните, на които се налага кръвпреливане. Ако можете, осигурете си кръв от неваксинирани хора, които познавате.

Ако сте се ваксинирали с такива “ваксини”, направете си детокс!