Posted on Leave a comment

Хомеопатия при хемороиди

  • Много болезнени хемороиди: Muriaticum acidum, Nitricum acidum, Paeonia, Staphysagria.
  • Хемороиди по време на бременност: Muriaticum acidum, Sepia, Collinsonia
  • Подобряване от студени вани: Aloe, Kalium carbonicum, Nux vomica, Ratanhia peruviana
  • Подобряване от топлина: Arsenicum album, Lycopodium, Muriaticum acidum, Petroleum, Phosphorus, Zincum metallicum.
  • Хемороиди като чепки грозде:  Aloe, Calcarea carbonica, Dioscorea villosa, Muriaticum acidum.
  • Външни хемороиди: Abrotanum, Aloe, Calcarea carbonica, Kalium carbonicum, Muriaticum acidum, Sepia, Sulphur, Zincum metallicum.
  • Вътрешни хемороиди: Aesculus, Nux vomica
  • Висящи, полюляващи се хемороиди: Nitricum acidum
  • Кървящи хемороиди по време на изхождане: Hamamellis, Phosphorus, Natrium muriaticum , Ammonium carbonicum
  • Хронични хемороиди: Aesculus, Nux vomica, Sulphur
  • Показват се по време на мензис: Pulsatilla.

Aesculus hippocastanum: Хемороидите са възпалени и болезнени, с усещане за напълненост, тежест, пулсиране и подуване. Усещане за парене, сухота и разраненост в лигавицата на ректума. Болката може да продължи часове след дефекация. Усещане за бучка или като че ли в ректума има остри пръчици или топка игли, които ги бодат. Влошаване от затопляне, подобряване от кървене, от студено и от ходене. Остри и стрелкащи болки в ректума и гърба. Може също да има проблеми с кръста.

Aloe socotrina: Хемороиди, които са подути, синкави, и се показват навън „като гроздова чепка“ и се успокояват от студени накисвания или компреси. Тежест и напълненост в долната част на корема. Диария непосредствено след храна. Много метеоризъм с неволно изпускане на изпражнения или слуз като желе. Подходящо за хора с наднормено тегло и заседнал начин на живот, които приемат много лекарства, както и след лъчетерапия.

Graphytes: Хемороиди с фисури на ректума, силен сърбеж (чешат се до разраняване), обрив и разраняване около ануса с боцкане, парене и характерно лепкаво мокрене. Запек без позиви с много големи и сухи изпражнения, последвани от слуз. Усещане за тежест в долната част на корема. Влошаване от студ; от затопляне в леглото; при менструация; при бърсане след изхождане; от седене; по време на след изхождане. Варици на ректума.

Nux vomica: Хемороиди от заседнал начин на живот, преяждане (особено на пикантни и богати храни) и злоупотреба с алкохол и лекарства. Сърбеж и болки в ануса, облекчаващи се от студени бани. Постоянен дискомфорт в ректума, с много силни, неефективни напъни, с усещане, че не са се изходили напълно, с режещи, пробождащи болки.

Pulsatilla: Сърбящи и неудобни (вътрешни) хемороиди с пробождащи болки, които се показват при стоеж и се облекчават в легнало положение. Влошаване от топлина. Много полезно за хемороиди, които се появяват по време на бременност или около менструалния период. Всяко изхождане е различно.

Sulphur: Хронични вътрешни и външни големи хемороиди със сърбеж, парене, усещане за пълнота и натиск в корема. Хемороидите се влошават след пиене на бира, от топлина и къпане. Анусът е възпален, зачервен и може да изпъква значително. Много газове със силна, неприятна миризма.

Arnica montana: Възпалени хемороиди с усещане за натъртване, особено ако са свързани с напрежение или прекомерно натоварване, например раждане или повдигане на тежести.

Calcarea fluorica: Хемороиди със запек, газове, кървене, сърбеж и фисури в аналната област. Вътрешни (слепи) хемороиди, причиняващи болезненост в долната част на гърба и към сакрума. Влошаване при бременност.

Hamamelis virginiana: Подобрява венозната циркулация. Големи, синкави, чувствителни хемороиди, кървят лесно и обилно, болезнени са при най-малък контакт с усещане, че ще се пръснат. Може да са придружени с кървене от носа и от ректума, и с разширени вени. Спазми, тенезми преди изхождане и пулсиране на ректума. Влошаване след бременност.

Ignatia amara: Хемороиди, придружени от спазми и пронизваща болка в ректума при чувствителни и емоционални хора, склонни към истерия. Подобряване при ходене и при седеж. Пробождащи болки в ректума при кашляне и кихане. Кървенето и болката се влошават при меки изпражнения. Пролапс на ректума след изхождане.

Ratanhia periviana: Пролабиращи, болезнени, парещи като огън хемороиди поради запек, с анални фисури. Болките са все едно анусът е пълен с парчета стъкло, пробождащи, режещи, много силни. Облекчават се временно от гореща или студена вода. Хемороидите излизат при изхождане. Безплодни напъби за дефекация. Болките се влошават при докосване и седене, както и след изхождане (при това за продължително време), особено ако изпражненията са твърди.

Muriaticum acidum: Остър хемороиден пролапс с кръвонапълнени, подути, синкави, свръхчувствителни на допир (болят дори от тоалетна хартия) хемороиди. Хемороиди у бременни с червени, горещи възли с пробождащи силни болки. Хемороиди при деца. Неволна дефекация по време на уриниране. Болките се влошават при ходене и се подобряват при локално затопляне. Парализа на ректалния сфинктер с пролапс на ректума.

Paeonia: Приклещени, кръвонапълнени външни хемороиди с разязвяване. Мокрещи анални фисури с пробождащи болки като от забит трън.  Непоносими болки по време на дефекация, които продължават до час-два след това. Дефекация невъзможна от болка. Влошаване от избърсване след изхождане.

Nitricum acidum: Големи и болезнени висящи навън хемороиди, синкави, парещи, излизащи при уриниране и дефекация, лесно кървящи. Тежък запек с болезнено изхождане. Болки като от забит трън. Фисури на ануса като цепнато с бръснарско ножче, с болезнени тенезми, които не изчезват дълго след дефекация. Кръвоизливи от ануса, особено нощем.

Lachesis muta: Морави, много чувствителни хемороиди, секретиращи слуз; със спазми на сфинктера, с пулсиращи и стягащи болки, показват се навън и са склонни към заклещване. Усещане за парене в ануса. Остри пронизващи болки, влошаващи се при кихане и кашлица. Облекчаване при кървене. Хемороиди в менопаузата; хемороиди при пияници.

Collinsonia canadensis: Сърбящи хемороиди със склонност към кървене, особено у бременни жени със запек и значителна конгестия в малкия таз. Облекчават се при мензис и всякакъв вид кървене. Хроничен запек с газове и хемороиди, с неефективни напъни.

 

Posted on Leave a comment

Любовта в живота на Ханеман

Създателят на хомеопатията Кристиан Фридрих Самуел  Ханеман е ренесансов човек, забележителна личност с прозорлив ум и откривателски дух, филантроп с голямо човеколюбиво сърце. И все пак, въпреки мъдростта и дълбочината на научното му постижение, изследователите на живота му се питат дали хомеопатията щеше да има такова международно признание без любовта на жената до него в последните му години, дали наистина теорията и практиката му щяха да станат достъпни за цялото човечество. Къде ли щеше да свърши хомеопатията без нейната необичайна преданост… Историята на живота и делото на Самуел Ханеман е приказка за любовта в измерения, непознати за мнозина и до днес. Потенциалът на любовта в един човек към живота, ближния и споделената душа.

Кристиан Фридрих Самуел Ханеман (1755-1843) е роден в Майсен, Саксония, близо до Дрезден. Баща му Кристиан Готфрид  Ханеман е художник и дизайнер на известния майсенски порцелан. Още преди обучението му по медицина, вече владее редица езици. Като млад изкарва прехраната си като преводач и учител по езици – английски, френски, италиански, гръцки и латински,  допълнително придобива умения по арабски, сирийски, халдейски и иврит.

Започва да учи медицина в Лайпциг, но след две години, липсата на клинична практика там  не го удовлетворява и се премества във Виена. Биографите му предполагат, че вероятно неговата бедност е причина окончателното му обучение за лекар да продължи в университета в Ерланген, където през 1779 г защитава докторантура с отличие. (Темата на дисертацията е посветена на причините и лечението на спазматичните заболявания.)

През 1782 г Ханеман започва практика като селски лекар в района за добив на мед в Мансфелд, Саксония. Скоро след това се жени за Йохана Хенриет Кухлер и в крайна сметка семейството се сдобива с 11 деца. След като изоставя медицинската практика (1784), работи като преводач на научна и медицинска литература, а и самият той пише и публикува. Само по себе си достоен принос към професията е превеждането до 1806 г, в рамките на 9 години, на 15 медицински книги и учебници от английски,  6 от френски и по един от латински и италиански. Ханеман се съмнява в ползата от медицинското лечение по негово време и особено възразява срещу практики като кръвопускане и предизвикване на повръщане или диария. Той твърди, че лекарството, което е бил учен да прилага, понякога причинява повече вреда, отколкото полза на пациента: „Чувството ми за дълг не би ми позволило лесно да лекувам неизвестното патологично състояние на моите страдащи братя с тези непознати лекарства. Мисълта да стана по този начин убиец или злосторник в живота на моите събратя беше най-ужасна за мен, толкова ужасна и тревожна, че напълно се отказах от практиката си през първите години от брачния си живот и се занимавах единствено с химия и писане.”

Докато превежда „Трактат за Материя Медика” на Уилям Кълън, Ханеман е заинтригуван от твърдението, че цинхоната, кората на перуанското хининово дърво е ефективна при лечението на малария поради своята стипчивост. За да изследва ефекта на цинхоната върху човешкото тяло, той приема няколко дози от „добрата стара Хина“, за да наблюдава действието ѝ върху себе си. Забелязва, че лекарството предизвиква симптоми, подобни на малария и заключава, че то ще доведе до подобна реакция при всеки здрав човек. Така стига до извода: „Това, което може да предизвика набор от симптоми при здрав човек, може да лекува болен човек с подобни симптоми”. Така принципът на подобието става основа за нов подход в медицината, който той нарича хомеопатия. За пръв път използва термина хомеопатия в есето си „Индикации за хомеопатичното приложение на лекарствата в обикновената практика”, публикувано в Hufeland Journal  през 1807 г., но първата му статия за хомеопатичната философия е в немскоезично медицинско списание, 1796 г.

Стимул за нови изследвания на ефектите, предизвикани от различни вещества върху здрав човек, му дава работата на виенския лекар Антон фон Щьорк, който твърди, че те могат да излекуват същите болести, които причиняват. За развитие на хомеопатията допринася въведеният от Ханеман метод за разреждане на лекарствата с цел смекчаване на токсичните им ефекти. Той намира, че лекарствата, приготвени според техниката му за потенциране – разреждане и енергично разклащане (сукусия), са ефективни и в малки дози облекчават симптомите, които биха предизвикали, ако се приемат неразредени. Последвалите му по-систематични експерименти с намаляване на дозата са около 1800 г, когато въз основа на своя закон за подобието, започва да използва Ipecacuanha за лечение на кашлица и Belladonna за скарлатина. Описва своите наблюдения и изводи в редица есета, като около 1810 г обобщава системата в „Органон на рационалното изкуство на лекуване”. Трудът му още тогава претърпява четири допълнени издания, озаглавени „Органон на лечебното изкуство” и съдържа всичките му подробни инструкции. Неговият съвременник Елис Дъджън казва за Органона, че съдържа в пълнота ханемановата  „медицина на опита” и е разработен в методична и афористична форма по модела на писанията на Хипократ.

В началото на 1811 г Ханеман премества семейството си отново в Лайпциг, с намерението  да преподава новата си медицинска система в Лайпциския университет. Според устава на университета за да стане преподавател той трябва да представи и защити дисертация по медицинска тема по свой избор. На 26 юни 1812 г Ханеман представя на латински теза, озаглавена „Медицинска историческа дисертация върху хелеборизма на древните” , негов поглед върху разликата между древната медицинска употреба на двете отровни растения черен кукуряк Helleborus niger и бяла чемерика Veratrum album.

В търсенето на по-добри условия за живот и реализация Ханеман пътува из Саксония в продължение на много години, живеейки в Дрезден, Торгау, Лайпциг и много други градове и села за различно време, с една особеност – винаги е близо до река Елба. След смъртта на жена си за по-дълго се установява в изолираното графство Кьотен.

1835 г е паметна в живота на Самуел Ханеман. При овдовелия 79 годишен учен и лекар в Кьотен специално идва за хомеопатично лечение  35 годишната френска художничка с благородно потекло Мари Мелани д`Ервил Гоие. Започнала да се интересува от хомеопатия по време на епидемията от холера в Париж през 1832 г., след като прочита наскоро появилия се Органон на френски, тя потегля за Германия да намери Ханеман. По това време поради повдигнати обвинения от аптекарите, лицензът на Ханеман е отнет и той не може да практикува медицина. Херцогът на Котен, масон като него и негов пациент, му дава убежище и закрила в своето херцогство, извън германското законодателство. Съпругата на Ханеман е починала преди 4 години и домашните грижи са поели двете му по-малки дъщери. Животът му в Кьотен е изолиран от разстоянията и ограничен от закона.

Срещата с Мелани  предизвиква взрив от чувства и в двамата, три дни след запознанството им той й предлага брак и три месеца след това те се свързват в брачен съюз. Подобен брак с 44 години по-млада жена е скандален дори днес, а едва ли можем да си представим реакцията, която предизвикват в обществото в началото на 19 век.

Справедливо е веднага да кажем, че личността и животът на Мелани Ханеман са достойни за книга и филм, а приносът й за развитието и популяризирането на хомеопатията, макар и все така пренебрегван и неафиширан, издига метода до нови професионални и висоти! Обратно, на първата елементарна реакция, че това е брак по сметка, материално осигурената чужденка Мелани Гоие, която в крайна сметка става най-добрия ученик и последовател на Ханеман, държи цялото имущество и пари на нейния съпруг, дори сватбените подаръци, да останат на децата му и на свои разноски наема къща в Париж. Преди да се свърже завинаги със Самуел Ханеман, Мелани си изкарва прехраната като продава картините си. Дори две от тях са изложени в Лувъра.

Заради клеветите по нейн адрес адвокатът на Ханеман публикува писмо за финансовите договорености на съпрузите: „Този старец, побелял от непрестанна работа, много преследван и огорчен, но силно уважаван от всичките си близки познати, наскоро изпита с г-жа Ханеман по-висока наслада от живота, отколкото е предполагал преди. И това предизвика дълбоко желание да завърши последните дни от бурния си живот в тишина и веселие, в сърдечен съюз с жената, отговорна за неговото висше щастие. Съпругата, която произхожда от много почтено и богато семейство, е на 35 години и притежава значително необременено собствено имущество. Тя е талантлива и образована за изкуство и наука. Доказан поет и художник. Тази жена, решила да не се омъжва, а да се посвети на рисуването и научните занимания, е доста благородна, за да пожертва любима страна и семейни връзки. С изключение на обикновен златен брачен пръстен, мадам Ханеман не получи нищо от имуществото на съпруга си. Срам за този, който възнамерява да наруши спокойствието на тази двойка с клеветнически лъжи!”

Мелани пише в дневника си: „… Ханеман беше щастлив за първи път. Грижех се за него, както се грижат за новородено дете. Бях му бръснар, камериер, секретарка. Толкова го обичах и му се възхищавах, че можех да му служа на колене. Никога нежността не е била възнаграждавана по-пълно. Никога един съюз не е бил по-силен. Това съвършено и жадувано щастие бе намерено и от двама ни и в брака ни постигнахме морално съвършенство. Нежността продължи до смъртта му и никога не беше накърнена, въпреки изключителната разлика във възрастта. Така отново беше доказано, че тези, които споделят едни и същи възгледи, са на една и съща възраст”.

Това, че Ханеман е бил щастлив с Мелани, не може да се оспори. В писмо до Бьонингхаузен (22.05.1835) пише: „ Такъв райски живот, който сега водя със съпругата си, чието съвършенство надминава това на простосмъртните, едва може да си представите. Тя току-що завърши портрета ми с маслени бои и го завърши за девет дни. Не беше докосвала четка от три години. Сега тя отново може да рисува без дискомфорт. Това е степента, до която подобрих здравето на моята ангелска съпруга. Напълно невъзможно е да се каже, дали някога ще се върна.”

Къщата в Париж се превръща в клиника с международна известност. Чрез контактите си сред политиците и обществото Мелани успява да осигури разрешение на Ханеман да практикува във Франция. Тя е най-преданият му ученик,  съратник, асистент. Практикува до него и става първата жена хомеопат в Европа. Получава диплома от Академията за хомеопатично лечебно изкуство в Алънтаун, Пенсилвания.

Клиниката привлича хора от цял свят, между които известни личности като Паганини. В следобедните часове Мелани отваря  безплатна амбулатория за бедни, в която работи сама. „Достави му неизразима радост да ми разкрие всички тайни на неговата наука за лечение. Бих била много глупава да не напредна бързо с такъв учител. Ханеман ми повери изцяло лечението на бедните, които идваха в 16 ч и често наброяваха повече от 100. Понякога, в тези часове за консултации Ханеман се наслаждаваше на благословията, с която ме обсипваха. Гледаше ме повече как раздавам милостиня на работещите хора, които в бедността си нямаха необходимото, отколкото дали разрешавам медицински затруднения, които да попречат на работата ми, тъй като добрите резултати бяха постоянни. Всичко, което правех в онези дни, мина за негово дело и аз бях доста доволна, когато той ми написа: Наистина, аз самият не бих могъл да се справя по-добре. Бих искал светът да знае колко добър хомеопат си.“

През деня те практикуват заедно, а когато се налагат домашни посещения, ги прави Мелани. Както пише „Allg. Anzeiger der Deutchen”: „Ханеман направи няколко лични посещения, но повечето болни са поети от съпругата му. Само много малко хора имат късмет да го видят лично, тъй като скъпата му съпруга внимателно избягва всичко, което може да го смути или претовари. Все повече пациенти се стичат в дома му, но голямата част от тях получават медицински съвети от устата на неговата изключително интелигентна и добре информирана съпруга.”

Ханеман запазва умствена яснота до последните си дни и изживява някои от най-продуктивните си години в Париж. „Аз съм по-добре и по-щастлив, отколко съм бил от много години, и се наслаждавам на живота”, пише той през юли 1841. Малко след 88-мия си рожден ден Ханеман се разболява от своя обичаен „пролетен бронхиален катар”. Умира на 2 юли 1843 г в дома си в Париж. Последните му думи към жена му са: „Бог ще ти се отплати…Ти ще бъдеш моя във вечността.”

След смъртта му Мелани наследява ръкописа на 18 месечната му работа в Париж над шестото издание на Органона и продължава да приема болни, но през 1847 г е изправена на съд и призната за виновна в незаконна практика. Тя не се примирява и успява да получи медицински лиценз през 1872 г. В условията на 19 век изпреварва хода на събитията с едно поколение – Мелани Ханеман е не само първата жена хомеопат в Европа, но и първата жена лекар във Франция.

Ревностно следва инструкциите на съпруга си да издаде 6-то издание на Органона възможно най-късно, едва когато прецени, че светът е готов за това. И въпреки натиска и враждебността към нея от хомеопатичните среди, тя успява да опази ръкопсите му с дадената „тържествена клетва, за да не правят злонамерни и измамни промени в текста”.

Мадам Мелани Ханеман умира на 27 май 1878 г. Сагата на погребенията им е достойна за отделен разказ. Днес  те почиват заедно в един гроб в известното парижко гробище Пер ла Шез.

Posted on Leave a comment

Опасността от 5G и как да се защитим от 5G телефоните

Защита за мобилни телефони с 5G

Влязохме в нова технологична ера, в която нямаме избор. Човечеството се потопи в 5G света без да може да избяга, въпреки над 10 000 изследвания, доказващи, че 2G, 3G и 4G причиняват остри и хронични здравни проблеми, включително животозастрашаващи заболявания като рак, сърдечни заболявания, диабет тип 2 и психологически смущения като напр. депресия, тревожност и повишени суицидни тенденции.

Най-новите поколения мобилни телефони, 5G, работят близо до най-високите честоти на радиовълновия спектър, без да се притесняват от хората. 5G мрежата не замества споменатите по-горе честоти, а се добавя към тях, което е още по-вредно за здравето.

За да сме здрави в 5G света, трябва да издигнем нашата енергийна система, за да станем свръхпроводници на енергия. Най-добрият път е да се повиши биологичната енергия в цялата човешка система до ниво, при което индивидът не се влияе от 5G технологията.

5G е токсично нападение върху планетарната мрежа на живота.

“Внедряването на 5G е абсолютно безумно.” – д-р Мартин Пол се обръща към NIH

„Позволяването на тази технология, без да е доказана нейната безопасност, е безразсъдно до крайност, тъй като е известно, че милиметровите вълни имат дълбок ефект върху всички части на човешкото тяло.“ – проф. Тревър Маршал, директор на Фондация за изследване на автоимунитета, Калифорния

„Плановете за излъчване към нас от космоса на силно проникваща 5G миливълнова радиация със сигурност трябва да са една от най-големите глупости, замисляни някога от човечеството. Няма да има безопасно място за живеене.” – Olga Sheean бивш служител на СЗО и автор на No Safe Place
„От над 10 000 проучвания за 2G, 3G и 4G вече е ясно, че тези безжични мрежови радиочестотни (RF) радиационни мрежови системи причиняват значителни остри и хронични здравословни проблеми, включително животозастрашаващи заболявания като рак, сърдечни заболявания, тип-2 диабет и психични разстройства, като депресия, тревожност и повишени суицидни тенденции. Има план в рамките на следващите две години за изстрелване на 20 000 спътника, които да излъчват 5G към планетата. Тази нова атака срещу живота на Земята ще доведе до нарушаване на първичната хармонична честота на Земята, наречена резонанс на Шуман. Нарушаването на този хармоничен резонанс е вероятно да предизвика и активира повече физически и биологични механизми за създаване на още повече човешки здравословни проблеми.” д-р Габриел Коузънс

Бързо приближава времето, в което всички ние ще се къпем в морето на 5G. Няма да има възможност за бягство. Единственото решение ще бъде да станем проактивни с малкото технологии, които са в състояние да предоставят решения за живот в 5G свят. Честотните модели и екраниращите подходи вече няма да са валидни. Усъвършенстваните технологии, които помагат да се поддържа биологичен баланс на високо ниво, без да се въвежда честота, ще бъдат проактивното решение за живот в 5G свят.

Живот в 5G свят

Защитата от изолирани честоти не е решение. 5G ни накара да преоценим нашата гледна точка за това как се предпазваме от необузданото нападение на тази зловеща 5G технология. Навлязохме в нова технологична ера, в която е приемливо, без никакво право на избор, да се потопи цялото човечеството в 5G без възможност за бягство. Време, в което това да останем здрави ще изисква повече от добра храна и упражнения. Правилният начин на живот сега трябва да включва проактивни решения, борещи се с неизбежния 5G прилив.

Честотните технологии за защита от ЕМП като защитни щитове, блокери и неутрализиращи устройства, които могат да адресират само ограничени набори честоти като създадени от човека ЕМП или мобилни телефони, не са достатъчно добро решение. Мобилните оператори работят на различни честоти в 3G и 4G света. Създадените от човека ЕМП, 3G и 4G сигналите са само малка част от света на 5G. Сега се предлагат безжични устройства с най-различни честотни комбинации, които правят едночестотния подход за екраниране, блокиране или неутрализиране на устройства остарял.

Необходим е различен подход. Най-доброто решение е цялостното. Най-добрият път е да се повиши биологичната енергия в цялата човешка система до ниво, при което индивидът не се влияе от 5G технологията. За да оцелее в 5G свят, човек трябва да стане свръхпроводник на енергията на жизнената сила. Да останете незасегнати от 5G честотите може да доведе до живот без ограничения.

Тахионизацията предлага такава възможност.

Тахионизираните инструменти не са честотни инструменти. Те са източник на честоти. Разработени са специфични тахионизирани инструменти, които според производителя помагат за постигането на тази цел. Няма единно продуктово решение за тези, които искат да успеят в света на 5G. Решението е многоетапен подход към живот в свръхпроводящо енергийно пространство 24-7.

Има шест основни области, които трябва да бъдат разгледани: лична защита, мобилни телефони и други 5G устройства, дом, спалня, кола и работна среда. За тези, които са най-чувствителни, ще бъде наложително първо да се обезопасят средите, в които прекарват най-много време, а след това да се премине, когато е възможно, към обезопасяване на всичките шест основни области и към свръхпроводящ начин на живот.

Posted on Leave a comment

Лечение на херпес с хомеопатия

Херпес лабиалис (херпес на устните) е често срещана вирусна инфекция, свързана с херпес симплекс вирус-1 (HSV-1). Представлява дребни мехурчета, изпълнени с бистра течност, върху зачервена кожа. Появява се по устните, брадичката, бузите, носа, по венците или по небцето. Въпреки че са относително доброкачествени, тези лезии са грозни и клинично трудни за управление. Хомеопатията е много ефективна не само като лечение, но и като превенция на повтарящи се епизоди и начин да се намалят усложненията.

Хората, заразени с HSV-1, страдат от треска, оток, слабост, мехури и язви в и около устата, възпалено гърло, болка в устата и венците. Може да чувстват сърбеж и изтръпване ден или два преди появата на херпесите. Те обикновено причиняват усещане за парене или сърбеж, преди да се спукат и да се образуват корички.

Херпесът на устните се причинява от най-често срещания вирус на херпес симплекс тип-1 (HSV-1) и понякога тип-2 (HSV-2). HSV-1 се разпространява чрез прибори за хранене, бръсначи и кърпи, HSV-2 е отговорен за гениталния херпес, но може да се разпространи към лицето при близък контакт или връзка, като целувка, орален секс, споделяне на чаши и прибори за хранене.

Вирусите живеят в клъстер от нервни клетки (ганглий) отстрани на лицето, известен като тригеминален ганглий. Хората получават херпес, ако вирусите се движат по нервите към устните, където причиняват типичните симптоми. Ако се заразите с херпес вируси, те остават в тригеминалния ви ганглий до края на живота ви.

Херпесът на устните е много заразен, когато имате изтичащи мехури, тъй като вирусът лесно се разпространява при контакт със заразена телесна течност от мехури.

Диференциална диагноза

Афтозният стоматит или афтата е доброкачествена и незаразна, неинфекциозна и не предавана по полов път язва в устата.

Херпесният гингивостоматит се характеризира с висока температура и болезнени орални лезии най-често се срещат при деца на възраст от 6 месеца до 5 години, причинени от същия вирус (HSV-1).

Херпесната екзема или варицелиформната ерупция на Капоши се характеризира с треска и клъстери от сърбящи мехури или пробити ерозии, причинени от HSV-1 и HSV-2. Децата са с по-висок риск.

Херпетичният панарициум е болезнена инфекция на пръстите на ръцете или краката, причинена от HSV-1 и HSV-2

Импетигото е много често срещана и силно заразна кожна инфекция на лицето, която засяга предимно бебета и малки деца, причинена от бактерия staphylococcus aureus.

 

Понякога херпесът се усложнява с някои други тежки заболявания. Децата, които смучат пръстите си, могат да пренесат инфекцията от устата си към палеца и HSV-1 и HSV-2 могат да се разпространят до върховете на пръстите и могат да причинят изтръпване. Повтарящата се херпесна инфекция, ако се пренесе към очите, може да причини белези и наранявания, язва на роговицата и увреждане на зрението, което може да причини проблеми със зрението и трайна загуба на зрението. Хора, заразени с други кожни заболявания като екзема/дерматит, са изложени на голям риск от разпространение на херпес по всички части на тялото им.

Превенция: Когато херпесните мехурчета се пукат и текат, херпесът се счита за най-инфекциозен, така че е много необходимо да спрете всякакви близки контакти. Не забравяйте да поддържате ръцете си чисти и да ги миете след като докоснете херпесите, и внимавайте да не пипате очите и другите части на тялото след докосване на херпесите. Избягвайте споделянето на предмети като прибори, кърпи, балсам за устни, четки за зъби, чаши за пиене или бутилки и други лични вещи, които могат да разпространят вируса. Избягвайте целувки, прегръдки и контакт с кожата с хора с мехури.

Хомеопатични лекарства за херпес

APIS MELIFICA: остър обрив, недостатъчно развит или потиснат, с влошаване от топлина и от намокряне и подобряване от студена вода, отвиване, студено къпане.

ARSENICUM ALBUM: суха кожа, като пергамент; пареща болка, влошаваща се от студ и подобряваща се от топлина. Човек може да бъде неспокоен, тревожен, уморен.

CALENDULA OFFICINALIS: болезненост като от ударено.

CANTHARIS: везикуларен еризипел, големи мехури, болка като от разранено, болезнени и парещи, вътрешно и външно.

CROTON TIGLIUM: интензивен сърбеж на кожата, но толкова нежна, че не може да се чеше. Облекчаване от нежно триене.

DULCAMARA: дебели кафяви или жълти кори, влошаване от студ; студен въздух

GRAPHITES: груба, твърда, напукана коричка на кожата, с изтичане на лепкав секрет, парене, пареща болка с влошаване през нощта и от топлина

HEPAR SULPHUR: кожата е много чувствителна на допир, не понася дори дрехите да докоснат засегнатите части. Влошаване от студен въздух и отвиване, подобряване от топлина и топло завиване.

MEZEREUM: около язвите се появяват везикули, сърбят силно, изгарят като огън; блестяща, огненочервена ареола наоколо. Невралгични парещи болки, които се влошават от студ, студено измиване, през нощта, докосване или движение.

NATRUM MURIATICUM: Мазна кожа, сухи корички, болезнени мехури по устните и ъглите на устата, сърбеж, парене; влошава се от ядене на сол, на морския бряг, топлина; подобрява се от студено къпане. Това лекарство може да спре избухването на херпес, ако се приема при първите признаци на инфекция.

ПЕТРОЛЕМ: херпес на гениталните органи, простиращи се до перинеума и бедрата; сърбеж, зачервяване; кожа напукана, груба, кървяща; суха или влажна, с влошаване през зимата.

RANUNCULUS BULBOSUS : херпес зостер, предшестван или последван от интеркостална невралгия; везикулите могат да имат синкав вид.

RHUS TOXICODENDRON : еризипел отляво надясно; жълти везикули; много подуване, възпаление; парене, сърбеж и болка с влошаване от студено, влажно дъждовно време, през нощта, от намокряне при изпотяване; подобряване от топло, сухо време, увиване.

SARSAPARILLA: херпесни обриви по всички части на тялото; обрив от излагане на открито; сух, сърбящ обрив, склонен да се появи през пролетта; хваща коричка.

SEPIA OFFICINALIS: херпес цирцинатус в изолирани петна по горната част на тялото. Спира образуването на мехури и изтичането на течност от херпесите. Влошава се от студен въздух или сух източен вятър; подобрява се от топлина на леглото, горещи компреси.

MEDORRHINUM: често повтарящ се херпес по главата, по лицето, по устните (вкл. от вътрешната им страна), в ъгълчетата на устата и около устата. Често имат и генитален херпес и/или кондиломи и брадавици на краче.

Posted on Leave a comment

Омикрон и хомеопатия

Тази статия може да е от голяма помощ за всеки практикуващ хомеопат – моля, споделете я с вашите хомеопати, за да бъдат те още по-полезни за пациентите си! Благодарим ви за съдействието!

Вариант Омикрон на Ковид-19 в повечето случаи се ограничава до горните дихателни пътища и много по-рядко дава усложнения като пневмонии, дихателна недостатъчност, тромбози и пр. Това е сравнително по-безобидно заболяване в сравнение с предишните варианти на Ковид-19. Усложненията са много по-редки.

Сега се срещат и Делта, и Омикрон варианти на Ковид-19. Хомеопатията предлага надеждно лечение и на двата варианта. Някои от описаните в статията лекарства са подходящи и за Делта, и за Омикрон.

По принцип Ковид-19 е доста коварно и променливо заболяване. Затова пациентите трябва да се обаждат на хомеопата веднага щом се появят нови симптоми. Дава се лекарството, което покрива най-добре всички симптоми на пациента. Не е важно пациентът да има всички симптоми на лекарството, за да се даде именно то при остро състояние. Картината на всяко лекарство включва много симптоми, почти няма пациент, който да ги има всичките. Но ако симптомите на пациента се покриват от дадено лекарство, то се дава.

Омикрон има различни симптоми, като за всеки съществуват хомеопатични лекарства, които лекуват бързо и ефикасно. Моля, напишете в търсачката имената на лекарствата, споменати в тази статия, за да прочетете подробното описание на техните клинични картини. Отново, не очаквайте да проявите всички симптоми на лекарството – важното е тези симптоми, които имате, да са характерни за картината на лекарството (например, имате само 5 симптома, които се срещат при това лекарство – вземате го, въпреки че то има още сто симптома, които при вас ги няма).

Ето главните симптоми на Омикрон:

Хрема: обилна, водниста, дразнеща кожата. Арсеникум албум е много ефективен, особено ако има и слабост.

Слабост: основното лекарство е Арсеникум албум, дава се в потенция 1М през 2 часа. При подчертана слабост с треперене и умора най-подходящо лекарство е Гелсемиум. При него може да има и болки в костите, и да се сбърка с Еупаториум перфолиатум. Гелсемиум има страхове и предварителни притеснения – какво ще стане с мен? Може да се стигне до парализа на мускулите, да не ги държат краката. Гелсемиум е подходящ за хора, преминали през голям стрес и страх. За това допринасят медиите, лошите новини, насажданият страх. Тези хора не само са по-страхливи, но и страдат от липса на самочувствие.

Главоболие: влудяващо, много силно, с голяма чувствителност към всякакви дразнители, фотофобия, свръхчувствителност към шумове – отлично се повлиява от Беладона.

Суха кашлица: Бриония. Има сухота на всички лигавици. Бриония е особено подходяща за хора, които се притесняват за бизнеса си, че може да ги уволнят, да останат без пари, да обеднеят. Понякога след като се повлияе кашлицата, почва силно главоболие и трябва да се даде Беладона. Като мине главоболието, може пак да трябва Бриония. Хепар сулфур е подходящ за суха кашлица с откашляне на малко количество жълто-зелени храчки. Калиум муриатикум също може да помогне при такива храчки и пристъпна кашлица, също Калиум сулфурикум и Калиум йодатум. Понякога има упорита кашлица, продължаваща седмици наред и придружена със задух, голяма умора и слабост – при нея е подходящ Станум металикум. За Купрум металикум е характерна силна, упорита, изтощителна кашлица, която се чува надалеч; болните не могат да лежат от кашлица, трябва да седят в леглото. Спонгия и Дросера: При Омикрон Дросера е по-подходяща. Щом се докосне с глава до възглавницата, почва да кашля. При Делта Спонгия е по-подходяща, може би заради придружаващите сърдечни оплаквания.

Затова тези две лекарства – Гелсемиум и Бриония – са много добри за голяма част от болните – те са свързани с психо-емоционалното състояние. Лекарствата помагат да се приспособим.

Изтощение: Арсеникум албум, Хина арсеникозум, Хина официналис, Фосфорикум ацидум, Муриатикум ацидум.

Кихане: Нукс вомика, особено ако има и стомашно-чревни смущения човек е настинал или времето е застудяло и организмът не е могъл да се приспособи. И тук секрецията от носа е рядка, водниста и дразнеща. Сабадила е повече при хронични алергии, тук не е подходяща, трябва ни лекарство, което е за възпаления. Сабадила е за потиснат гняв от унижения вкъщи. Сабадила се подобрява от слагане на лед на главата.

Болки и дразнене в гърлото: Спонгия, Хепар сулфур, Дросера, Рус токс. При сухота може и Бриония. При силни болки в гърлото се дава Меркуриус цианатус, също при оток и болка в трахеята, неприятен вкус в устата и усещане за раздиране в трахеята.

Триада: аконит – спонгия – хепар сулфур. Също Арсеникум албум – Бриония – Каустикум. Когато има епидемия и развитето на болестта е подобно при много хора, може да се прилагат такива обобщения, но винаги се предпочита индивидуалният подход. Каустикум кашля всеки път по два пъти – кхъ-кхъ. Но има и други такива лекарства.

Прегракване: при 37% от болните с Омикрон. Характерно е, че симптомите се ограничават до трахеята и не поразяват белите дробове.

Втрисане и фебрилитет: може да има непрекъснат фебрилитет за 24 до 48 часа. Има много лекарства, но Хепар сулфур е много полезен – гърло, кашлица, жълтозелени секреции, втрисане. Също Хина и Хина арсеникозум. Може да се даде и Фосфор през 1-2 часа, дори да няма жажда.

Световъртеж: Гелсемиум, Бриония, Муриатикум ацидум.

Обърканост на ума: мозъчна умора, не могат да мислят. Калиум фосфорикум – остър грип с изразена слабост и умствена умора. Също Фосфорикум ацидум, но то е за по-късен етап, когато има повече изтощение и безразличие.

Мускулни болки: особено в гърдите, гърба и кръста. Пациентът е много скован, не може да се движи, даже и малки движения влошават. Рус токс, Бриония, Каустикум, Калиум карбоникум, Оксаликум ацидум, Арсеникум албум е за силни, раздиращи мускулни болки. Също Ликоподиум е много полезен, особено ако организмът не иска да се възстанови. Нукс вомика също е добър при силни болки в гърба. Завъртането в леглото влошава болката в гърба. Може да се милси за Арника, Календула, Белис перенис. Също Ранункулус булбозус за интеркостална невралгия и възпаление на междуребрените мускули.

Загуба на обонянието: при Делта има и загуба на вкус, при Омикрон предимно само на обонянието, като то се връща обикновено след 3-4 дена. Ако има и прегракване, Хепар сулфур, има парене и пробождаща болка в гърлото, желание за топло. Също и Фосфор. Тук Зинкум не е толкова подходящ, защото при него има по-дълбоки промени в обонятелните нервни окончания.

Важно е да се съберат правилно симптомите и да се направи реперторизация.

Ако има пост-ковид синдром след Омикрон, основно лекарство е Карбо вегетабилис. При него от голямата слабост не могат да кашлят, без да включват и коремните мускули (кашлицата идва от корема). Също много добре действа Псорин.

При Делта се дава Туберкулинум. При Омикрон не се наблюдава картина на Туберкулин. Все още лекарство №1 за Омикрон е Арсеникум албум. Започва със слабост и воднист, дразнещ секрет от носа. Развива се диария с воднисти изпражнения и голяма слабост. Затова за хомеопрофилактика на Омикрон пак най-добре е да се използва Арсеникум албум 1М всяка седмица. Достатъчни са няколко дози, не бива да се дава с години. Ако има много случаи, се повтаря всяка седмица, ако няма толкова много заразени, се дава веднъж месечно или по-рядко. Ако някой у дома се е разболял, всеки ден контактните трябва да вземат Арсеникум албум 200С всяка вечер преди сън за 7 дни. Същото може да се направи с персонала на болниците, в които се лекуват пациенти с Ковид-19. Винаги профилактиката е за предпочитане пред лечението. Само ако се появят симптоми на доказване, може да се спре приема на лекарството. Тук говорим за нематериални дози, няма никаква опасност от странични действия. В Индия тази профилактика е проведена при повече от 15 милиона души, като ефективността е 81%, а безвредността е 100%.

Хомеопатията има успех над 250 години и е най-голямата алтернативна медицинска система в света. Тя е наука, която не бива да се подценява. Ковид-19 е чудесен повод хомеопатията да навлезе във всеки дом, защото е много ефективна при лечението и профилактиката му.

По материали от интервюто на д-р Аджит Кулкарни с Роман Бучименски.

Posted on Leave a comment

ПАРА-21® противопаразитна тинктура

Великолепна формула без аналог по ефективност.
Работи много успешно за всички досега срещани от създателите й, а също регистрирани чрез Фол тест паразити, в това число протозои, кръгли червеи, метили, тении, както и новия паразит Фунис вермис. Конкурентноспособна на международно ниво като противомалариен препарат.

ПАРА-21® е паразитоцид, който унищожава паразитни цисти в черния дроб и далака. Тинктурата превъзхожда тинктурата ПАРА-7® за лечение на:

  • Рибна тения
  • Шистозома
  • Малария

Всички билки, участващи в състава на ПАРА-21® противопаразитна тинктура са разрешени за употреба в Европа. Това са нетоксични билки: корен от Решетка, сухи венчелистчета от слънчоглед, подправката Карамфил, корен от Бял оман и сухи листа от праскова. Тази комбинация от билки се поставя в 40º етанол. Тя осигурява превъзходно противопаразитно действие, без да натоварва излишно черния дроб.

НАЧИН НА ПРИЕМ:

  • Деца над 3 год или възрастни, с тегло под 50 кг – 2 пъти дневно по 3 капки за всеки 10 кг, разредени в супена лъжица вода
  • Възрастни, с тегло над 50 кг – 2 пъти дневно по 20 капки, разредени в 50 мл вода
  • Задължителен е редовен прием без прекъсване, за да се покрие изцяло, без прекъсване, биологичния цикъл на паразитите.
  • За един курс са достатъчни 2 опаковки непрекъснат прием.
  • Ако желаете да повторите – задължителна почивка от 30 дни!

ВНИМАНИЕ: ПАРА® – 21 не се препоръчва за бременни, майки кърмачки и деца под 3 години! Действието на този продукт е по-силно, в сравнение с ПАРА-7®

Ето какво споделя създателката й, българката д-р Надежда Григорова :” КАто създател на формулата ПАРА-21®  – противопаразитна тинктура, аз съм горда с резултатите от нейното прилагане и силно се надявам, че регистрирана и произведена от фирма Хеланти®,  ще намери достойно място в арсенала на противопаразитните средства у нас, и в чужбина”.

Posted on Leave a comment

Хомеопатия при отити (и у деца)

Инфекциите на ушите са най-често срещаното детско заболяване, освен обикновената хрема. Почти всяко дете е имало поне една ушна инфекция до шестгодишна възраст и за много деца и техните родители честите рецидиви на тези инфекции са основен проблем. Освен това винаги има притеснение, че усложненията от ушни инфекции могат да нарушат слуха на детето и дори да забавят проговарянето му. Възрастните понякога също получават ушни инфекции.

Има два основни типа ушни инфекции. Инфекцията на средното ухо и тъпанчето се нарича отитис медиа. Това е по-сериозното заболяване. Външният отит, както подсказва името му, е инфекция на външното ухо или на канала, който води до тъпанчето. Той е по-лек, но може да причини много болка в ушите и секреция.

Не всички болки в ушите се дължат на инфекции. При настинка много хора се оплакват, че ушите им са запушени или ги болят. Тези симптоми обикновено са леки. Те се дължат на разлики в налягането от двете страни на тъпанчето, причинени от възпалението и отделянето на течности, които съпътстват настинката. Промените в налягането причиняват и болките в ушите, които се случват в самолети или в коли. Някои хора получават болки в ушите от студен вятър или плуване в по-студена вода.

Отит на средното ухо (отитис медиа)

Средното ухо е пространството зад тъпанчето. Евстахиевата тръба свързва средното ухо с кухината зад носа. Обикновено тръбата се отваря, за да позволи на течностите, секретирани в ухото, да се оттичат в гърлото и да изравни налягането в средното ухо с атмосферното налягане. Иначе Евстахиевата тръба трябва да бъде затворена, за да се предотврати навлизането на микроби в средното ухо.

Ушните инфекции се развиват, когато евстахиевата тръба позволява на инфектирани течности от носа и гърлото да влизат в средното ухо. Настинка или алергия може да доведат до тази неправилна функция, а при малки деца понякога тръбата е твърде малка и къса, за да работи правилно.

С напредването на инфекцията в средното ухо се струпват бели кръвни клетки и антитела, които убиват микробите. Така се образува гной, която оказва натиск върху тъпанчето. Тънката мембрана на тъпанчето изпъква навън и болката се увеличава. В крайна сметка тъпанчето може да се разкъса, за да може гнойта да се оттича към външния слухов канал. Не се тревожете, ако видите гной или кръв да капе от ухото – това е начин да се изхвърли заразения материал и обикновено скъсаното тъпанче заздравява бързо.

Симптомите на острия среден отит са различни. Малко дете може да изглежда, че изпитва болка, често си дърпа ушите. По-големите деца или възрастните обикновено знаят дали нещо не е наред с ухото, но понякога дори по време на тежка инфекция ухото просто се чувства запушено. Ако тъпанчето е спукано, може да се види секрет от ухото или косата около засегнатото ухо може да е лепкава или с корички.

Много деца с повтарящи се ушни инфекции имат свои собствени характерни модели на симптоми, които родителите се научават да разпознават в началото на заболяването. Необичайна раздразнителност, емоционална чувствителност или привързаност могат да придружават ушната инфекция и понякога болестта да се познае само по промените в настроението. Може да има висока температура, но не е задължително. Понякога детето повръща или има диария поради ушна инфекция, без признаци, че нещо не е наред с ушите. В повечето случаи, ако нищо друго не е отговорно, тези храносмилателни симптоми се изчистват бързо.

Диагнозата на ушна инфекция се прави с отоскоп, който се слага в канала на ухото, за да се разгледа тъпанчето. Нормалното тъпанче има перлено сив, леко лъскав вид и изглежда деликатно и полупрозрачно. При инфекция най-характерната промяна е изпъкване на тъпанчето навън поради натрупване на гной вътре. Тъпанчето става удебелено и по-непрозрачно и често изглежда доста червено. Като се натисне с пръст изпъкналия хрущял пред ушния канал, детето реагира болезнено.

Антибиотиците не винаги са решение, когато става дума за повтарящи се отити. Децата с хроничен отит, поддържани с антибиотици, са два до шест пъти по-склонни да имат повтарящи се остри инфекции, отколкото тези на плацебо (Catankin, et al, 1991).

Сериозните усложнения при отитис медиа са редки, но се срещат. Те включват мастоидит, инфекция на костната област точно зад ухото. Бъдете нащрек за всяко зачервяване, чувствителност, болка или подуване в тази област и незабавно съобщете тези симптоми на лекар. Мастоидитът може да се превърне в хроничен проблем и да доведе до загуба на слуха и ерозия на костта.

Менингитът и други инфекции на централната нервна система могат да бъдат резултат от остър среден отит, ако инфекцията се разпространи чрез кръвния поток към костните структури. Симптомите на тези проблеми включват силно или постоянно главоболие, схванат врат, упорито повръщане и изразена промяна в настроението.

Най-честите усложнения на инфекциите на средното ухо са хроничните ушни проблеми, които често следват. Серозен среден отит, натрупване на полупрозрачна неинфекциозна течност в средното ухо, пречи на нормалното движение на тъпанчето и малките кости на средното ухо, така че слухът е намален.

Хомеопатичното конституционно лечение често е ефективно при хроничен серозен отит. Антихистамините и деконгестантите са безполезни, въпреки че често се предписват. Конвенционалното лечение на трайна загуба на слуха, дължаща се на серозен отит, включва хирургично поставяне на тръбички (макарички) в тъпанчето, за да се позволи дренаж на течност от средното ухо. Те изглежда подобряват слуха на лекуваните уши за няколко месеца и това може да е много важно за детето, което е на решаващ етап от езиковото развитие. Изследванията показват обаче, че няма дългосрочно подобрение на слуха, когато се поставят тръбички, а тъпанчетата, в които са поставени тръбички, са склонни да се образуват цикатрикси. Тръбички трябва да се поставят за серозен отит само когато има значителен проблем със слуха, когато рисковете от операцията са ясно разбрани и когато целта на лечението е подобряване на слуха за кратък период от време.

Болните от остър отит трябва да си почиват, да пият много течности и да се успокояват. Грейка или гореща кърпа, сложена на ухото, може да помогне за намаляване на болката.

За да предотвратите инфекция на ушите, избягвайте кърменето или храненето на деца с шише, когато те са в легнало положение, за да не попада мляко в евстахиевите тръби, коеот може да доведе до инфекция. Алергиите могат да предразположат към инфекция на ухото, когато причиняват възпаление и натрупване на течности; избягването на нещата, които предизвикват алергични реакции, може да бъде полезно.

Външен отит (инфекция на външното ухо)

Външните ушни инфекции са кожни инфекции, включващи канала, който води от външното ухо до тъпанчето. Симптомите включват силна болка в ухото и пулсиране поради възпаление. Болката се влошава при дърпане на ушната мида. И двата вида ушни инфекции могат да се развият едновременно. Често ушният канал е доста сърбящ по време на инфекция на външното ухо. Ако погледнете в канала, можете да видите, че той е червен и люспест или мокър и може да има гъст секрет. Обикновено няма температура или общи симптоми на заболяването. Слухът не се засяга, въпреки че секретите и отокът могат механично да намалят слуха за известно време. Бързо разпространяващото се зачервяване или подуване на външното ухо или близката кожа е опасен знак, както и повишената температура.

Общи домашни грижи при външен отит:

Внимателно измийте натрупаното лющене и изпускане, като поставите парче памук, напоено с разреден оцет наполовина с вода в ушния канал, като го оставите там за осем до дванадесет часа. Уверете се, че можете лесно да извадите памука. След това за кратко изплакнете канала с топла вода, като използвате спринцовка. Слагайте по една-две капки от оцетния разтвор на всеки осем часа.

Незабавно потърсете медицинска помощ:

  • ако болката в ухото е придружена от силна слабост, загуба на бдителност, силно главоболие или скованост на врата.
  • ако бебето започне да дърпа или търка ушите си;
  • за силни болки в ухото или ушни секрети при дете под седем години;
  • за всеки със силна болка в ухото, особено ако е придружена от треска или секрет от ухото;
  • ако има чувствителност или зачервяване в областта на костите зад ухото;
  • ако има внезапно, значително намаляване на слуха със или без болка.

Хомеопатични лекарства за всички ушни инфекции

Следващите по-долу описания се отнасят за деца с ушни инфекции, но показанията за възрастни са същите. Повечето от описанията на резултатите от физикалния преглед (цвят и форма на тъпанчето) се отнасят за отит на средното ухо, но са приложими и при външен отит. Някои лекарства имат подобни симптоми. Например, Silica, Hepar sulph. и Mercurius имат болезнено подути лимфни възли, които често се срещат при ушни инфекции. Ако не откривате симптоми, характерни само за едно лекарство, започнете или с Pulsatilla, ако детето е по-прилепчиво от обикновено, или с Hepar, ако детето е раздразнително или силната болка е преобладаващата характеристика на заболяването.

Отговорете си на следните въпроси

  • Болката обхваща ли гърлото, шията или зад ухото?
  • Какви са секретите от ухото?
  • По кое време на деня болката е най-силна?
  • Ухото чувствително ли е на допир?
  • Как топлината и студът влияят на болката?
  • Как се повлиява болката при навеждане, движение и лягане? Помага ли лежането на засегнатото ухо?
  • Преглъщането влошава ли болката?
  • Какви са секретите от носа?
  • Повишено ли е изпотяването или слюноотделянето?

Давайте лекарството: на всеки 3-6 часа в продължение на 2-3 дни, като спрете, когато има определено подобрение; повторете, когато симптомите започнат да се влошават отново или ако не е настъпило допълнително подобрение след дванадесет часа. Опитайте друго лекарство, ако няма значително подобрение след 12-24 часа

Правилното хомеопатично лечение на острите симптоми на отит на средното ухо може бързо да спре оплакванията. То облекчава симптомите и поддържа способността на организма да се лекува. Лекарствата могат да се дават на всеки етап: по време на началните етапи на дискомфорт, когато се развива инфекция и за облекчаване на всички продължителни симптоми. Повтарящ се отит също може да бъде излекуван.

Ако детето ви отново и отново развива ушни инфекции, хомеопатията също може да помогне. Повтарящият се среден отит не означава нова инфекция всеки път, по-често това е връщане на оплакванията, след като отмине потискането на симптомите с антибиотици. Конституционалното лечение с хомеопатия може да помогне на детето да възстанови баланса, да засили имунната система, така че да изчисти напълно симптомите веднъж завинаги и да прекъсне цикъла на пиене на лекарства и повтарящи се инфекции.

Отитът на средното ухо може да не е единственият проблем. Много често свързани симптоми са никнене на зъби, настинка, температура, кашлица, алергии, възпаления на сливиците. Важно е да вземете предвид ВСИЧКИ симптоми, за да намерите подходящо хомеопатично лекарство.

Хомеопатичните лекарства помагат за облекчаване на болката и възпалението и насърчават тялото да отдели гной, ако е необходимо. Всичко това се случва с няколко приема на лекарства в правилна последователност.

Случаи:

Четиригодишната Петя беше неспокойна от болки в ухото и висока температура от няколко дни. Мрънкаше и хленчеше постоянно, успокояваше се само ако я гушка майка ѝ. При оглед тъпанчето й беше матово на цвят и изпъкнало, вместо да има плосък, здрав бял блясък. Бузите ѝ бяха зачервени. Тя по принцип не харесваше топлите стаи и с тази ушна инфекция предпочиташе да бъде в по-хладни стаи или навън на студено. През следващите два дни ѝ бяха дадени пет дози Пулсатила, през което време тя стана по-щастлива, по-малко прилепнала към мама и спря да се оплаква от болки в ушите.

Осемгодишният Васко беше доведен от майка си, която искаше да се справи с повтарящите се инфекции на ухото. Васко беше предразположен към тонзилит – няколко пъти годишно. При всеки епизод обикновено следваше остра ушна инфекция. Болката беше силна, събуждаше го от сън, често с писък. Студените зимни дни бяха най-лошите, особено ако не можеше да затопли главата си. Той пътуваше до училище с нахлупена шапка, а през нощта спеше завит презглава. Ако болното му ухо се изложеше на студения въздух, това предизвикаше силни пронизващи болки. Васко беше раздразнителен и мрачен, когато не се чувстваше добре, и свръхчувствителен към болка. При тонзилит жлезите на врата му се подуваха и дишането му миришеше на старо сирене. Инфекциите, настинките, тонзилитът, ушните инфекции или порязванията не можеха да се оправят много дълго време. Бе даден Hepar sulph за острата ушна инфекция на всеки 4 часа, ако е необходимо. При следващата среща майката съобщи, че и тонзилитът, и ушната инфекция се бяха успокоили в рамките на 2 дни след започване на лекарството. Hepar sulph беше продължен от време на време, тъй като отговаряше на хроничния характер на повтарящите се инфекции. Следващата зима премина без боледуване.

Често срещани средства за болка в ухото

Аконитум напелус: Полезен в ранните стадии на ушна инфекция, особено след излагане на студен и сух вятър. Бързо, внезапно начало на симптомите. Много силни симптоми. Болният е неспокоен, жаден, възбуден, тревожен и понякога неистов. Ушите са чувствителни на допир. По-зле е през нощта, особено между 12-2 часа сутринта.
Запомнете: Бързо начало; интензивни симптоми; безпокойство; тревожност; жажда; по-зле след полунощ.

Беладона: По-често дясното ухо. Внезапна поява на силна, пулсираща или стрелкаща болка. Ярко червено ухо или слухов канал. Плувнали очи, разширени зеници. Висока температура с гореща глава със студени ръце и крака. Често с (пулсиращо) главоболие. Може да има делир (бълнуване) с халюцинации, вижда лица, чудовища, има кошмари насън. Може да се ударя или да удря другите от гняв или болка. Сухота на устата със силна жажда, за много вода и често. Предпочита тъмното. По-добре му е да седи, отколкото да лежи. Болката се влошава при светлина, шум, студен въздух или сътресение.
Запомнете: Бързо начало; интензивни симптоми; зачервяване; често дясно. Жажда.

Калкареа карбоника: Болка в ушите или залепнало ухо след настинки. Детето обикновено е инатливо, бледо и пълничко (пухкаво), с голяма глава, която се поти лесно, особено по време на сън. Става тревожно като си мисли за неприятни неща. Уголемени лимфни възли по шията и чести настинки.  Обича яйца и сладкиши или е чувствително към мляко.
Запомнете: инати се; плах; пълничък и пухкав; изпотена глава или шия (насън).

Хамомила: Непоносима болка. Гняв и нетърпение към болката. Искат много неща, но ги отблъскват, когато им ги предлагат. Нищо не ги удовлетворява. Не се успокояват от нищо, освен ако ги носят или люлеят силно. Едната буза червена, другата бледа. Болката в ухото може да се появи при никнене на зъби. Влошават се през нощта и от топлина.
Запомнете: Не може да бъде успокоен; гняв и нетърпение; по-добре е, когато го носят на ръце и го люлеят бързо или го возят и люлеят силно в количка.

Хепар сулфур: За напреднали или хронични ушни инфекции, когато се образува гной, а не в ранния стадий. Не търпят да ги докосват, ухото е изключително чувствително към всякакъв допир и студен въздух. Може да покрива главата или да лежи на засегнатата страна, за да поддържа ухото топло. Болката често е остра като от забита треска. Раздразнителност или истерия. Гъсти секрети от носа или ухото, миришещи на старо сирене. Болката се влошава през нощта. Може да е необходим за завършване на лечение, започнато с Меркуриус солубилис. Обикновено и трите сливици са уголемени. Hepar sulph е полезен лек за тези, които страдат от хронични инфекции. Болките се описват като остри, пронизващи или подобни на треска, а изпусканията или дишането може да имат миризма на сирене. Човекът ще бъде чувствителен към студа, особено около главата, и често ще бъде раздразнителен.
Запомнете: По-стара инфекция; раздразнителен; чувствителен към студ и допир; миризма на старо сирене.

Калиум бихромикум: Остра, пробождаща или щипеща болка. Силен сърбеж или гъделичкане във вътрешността на ухото. Гъст, жълт секрет с неприятна миризма, често точещ се като ластик. Раздразнителен. Потни. Студено му е.
Запомнете: Сърбеж; жилави секрети с лоша миризма; потни; раздразнителен; студено.

Калиум муриатикум (Kalium muriaticum): Хроничен катарален отит със запушване и сърбеж на Евстахиевата тръба, с отслабване на слуха и пукане в ушите при дъвчене, гълтане, кихане и духане на носа. Тъпанчето е бяло. Чести ангини със сивкави налепи и „тапички“ в криптите, с отхрачване на топчета, пдобни на сирене, със засягане на ушите. Афти по устата със сивкаво дъно. Фоликуларен (грануларен) фарингит с грапава лигавица.

Калиум сулфурикум: Подобен на Пулсатила, с жълт гноевиден секрет, дава се, ако Пулсатила не помага.

Меркуриус солубилис (Mercurius solubilis): За хронични ушни инфекции, а не за начален стадий. Често дясно. От ухото на възглавницата се отделя гноен секрет, който е жълто-зелен, гъст, парещ и с неприятна миризма. Жаден. Лош дъх. Слюноотделяне. Изпотяване. Отпуснат и побелял език с отпечатъци от зъби по краищата. Подути сливици и лимфни възли. Чувствителен към студ и топлина, иска умерена температура. Болката се влошава през нощта.
Запомнете: По-стара инфекция; лош дъх; отпуснат език; слюноотделяне; гнойни секрети с лоша миризма.

Пулсатила (Pulsatilla): Привързана към мама, прилепчива, не я пуска и в тоалетната сама. Търси съчувствие, компания и утешаване. Носи си любимата играчка, не я пуска. Болката в ушите се влошава през нощта и в топла стая, по-добре е на чист въздух. Влошава се от топъл компрес. Малка или никаква жажда. Променливи настроения. Гъсто, жълтеникаво-зелено, недразнещо кожата течение от носа при настинка или от ухото в напреднал стадий. Тези, които се нуждаят от Pulsatilla, жадуват за любов и обич. Децата искат да бъдат държани и гушкани от родителите си. Те се влошават в топли задушни помещения, лесно плачат и предпочитат хладен, открит въздух. Ушните инфекции често следват настинки и могат да бъдат придружени от конюнктивит.
Запомнете: Прилепчивост, желае съчувствие и утешаване, липса на жажда, влошаване от топлина.

Силицея (Silicea): Рецидивиращи и хронифицирали отити през зимата с намален слух, който често се подобрява при издухване на носа, прозяване или преглъщане. Отделяне на кръв и гной с лоша миризма от ухото. Изсъхнали корички в ушния канал. Сърбеж в ухото. Децата бъркат с пръсти в ухото. Главата се изпотява в началото на съня.
Запомнете: Сърбеж; увреден слух; потна глава насън; хронични.

Ферум фосфорикум (Ferrum phosphoricum): В началната фаза на остър отит след настинка. Симптомите започват през деня с постепенно повишаваща се, не много висока температура под 39 градуса, отпадналост и влажна кожа без изпотяване. Хиперемирано тъпанче с конгестия. Силна, разкъсваща болка в ухото. Влошава се от студ, но се подобрява навън. Сухота в ларинкса, която предизвиква кашлица. Зачервени бузи като колелца, редува се с бледост. Жажда. Пробождаща болка в ухото вечер при лягане в леглото. Умерен фебрилитет без други симптоми.

Капсикум (Capsicum): Раздразнителни и тъжни при вдигане на температура. Пробождаща и режеща болка в ухото като от нож. Застрашаващ мастоидит с оток, болка и възпаление зад ухото. Желание за топъл компрес или грейка. Инатливи деца с носталгия по дома (изгубения рай), които се разболяват от емоционална превъзбуда. Отитът започва често след тръгване на ясли или детска градина или след преместване да живеят на ново място (носталгия). Гъст, жълт гноен секрет. Болката в ушите се влошава при кашлица. Перфорация на тъпанчето с изтичане на гъста жълта гной.

Posted on Leave a comment

Ковид-19: проблеми и решения

Здравейте, [user_full_name],

Напоследък се очертават две важни тенденции, които може да имат отношение и към Вашето семейство.

1. Кампанията за ваксинация против Ковид-19.

Без да се задълбочаваме върху плюсовете и минусите на това да се ваксинирате или не, просто обръщаме внимание на възможните нежелни странични реакции и предлагаме начин да направите нещо по въпроса.

Постимунизационният синдром (наричан още ваксиноза) е съвкупност от различни по честота и тежест симптоми, които се развиват след ваксинация.Някои от тях се проявяват скоро след ваксиниране, а други могат да се развият след месеци, години или десетилетия. Някои симптоми са леки и преходни, други остават с месеци или години, а трети може да доведат до прогресивно влошаване на здравето и качеството на живота като цяло.

Хомеопатичната детокс терапия (ХДТ) работи с потенцирани хомеопатични лекарства, приготвени от това вещество, което е причинило проблемите, за да информира защитния механизъм как да се справи с тези проблеми, както и да го подкрепи на енергийно ниво в тази му задача. В случая се използват потенцирани ваксини срещу Ковид-19. В процеса на потенциране първоначалната субстанция (една капка от съответната ваксина) многократно се разрежда в съотношение 1:100, докато в хомеопатичното лекарство не остане нито една прашинка от нея. Казваме това, за да подчертаем, че хомеопатичните детокс лекарства, с които работим, са напълно безвредни.

Тук ще намерите подробна информация за възможните нежелани последици от различните видове ваксини срещу Ковид-19 (официална информация от производителите), хомеодетокс-комплекти за всички прилагани у нас ваксини срещу Ковид-19 и подробни указания как да ги ползвате. Вярваме, че тази информация ще ви бъде от полза, особено ако вече сте развили някои от симптомите, свързани с ваксиноза.

Бъдете спокойни, ХДТ не пречи на ваксината да действа, защото работи не на физическо, а на енерго-информационно ниво.

Накратко, всеки човек, който се е ваксинирал срещу Ковид-19, трябва да си направи курс с ХДТ като приеме детокс на съответната ваксина по схемата, която е дадена тук. Така се намаляват възможните вредни последствия от ваксината, без да се намалява защитата против Ковид-19, която се твърди, че тя прави.

2. Пост-Ковид синдромът (продължителен Ковид-19)

Сега, когато все повече хора са преболедували от Ковид-19, зачестяват случаите, в които след оздравяване от острата форма на болестта остават най-различни оплаквания, които може да траят с месеци, а може би и с години. Тези оплаквания включват липса на енергия, отпадналост, проблеми със сърцето, косопад, липса на вкус и обоняние и много други симптоми, описани подробно тук.

Затова световната хомеопатична общност обсъжда и разработва методи за намаляване или пълно излекуване на оплакванията, свързани с пост-ковид синдрома. Най-често използваните лекарства, които са и най-полезни, са описани в тази статия. Написахме я за вас, за да се ориентирате какво може да направи хомеопатията за вас, ако вие или ваши близки имате нужда от кечение на остатъчни оплаквания след Ковид-19. Зад тази статия стоят месеци на изследвания, сравнения, анализиране на симптоми и лекарства и слушане на лекции по темата, изнасяни от водещи световни хомеопати. Статията периодично се допълва, защото излизат съобщения за още лекарства, които се използват с успех след преболедуване от Ковид-19.

НО!!! Искаме да подчертаем, че тези лекарства не са лекарства само срещу Ковид-19, защото хомеопатията не работи по този начин. С хомеопатия се лекуват симптоми, без значение дали са се появили след вирусна инфекция, след друго тежко заболяване, след физическа травма или след емоционален стрес, стига да има подобие между симптомите на пациента и клиничната картина на лекарството. Затова описаните в статията лекарства могат да се ползват при подобни симптоми, независимо от какво са предизвикани. Добре е да се запознаете с информацията в нея дори ако вие лично не сте боледували от Ковид-19. Възможно е след преболедуване от друга вирусна инфекция, бронхит, пневмония или други заболявания да имате остатъчна симптоматика, която да се повлияе от предложеното хомеопатично лечение.

За да улесним хората, които се нуждаят от лечение на пост-ковид синдрома, разработихме три комбинирани хомеопатични препарата: Пост-ковид Енергия, Пост-ковид Коса и Пост-ковид Сетива. Можете да се запознаете с тях тук и да си изберете онези, които най-добре отговарят на нуждите ви. В идеалния случай би трябвало да се консултирате с хомеопат, който да ви назначи едно след друго няколко подходяши лекарства. Но в масовия случай на практика повечето хора дават смесена картина и затова комбинирането на няколко подходящи лекарства има своето място. Моля, спазвайте указанията, които са дадени за всяко от тези лекарства, а ако имате възможност, се консултирайте с хомеопат.

Разбира се, не е изключено да откриете симптомите си в описанието на едно-единствено лекарство. Тогава вземете него. Но практиката показва, че това е рядко. Повечето хора, които досега сме лекували от Ковид-19, са имали нужда от няколко лекарства. Затова и остатъчните явления може да се нуждаят от няколко лекарства.

Цветя на Бах срещу Ковид-19?

Много хора се разбалансират емоционално, когато те или техни близки се разболеят от Ковид-19. Ако болестта протича по-тежко, съответно емоционалното тяло се засяга още повече. Ако близък човек почине с Ковид-19, към това се прибавя и скръб, гняв, депресия, отчаяние и какво ли още не.

Ако усещате, че се филмирате или не издържате психически, не се мъчете – обадете се на квалифициран Бахов терапевт, например на д-р Петър Найденов. Той ще ви приготви индивидуална комбинация, подходяща именно за вашите емоционални проблеми, и като я изпиете, ще се облекчите.

И накрая, благодарим ви, че прочетохте това. Сигурни сме, че хомеопатията може да помогне на всички хора, които имат проблеми, свързани с Ковид-19. Моля, препратете това писмо на хората, които обичате.

С уважение, аптека АВИТА
приемаме поръчки по Интернет и по тел/Viber 0894 434614

[unsubscribe_link_html]

Posted on Leave a comment

Лечение на пост-ковид синдром

COVID-19 протича по различен начин при различните хора. Някои не го усещат, други имат сериозни оплаквания, но се възстановяват бързо, а други хора остават с дългосрочни последици, които могат да продължават с месеци и дори години. Приема се, че до един месец от началото на заболяването човек би трябвало да е оздравял напълно. Ако останат симптоми, се говори за Пост-COVID-19 синдром или продължителен COVID. Този синдром се среща у преболедували от КОВИД-19, независимо от тежестта на протичането му, и се състои от симптоми, подобни на заболяването COVID-19 или остатъчни симптоми от лечение и хоспитализация.

След COVID-19 може да останат оплаквания от неразположение, субфебрилна температура, голяма умора, изразена мускулна слабост, косопад, проблеми със съня, тревожност, тъга, депресия, липса на апетит, лошо храносмилане с много газове, затъпяване, трудна концентрация, проблеми с паметта, главоболие, субфебрилна температура, загуба на обоняние и вкус, замаяност или световъртеж, особено при изправяне, сърцебиене и сърдечна слабост, кашлица, задух, болки в гърдите, ставите и мускулите, посттравматичен стрес с развитие на обсесии и компулсии, недоверие към други хора, намалена социална активност, затруднена концентрация, агресия, раздразнителност, употреба на вещества и когнитивен дефицит, мултисистемно възпаление, автоимунни заболявания, тромбоемболизъм и др. По-трудно се възстановяват пациенти, които са били по-тежко болни и са имали белодробни усложнения.

Болестта COVID-19 е засегнала зле психичното здраве на много хора по целия свят, особено на хора, които са имали много тежка форма и са се нуждаели от хоспитализация или са загубили близките си поради това. Това се проявява под формата на пристъпи на тревожност, различни страхове, безсъние, апатия, сърцебиене и др.

Симптоми, дължащи се на мултиорганно засягане: отоци на различни части на тялото и намалена функция на засегнати органи също се срещат при малко пациенти след заболяване от COVID-19. Това се дължи на възпалително засягане от вируса на COVID-19 на множество органи като белия дроб, бъбреците, мозъка, сърцето. Все още не е известно колко дълго продължава това състояние и дали може да доведе до някакво хронично заболяване.

В пост-ковид синдрома може да има и симптоми, дължащи се на употребяваните при лечението на COVID-19 антибиотици, кортикостероиди, антиагреганти и други алопатични лекарства, които изискват хомеопатична детокс терапия и приемане на хомеопатични лекарства за подкрепа на засегнатите органи.

Някои промени в начина на живот могат да помогнат за по-ефективното овладяване на това състояние. Те включват:

  • Умерените физически упражнения повишават нивата на кислород в тялото и подобряват издръжливостта.
  • Ежедневното практикуване на йога подобрява съня и прави човека по-спокоен.
  • Ежедневната медитация помага за облекчаване на тревожността и други симптоми, свързани със стреса.
  • Достатъчния сън и ранното лягане вечер (най-късно в 22 ч) са много важни
  • Диетата играе много важна роля за възстановяването.Най-полезни са храни, богати на протеини, зелени листни зеленчуци, богати на витамин С плодове и зеленчуци, сезонни плодове, ненаситени мазнини, ограничаване на захарта и солта.
  • Суперхраните (водорасли, коластра, дребни горски плодове и др.) и хранителните добавки за подкрепа на увредените органи са много важни.
  • Витамини В комплекс, С и D, желязо, цинк, селен
  • Приемът на топла вода помага да се отървете от слабостта след COVID.

Хомеопатично лечение на пост-COVID синдром

В хомеопатията има много лекарства, които покриват симптоматиката след COVID и могат да се докажат като високоефективен, прост и лесен начин за управление на тези състояния.

Kalium phosphoricum: Едно от най-добрите средства за лечение на нерви. Изтощение, слабост и умора, главоболие, безсъние, нощни кошмари, депресия. Не желаят да се виждат и да общуват с когото и да било.

Phosphoricum acidum: изтощение от тежко остро заболяване. Безразличие, апатия, слабост и загуба на тегло, главоболие, диария, кашлица, слабост в гърдите и субфебрилна температура.

Carbo vegetabilis: лоши последици от изтощителните заболявания; кахексия, изтощение, слабост, липса на жизненост. Прималяване при ставане от легнало и ли седнало положение. Слабост на паметта и забавяне на мислите. Чести оригвания. Диария след ядене и пиене. Желание да ги обдухва вентилатор или ветрило постоянно, въпреки, че му е студено. Бледо лице, покрито със студена пот.Будене нощем от студ в крайниците.

Kalium carbonicum: Голяма слабост, втрисане и болки в различни части на тялото. Много въображаеми страхове. Тревожност, усещана в стомаха. Главоболие. Подуване на вътрешната част над горните клепачи, като малки торбички. Изпотяване.

Chininum arsenicosum: Общ тоник за умора и изтощение. Ледено студени ръце и крака. Голямо безпокойство. Световъртеж, който се влошава при гледане нагоре. Тъпо тежко главоболие. Сърцебиене. Недостиг на въздух, търси чист въздух. Безсъние. Нощни температури с обилно, студено изпоотяване.

Gelsemium sempervirens: Обща депресия. Слабост и треперене на езика, ръцете, краката, на цялото тяло. Главоболие и световъртеж, разпространяващи се от тила. Голяма тежест на клепачите. Липса на мускулна координация.

Coca: Задух. Хемоптиза, с потискане на гръдния кош и диспнея. Силно сърцебиене и трудно дишане при физическо натоварване. Физическо и психическо изтощение с безсъние.Голяма слабост  с усещане, че всеки момент ще припадне. не могат да четат от слабост.

Arsenicum album: Тревога, страх от смъртта и неспокойствие. Голямо изтощение до припадане. Голяма жажда за студена вода, на малки глътки и често. Пареща болка, която се облекчава от топлина, топли напитки, горещи компреси. Пристъпи на тревожност през нощта около 1 ч., принуждаващи го да стане от леглото и да обикаля стаята. Диария. Астматични пристъпи след полунощ, не може да легне от страх от задушаване.

Psorinum: Силна слабост и отпадналост, останали след остри заболявания. Апетитът не може да се върне. Безсъние. Обилно изпотяване след остри заболявания с облекчаване на всички страдания. Задух, влошаващ се на открито. Кашлица със зелени храчки. Зловонна диария. Главоболие, предшествано от замъгляване на зрението.

Scutellaria laterifolia: Обърканост с невъзможност за концентрация и обща слабост след остра вирусна инфекция. Страхове, вкл. от нещо много лошо (беда, гибел, катастрофа). Нервно изтощение с възбуда и лесно стряскане. Притискащо главоболие (предимно челно), все едно черепът им е малък за мозъка, с болки в очите. Фотофобия със световъртеж. Сърцебиене. Безсъние или неспокоен сън. Потрепване на мускули.

Avena sativa: Отличен тоник за отслабване след изтощителни заболявания. Неспособност да се задържи ума върху която и да е тема. Безсъние с изтощение.

Tuberculinum avis (Aviaire) – при остатъчни явления след бронхити и пневмонии, особено в апикалните части на белите дробове. Постоянна дразнеща, гъделичкаща кашлица с обилно отхрачване. Слабост и липса на апетит. Сърбеж на дланите.

Tuberculinum bovinum: Изключително важно лекарство след COVID-19. Препоръчва се всеки, прекарал болестта, да приеме поне една доза в потенция 200С (ако е по-стар или се чувства твърде слаб) или 1М (ако има повече сили). Общо увреждане и голямо изтощение след тежки бронхити и пневмонии с възпаление в белите дробове, плеврата или жизненоважни органи. Вирусни инфекции, прогресиращи дори до септично състояние. Обширни увреждания с разпад на тъкани. Изчистващо средство при бавно оздравяване с липса на отговор, поява на септични огнища или казеозна хепатизация. Септични състояния, абсцеси; обилен, гъст, зеленикав гноен секрет. Левкоцитоза. Според Х. С. Алън грипът е изблик на латентна туберкулозна диатеза, а туберкулинът е най-добрият антидот срещу хроничните ефекти на грипния токсин. Когато добре подбрани лекарства се провалят, се дава като интеркурентно. Сериозни проблеми от леки причини, една обикновена настинка, може да причини големи поражения. Симптомите се повтарят постоянно или всеки път се появяват нови, различни по характер и местоположение. Неясни, променливи състояния. Бързо и изразено развитие на патологията с неравномерно, непредсказуемо развитие на симптомите. Симптомите се появяват и изчезват внезапно. Миокардит при Covid-19. Сепсис, септичен шок, некроза, глиоза, фиброза, дегенерация и деструкция в резултат на нерегулирана патология и цитокинова буря.

Salicilicum acidum: Световъртеж с гадене и повръщане, със залитане настрани (до падане). Язви по връхчето на езика. Мравучкане по гърба. Оток на ставите. Обща слабост. Лекарството е подходящо след по-продължително приемане на аспирин.

Sarcolacticum acidum – умора и изтощение сутрин при ставане. Няма сили в ръцете. Гадене и повръщане на всичко, дори вода. Главоболие. Болки в гърлото и лимфните възли. Скованост, особено в гърба. Сърцебиене и слабост на сърцето. Мускулите се усещат възпалени и изтощени.

Хомеопатичната детокс терапия включва детокс на антибиотици, детокс на кортикостероиди и някои други детокс препарати според използваните алопатични лекарства.

Подкрепата на засегнатите органи се прави със съответните саркоди и потенцирани тъканни субстанции като Adrenalinum, Cortisolum, Bilirubinum, ACTH, Pituitaria, Testosterone, Poly-Ig, Medulla ossium и др.

Други лекарства, които могат да са много полезни:

  • Aceticum acidum и Sulphuricum acidum при голямо физическо изтощениe
  • Crataegus oxyacantha, Naja tripudians, Digitalis, Iberis и Adonis vernalis при засягане на сърцето
  • Nux vomica, Lycopodium, Camphora, Natrium sulphuricum за възстановяване на черния дроб от многото лекарства
  • Thuja, Thallium metallicum, Carbo vegetabilis, Mancinella за овладяване на косопада след тежко протичащо остро заболяване
  • Pneumococcinum за справяне с усложнена бактериална пневмония
  • China при изтощение от загуба на телесни течности, апатия и звънтене в ушите
  • Lathyrus sativus при слабост, скованост, треперене и тежест в краката, залитаща и нестабилна походка, бавно възстановяване на нервната система, влошаване от студено време
  • Abrotanum при силни болки, слабост и липса на тонус в мускулите на краката.

Какви допълнителни мерки препоръчваме?

От много години имаме огромен положителен опит с прилагането на суперхрани от микроводорасли, коластра, есенциални мастни киселини, пробиотици и хранителни добавки, както и специфични продукти, съдържащи цинк, селен, магнезий, бор, йод, витамин С и D и други. Според нас те са от голяма полза, ако искаме да подхождаме наистина холистично към лечението.

За съжаление, някои хомеопати подценяват значението на клетъчното хранене и суплементацията, което пречи на постигането на желаните резултатите както при лечение, така и при профилактика, въпреки правилно подбираните хомеопатични лекарства.

Posted on Leave a comment

Хомеопатия при тонзилити

Сливиците са чифт лимфоидни органи, разположени в задната част на гърлото, отляво и отдясно. Те са важна част от имунната система и действат като първа линия на защита срещу бактериите и вирусите, които се вдишват или поглъщат. Възпалението на сливиците се нарича тонзилит. Ако е придружено с отделяне на гной, говорим за гнойна ангина, а в най-тежките случаи за перитонзиларен абсцес.

Много често склонността към ангини и тонзилити, особено у децата, е проява на предразположение, наречено миазъм на туберкулозата. То се лекува с хомеопатични лекарства като Туберкулинум бовинум и Бацилинум. Тези лекарства се дават, когато детето е сравнително здраво. Те премахват или намаляват склонността към боледуване.

Тонзилитът възниква главно от вирусни инфекции. Основните инфекции, причиняващи тонзилит, включват тези с грипен вирус, аденовирус и риновирус. Тонзилитът може също да е резултат от бактериална инфекция. Най-честата бактерия, причиняваща тонзилит, е бета-хемолитичен стрептокок от група А.

Тонзилитът е по-често срещан при деца и млади хора. Въпреки това, тонзилитът може да се появи на всяка възраст.

Тонзилитът може да се разпространи от един човек на друг. Човек с тонзилит може да разпространява инфекциозните агенти във въздуха, както и близките предмети всеки път, когато кашля или киха. Друг може да получи тонзилит индиректно, като докосне тези заразени предмети и след това докосне лицето си със същите ръце.

Диагноза се поставя с физически преглед на гърлото, което при тонзилит е зачервено, а сливиците са подути и възпалени, като понякога от тях при натиск с шпатула се изцежда гноевиден секрет. В случай на съмнение за стрептокок в гърлото, тампони с намазка от сливиците се изпращат за култура.

Стрептококовият тонзилит е бактериална инфекция, която се причинява от бета-хемолитични стрептококи от група А, водещи до възпаление и болка в гърлото и сливиците. Стрептококите в гърлото са силно заразни и се разпространяват бързо от един човек на друг чрез кашлица, докосване или кихане. Много често се срещат при деца, посещаващи детска градина или училище.

Усложненията, свързани с тонзилит, включват затруднено дишане и перитонзиларен абсцес. При стрептококов тонзилит сериозните усложнения включват ревматична треска и постстрептококов гломерулонефрит, ендокардит, миокардит. Събирането на гной зад сливиците се нарича перитонзиларен абсцес. Това е рядко, но много сериозно усложнение на тонзилита.

Хомеопатията лекува ангина и тонзилит, както и предразположението към тях. Хомеопатичните лекарства подобряват имунната система на организма и я правят достатъчно силна, за да се бори успешно с инфекциите. Така може да се предотврати оперативното отстраняване на сливиците, което никак не е желателно.

Хомеопатията следва процедура от две стъпки за справяне с тонзилит. Първо се дават лекарства за лечение на остри симптоми на тонзилит. След това се лекува хроничната тенденция към повтарящ се тонзилит.

При остър тонзилит детето се лекува според симптомите с различни хомеопатични лекарства. Не може да се каже, че има схеми за лекуване на тонзилит, защото всеки пациент е уникален и има нужда от индивидуален подход. Но все пак някои клинични картини се срещат по-често и те могат да се лекуват с изброените по-долу лекарства.

Belladonna е подходяща за лечение на остър тонзилит с огненочервени, възпалени, уголемени сливици и зачервено, сухо гърло, придружено от треска с висока температура, главоболие, зачервено лице и обилно изпотяване. Преглъщането е трудно и болезнено. Усеща се пареща топлина, свиване и буца в гърлото. Има силна жажда, влошаване от студени напитки, подобряване от топъл чай.

Calcarea carbonica е отлично лекарство за лечение на хроничен тонзилит. Показателен симптом за употребата ѝ е склонността към настинка при лека промяна на времето. Човекът е затлъстял, лесно наддава на тегло. Макар и дебел, но с много слаба издръжливост. Уморява се при най-малка физическа активност. Поти се много при най-малкото физическо натоварване. Сливиците са големи, подути и се засягат остро при най-малкото излагане на студ. Самият вид на гърлото не винаги е достатъчен за предписване, но оплакванията в гърлото придружават честите настинки. При всяка настинка той ще има кашлица, болезненост на сливиците (особено при преглъщане) и загуба на апетит. Децата Calcarea carb са много мързеливи, летаргични и зиморничави, лесно се простудяват от всяко течение, от всеки контакт с други деца и от влажно време. Има малки червени петна в гърлото, които се простират до покрива на устата, възпален език и постоянно усещане за сухота във фаринкса.

Mercurius solubilis е изключително ефективно лекарство за лечение на тонзилит. Гърлото почти е запушено от уголемените сливици до невъзможност да се пие или яде нищо. Уголемени, възпалени сливици, покрити с бели или гнойни налепи, неприятна миризма от устата, парещи болки в гърлото и прекомерно отделяне на слюнка, в това число и нощем насън (възглавницата се мокри). Езикът е отпуснат, подут, обложен, с отпечатъци от зъбите. Постоянна склонност към преглъщане. Пациентът е жаден. Болката се излъчва от гърлото към ухото. Болката е по-силна през нощта, отколкото през деня. Има подуване на сливиците, както и подуване на лимфни възли в областта на шията и подчелюстната област. Има треска с висока, продължителна температура. Пациентът се чувства жаден, въпреки че има повече слюнка.

Hepar sulphur и Baryta carbonica са много подходящи за лечение на перитонзиларен абсцес.

Hepar Sulphur е едно от най-добрите хомеопатични лекарства за тежък тонзилит и при усложнения. Склонността към нагнояване е най-силно изразена и е водещ симптом при тонзилит. Може да има язви по сливиците. Болката се усеща главно при преглъщане, остра, пробождаща и пулсираща. Може да има и дрезгав глас. При преглъщане, прозяване и завъртане на главата има пробождаща болка в гърлото като от игли или забити трески, която се разпространява към ухото и усещане за запушеност в гърлото. Висока температура с усещане за студ. Човекът не понася студено, нито студена храна и вода, а се подобрява от затопляне и топли течности.

Baryta carbonica е показана при пареща или щипеща болка в сливиците. Празното преглъщане обикновено влошава болката. Усеща се парене в гърлото. Само течности може да се преглъщат лесно. Хората, които се нуждаят от Baryta Carb, имат склонност да настиват лесно, като простудата се отразява на гърлото всеки път. Сливиците са възпалени, подути и много болезнени в остро състояние. След преминаване на острата атака сливиците изглеждат по-големи, отколкото при последната настинка. Детето е слабо, а не дебело и пухкаво като calcarea carb. Физическа и психическа слабост с лесно настиване. Най-важният симптом е, че всеки път при настинка се засягат сливиците или гърлото (всяка настинка се настанява в гърлото). Човекът се поти повече по краката. Такива деца освен че са с увеличени сливици и лимфни възли, са и малко по-слаби интелектуално, бавно се учат.

Merc iodatus ruber и Lachesis са за лечение на левостранен тонзилит или такъв, който започва от лявата страна и после преминава и към дясната.

Характерни за Mercurius iodatus ruber са подуване с тъмно зачервяване на лявата сливица, с усещане за буца в гърлото и склонност към храчене на бучки, приличащи на сирене. Езикът е силно обложен, фаринксът е оточен, има склонност към разязвяване.

Lachesis се избира, когато симптомите включват подуване на сливиците от лявата страна, пурпурен вид на лявата сливица и болка в гърлото, излъчваща се към ухото. Преглъщането на течности е затруднено. Приемът на топли напитки влошава болката.

Mercurius iodatus flavus и Lycopodium clavatum – за десностранен тонзилит или такъв, който започва отдясно и преминава и към ляво.

Водещи за Mercurius iodatus flavus са – подута дясна сливица, твърда слуз в гърлото и постоянна склонност за преглъщане. Други симптоми, които могат да възникнат, са усещането за буца в гърлото, болки при пиене на топли течности, облекчение от студени напитки.

Lycopodium clavatum се дава при подуване на дясната сливица, остра болка в дясната сливица, главно при преглъщане, язви по сливиците. Студените напитки влошават болката, а топлите я облекчават.

Phytolacca decandra помага, когато болката от сливиците се излъчва към ушите – остра и стрелкаща при гълтане. Сливиците са подути, особено отдясно, тъмночервени или синкавочервени. Лимфните възли по шията са уголемени. Силни болки в корена на езика и мекото небце, както и усещане за буца в гърлото. Като се приема каквато и да е храна, гърлото боли и се чувства тясно и горещо. Има силна болка при преглъщане на нещо горещо. Болката на фитолака е пареща. Болният не може да преглъща нищо, дори вода.

Apis melifica е за случаи с розово-червен оток на фаринкса като гланциран, с оточна, възпалена увула, изглеждаща като пълна с вода. Щипещи, жилещи, парещи болки, влошаващи се от топли напитки и подобряващи се от студена вода. Висока температура, без жажда. Опасност от едема на Квинке с чувство за задушаване. Преглъщането на твърди храни е трудно до невъзможно. Може да има налепи и язви по сливиците и фаринкса.

Carcinosinum и Eppstein-Bar nosode се прилагат при инфекциозна мононуклеоза или „болест на целувката“, която протича с тежък остър тонзилит с висока температура, отпадналост, промени в кръвната картина и възможно развитие на синдром на хронична умора. Може да се дава и Mercurius cyanatus при тежка ангина с почерняване на гърлото, склонност към гангрена на сливиците, червен език с афти по него и образуване на мембрани по гърлото с жълтеникав или зеленикав цвят.

Pyrogenium се дава при гнойна ангина с много висока, септична температура, с втрисане и болки в костите. Езикът е чист и има много силна жажда, а дъхът е много лош, на развалено, на гной. Има голямо влошаване от студено, болният не понася отвиване. Усеща дори мекото легло твърдо. Неспокоен е, объркан е и бълнува.

Streptococcinum – за лечение на стрептокок в гърлото с уголемени, подути сливици и повтарящ се тонзилит. Сливиците могат да съдържат гнойни материи. Това лекарство е полезно и за лечение на слабост след стрептококова инфекция.

Psorinum, Tuberculinum и Baryta Carb са много ефективни за повишаване на имунитета за предотвратяване на повтарящи се инфекции на гърлото. Тези лекарства помагат за намаляване на чувствителността към повтарящи се инфекции. Човек с настинка и оплаквания от гърло всяка