Холерата,
унищожителна инфекциозна болест, се разпространява бързо по време на епидемии през XIX век, особено в Европа и Съединените щати. Тази епидемия опустошава общности и представлява сериозно предизвикателство за медицинската наука от онова време. В условията на безсилие на традиционната медицина, хомеопатията изпъква като обещаващ метод на лечение, показвайки впечатляващи резултати и спомагайки за нарастване на доверието в този алтернативен подход.
Според статистическите данни, представени в Sue Young Histories, хомеопатичното лечение се оказва многократно по-ефективно от конвенционалните методи, използвани тогава. Тази разлика е отразена в драстично по-ниската смъртност сред хомеопатично лекуваните пациенти в сравнение с тези, които са лекувани с обичайните медицински практики.
През епидемията в Лондон през 1854 г.,
болниците, които използват хомеопатия, като например болницата „Фрийман“ под ръководството на д-р Джеймс Лоури, регистрират смъртност от едва 16,4%. Това е значително по-малко от отчетените 50-60% смъртност в болниците, където хомеопатичното лечение не се прилага. Във Виена, например, хомеопатичното лечение води до смъртност под 33%, което е изключителен успех на фона на общите медицински резултати в останалите болници, където смъртността надвишава 50%.
Някои от известните лекари-хомеопати, доказали се по време на епидемиите, включват д-р Вилхелм Локслин от Дрезден и д-р Ханеман в Германия, основоположникът на хомеопатията. Д-р Локслин, например, използва основно хомеопатичния препарат Камфора при първи симптоми на болестта, както и Вератрум албум и Купрум металикум за по-тежките случаи. В Мюнхен хомеопатите отбелязват успех с по-малко от 10% смъртност, в контраст с традиционната медицина, която се сблъсква с 60% фатален изход сред болните.
Тази ниска смъртност в хомеопатичните болници
води до значително нарастване на доверието в хомеопатията и в някои случаи до интегрирането ѝ в медицинските практики на редица европейски държави. Във Великобритания популярността на хомеопатията расте значително, а няколко хомеопатични болници получават подкрепа от правителството. В Австрия дори са издадени указания за хомеопатично лечение на холера, след като традиционните лечения показват изключително ниска ефективност.
Историческите данни сочат, че ролята на хомеопатията по време на холерните епидемии има дълбоко въздействие върху нейния статус и признание. Подобни успехи не само увеличават броя на пациентите, търсещи хомеопатично лечение, но и допринасят за създаването на хомеопатични клиники и болници в Европа и САЩ, където този метод става интегриран подход за редица заболявания.
Историята на холерната епидемия в Европа и САЩ е изключителен пример за ефективността на хомеопатията, особено когато конвенционалните практики са затруднени. Според наличните данни, хомеопатията многократно превъзхожда традиционните методи, което увеличава доверието на обществото към този метод на лечение и утвърждава позицията му в медицинската история.
