Описание
Агарикус мускариус се дава на хора с огромна тревожност за здравето – особено с ирационален страх от рак. Те дори не смеят да произнесат думата “рак”, но ежедневно опипват гърдите си за бучки и търсят признаци на заболяване. Мислят, че ще умрат от нещо страшно, макар да нямат реална диагноза. Постоянно търсят съвет от лекаря си, когото буквално побъркват с тревогите и оплакванията си. Слабоволеви и зависими, тези пациенти се чувстват напълно безпомощни пред живота.
Мисленето им е наситено с болест и смърт – виждат символи на гробища, ковчези, призраци навсякъде. Въпреки това не се страхуват да помагат на тежко болни и дори умиращи хора – като че ли така се свързват със страха си, за да го овладеят. Някои преживяват опитности извън тялото и ги намират за приятни. В моменти на екстаз могат да пишат стихове, да пророкуват, да говорят в рими. Тези фази често се редуват с тревожност, страх и усещане за обреченост. Ако са много щастливи, започват да се страхуват, че ще умрат – защото „не може да им е толкова добре“.
Физически се проявяват с тикове, потрепвания, спастични движения, хорея (която се подобрява по време на сън, но се влошава от сексуална активност). Характерна е диагоналната локализация на болките – например дясно рамо и ляв хълбок. Често се оплакват от болки в гърба, които се влошават от седене и се облекчават от лежане. След коитус настъпва силно влошаване: слабост, изпотяване, прималяване, емоционална разбитост.
Имат чувствителност към студ – кожата им лесно измръзва, особено ръцете, краката и ушите, с усещане за бодежи като от студени игли. Възможно е напукване на кожата с парене и парестезии. Агарикус се използва при синдром на Рейно, акроцианоза и псевдостенокардии – болки в гърдите, които не са от сърдечен произход.
Може да бъде от полза и при алкохолизъм, особено при тремор, сърбежи и зачервен връх на носа. Състоянието на пациента често минава през фази:
- Веселие, смелост, бъбривост, еуфория.
- Силна възбуда с безсмислено говорене, илюзии, свръхенергия, мускулни потрепвания.
- Яростен делир с крясъци, буйстване, агресия.
- Потиснатост, обърканост, безразличие, апатия.
Типична е аурата с усещане за студен въздух, преминаващ по гърба или цялото тяло – често преди пристъп. Agaricus се използва при менингит, множествена склероза, делириум тременс, епилепсия, парализа на Бел и други неврологични състояния.
Детето Agaricus – тромава неувереност и дива хиперактивност
Децата, на които помага Agaricus muscarius, често изглеждат объркани, мудни и леко изостанали в развитието си. Те започват да говорят и да ходят по-късно от връстниците си. Паметта им е слаба, учат трудно, правят грешки при писане и говорене, трудно взимат решения и често се нуждаят от помощ дори за елементарни неща. Вътрешно усещане за слабост и несигурност ги кара да се прилепват към родителите си, като проявяват силна зависимост и привързаност.
Тези деца са срамежливи, непохватни, тромави – изпускат предмети, чупят чаши, спъват се, правят гримаси. Това поведение понякога се възприема от възрастните като немарливост или инат, но всъщност е израз на неврологична нестабилност. При емоционален стрес (например наказание, обида от родител или учител) може да развият хорея или дори конвулсии.
Друго, напълно противоположно проявление при тези деца е прекомерната нервна възбуда. Те са диви, палави, тичат, пеят, смеят се, не могат да се спрат на едно място. Дори в леглото си се въртят, движат дупето, клатят глава. Изпитват трудност да се съсредоточат, разсеяни са, не довършват започнатото и затова често имат лоши резултати в училище, въпреки че понякога не им липсва интелект.
Поведенческите им проблеми често се комбинират с неврологични симптоми – лицеви потрепвания, гримаси, склонност към нощно напикаване (особено след силна игра или възбуда), чувствителност към студ (лесно измръзват), зачервени уши и нос, склонност към припадъци и спазми. При сериозни състояния като менингит могат да се наблюдават характерни действия като въртене на главата, хапане или други опити за самонараняване.
Най-типично за детето Agaricus е комбинацията от нестабилна нервна система, трудности в ученето, тромавост и/или хиперактивност, както и зависимост от родителите. Важно е тези деца да бъдат разбрани и лекувани с търпение и състрадание, защото поведението им не е умишлено, а израз на дълбоки вътрешни затруднения.
Внимание:
- За избора на хомеопатично лекарство се посъветвайте с вашия хомеопат!
- Самолечението с хомеопатични лекарства не е желателно.
- Не превишавайте препоръчителната дневна доза.
- Не използвайте след изтичане срока на годност.
- Съхранявайте на място, недостъпно за деца.
- Дръжте на сухо и прохладно място, далеч от пряка слънчева светлина.
Отзиви
Все още няма отзиви.