Aurum metallicum

Описание

Aurum metallicum

Аурум металикум

Дълбока меланхолия, съпроведена с минали опити за самоубийство и отвращение от живота. Не вижда смисъл и стойност в живота си, заради което се самообвинява.

Чувство за вина. Делюзия, че всичко се проваля, че си е занемарил задълженията, че за нищо не го бива.

Безсъние, след кратък сън се буди в дълбока депресия.

• Физическите болки водят до мисъл за самоубийство.
• Подобряване от музика. Много обича музиката (нежна, религиозна, класическа).
• Подобрява се вечер. Но болките се усилват нощем.
• Дълбоко религиозни и духовни. Молят се с часове, със сълзи на очи; медитират.

Недесцендирали тестиси при малки момчета.

Стенене и проплакване насън.

Главоболие като свредел във вътрешния ъгъл на дясното око. Запушен нос, тежък синуит.

Уголемени лимфни възли, с индурация; злокачествени тумори.

Чувствителен, образован, изтънчен, интроверт, сериозен, коректен. Иска да е най-добрият, поставя си твърде високи цели, работи много и постига много. Съвестен с огромно чувство за отговорност. Болезнено чувствителен към критика.

Описание от Джордж Витулкас:

• Златото отпечатва върху човешкия организъм идеята за саморазрушение, унищожение и смърт. При въвеждането му в организма то потиска желанието за живот. То е главно лекарство при липса на желание за живот, при желание за смърт и склонност към самоубийство.
• Централна тема на Aurum е прекалената депресия и оттегляне от живота, които се задълбочават до мисли до самоубийство и накрая – до саморазрушение. Крайната депресия не се развива изведнъж, без предварителни стадии. Трябва да познаваме характерните за по-ранните състояния на Aurum симптоми, така че да възстановим желанието на пациента да живее и способността му да се радва на живота.

Aurum

• е за хора със сериозни и интровертни характери. Обикновено това са затворени хора, отговорни и твърде изтънчени. Те избягват несъдържателните контакти и се стремят да останат повече настрани или затворени в себе си. Обикновено са много дисциплинирани и амбициозни. Като че ли основателно са убедени, че са предопределени да постигнат нещо изключително и особено в живота. Ако използваме аналогия със златото, то Аурум има чувството, че трябва да заеме най-високата възможна позиция.
• Такива индивиди си мислят, че високото положение им принадлежи по право още от рождение. Тази характеристика илюстрира егоистичните качества на Aurum, и точно този техен егоизъм им причинява трудности по-късно в живота. Те искат да бъдат нещо повече от другите и чувстват, че са по-способни от останалите.
• Понеже се чувстват с по-голяма вътрешна значимост, също както златото, те поставят твърде високи стандарти пред себе си и работят упорито за достигането на тези стандарти.
• На практика, високото им самомнение често се потвърждава, защото индивидите Aurum са сериозни и разумни, с ясен разум, отговорни и интелигентни. Но въпреки тази сериозност, амбициозност, прилежност и усърдие те изгубват светлината, радостта и бодростта си.
• Често изразяват или правят впечатление, че са докоснати от тъга. Това прилича на постоянен музикален фон от тъжна мелодия, съпровождащ техния живот. При развитие на патологията, те може да навлязат в състояние на самоосъждане и самокритика и накрая, до усещането, че не стават за нищо и не са способни нищо да направят.

Децата Aurum са сериозни и сдържани.

Дори и в много ранна възраст за тях е трудно да установят близки приятелства. Тези деца обикновено са амбициозни и често дават големи надежди за успехи в училище. Техните родители ще ги опишат като сериозни. В същото време у тях може да се забележи чувствителност и изтънченост. Слабото място на тези деца, и изобщо на пациентите Aurum, е на емоционално ниво. Те са раними емоционално, макар и да са твърде силни интелектуално. Външно може да изглеждат напълно нормално; ранимостта и прекалената чувствителност са вътрешно скрити и не се изявяват лесно на повърхността.

Веднага щом напуснат родителския покрив и постъпят в училище, те незабележимо изпитват някои трудности, било то от критични забележки от учителя или другите ученици, някакви проблеми с училищната работа и т. н.

Критичните забележки оказват огромно и непосредствено влияние върху такива деца. Техните емоции не понасят такива забележки и много лесно се стига до емоционален срив. Едно нормално дете няма да се повлияе от лека забележка толкова силно, както детето Aurum.

Последното няма да покаже, обаче, реакцията си.

Вместо това у него започва да расте вътрешно съмнение в собствените му възможности и то започва да чувства, че този свят не е подходящо място за обитаване. То няма да изрази съмненията и заключенията си, а ще продължи да се опитва да достигне амбициозните си цели – по-нататъшно обучение, пари, високо положение и т. н.

Но в продължение на целия му живот остава чувството за огорчение и то продължава да счита, че светът е жестоко, неприветливо място. Светът му изглежда като обкръжение, в което не си струва да се живее. Такова настроение води до дълбока депресия и предразположение към самоубийство.

Такива деца не са емоционално експресивни, впечатлителни или изпълнени с топлота.

Те са интравертни и сериозни; обаче се нуждаят и изискват привързаност. По-късно в живота, когато вече са си изградили съответна позиция в кариерата или обществото, те приемат привързаността, като подходяща оценка от страна на околните. Те получават похвали и одобрение от родителите, от учителите и по-късно от обществото.

Те се нуждаят от тази привързаност и одобрение, за да оцелеят, това е храна за тяхната слаба емоционална натура, която им помага да запазят равновесието си. Тяхната прекалена самоувереност ги кара да вярват, че са си заслужили преклонението, което получават. Но още при първата преживяна печал те стават раними и разочаровани. Те ще реагират ядосано на ситуацията, но ядът им остава вътрешен и неизразен. Те могат да натрупат и негодувание.

Децата Aurum и Natrum muriaticum като че ли имат много общи характеристики.

Но при опит да ги разграничим, ще видим, че детето Natrum muriaticum се разпознава лесно по резервираното си поведение и способността си лесно се дразни и негодува. А детето Aurum не може да се разпознае, докато не бъде поставено в силна стресова ситуация; обикновено то си изглежда напълно нормално и се държи добре. Natrum muriaticum е много затворено; много характерен за него също е и хистеричният елемент; то създава около себе си атмосфера, която ясно казва: “Остави ме на мира!”.

Родителите му ще го опишат като ужасен, хвърлящ, ревящ кресльо,

когато го наказват, или дори още по-лош, когато някой се опитва да го успокои по време на крясъците му. Natrum muriaticum като че ли не желае компания; дори нещо повече – той не може да си намери такава, дори когато сам иска.

При събирания, Natrum muriaticum ще седи усамотено и само ще наблюдава – типична дама без кавалер по време на бал. Въпреки това, детето Natrum muriaticum може да бъде много възприемчиво. За да бъде предписано лекарство Natrum muriaticum на едно дете, трябва да се забележи точно тънката разлика между типично влошаване и подобряване. И двете лекарства изискват привързаност.

Natrum muriatircum може да изрази харесване към грижливата баба, ако се чувства защитен от нея. При такива отношение детето ще се отвори, ще разкрие красотата и чувствителността, които се борят вътре в него. В края на хомеопатичното интервю, ако практикуващият е бил много внимателен, детето Natrum muriaticum ще се отпусне; но детето Aurum – никога.

Детето Aurum търси компанията на други хора.

То излъчва сериозност и много е възможно да иска да разбере с интелекта си какво е това, което “предизвиква толкова много болка на света”. Изумително е колко много въпроси има в главата си детето Aurum, колко много разбира, без родителите му да заподозрат. Това е заради чувствителната натура, която то мълчаливо изстрадва, без дори да изрази и най-малък упрек.

Детето Aurum

винаги бива наранено емоционално от най-ранно детство от контраста между собственото си самоусещане за значимост и действителната оценка за неговата важност, която другите изразяват. Вярва в себе си, но ако му се стори, че другите не вярват в него, то се разстройва. Ето как конфликтът назрява още много рано.

Интересно е да се отбележи, че огромен брой трагедии в историята но човечеството са свързани с изкуственото надценяване на важността на златото. Човешките същества са приписали огромна важност на златото и когато го загубят, на всички започва да им се струва, че животът няма смисъл. Интересно е също така, че в много високи потенции златото лекува умствени заболявания.

Възрастният Aurum притежава високи идеали,

огромна самоувереност, самодисциплина, сериозен разум и желание, както да се подготви, така и да постигне справедливост в живота; в определен момент той ще изпита първоначалната си романтична настройка. Развитието на такова отношение е следното: идеалистът Aurum встъпва в дадена връзка с цялата си енергия, той изцяло се отдава на това партньорство. Той се потапя напълно в идеализма на романтиката.

Връзката му обещава всичката топлота и привързаност, от която неговата натура се нуждае. Но след време той ще започне да забелязва различни неприятни подробности за партньора си и ще стане прекалено критичен.

Той започва да оттегля своята привързаност по най-дребния повод; например, дори и заради това, че партньорът му просто е погледнал някой друг. Накрая той стига до усещане, че тази връзка не е идеалната и в даден момент внезапно я прекратява без никакво предварително изразяване на недоволство.

Той отбягва да се срещне очи в очи с възможността за бъдещи провали;

и съответно се старае по парадоксален начин да избегне такива провали, като бъде първият, който скъсва връзката, но това му струва огромни емоционални усилия. А след скъсването на връзката той се чувства като разкъсан на парчета от мъка. Той започва да страда от безсъние, често си говори сам при опит да заспи.

Това говорене е несвързано и кратко. Като си затвори очите, той вижда или пресъздава сцени от бившата връзка и в изблик на емоции мърмори нещо като например: “Не, не, махай се!” Този пример илюстрира една важна характеристика на това лекарство: когато при стрес или преживяване на тъга, Aurum започне да си говори сам.

Това е агресивен начин на говорене, избухващ едновременно с мислите, дошли му на ум. Думите като че ли се изплъзват от устата му. През това време той остава затворен, мълчалив, необщителен и мрачен. Може скоро да започне да губи амбициите си, дори да стигне до положение на пълно отсъствие на амбиции с надежда, че скоро ще намери изход от този проклет и отчайващ свят в смъртта.

След преживяването на такова разочарование в характера му се появяват възмущение и отмъстителност.

Той си отмъщава на следващата любовница, като действа много хладнокръвно срещу нея. Не влага нищо от себе си в тази връзка (също като Natrum muriaticum, Ignatia, Veratrum album и Hyoscyamus, но по различни причини).

Връзката се установява предимно на интелектуално равнище, защото индивидът Aurum се счита за привлекателен, особено с умствените си способности. Обаче, той може да достигне огромно сексуално възбуждане в тази връзка (макар и не толкова голямо колкото Platina).

Евентуално в някой момент от отношенията, когато той усети, че партньорът му е вече много привързан към него, той започва да се възползва от това и да се държи студено и жестоко. Той цели да причини на партньора си страдание, докато в същото време сам страда заради собственото си поведение. Това страдание задълбочава мъката от предишната депресия.

Съдейки по собствената си слабост и страх да не бъде отблъснат, той започва да си мисли, че на този свят не съществува начин за изграждане на успешна любовна връзка. (Всъщност това, от което най-много се страхува Aurum, е да не бъде повален и да не загуби високата си самооценка и уважението на другите.)

Той чувства, че няма да може повече да живее, ако го отблъснат в любовта;

съответно мислите му веднага го довеждат до представи за необратимо саморазрушение – самоубийство; обаче, което е парадоксално, той също така отказва да приеме и най-малката пукнатина в отношенията. (Златото не понася примеси.)

Това неприемане от негова страна, разбира се, не се дължи на някаква (алхимична) несъвместимост между “чистотата” на Aurum и “нечистотата” на неговия партньор, а по-скоро е израз на неговата крайно критична натура, оцветена с озлобление и отмъстителност.

Тъй като депресията е твърде характерна за Aurum, тя непременно трябва да бъде отчитана, когато пациентът изпитва дълбока тъга, без други индикация към определено лекарство и когато предишни предписания на лекарства като Ignatia, Natrum muriaticum и Staphysagria не са подействали.

Причини и средства за самоубийство:

Бизнесът и финансовия успех са много важни за Aurum. Такива хора навлизат в бизнеса заради финансовите си мечти. Но дори и вече да са станали конкурентноспособни, упорито работещи бизнесмени, те запазват силната си чувствителност. Те са толкова чувствителни по отношение на своите задължения, че когато се сблъскат със сериозни финансови провали и не могат да изпълнят задълженията си, не виждат начин за излизане от затрудненото си положение.

Не могат да приемат възможността за финансов провал или банкрут, защото това би било израз на тяхното лично и професионално несъвършенство, на това, че не биха могли повече да се радват на доверието на другите, на страх да не би да изгубят предишното одобрение на колегите и бизнес-партньорите си. Те искат да се изкачат на върха на стълбата на успеха; в противен случай, ако се провалят, имат чувството, че всичко е свършено.

Стават дълбоко потиснати и искат да напуснат този свят. За тях изглежда невъзможно да си представят, че могат да започнат отново и да се опитат отново да построят финансовото си благополучие до такава степен, че да могат да си върнат дълговете. Когато такава настройка се вкорени дълбоко и депресията се задълбочи, те проявяват склонност към самоубийство, предимно чрез скачане от високо място.

Интересно е да се отбележи при този отчаян, финален акт, как идеята за прекъсване чрез “падане” от високо място ги завладява. Aurum постоянно показва тенденция за внезапно изпадане от едно психологично състояние в друго. Тази тенденция на Aurum несъмнено е патологична, крайната чувствителност към обратното е равнозначна на форма на уязвимост – при изживяване на особен тип стрес организмът се предава и може да се саморазруши.

Aurum влага доверието си във високи идеали, обикновено богатство, справедливост и известност.

Ако е разочарован от някой от тези идеали, той много бързо може да изпадне в депресирано състояние без илюзии. Например, ако някой се отнесе несправедливо към него от позицията на своя авторитет, той ще реагира бурно. Неговият болезнен опит може да го накара да говори за реформи в обществото, за възстановяване на реда и справедливостта в света, съгласно неговата собствена способност и влияние. Такова прекалено обладаване от идеализъм е общо, както за тези, които са постигнали успех в живота си, така и за тези, загубили илюзиите си; съответно и двата вида – преуспели млади хора или страстните анархисти с идеалистични изяви могат да бъдат тип Aurum.

Преуспяващият бизнесмен Aurum ще работи упорито за известност в средата си, защото Aurum е едно от най-работохоличните лекарства.

Той бързо достига особено високо положение в професията си, благодарение на способността си постоянно да работи; обаче, само нещо да не е наред, стига само той да не може да посрещне финансовите си задължения, той ще бъде тотално опустошен. Дори и мисълта да бъде опозорен за него е непоносима; в отчаянието си той веднага се хвърля към крайното и абсолютно решение: самоубийство.

Постоянни упреци,

особено от страна на най-близките му сътрудници, също може да съборят Aurum. Той очаква от всички да разбират неговите високи идеали, високите му стремежи и вроденото му чувство за справедливост и е болезнено засегнат, когато другите не го разбират или го критикуват.

Наистина е удивително да се наблюдава колко бързо при такива случаи Aurum във високи потенции възстановява реда, премахва крайното емоционално изстиване. Дава топлота и смелост на личността и му помага да види положителната страна на живота, предлага му желание да опита отново и да избере да продължи да живее.

Маргарет Тайлър, която се занимаваше с хомеопатия по време на най-голямата световна финансова криза, писа: “Някои от нас може да разказват приказка след приказка за пациенти по време на онези дни на всеобща световна икономическа депресия, които, стигнали до отчаяние от обстоятелствата и възбуждането, са правили опити за самоубийство, и все пак са се възстановили за живот, за надежда, за полагане на нови усилия само от няколко дози хомеопатично злато.”

При развитие на патология при такъв индивид трябва да не изпускаме от внимание неговият отслабнал емоционален живот, емоционалната студенина, която може да се достигне, продължаващата “емоционална зима”, която толкова много влияе върху неговите действия и решения.

Може би е интересно да се отбележи, че в страните от далечния север, където има почти “постоянна зима” и продължителни периоди на относителна тъмнина, се отчитат голям броя самоубийства. Пациентът Aurum има чувството, че постоянно живее без слънчева светлина в живота си, без лъч на просветление, надежда или топлина.

Анархистът поема по друг път.

Той може да е страстно привързан към каузата си; може да е екстремист или дори терорист, понякога заслужаващ смъртна присъда за делата си. Когато бъде обхванат от патологията на Aurum, той не изпитва радост в живота и обикновено обърква своето вътрешно усещане на отсъствие на радост с това за света като цяло; той проектира всички свои мрачни представи върху света. Така, в неговите очи, светът е проклето място, управлявано от неморално и подкупно правосъдие, където няма щастие.

В много случаи индивидът Aurum ще реши сам да направи нещо в това отношение, дори с риск на собствения си живот; дори само мисълта, че би могъл да умре за правилна кауза действително го ласкае. Той е възбуден от идеята за смъртта и дори я предизвиква. Съответно, за постигане на такова стимулиране, той може да се ангажира с нелегални дейности, които предполагат риск за живота.

Интересно е, че когато такава личност достигне ръба на успеха, като например получаване на положение на водач в групата си, той обикновено сам напуска групата поради страх от провал.

В такива случаи не е налице типичният успял Aurum, който страда от неуспеха, а по-скоро човек, който бяга от успеха поради страх от провал и който в същото време носи в себе си идеята за смъртта през повечето време. Такива индивиди, след напускане на групата, ще търсят друга група, друг идеал, на когото да служат, евентуално със същите последствия.

Aurum по време на депресия си мисли, че слънцето и светлината навеки са изчезнали от живота му, че за него повече няма надежда;

той дори вярва, че след смъртта си ще бъде изгубен и няма да получи опрощение. Всички пътища за нов възход в неговото положение му изглеждат затворени. Той усеща, че “се е провалил по всички линии на живота си”. Нищо не му носи радост. В емоциите му преобладава студена “метална твърдост”. Тази твърдост е всеобща; няма промени в усещанията.

Като че ли настъпва втвърдяване на чувствата, която в края на краищата може да предизвика “пагубно разяждане на емоциите”. При достигане на това състояние, саморазрушението е непредотвратимо. (Същата идея, за втвърдяване, индурация, грозно разяждане присъства навсякъде, действа върху органите, особено върху матката и тестисите – органите, които физически отразяват любовните емоции.)

Един Aurum в толкова напреднало състояние на депресия, без надежда за промяна, без причина да живее, може да остане години наред в това състояние.

Тогава някой инцидент, дори и доста обикновен, може да разклати неговия емоционален баланс; това е моментът, когато възниква добре известният импулс за скачане от високо място. Когато той се намери на високо място и погледне надолу, мисли, че ако скочи, ще сложи край на страданията си.

Той почти чува глас, който му казва: “Скачай, скачай. Сега е твоят шанс.” В този момент той достига, по думите на Kent, болестно състояние на желанието си (волята си). Сега самата мисъл за смърт носи облекчение, почти радост. Той има усещането, че едновременно със скока от високо място, той ще скочи и към свободата и ще прекрати непоносимите си страдания. Той не изпитва страх от смъртта.

Важно е да се отбележи, че такъв пациент може да не съобщи на лекуващия, че страда от депресия за самоубийство!

Той не вярва нито в това, че някой може да му помогне, нито че може да бъде спасен от лекарство, така че не вижда необходимост да споменава за тежката си депресия. Той е убеден, че неговото емоционално състояние е краен резултат от целия му живот, а не от негова емоционална слабост или заболяване. Ако лекуващият пряко запита за наличие на мисли за самоубийство или депресия, пациентът може би ще отговори утвърдително, но не много публично.

По подобен начин Aurum никога няма да помоли за помощ или съвет приятел или роднина във връзка с проблемите си. Молбата за помощ би била унизителна, при това той приема проблемите си за лично свои и само свои.

Много рядко при Aurum се открива страх от смъртта. В такива случаи пациентът проявява определено избягване от живота, а в същото време се отвращава от идеята за смъртта. В такива случаи страхът от смъртта е толкова силен, че даже произнасянето на думата “смърт” предизвиква ужасно смущение.

Прилежност: Самоубийството при Aurum много често напълно изненадва околните.

Депресираният Aurum крие депресията си от останалите и я замества с усърдие. Ако не се смята емоционалното му мъчение, той запазва контрол над разума си и се заема с умствени дейности, за да избяга от емоционалните си терзания. Работата му ни най-малко не е повлияна от неговата мъка; той работи много компетентно чак до момента на самоубийството.

Чувството му за отговорност е толкова силно, че той не би могъл да постъпи по друг начин, дори ако тайно желае да зареже работата. По тази причина трябва да се предположи Aurum като лекарство, когато човек се сблъсква с работохолик, който страда и от постоянна фонова депресия.

При други случаи, наред с депресията, пациентът може да почувства загуба на способността си да мисли и да работи; той се усеща износен и празен и не получава отпускане при отдих. Сънят му е нарушен. Той чувства, че не може да изпълни задълженията си, макар че неговата “невъзможност” все още да не е забелязана от околните поради това, че работата му е все още достатъчно добра.

Aurum пациентът изпитва такива промени вътре в себе си, че е крайно смутен. Много преди достигането на състояние на истинска имбецилност Aurum ще извърши самоубийство. Но когато патологията бързо прогресира към състояние на имбецилност, тя все още би могла да се повлияе от това лекарство.

Гняв, насилие и угризения на съвестта (самообвинение):

Самообвинението, самокритиката и гневът са присъщи на Aurum. Самообвиненията могат да достигнат форми на саморазрушение – прекалено пушене, приемане на наркотици и алкохолизиране са примери за това. Например, един депресиран служител с трескав емоционален живот е критикуван от шефа си. Той не казва нищо на никого, а само седи мълчаливо, потънал в мисли. Жена му долавя промяната у него, но когато го запитва, той не й казва нищо съществено. Той седи и се опитва да намери решение сам, но колкото повече мисли, толкова по-разстроен и депресиран става. Не може повече да понася натиска, не може да понася каквото и да било противоречие. Ако жена му продължи да настоява и да смущава мълчаливото му мислене, той избухва с ужасен гняв.

При подобен изблик на гняв, Aurum може да бъде твърде груб,

да чупи предмети наоколо, да удря стени или прозорци с юмруците си; той губи самоконтрол, става истеричен и възможно непоносим за околните. Обаче, той много рядко проявява спрямо тях физическо насилие. Много скоро след истеричен изблик на гняв той усеща огромно изтощение, разкаяние и може би дълбока тъга; това е състояние, когато започнат да се появяват и физически симптоми. Първият пострадал орган ще бъде сърцето, общ резултат ще бъдат болки от ангина пекторис.

Обикновено Aurum насочва гнева си повече към самия себе,

отколкото към околните; никога не би имал куража да убие някой друг, но често иска да изчезне, да разпилее самия себе си. Дълбоко в себе си, той вижда своето самоубийство като акт на отмъщение към тези, които се грижат за него, които го обичат и които ще бъдат дълбоко засегнати от този негова крайна постъпка. Той приема този начин на префинено отмъщение, защото си мисли, че тези, които обича, не се грижат достатъчно за него.

Друг често описван от пациента Aurum сценарий описва, че когато е в състояние на отчаяние и гняв, той би скочил в колата си и би полетял с нея. В отчаянието си ще натиска педала на газта все повече и повече с мисълта да изчезне от лицето на земята, да катастрофира, да смачка колата в някое дърво или стена. Бързото каране, неминуемата опасност и близостта на смъртта могат евентуално да му донесат достатъчно облекчение до степен той да се успокои, да види ирационалността на поведението си и да забави колата… но Aurum също така може да извърши и самоубийство при такава ситуация.

Молитви:

Друг аспект на Aurum е отправянето на молитви. Но преди да опишем тази характеристика на лекарството, нека подчертаем, че единствено свещеникът би могъл да разбере различните реакции на пациента по логичен и последователен начин. Хората Aururm се молят в трудни психологични състояния и по различни причини. В някои случаи те самите трудно могат да обяснят и да разберат своята нужда от молитва. Това обикновено е присъщо на младите хора: те се молят и молят часове наред, без да могат да се спрат и без да знаят за какво всъщност се молят. Истината тук обаче е в това, че те несъзнателно се чувстват потиснати, отблъснати и разочаровани от живота. Ако някой се заинтересува за сериозността и заангажираността в молитвата, могат и да признаят нуждата си от нея.

Те намират, че молитвите отвличат вниманието

им от постоянната им депресия до такава степен, че почти им дава дълбоко усещане за освобождение и радост. Подтикът към молитва по такъв начин – неспирно часове наред – се явява няколко години преди появата са дълбоката суицидна депресия. Тези пациенти признават, че обичат да се молят и че в това не намират нищо лошо с изключение на това, че им отнема твърде много време и не могат сами да спрат.

Това прекалено отправяне на молитви обикновено се случва,

когато те са установили връзка с някоя религиозна група. Освен този навик, те се държат рационално във всяко друго отношение. Трябва да се внимава да не бъде сбъркано това продължително и почти механично молене с естествената наклонност и нужда на някои набожни и религиозни хора. Молитвите на Auruum са истински патологични.

Има друг начин на отправяне на молитви, които възниква от дълбоката суицидна депресия на Aurum, която се характеризира с огромна безнадеждност и чувство за малоценност и дълбоко чувство за отчуждение от всички, дори от най-близките.

В такава депресия пациентите се чувстват тотално изолирани от всякаква форма на живот на земята. Те също така се страхуват, че духовно са толкова незаслужили, че Бог няма да им даде възкресение след смъртта; те се чувстват напълно изгубени.

Върху тях се стоварва присъдата, че единственото нещо, което може да ги спаси е Бог,

единствено на него трябва да се осланят. След като напълно са се отказали от всички връзки с действителния живот, за тях Бог става единствената опора, единственият техен източник на надежда; нищо друго няма значение. Това заключение не е резултат от логическо мислене, а по-скоро инстинктивен импулс, отчаян последен импулс за оживяване.

Те започват да се молят с ума си, не със сърцето: “Господи, помогни ми! Господи, помогни ми!” – безкрайно повтарят в отчаянието си, понякога произнасяйки думите на глас, сякаш говорят на себе си.

Вътрешно емоциите им си остават изцяло замръзнали, втвърдени, отчуждени, като че изградени от студен метал. Нищо не се помръдва; те са студени и неподвижни. По време на тази ранна фаза те не се молят дълго време, но веднага щом депресията им се задълбочи и стане по-трудно поносима, те започват да се молят почти импулсивно; после, веднага щом излязат от дълбоката депресия, те спират да се молят.

Тази втора група пациенти, тези които се молят по току-що описания начин, макар че получават известно облекчение от такива молитви, не изразяват толкова много задоволство или удоволствие като предната група пациенти. Техните молитви са далеч по-отчаяни, тяхното умствено здраве е много рисковано.

Страх от сърдечно заболяване:

 

Тук трябва да отбележим огромния страх от сърдечно заболяване, достигащ състояние на паника. Те са убедени, че ще ги сполети сърдечен удар и ходят от кардиолог на кардиолог, отново и отново, за проверка. Случаят е подобен на тези на Kali arsenicum или Arsenicum.

Хората Aurum,

когато са разтревожени, се стараят да имат някого около себе си, изискват нови потвърждения от лекаря. Но те няма да кажат за проблема си на никой друг, освен на специалист, психиатър или хомеопат, и то само на този, на когото вярват.

При това им е нужно много време, за да бъде спечелено доверието им. Съзнанието им е заангажирано от идеята, че нещо лошо става със сърцето им. Убеждаването от страна на лекаря успокоява пациента за кратко време, след което съзнанието им отново се връща на същия проблем.

Такова състояние може да настъпи след дълбоко разочарование в работата, от липса на съответна оценка на направеното от тях; това разочарование, вместо да предизвика у тях желание да се борят и да настояват за дължимото, приема форма на фобия, която ги мъчи.

Тези форми на фобия могат изцяло да бъдат премахнати, докато взимат алопатични антидепресанти, но разбира се след спирането им веднага се възстановява предишната ситуация. Всъщност чрез този страх се изразява именно депресията.

След правилно предписване на Aurum при депресия може да се наблюдава как предишното състояние на печал се заменя със съществена раздразнителност, а потисканият преди гняв сега се проявява като ужасни избухвания. Не бива да се избързва с предписване на друго лекарство в такива случаи; ако се изчака достатъчно, гневът и раздразнителността ще утихнат сами.

Също, когато се предпише лекарство на пациент, действително направил опит за самоубийство, трябва да се вземат някои предпазни мерки (внимателно наблюдение на пациента) през първите 2-3 дни след взимането на лекарството, тъй като никога не можем да бъдем сигурни за размера на проблемите на пациента в момента; подходящо е в такива случаи пациентът да бъде пазен, докато лекарството получи достатъчно време, за да подейства (обикновено около 48 часа).

Пациентът Aurum е определено сифилистичен.

Често на практика се срещат пациенти, които съответстват на друго сифилистично лекарство, а именно Mercurius, но лесно преминават в състояние на Aurum. Явно между двете лекарства съществува определена връзка на взаимно допълване, която все още не е напълно разбрана и въведена в лечението по подходящ начин.

Рисковано би било те да се предписват едновременно; но ако се дават последователно, могат да доведат до спасяване на живот.

Макар и да не можем да обвиним алопатичната медицина за широко разпространеното потискане на сифилиса от обществена гледна точка, това потискане, по мое мнение, довежда до последствия с обратен ефект върху общото здраве на човечеството.

Твърдя, че потискането на сифилиса чрез инжектиране на пеницилин (и други антибиотици) подрива виталността на целия организъм (в този случай на мъжа) в много важна точка на неговото същество, на умствено и емоционално равнище. По тази причина сифилитичните миазми са толкова явни в младите поколения и затова Aurum е толкова често предписван днес.

Без преувеличение, бих дал оценката, че почти 20% от пациентите, лекувани хомеопатично, се нуждаят от доза Aurum в определен момент от курса на лечението им. Мисля, че сифилисът е нанесъл много по-голяма вреда на човешката раса, отколкото си мислим.

Общи симптоми

• Най-общо болките водят до такова отчаяние, че Aurum желае да скочи през прозореца или да се застреля. Болките са дълбоки, смущаващи и се влошават през нощта, като принуждават пациента да стане и да се раздвижи.
• Желание за чист въздух. Общо влошаване от топлина. Астмата се влошава на топло. Много от симптомите изчезват след измиване, особено със студена вода, но пациентът продължава да страда от огромно възбуждане, мъчения и спазми на кръвоносните съдове, пулсации, той иска да отвори вратите и прозорците, иска да излезе на студен въздух, иска да захвърли дрехите си.
• Това възбудено състояние и пулсация се подобряват на открито. Тези горещи вълни са особено характерни за жени в критичната възраст и са последвани от изпотяване, а понякога и от втрисане. При Aurum се наблюдава общо подобрение след студени бани, музика, разходка на чист въздух, вечер и на лунна светлина.
• Лекарството влияе върху лимфната система и жлезите с вътрешна секреция, като предизвиква нахлуване на кръв, индурации и тумори; откриват се бучки в млечните жлези.
• Яйчниците и тестисите също са повлияни. Повлияно е и сърцето с всички ревматични прояви с подуване на ставите и т. н., могат да се появят всякакви сърдечни проблеми: ангина, увеличение на сърдечния мускул. Има изменения в хрущялите и костите, възпаление на надкостницата, удебеляване и индурация на надкостницата.

Aurum лесно изпитва отпадналост при умствено натоварване;

той се чувства уморен и износен от учене. Появява се треперене при ядосване. Периодите на отпадналост се редуват с активност. Може да се появи усещане за външно треперене, което се подобрява на чист въздух.

Подобрение при бавно ходене.

Измършавяване, обща атрофия на хилави момчета. Затлъстяване при стари хора. Заболявания в пубертета при момичета. Затлъстяване и израждане на органите. Периодичност – на всеки 21-ви ден.

Глава:

Ужасно главоболие, особено ако е локализирано в малка област (с размерите на монета) от лявата или дясната страна в основата на носа. Болките в главата понякога са толкова силни, че пациентът си мисли, че губи разсъдъка си; той е в агония и смущение и в гнева си мисли за самоубийство.

Дългите периоди със страшно главоболие се редуват с периоди на суицидна депресия; когато се появят болките, депресията изчезва, и обратно.

Главоболие с умствено объркване. Главоболие след спречквания. Главоболие след умствено усилие. Главоболие, свързано със сърдечно заболяване, особено в тикната област. Главоболие най-общо с разкъсваща, раздираща болка в тила, разпростираща се и напред към челото.

При главоболие горещи върни заливат главата и карат лицето да почервенее и да лъщи; главоболието се облекчава при връзване на главата. Главоболие, влошаващо се при секнене на носа.

Главата е болезнено чувствителна, като натъртена,

и ако не бъде държана на топло, се явява усещане сякаш през мозъка преминава въздух. Хладина и студ в главата, които се подобряват при покриване на главата. Невралгия на троичния нерв. Задържане на кръв, хиперемия (hyperaemia) на главата при безпокойство.

Бързо окапване на косата при млади мъже, които са затворени, амбициозни и ученолюбиви. Кожата на главата е чувствителна при докосване. Пъпки по кожата на главата. Exostoses, болезнен върху кожата на главата.

Виене на свят:

Виене на свят при навеждане и тенденция за падане надясно. При виене на свят пациентът трябва да легне, влошаване при всяко движение, често се забелязват проблясквания пред очите и диплопия (двойно виждане). Виене на свят при сифилитични пациенти. Виенето на свят се подобрява при ставане.

Очи:

Разраняване и инфилтрация на различните слоеве на окото. Възпаление на конюнктивата с пареща горещина и сълзене, които се подобряват при лунна светлина и затваряне на очите и се влошават от светлина. Болката е такава, че окото трябва да се затвори. Измиването със студена вода облекчава паренето, смъденето и щипещата болка в около.

Болка във вътрешните ъгли на очите. Люспести, херпесовидни обриви по ръбовете на клепачите. Изпълване на роговицата на окото с кръв. Фотофобия. Усещане за натиск отвън навътре и отдясно наляво върху очната ябълка; влошаване при докосване. Ирит с ужасни режещи болки във и около очната ябълка.

Дълбоки вътрешни заболявания в очите;

такива като ирит, хореоретинитис и глаукома, с натиск в очните ябълки отвътре навън, влошаване при докосване и при фиксиране на погледа върху нещо. Напрежение в очите, което пречи на зрението. Двойно виждане: един обект се смесва с друг, обектите се объркват и стават неразличими; черни петна, искрене, пламъци, огнени обекти пред очите.

Петна, точки и др. върху роговицата.

Хемиопия (hemiopia) – горната част на обектите не се вижда – срещаща се предимно при отлепяне на ретината, със замъглено виждане. Изпъкване на очите, както при ексофталмия и сърдечни затруднения (увеличаване на сърцето).

Крайно напрежение в очите с отслабване на зрението; пациентът не може да различава нещата, защото вижда всичко двойно и обектите се наслагват един върху друг. Понякога усилието при взиране може да подобри възприемането на образа. Замъглено виждане, което се подобрява при втренчване.

Жълти петна пред очите, кръстообразни форми, плуващи нагоре под остър ъгъл. Виждат се огнени точки. Хоризонтална хемиопия; загуба на горната част, на долната част. Виждането се подобрява при лунна светлина. При умствено усилие искри пред очите.

Уши:

Упорито, продължително отделяне на секрет. Глухота с възбудено говорене. Чуват ревове в леглото сутрин. Остър слух; музиката дава подобрение. Абсцеси зад ушите. Мастоидит, със силни болки, които довеждат пациента до самоубийство. Секрети от ушите. Подтиснато секретиране. Болка зад лявото ухо; смущаваща болка зад лявото ухо. Бодежи в ушите.

Нос:

Най-интересните наблюдения идват от Kent и се отнасят до чисто сифилитичния аспект на лекарството. Днес вече не срещаме клинични картини като описаните, но това е важен аспект на лекарството и би бил полезен по аналогия.

Костите на носа са некротирали: сифилитична некроза, носът е сплескан; костите са омекнали. Виждате тези хора наоколо със сплескани носове и ако се доближите до тях, ще доловите зловоние. Почти всички те са сифилитици.

Малко лекарства имат силата да излекуват такова състояние на сифилитичен нос; Aurum, Mercury и Hepar са три такива лекарства. Веднъж лекувах мъж с вече съвсем омекнали кости до такава степен, че при хващане на носа той се смачкаше съвсем; беше се запазила само някаква част от хрущялната структура на носа.

Дадох на пациента Hepar.След като и венозно му беше вкаран Mercury, пациентът беше излекуван от сифилис. Върхът на носа беше изострен, червен, както при Lachesis; “ягодов нос”. По върха на носа има малки подутини от варикозни вени при сърдечни случаи със смущение в дясната страна на сърдечния мускул.”

Слепване (аглутинация) на ноздрите. Възпаление на костите на носа.

Възли в носа. Болка, смущаваща през нощта, влошаваща се при докосване. Разраняване с болка в дясната ноздра. Разраняваща болна в дясната страна, вътре в носа. Вонящи, гнойни, кървави отделения. Катарът се подобрява на чист въздух. Белезникави отделения от носа.

Рак на носа. Счупване на ноздрите. Болки нощем; непоносима болка в костите. Запушване на носа при деца (хрема). Въображаеми и реални миризми, които са отвратителни и вонящи при секнене на носа. При секнене на носа пареща, външна болка като от натъртване. Възлесто подуване на носа. Топчест връх на носа.

Лице:

Лицето изглежда подпухнало заради подуванията под очите. Цианозно обезцветяване. Рак (epithelioma) близо в краищата на ноздрите от външната страна. Разяждане (caries) на костите. Възпаление на надкостницата. Пареща болка, кариес (caries) на лицето. Болка в лицето при докосване на паротидната (задушната) жлеза. Непоносима болка в зигомата, влошаваща се при ходене.

Уста:

Ключов симптом е киселия и горчив вкус. Сифилитични рани в устата, особено върху небцето. Червенина и потъмняване на венците. Дъхът мирише на сирене. Вкус на мляко в устата. Кариес на небцето. Смущаваща болка в небцето.

Стомах:

Обща неохота за ядене, особено по отношение на месото. За пациента храната е добра на вкус, но не задоволява апетита му, той трябва отново да яде (в случаите на депресия). Желание за стимулатори, особено за кафе. Усещане за затруднение в стомаха, трудно за описание. Болка в стомаха, като при глад.

Подуване на хранопровода със стрелкаща болка при докосване. Безпокойство, което се подобрява по време на ядене. Гадене при умствено усилие. Пресираща болка следобед, подобрява се след издишване.

Корем:

подуване (хидропс). Подути жлези. Твърд и увеличен черен дроб. Ингвинална херния при деца. Метеоризъм, запушване и изпадане (пролапс) на дебелото черво – запек. Подуване на лимфните възли след потискане на гонорея. Дълбока, тъпа болка в десния hypochondrium. Дълбока, тъпа болка, натиск в подребрията при движение. Напрежение отстрани на корема.

Пикочоотделителна система:

Нарушения в пикочопроводните органи и бъбреците с често уриниране, урината е водниста или подобна на сметана с гъста слуз. Задържане на отделянето на урина с паралитична болка и силни позиви за уриниране.

Отделяне на количество урина много по-голямо от това на изпитите течности. Бодежи в пикочния мехур при дишане. Неефективни позиви за уриниране, влошават се по време на мензис. Възпаление на бъбреците с отражение върху сърцето и черния дроб.

Мъже:

Aurum е много активен и страстен в сексуално отношение; той приема секса като облекчение за своите емоционални затруднения и невъзможност за изразяване. Но, ако веднъж е бил засегнат, той търси само удоволствието от сексуалния контакт без емоционална привързаност.

Отсъствието на емоционални инвестиции от негова страна може да доведе до множество сексуални контакти, които обаче не му носят дълбоко задоволство. Сякаш на него са му нужни чести контакти, за да се уравновеси депресията му.

Това, обаче, евентуално само задълбочава депресията. Друга уникална характеристика е тази, че ако неговият сексуален партньор прекрати преди него връзката, Aurum се чувства опустошен и крайно потиснат, дори до самоубийство, независимо, че не е изпитвал истинска привързаност към другата личност. Именно ранимото его на Aurum в такива ситуации неописуемо страда и стига до суицидна депресия при най-малката провокация.

При други условия Aurum може да бъде семеен човек,

вече дълбоко разочарован от работата си (макар и тя да върви) и потъващ все по-дълбоко в депресията си. Тъй като вече не се възбужда сексуално от съпругата си, той търси и намира развлечения извън семейството.

В тези свои незаконни връзки той може да се прояви като много страстен сексуално. Но постепенно, тъй като няма други по-дълбоки привързаности, той започва все по-малко и по-малко да се интересува от тази връзка и търси друга такава, и така нататък, докато се стигне до момент, когато той има желание, но не е в състояние (няма ерекция) да прави секс.

Понякога пациентите Aurum прибягват до мастурбация, за да постигнат някакво облекчение за себе си, но осъзнаването, че вършат нещо забранено усложнява нещата и може да се стигне до задълбочаване на депресията. Нощни полюции.

Атрофия на тестисите и вид хипохондриазис. Увеличение на десния тестис. Втвърдяване на десния тестис. Епидидимит, орхит, баланит. Подуване на скротума. Малки момчета, чиито тестиси не са се смъкнали и които изявяват и други признаци на Aurum, могат да избегнат хирургическа намеса чрез взимане на Aurum.

Жени:

Втвърдяване и разраняване на матката, особени ако е предшествано от чести аборти. Тези втвърдявания – фиброми – са още по-характерни за друг Aurum – Aurum muriaticum natronatum. При това лекарство фибромите са много големи и дифузни и това е специфичен ключов симптом за него.

Мензисът закъснява и е оскъден или напълно липсва, в който случай може да последва дълбока депресия. Оплаквания от матката (аборт) при повдигане на ръцете нагоре и изправяне. Пролапс на матката.

Стерилитет, който води до дълбока депресия. Гъсто, белезникаво бяло течение, което се влошава при ходене. Възпаление на вагината. Болките при работа отчайват пациентката и предизвикват у нея мисли, че е по-добре да умре.

Гръден кош:

Сърце – при децата Aurum може да се появят оплаквания от ужасно сърцебиене около времето на пубертета, когато половите инстинкти се развиват и причиняват изменения в хормоналната система.
Горещи вълни, последвани от изпотяване и туптене. Сърцебиене с голямо безпокойство – почти агония и страх, че имат сериозно сърдечно заболяване.

Аритмия, която се влошава от внезапни шумове или възбуждане при спорове, особено ако е изразено различно или противно мнение. Екстрасистолия с чувството, че сърцето спира за малко, а после отново забива твърдо и силно.

При движение пациентът има усещането, че сърцето му потъва вътре в гръдния кош. Усещане сякаш сърцето е спряло. Силни или слабо, непостоянни туптения, които карат пациента да спре да се движи за малко. Видимо туптене на сънната артерия.

Силно стягане в сърдечната област при бързо ходене и изкачване по стълби, с подуване на долните крайници. Ревматични болки, които накрая стигат до сърдечни заболявания. Болка в сърдечната област, която се разпространява надолу към лявата ръка и пръстите. Сърдечна хипертрофия. Ангина пекторис. Проблеми с аортата. Стенокардия.

Дишане –

Макар и в тежка депресия, Aurum не е склонен да споделя за нея с никого; обаче, през нощта по време на сън, когато логически мислещият разум няма повече власт, депресията може да намери израз в силни ридания.

Кардиална астма.

Kent: “Естествено би било да се очакват симптоми на астма и затруднено дишане във връзка със сърдечните нарушения. Затрудненията в дишането се развиват в две посоки – към белите дробове и към сърцето. Т

ака че имаме астматично състояние на задушаване, което е сърдечно по характер; един пациент ще бъде съотнесен към това лекарство поради предимството на действието на нарушенията, а друг заради подчертаната интелигентност.

При един пациент ще бъдат засегнати белите дробове и ще се стигне накрая до емфизем, а при друг ще бъде съвсем различно, с прекъсвания в работата на сърцето, и само на второ място свързано с емфизем.”

Затрудненото дишане се подобрява при уригване и движение, а се влошава при разходка на открито. Задухът се задълбочава при смях, влошава се през нощта и от топъл въздух. Тежест зад гръдната кост, която се усеща по-силно при ставане.

Гръб:

Бодежи под дясната лопатка близо до гръбначния стълб. Схващане на целия гръб, като се започне от опашната кост, нагоре до задната част на врата. Усещане за изкачване на топъл въздух по гръбнака до главата.

Болка в гръбначния стълб сутрин толкова силна, че препятства движението на крайниците. Топлина се заражда в областта на бъбреците и се разпространява към пикочния мехур.

Крайници:

Aurum е много ефикасно лекарство за псориатичен артрит и ревматоиден артрит, когато налице са начални увреждания на сърцето и когато пациентът е станал затворен, ограничен в работата си, нещастен и депресиран. Болките нощем го карат да мисли, че облекчение би могла да му донесе само смъртта.

Артритните болки скачат от става на става и на края ясе локализират в сърцето. Имайте предвид Aurum при страдащи от ревматично-артритни състояния, които развиват ангина пекторис като следствие от ревматичните страдания, с подути крайници и болезнено и лесно анкилозирани. Особени симптоми при такива ревматично-артритни заболявания са следните: Усещане като че ли крайниците са вързани.

Усещане като че ли колената са вързани при движение.

Смъкване на кръвта от главата към долните крайници. Студени ръце и сгорещена глава. Студени ръце нощем. Студени крака (долната част на ходилата) в леглото, вечер. Херпесни обриви върху дланите на ръцете. Болки в ставите, сутрин, в леглото. Паралична болка, особено в коленете, които лесно минават, усещане за слабост.

Смущаваща болка в лявото раво с усещане за парализа. Вкочанясване (схващане) в легнало положение, при ходене, на долните крайници сутрин, в леглото. Пареща болка, като от натъртване, сутрин.

Болка в пръстите на краката. Подуване на горните крайници, китката, ръката. Подуване на крака; подуване на крака сутрин – това подуване се подобрява при движение.

Крайниците изтръпват лесно; пацинтът се събужда с изтръпналикрайници. Отичане на долните крайници, тупнене при натиск, влошаване през нощта и подобряване сутрин, с дълбока депресия.

Сън:

Засилена умствена дейност през нощта, която пречи на съня. Пациентът може цяла нощ да не заспи, макар че на сутринта не изпитва отпуснатост или умора. Неспокоен и тревожен сън. Безсъние в ранните сутришни часове – 4 часа, с мятане в леглото и кратки, накъсани периоди на неспокоен и тревожен сън.

Сънища за смърт, за страх, за тъга. Страшни съновидения за крадци със силни викове. Пациентът разговаря за съня си. Често прозяване с протягане на крайниците при раздвижване сутрин. Ридае на глас по време на сън. Нощем често се събужда като от уплаха.

Треска:

Треперене на цялото тяло с настръхване на кожата върху бедрата и усещане като че ли мозъкът е омекнал в челната област. При треска преобладава общо втрисане, но пациентът иска прозорецът да бъде отворен. Жадува за топли питиета при втрисане. Трудно изпотяване при втрисане. Студ в крайниците; студ в краката чок до коленете. Усещане сякаш кръвта във вените кипи.

Кожа:

Брадавици след злоупотреба с живачни препарати. Хронични язви с кървене и парене или режещи болки. Псориазис. Кожата е суха и груба. Екзема, която изчезва и после се разширява при депресия.

Клиника:

• Суицидни депресии. Хилави деца със слаба памет, душевно потиснати, безжизнени, се недоразвити тестиси. Нарушения в ушите с обилни миризливи отделяния. Хронично възпаление на бъбреците, придружено със сърдечни и чернодробни дисфункции. Подуване на долните крайници. Албуминурия.
• Хипертрофия на сърдечния мускул с тенденция за дегенерация от затлъстяване. Бактериален ендокардитис при ревматична треска. Ангина пекторис. Сифилитични и живачни влияния върху костите. Ревматични и артритни въздействия, преминаващи до сърдечни болести. Локомоторна атаксия. Ефекти от алкохол. Астма. Затлъстяване.
• Червен вятър. Хемиопия. Хидроцеле. Жълтеница. Бяло течение. Меланоза. Назофарингиални катари. Нощни кошмари. Озена. Парализа. Нарушено обоняние. Възли по езика. Тумори. Индурация (втвърдяване) на матката. Виене на свят. Нарушено зрение.
  Ефекти от тъга, уплаха, гняв, любовни разочарования, огорчение, скрито неудоволствие, финансова разруха, осуетени амбиции. Отравяния от живак. Алкохол.

Случаи

1. Мисис W. L. L.,

в семейството на която имаше няколко случая на помътнено съзнание; сестрата е сега в болница за умствено слаби. Тази пациентка беше с кристален ум, но нестабилен морал и често изпадаше в дълбока депресия, която се редуваше с периоди на висок дух и огромна активност. При депресия тя не можеше да си върши домакинската работа или да се грижи за детето си, беше безразлична към всеки и към всичко.

В продължение на първите няколко месеща й давах Anacardium с известно подобрение, но не много голямо. Веднага щом смених на Aurum, тя излезе от състоянието си, започна да се държи като отговорна домакиня и майка и каза, че не е изпадала в депресия оттогава. Дали това състояние ще продължи, ще покаже времето, но промяната е стабилна вече няколко месеца.

2. Мистър E. R.,

голям бизнесмен, свързан с ключови хора в Индия и Ню Йорк. В семейството му има няколко случая на слабоумие; брат му е бил на три пъти в болница. Този пациент беше уверен, че каквото и да предприеме – няма да бъде успешно; макар че вече беше успявал много пъти, той си оставаше неуверен.

Той беше сигурен, че за другите е само неприятно бреме, така че трябва да се оттегли от мястото си, че мозъкът му не работи, че няма полза от нищо. Той не можеше да чете, не можеше да върши нищо с ръцете си, само седеше и гледаше в пространството.

Той взе участие във войната;

искаше да си вземе ферма и да я постави на крака, макар че продължаваше да бъде убеден, че за него няма място на този свят. Реших да дам на този пациент Aurum, и тогава всичко светкавично се промени. Той се изправи, напусна мястото си във Вашингтон, макар че продължаваше с контактите си в Ню Йорк; купи си ферма и вече цяла година е един щастлив, румен, работещ на открито мъж, който изучава фермерството, строи си къща и други сгради във фермата, нае управител и учи заедно с него.

Съпругът на пациентката имаше

някои тежки финансови неприятности и кредиторите през цялото време го тормозеха, той изгуби работата си и дома си. Постоянните тревоги за неговото положение и фактът, че той може би няма да може да подобри състоянието си, при нея причиниха невроза до степен на диво умопобъркване.

Нейният лекар не успя да й помогне и тя беше изпратена в Синсинати за консултация със специалист, който й предложи да постъпи в болница за операция; на тъй като те не разполагаха със средства и не харесваха операциите, настояха да разберат в какво щеше да се състои операцията.

Той призна, че не е успял да открие патология, върху която да изгради лечението си, но мисли че една инцизия би разкрила някои нарушения, понесени при раждането, които биха й помогнали. Когато тя ми съобщи за това, беше много нервна и носеше със себе си голямо шише бромид и фенобарбитал.

При обсъждането на нейното състояние избухна в плач, после ме погледна с усмивка и каза: “Защо ли правя това?” Беше паднала духом, отчаяна от живота, макар че се страхуваше да умре и само споменаването на смъртта или прочитането за нея във вестниците я разстройваше за дни наред.

Прекалено чувствителна и донякъде недоволна. Не можеше да спи и ставаше посред нощ и някой трябваше да я извежда на разходка. Давах й Passiflora в продължение на няколко дни, докато успея да изуча по-добре нейния случай, а после й дадох Aurum metallicum 1M. Три дози я излекуваха напълно в продължение на 3 седмици.

4. Момче на 13 години,

след силно затопляне при каране на ролкови кънки, седнало на бордюра на тротоара, за да се охлади. В резултат хванало ужасна простуда и общи болки; след това се развиха ревматизъм в коленете и глезените; при движение се влошаваше.

На следващия ден ревматизмът остави краката и атакува раменете и ръцете. После се пренесе отново към стъпалата, които започнаха да се подуват. Бяха му дадени Bryonia, Lachnanthes, Ledum и др. според проявените симптоми.

Аз бях ангажиран да стоя в къщи за няколко дни и можех само да се осланям на обясненията на неговите родители, които бяха неясни и неопределени. Сега те съобщаваха, че докато стъпалата продължават да се подуват, ревматизмът е преминал, но сега момчето има болки в гърдите, които му пречат да диша, за него е невъзможно да си поеме дълбоко дъх.

Съгласно техните описания дадох Bryonia, после Cimicifuga, но без подобрение; момчето ставаше все по-зле. На шестия ден майката ми съобщи, че момчето е толкова слабо, че едва говори. Аз я разпитах много подробно. Между другото я попитах на коя страна при лежане болката е по-силна. “О – възкликна бедната глупава жена, – забравих да Ви кажа, че той въобще не може да лежи.

Не си е лягал вече пет нощи.

Сложихме го в креслото на Морис. Той седи наведен напред цяла нощ с глава подпряна на купчина кърпи.” Проблесна ми. Вече знаех, че не с плеврит имам работа, а със сърдечен ревматизъм. Побързах да отида у тях. Още при влизането си бях шокиран от жалката промяна с детето, което бях видял преди 6 дни.

Шумните напъни за поемане на въздух се чуваха още отвън, малката фигурка седеше в едно кресло наведена напред, лицето беше синьо, цианично, подуто, стъпалата и глезените – подути и големи като дини; но това, което ме порази най-много, когато влязох в стаята беше ужасното забележимо пулсиране в сънните артерии, което се забелязваше от другия край на стаята.

С голяма мъка прислушах сърцето му;

той не можеше да понесе дори и най-малкото докосване и при всеки опит проронваше: “О, докторе, дайте ми още малко време.” Накрая долових глухи, потиснати сърдечни тонове, сякаш изпод вода. Температурата беше 103°F (почти 40°С), той беше силно изпотен, урината – много оскъдна, не изпитваше жажда, нито апетит. Няколко нощи подред беше подремвал само за кратко. Уплаших се, че момчето умира.

Имаше време, когато бих лекувал сърдечни симптоми с Aconite или Kalmia, а воднянка с Aconitum и какво ли не още, и така нататък с променлив успех до бавно излекуване или бърза смърт. Но за щастие сега вече знаех повече.

Знаех, че всеки един от тези симптоми се сумира в рамките на едно лекарство, което покрива точно всички изяви. Дадох Aurum 10х, по една доза на всеки три часа. Не съм виждал по-чудесно излекуване. Първата доза беше дадена в 7 ч. вечерта..

Помолих ми да се ми се обадят по телефона в 11 ч. същата вечер. В 11 ч. съобщението беше: “Луи е плувнал в пот, урината е изобилна а дишането – малко по-леко.” В 8 ч. на следната сутрин ми се обадиха, за да ми кажат, че е спал кротко през по-голямата част от нощта, макар и все още в изправено положение и с привързана брадичка. На следващата вечер той успя да се облегне назад, а на по-следващата легна в леглото.

Урината

продължи да се отделя в невероятно голямо количество, потта се стичаше от него, а подуванията бавно изчезваха. Виждате колко силен елемент е златото, когато е предписано хомеопатично.

Хлапето бързо и напълно се възстанови без никакви други лекарства. Първо му дадох 10х, после увеличих на 30, после на 200 и запазих тази доза, докато бедното увредено малко сърце не стана отново напълно нормално.

Припомнете се, че всички гореизброени симптоми са посочени от Hering и Hahnemann: “Ревматизъм, който прескача от става на става и накрая се установява в сърцето. Невъзможност да се лежи.

Трябва да се седи с навеждане напред. Видимо пулсиране на сънните артерии. Лицето цианично, трудно поемане на дъх, говори трудно и то шепнешком. Силно изпотяване, като при златна треска.”

5. Жена, на 42 г.,

беше зле от една година. Вече две години пред очите й плуваха черни петна. Финансови затруднения подействаха накрая на разума й до такава степен, че домашният лекар я беше изпратил в болница. Тя беше упорита и много критична.

Беше сигурна, че трябва да отиде в приют за бедни, че животът и е прокълнат и тя никога няма да стане за нищо. Няколко праха Aurum излекуваха този случай за две седмици, изчезнаха също и черните точки и тя се завърна в къщи след 6 седмици.

6. Остеомиелит на пищялната кост на крака. Чрез операция костта беше скъсена, изстъргана и дренирана. Аз не бях вкъщи цял ден и през половината от операцията; по време на моето отсъствие пациентът беше страдал от силна болка в коляното, продължителна и влошаваща се през нощта; горещите компреси не даваха облекчение, нито трите подкожни инжекции с морфин, направени му по предписание на лекаря в болницата преди завръщането в къщи.

Като видях пациента, предписах Mercurius, но без никакво подобрение в продължение на 12 часа; последва Aurum 6С, на всеки час, до настъпване на облекчение. Болката изчезна след третата доза, но се върна четири дни по-късно; нова доза Aurum сложи нещата по местата им. Това, което озадачи сестрите, беше как тези малки захарни топчета успяха да се справят там, където всемогъщия морфин не беше успял.

7. Мъж на 52 г.

от семейство с добро здраве, винаги се беше радвал също на добро здраве. Цели 20 години беше работил усилено като производител на режещи инструменти и беше независим във финансово отношение. Отначало той стана унил, после меланхоличен при мисълта, че бизнесът му е в лошо състояние и че го грози бедност.

От такава гледна точка той си мислеше, че е направил някаква огромна грешка и не може да му бъде простено. След това започна да изпитва смъртен страх да не би жена му да го напусне (която някога беше направила това за цял един ден, докато той е бил болен) и често почваше да хлипа при тази мисъл.

Силното умопомрачение беше още в началото си,

но се влошаваше от анодина, предписан му за неговото безсъние. Съветваше се с най-добрите алопати, но техните лекарства само доведоха до влошаване на положението, вместо да го подобрят, и скоро той съвсем отказа да ги взима.

После получи съвет за смяна на климата и беше заведен на морския бряг, от един курорт на друг, но никъде той не пожела да се спре, дори на някои места отказваше да остане да пренощува.

Първият му пристъп беше през март 1870 г., а сега беше септември – 6 месеца, през които той беше ставал все по-зле и сега го очакваше направо лудницата като последно убежище. Бяха му изпратени 12 прахчета Aurum 12С и по едно от тях му се даваше всяка сутрин с храната.

Жена му ми написа, че за пръв път е видяла промяна, откакто взел първия прах. Още от първия ден започнал да спи по-добре и още след деветия прах се почувствал така добре, както бил винаги, и че лекарството продължава да се приема. Той остана добре 3 години, след което се влоши отново, но пак всичко беше оправено чрез Aurum, и от тогава той продължава да бъде в добро здраве.

8. Мъж на 18 г.

На 8 години е опериран от спукан апендикс и перитонит. Една година по-късно, на 9-годишна възраст – отново операция заради крипторхизъм от дясно. Твърде разочарован от самия себе си, че живее на село и не отива в Атина да учи търговия. Загубил една година във висше училище; макар че учил упорито, не успял да се справи с уроците, а и сега отвреме навреме забравя какво трябва да направи.

По характер затворен;

не отговаря лесно на въпроси. Смущава го фактът, че не може да напусне това село заради работата си и че не познава Атина. Няма също и пари за пътуване. Преди 4 месеца страдал от недостиг на желязо, който бил излекуван.

Такава диагноза му е била поставена заради продължителното виене на свят. Не се справя добре с работата си и работи по-скоро по принуждение, отколкото по свое желание. Той е овчар и пасе овцете от сутрин до вечер.

Изпитва желание за лягане по всяко време.

Рядко говори с другите, движенията му са вяли, макар че е здрав на вид. Той е хладнокръвен, нетревожещ се. Рядко реагира; прави това, което другите му кажат. Самотата, която преживявя в селото го тревожи, на практика там има само още двама или трима души на неговата възраст.

През последните две години се е затворил в себе си и рядко говори на другите. Не мисли за самоубийство, понеже харесва живота, но би искал да бъде в Атина и да работи там. Животът на село не му харесва.

Не плаче.

Рядко се ядосва, но дори и тогава не вика и не ругае. Страхува се от гръмотевици и светкавици. Никога не се е влюбвал и никога не е правил секс. Често има ерекции, без обаче да си мисли за секс, и се насочва към мастурбация. Мастурбира много често. Срамува се да се доближи до младите жени от селото. Обича да бъде сред големи групи от хора.

Чувства студ.

Поти се и краката му миришат. Жаден е за студена вода. Гладен е и изяжда много храна. Обича месо, леща, боб, ориз, фиде, макарони, мляко, яйца, сладки плодове, сладкиши, солени неща, бяло сирене. Не обича да яде тлъсти и кисели неща. Спи на дясната си страна.

Сънува различни сънища, които не помни.

По време на интервюто беше хладен и срамежлив и отговаряше на въпросите с голямо колебание. Много често седи с глава, подпряна на ръката. Често докосва лицето и врата си с лява ръка. Родителите и братята му са здрави.

Вуйчо му е бил измъчван по време на окупацията, поради което е развил меланхолия (депресия) и фобии. Беше му даден Aurum 1M на два пъти и неговото психологично и общо състояние много се подобриха. Той вече не забравя толкова много и няма голямо желание да легне. Краката му не миришат. Той престана да се измъчва от проблемите си.

9. Мъж на 38 години.

Чиновник. Проблемите му започнали преди 3 месеца, когато един следобед той внезапно усетил болка в основата на гениталиите си. Тази болка продължила половин час и се придвижила от основата диагонално нагоре и навън наляво и надясно на височина около 10 см. Това усещане било като при оргазъм, но без еякулация.

Болката в тази област продължава и досега.

Интензивността на болката била различна, по-силна отдясно. Чувства се най-зле при залез слънце; може би това се дължи на умората в края на деня. При натиск се е чувствал много по-зле, също при седене приведен; бельото му пречи; също пълният пикочен мехур и натискането с ръка. Чувства се много по-зле, когато е уморен. Чувства се по-зле при внезапни движения, при танцуване, при ходене.

След мануален преглед на простатата останала силна болка за два дни. Болката не го безпокоеше нощем, по време на сън. Влошаваше се при навеждане, след уриниране; той имаше чувството, че нещо се изпразва и че стените на мехура се свиват и се слепват една за друга.

Проблемът няма връзка със сексуалните отношения и еякулацията.

Докторите предположили, че това е свързано с простатата и семенниците, но разбира се бяха оставили многото въпроси без отговор. Той вероятно беше притесняван и от използваното топло бельо.

До този момент беше изпил много антибиотици и противовъзпалителни лекарства без резултат. Болките продължаваха. Простата не изглеждаше подута. Проверката на спермата беше нормална.

Изхвърлянето на урина също беше нормално;

бяха намерени само няколко кристала калциев оксалат. Той беше страдал от подуване на корема и силни уригвания години наред, но откакто се беше появил новият проблем (преди 3 месеца) нямаше повече подуване или уригване.

Преди около 6 години беше имал язва на тънките черва,

която била болезнена, но той я контролирал чрез диета и лекарство Tagamet. Това е било по времето, преди 3 години, когато е започнало усещането за подуване и уригването.

Сега, от 3 месеца насам нямаше симптоми за подуване или уригване. Такава ремисия беше настъпвала понякога и в миналото, но никога не е траела чак до 3 месеца време.

На 6 и 12 години е имал аденопатия – киста в щитовидната жлеза; от десния му тестис е било премахнато хидроцеле; беше страдал от халацион (киста на клепача) на лявото око. Майка му имаше сърдечни проблеми. Баща му също беше страдал от хидроцеле, язва на тънките черва и рак на простатата с метастази.

Той е значително по-добре през нощта: “Аз съм нощна птица.”

Чувства се зле сутрин. Трудно му е да се събужда. Иска му се да продължи съня си и са му нужни няколко часа, за да дойде на себе си. Започва да се чувства съвсем буден и наистина се раздвижва около 2 или 3 часа следобед, около 7 часа вечерта усеща главата си прояснена. Среща трудности при заспиване преди 2-3 часа през нощта и това се беше превърнало в кошмар за него.
Усеща се топъл, ръцете и краката му са топли.

Слънцето е негов враг.

Той харесва дъжда и снега и се чувства доста по-добре, когато се движи и върши нещо. Не обича стегнати дрехи. Апетитът му е нормален. Пие по 1 литър чешмяна вода на ден. Желае: сладки неща, сол, тлъстини, яйца, шоколад.

Спи по корем, винаги с възглавница под главата. Хърка и извършва резки движения насън. Събуждането му е ужасно. Рядко сънува кошмари за това, че уж родителите му са умрели. През нощта се изпотява в областта на врата и измокря възглавницата. Пикочоотоделянето е нормално.

Урината е нормална. Половото желание е нормално.

“Аз съм много затворен; не изразявам чувствата си, гняв, тъга или радост. Някой може да ме ядоса до степен да поискам да го убия, но никога не бих го показал.” Има големи трудности при контактите си с хората, при нагласата си (към хората, ситуациите и т. н.)
“Имам силни чувства и емоции, които винаги се ръководят от логиката; интензивно усещане за ясно съзнание или правота, без да ги изразявам.”

“Бих могъл да бъда чудесен престъпник, но съм толкова самотен в представите си.”

Той е придирчив. Не е егоцентричен. Ядосва се от лошо и нечестно поведение, но не реагира; по-скоро би се оттеглил сам от източника на ядосването.

Ако реагира, прави го само в къщи в схватка с жена си или брат си чрез викове и чупене на разни неща (понякога дори скъпи).

Така че, когато се ядоса или е обвинен неправилно, той не проявява съответна реакция, но във въображението си оформя перфектен план за възмездие от вида “око за око”; точно това има предвид, когато казва, че от него би могъл да стане чудесен престъпник с планове в главата си.

Той е чувствителен,

с нещо детско в чувствителността си. Не се разплаква лесно; много му е трудно да плаче пред други хора. Неговият плач е нещо подобно на “спазъм, хлипане, не истински плач”.

Чувства патологична привързаност към родителите си. Майка му е започнала да страда от сърце на 77 годишна възраст. По същото време при него се е появила язва, според него – защото е бил с нея в болницата постоянно за период от 20 дни.

Същото изпитва и към баща си.

Ракът на простатата на баща му се появил преди една година. Той се страхува или ядосва само като си помисли, че някой може да наруши покоя на неговите родители.
Безпокои се за работата си.

Настръхва от безпокойство,

когато трябва да зависи от други хора да направят нещо вместо него. Безпокои се за точността на уредените срещи – прави всичко възможно да не закъснее, да пристигне точно навреме и т.н. Много е пунктуален при ангажиментите си. Не оскърбява хората лесно, с изключение на тези в семейството си.

“Аз живея в крепост, сам и в затворен кръг, който се състои от жена ми и родителите ми; другите хора навън не ме интересуват. Безразличен съм към тях, не ги обиждам и не съм обиждан от тях; обаче много внимавам някой от малкия ми затворен кръг да не бъде обезпокоен от външни хора.”

Той се безпокои и се страхува от евентуалната смърт на родителите си. Несоциален и самотен, трудно намира приятели. Никога не се отваря към хората, като смята за невъзпитано публично да се обсъждат нечии проблеми. Не очаква да получи отговори или решения на проблемите си от другите; очаква да ги намери сам.

Страхува се от змии.

Той е песимист. Винаги мисли, че трябва да има правото да направи стъпка назад, на повтори някое свое действие. Страхлив е.
Когато бил по-млад, обичал да ходи на гробища и да присъства на погребения. Три неща превключват усещанията му от отвращение към привличане. Той едновременно е привличан и отблъскван от погребенията. Като че ли някакъв магнит го привлича. Също така го привличат и дълбоки кладенци; той се приближава достатъчно да види водата в тях, но в същото време се страхува да не падне.

Влечугите

също предизвикват у него това двойнствено усещане на привличане и отблъскване. Същото се случва и във връзка с нещата, свързани със смъртта – погребения, гробища. Обичал да ходи на гробищата нощем, макар че се е страхувал. Сега това му се случва по-рядко.

Същото нещо се случва с огньове и езера – той не знае какво има на дъното; те го привличат и в същото време то отблъскват и плашат.
Ако се наложи, може да бъде много търпелив. Утешенията го отегчават. Не е ревнив. Понякога мисли за самоубийство; подобна мисъл не е странна за него, тъй като е отегчен от живота.

Лесно забравя физиономии,

но помни предмети, ситуации, места. Не се води лесно от другите. Не може да издържи да гледа до край философска пиеса или филм или да прочете философска книга.

Беше даден Aurum 1M. След три седмици пациентът се яви със следния отчет: “Мисля, че съм по-добре”. През първата седмица проблемите се били задълбочили в продължение на два дни. През следващите две седмици настъпило огромно подобрение в силата и продължителността на кризите. Сега болката беше станала много по-лека и се появявала винаги след навеждане, като е продължава от 5 до 6 часа.

С минаването на дните продължителността на болката е намалявала, особено през последните четири дни. Болката преди е била независима от вида на движението и е била продължителна. Сега намалява до такава степен, че не се засилва от натиска на бельото и пълния пикочен мехур. Той вече нямаше проблеми при движение, танци или ходене. Нямаше проблеми и след уриниране.

Нямаше повече проблеми и със стомаха

– тъй като неговите стомашни проблеми бяха спрели при появата на главния проблем. Все още имаше трудности при събуждане; идваше на себе си следобед. Сънуваше много – “Водя друг живот през нощта; това е като че ли съм на кино.”

Лягаше си късно, сънят бягаше от него. Сигурно си мислеше за миналото. Виждал се е да лети на сън. два или три пъти е скачал, после е летял. Повече не е сънувал кошмари, свързани с родителите му.

Според него е започнал да се безпокои по-малко. Нещата, които преди са го привличали и отблъсквали (дълбоки кладенци, влечуги, смърт и т. н.) повече не му действат. Жена му казва, че е станал по-контактен и отворен, макар че промяната е слаба.

Мисълта за самоубийство не се явявала повече в главата му, но той все още гледа на нея приятелски. Харесва природата много; чувства се добре сред нея. Харесва много пътуването; и неудържимо се стреми към него.

Тръгва на път без планове,

,тръгва за някъде, а се оказва съвсем на друго място. Гледа на правенето на планове или програми за живота си като на защитен механизъм, нещо, което би могъл спокойно да избегне. Така се случва при запланувано пътешествие – той се разболява, хваща простуда или го заболява стомахът.

Внимание:

За избора на хомеопатично лекарство се посъветвайте с вашия хомеопат! Самолечението с хомеопатични лекарства не е желателно! Не превишавайте препоръчителната дневна доза. Не използвайте след изтичане срока на годност. Съхранявайте на място, недостъпно за деца. Съхранявайте на сухо и прохладно място, далеч от пряка слънчева светлина.