Borrelia burgdoferi

5.00 лв.75.00 лв.

Борелия бургдорфери е причинител на Лаймската болест и на редица други състояния, които са трудни за диагностика и лечение. Инфекцията с нея е свързана със симптоми, наподобяващи множествена склероза (MS) и други автоимунни заболявания. Ето картината, при която хомеопатичното лекарство Борелия бургдорфери или Борелия Комби могат да се приложат с успех:

  • “Всеки е враг“. Свят на измама.
  • Страхотно духовно развитие. Носи света на раменете си.
  • Иска перфектен свят с любов и хармония. Това предизвиква парализа.
  • Отива далеч отвъд границите си.
  • Бдителен.
  • Лаймска болест.
  • Множествена склероза със съмнение за Лаймска болест
  • Неясни оплаквания след ухапване от кърлеж.
Изчистване
Код: Няма Категория:

Описание

Лаймската болест се причинява от поне четири различни вида бактерии от рода Борелия. Борелия бургдорфери е основният причинител на болестта в Северна Америка, докато Борелия афзелии, Борелия гаринии, Борелия шпилмании и др. причиняват повечето случаи в Евразия (вижте Борелия комби). Поради мутиране на бактериите от род Borrelia напоследък се откриват нови видове.

Лаймската болест е най-честото предавано от кърлежи заболяване в северното полукълбо. Ранните симптоми включват висока температура и втрисане, главоболие, прострация, депресия и доста често – характерен патогномоничен симптом, наречен еритема мигранс. Оставена без лечение, болестта прогресира към ставите, сърцето, лимфната система и централната нервна система. Неадекватното лечение може да доведе до сериозни и трудно лечими или нелечими последствия. В много случаи има резистентност към антибиотици.

Предполага се, че около 10% от кърлежите в България са носители на борелии, въпреки че не е възможно да се направи подобна статистика – в страната няма лаборатория, която да култивира бактерията и не може да се отчете процентът (а той е висок) на грешката от фалшиво негативните PCR анализи на кърлежите.

Приеманият за психичен синдром и несъществуваща делюзия Моргелонов синдром в много случаи е причиняван от Borrelia burgdorferi.

Борелиозата е разпространена в североизточната умерено-континентална част на САЩ и в райони на Централна Азия, Южна, Централна и предимно Северна Европа. Заболеваемостта в Европа е между 0,3 и 130 на 100 000, най-засегнати са скандинавските държави и централните планински части на континента. В България се докладват около 600-800 случая годишно (10-12 на 100 000), като в последните години броят значително се увеличава. Съществуват природни огнища в Бургаска, Варненска, Шуменска, Великотърновска, Видинска и други области.

Болестта е типичен пример за зооноза. Резервоар на инфекцията са различни животни и гнездящи на земята птици (общо около 300 вида): гризачи (основно полски и горски мишки), елени, коне, кучета и др. в гористи и влажни местности, не по-високи от 2000 метра над морското равнище. Важно значение като резервоар на заразата имат прелетните птици, които могат да пренесат инфекцията на големи разстояния, което води до създаване на нови природни огнища.

Твърдотелите кърлежи от род Ixodes се заразяват с бактериите и вирусите при паразитиране върху заразено животно и чрез ухапване предават инфекцията на други животни и на човека. Заразените кърлежи предават борелиозата и на потомството си, образувайки природни огнища. Кърлежите са най-активни през летните месеци (нимфите от май до август, а възрастните от август до ноември). Описани са случаи на предаване чрез майчино мляко, сълзи и други човешките секрети, затова предаването по полов път също е възможно.

Не при всички случаи на Лаймска болест е доказано ухапване от кърлеж. Борелията се отделя и чрез урината на белоногата мишка. Може да се предава от някои видове комари, папатациеви мушици, оборни мухи и пр. Възможно е и вътреутробно заразяване, ако причинители преминат плацентарната бариера, както и през конюнктивата след размачкване на заразен кърлеж. Възприемчивостта на хората към лаймска болест е всеобща. Имунитетът е несигурен и краткотраен.

На мястото на ухапване от кърлежа възниква възпалителен процес, който се разпространява в съседните участъци. След попадането в кръвния и лимфния поток причинителите на заболяването се локализират в черен дроб, далак, лимфни възли, органи от сърдечно-съдовата система, стави, нервна система, очи. Засягането на различните органи и системи е последователно, с продължителни промеждутъци от време, продължаващи месеци и дори години. Симптомите са нехарактерни като при неясна обща интоксинация. Образуваните в началото антитела са само срещу някои антигени на причинителя, което става причина за временното потискане на размножаването му. Това обяснява появата на спирохетемии и рецидивиращото протичане на болестта. След всеки нов пристъп титърът на антитела нараства. Към края на първия месец се увеличават антителата от клас IgM, а по-късно и тези от клас IgG. Ако те нараснат в достатъчно количество, може да настъпи самоизлекуване.

Инкубационният период варира от 3 до 30 дни, но най-често е от 7 до 14 дни. Клиничните признаци включват мишенообразни обриви, други видове на еритема мигранс, обща отпадналост, лесна умора, втрисане, повишена температура и др. Лаймската болест е полисистемно заболяване, наречено „хамелеон“ сред инфекциозните болести. Без лечение тя протича в три фази с периоди на затихвания и обостряния.

Първата фаза, непосредствено след ухапването, може да протече без оплаквания и да остане незабелязана. При 70 – 80% от инфектираните лица, около мястото на ухапване от кърлежа се наблюдава зачервяване с характерната мишенообразна форма и се нарича мигриращ еритем, който е топъл и се задържа 3-5 седмици, като може да рецидивира.

Втората фаза обхваща период от няколко седмици до няколко месеца след ухапването. По това време може да се наблюдават сърцебиене, нови места с мишенообразен обрив, силни главоболия, отоци, мускулни и ставни болки, безсъние. Неврологични оплаквания се наблюдават при 15 – 20% от нелекуваните хора: пареза на лицевия нерв, менингит, вратна ригидност, фотофобия, радикулит, стрелкащи болки, често по време на сън. При около 10% от болните във втората фаза на болестта се развива променлив атриовентрикуларен блок, рядко лявокамерна недостатъчност или кардиомегалия. При последните може да се наблюдават аритмии, прималяване и задух. Продължителността на сърдечните симптоми е от няколко дни до няколко седмици, като понякога рецидивират. В около 60% от случаите започва инфекциозен артрит с остра болка, подуване и зачервяване най-често на една става (коляното или китката). Може да има и лимфаденопатия, конюнктивит и много по-рядко в панофталмит, последван от слепота. Около 20% от болните развиват субклинични чернодробни симптоми. При видовете B. garinii, spielmanii и afzelii оплакванията най-често са неврологични, съпроводени с трудни за лечение хронични кожни изменения.

Третата фаза на късна персистираща симптоматика обхваща от няколко месеца до няколко години след ухапването. Тази фаза се наблюдава в 10-20% от хората след антибиотично лечение. Оплакванията са най-често мускулни и ставни болки, безсъние, умора, отслабване на паметта и концентрацията и
деменция. Развива се прогресиращ енцефаломиелит, с общомозъчни симптоми и засягане на периферните нерви, с прояви на лесна уморяемост, влошена координация, отслабване до загуба на чувствителността на крайниците, тръпнене и бодежи в ръцете и краката, слабост в мускулите. Може да има трайно засягане на ставите с оток, болка и ограничаване на движенията най-често в коленните и други големи стави. Нерядко има симптоми, произтичащи от трайни увреждания на сърдечносъдовата система. Хроничният атрофиращ акродерматит е кожна проява на лаймската болест, откривана често години след мигриращия еритем. Той започва със зачервени, окръглени петна по кожата, които впоследствие склерозират и атрофират.

Накрая заболяването може да прогресира до трайна мускулна дистрофия, деформации и анкилози на засегнатите стави и симптоми, подобни на множествена склероза. Крайната еволюция на кожните промени е acrodermatitis chronica artophicans или sclerodermia guttata. За американската форма на болестта са характерни по-лекото начало, по-оскъдните кожни изменения, по-честото или по-тежко засягане на ставния апарат. При европейската форма началото е по-остро, кожните изменения са по-чести, а неврологичната находка е по-богата.


Внимание: За избора на хомеопатично лекарство се посъветвайте с Вашия хомеопат!
Самолечението с хомеопатични лекарства не е желателно!
Не превишавайте препоръчителната дневна доза.
Не използвайте след изтичане срока на годност.
Съхранявайте на място, недостъпно за деца.
Съхранявайте на сухо и прохладно място, далеч от пряка слънчева светлина.

Допълнителна информация

Потенция

12K, 30K, 200K, MK, курс 4 потенции

Количество

20 гранули, 80 гранули, 10 мл. течност