Описание
Основното чувство на Ozonum е илюстрирано от изявлението „Не мога да дишам!“ – усещане, което може да бъде предизвикано не само от медицински проблем, но и от политически, икономически или друг доминиращи обществени или психологически проблеми. Лечебното действие на Ozonum има широк спектър на приложения и не се ограничава само до инфекции на дихателните пътища.
Ozonum обхваща много общи и специфични характеристики на настоящата световна здравна криза. За да изберете правилното хомеопатично лекарство, важно е наистина дълбоко да разберете вътрешното преживяване на клиента. Това вътрешно преживяване се проявява чрез симптоми на психиката и тялото, и увреждания в различни функции и усещания на организма. Симптомите могат да се считат за малки прозорци в тази субективно преживяна динамика.
Ханеман счита болестта за динамично нарушение на жизнеността. Отделните физически и психически симптоми могат да бъдат групирани в синдроми, но нито симптомите, нито синдромите представляват истинското заболяване – те просто са свързани с него.
Петер Симеон Гайдос (Чехия) многократно е използвал успешно лекарството Ozonum по време на пандемията COVID-19. Той вярва, че това лекарство е много често необходимо в наши дни поради екологичните проблеми, които се срещат по целия свят.
По време на доказването на озона изпитателите се чувстват откъснати от другите и разделени от обкръжението си, сякаш се намират в балон (подобно на карантината по време на пандемията). Глобалното затопляне, пожарите, замърсяването и димът водят до увеличаване на озона в нашата атмосфера. Заслужава да се отбележи, че прахът и частиците са носители на вируси.
Според доказването на Алън симптомите на Ozonum са:
- изтръпване и боцкане на конюнктивата и кожата на лицето
- дразнене на фаринкса и глотиса
- силна дразнеща кашлица заедно с кихане, а в продължение на 5-6 часа след това усещане за разраняване в гърлото и дихателните пътища
- значително дразнене на дихателните пътища, много подобно на това при грип
- същото дразнене се получава, ако се диша въздух около волтова дъга
- задушаващо чувство в гърдите със склонност към бавно дишане
- силна болка в областта на сакрума, очевидно в тазовите стави, особено от умора, дори в перинеума
- бедрата и краката се чувстват като претоварени, прекалено уморени
Озонът е газ, наречен „активиран кислород“, състоящ се от три атома кислород вместо от два. Запознати сме със защитната функция на озоновия слой в атмосферата. Жизненият цикъл на озона и неговата връзка с океанския и морския живот, с дърветата, местообитанията и живота като цяло е по-малко известен.
COVID-19 е свързан със затруднено дишане, усещане за студ в дихателните пътища, суха дразнеща кашлица, нарушения на съня, тотално изтощение и умора, изтощителна, продължителна треска, която не реагира добре на антипиретици, чувство на отчаяние, безнадеждност, самота и депресия. Усещането за дихателен дистрес е характерно както по време на острото състояние, така и преди заболяването. Има силно желание за чист въздух, което се проявява с необходимостта да се отвори прозорец и да се слееш със синьото небе. В слънчев ден небето е синьо поради наличието на кислород и озон в атмосферата, защото озонът е бледосин газ. ПРОСТОРНОТО НЕБЕ се възприема като символ на СВОБОДАТА, а СИНИЯ ЦВЯТ като ЗАЩИТА.
Пациентите, възстановяващи се от COVID-19, са преминали през променящ живота опит не само поради болестта, но и поради принудата да живеят изолирани в „балон“, понякога без подходящи грижи, поради преувеличения, разпространен от медиите страх от инфекция. Някои се чувстват смятани за чумави, за съжаление дори от роднини и здравни работници, и се страхуват, че представляват опасност за всички.
Страхът от смъртта, друга забележителна черта на пандемията, е до голяма степен засилен от лудостта на медиите и изкуствено завишените официални отчети за жертвите.
След успешнo предписание на Ozonum, пациентът определя своето лично пространство в домашната среда и по-ясно изразява своите нужди и мнения. Уважението към границите се увеличава значително и в двете посоки – преминаване на нечии граници и позволяване на някой да премине вашите. След Ozonum човек вече не позволява да се насилва волята му и се противопоставя на манипулативните действия на другите. Все едно започва да духа вятър, който пречиства въздуха, но и носи възможност за бурни пориви и понякога торнадо у дома. След успешно предписване на Staphisagria или Carcinosinum, пациентите по подобен начин се чувстват по-силни и са в състояние да отстояват себе си.
Децата Ozonum са имали доминираща или свръхзащитаваща ги майка, която ги е ограничавала, не е уважавала личните им граници, не е усещала психологическите им нужди, не е уважавала техните желания, мнения, автономия и уникалност, критикувала е техните автентичност. Такива деца приемат това като инвазия (нахлуване) в личното им пространство, или като обсебване. След като натрупат отрицателни преживявания, те дори могат да говорят за родителската фигура като за вещица, която е влязла в системата, промъкнала се е през тяхната неадекватна и крехка защита и е открила начини да ги манипулира. Те смятат, че тя е злоупотребявала с тях и ги е експлоатирала. Понякога казват, че не могат да я измъкнат от тях, сякаш е заседнала в тях, залепена в тяхната система и не могат да се отърват от нея. Те говорят за такъв човек като за някой, който ги ОГРАНИЧАВА И ПРИНУЖДАВА. Според моя опит, това рядко е някой друг освен майка им.
Понякога бабата по майчина линия е влизала в ролята на приказната фея. В други случаи е имало дядо или друг възрастен мъж, с когото Ozonum са се чувствали уважавани и приети такива, каквито са. От ранна възраст те са разбирали, че могат да отидат при дядо с всеки свой проблем и дядо винаги е бил до тях, подкрепял ги е със съвети и им е бил опора. Затова те са обичали да прекарват времето си с дядо. Често само неговото присъствие е било достатъчно, дори без да казва нищо; отношението му изразявало безусловното приемане на неговия малък внук или внучка.
Една клиентка казва, че положителните моменти от детството ѝ са онези кратки периоди, прекарани с дядо ѝ: “Дядо цепеше дърва, от време на време произнасяше по някоя дума. Аз седях на един пън, клатех си краката и се чувствах щастлива в тази спокойна хармония. Когато дядо почина, загубих най-близкия си човек от семейството”. Оттогава животът ѝ бил беден, празен и пълен с конфликти с претоварената майка, а по-късно и с бащата.
Често чувам подобни истории, където дядото заема централно място за Ozonum. Често се случва и декомпенсация на психичното състояние след смъртта на дядо. За Ozonum това е непреодолима загуба на единствения човек, който им е бил опора, давал им е добри съвети и с когото са живели в мир и уважение. Дядо им не е упражнявал натиск върху тях, не е изисквал нищо и не е правил внуците си на глупаци.
В някои случаи дядото поема ролята на баща, особено ако последният е слаб, отсъстващ или насилник. Дядото за разлика от бащата е стабилен, подкрепящ, излъчва спокойствие и достойнство; той е мъдър, спокоен и приемащ. Особено жените, загубили дядо си в млада възраст, с течение на времето идеализират образа му. Малко други мъже могат да се издигнат до този идеален образ на починалия дядо.
Едно 12-годишно момиченце след приемане на Ozonum казва, че сега е в състояние да отстоява себе си и мнението си. Тя смята някои неща за лични и не иска да ги споделя с майка си. Един ден получила като подарък от баща си качествени слушалки. Майката ги взела “назаем” от нея. Момичето не харесало това, но не казало нищо. Тя иска слушалките за себе си и ги смята за дар, който я свързва с баща ѝ, но не може да ги използва след майка си, защото усеща някакво „оскверняване на уникалността“ на този подарък, който е само за нея.
“Рисувам звезди. Това ме успокоява. Една след друга, и с всяка нова звезда продължавам да се опитвам да бъда все по-ПЕРФЕКТЕН.” Все някога ще чуете това от почти всеки човек, който е в състояние Ozonum. Те искат да усъвършенстват и непрекъснато работят върху своите слабости, пропуски и недостатъци. Това е очевидно още при малките деца – те се опитват да говорят, говорят и усвояват нови умения все по-правилно, повтарят всяко нещо отново и отново, докато не го овладеят, докато не го ПОПРАВЯТ, ЗАКЪРПЯТ. Сякаш поправят „озоновата дупка“.
Те имат желание да се ПОПРАВЯТ, всяка слабост, дупка, несъвършенство, леке, което трябва да се почисти, изчисти или поправи. Те възприемат дори най-малкото петно в своя ЗАЩИТЕН ЩИТ / НЕВИДИМО ПАЛТО като огромна опасност. Покритието трябва да остане неразделно и непробиваемо, нечупливо, бронирано и т.н. Имат усещането, че всичко може да проникне в тях или енергията им може да изтече. Когато са болни и хипохондрични, те преувеличават – малко петно (например по кожата им) за тях е като бездна.
Това са хора, които се стремят към лично и духовно развитие. Те искат да коригират своите морални дефекти и лични слабости, да запечатат дупките, да разрешете травмите си. Или се включват в терапии, които работят с енергия. Мотивът им е да поправят и затворят енергийните дупки, така че да не изтича енергията им през тях или напротив, никаква нежелана енергия да не може да проникне в тях. Понякога те се борят срещу 5G и други източници на радиация, които възприемат като замърсяване на околната среда, на жизненото им пространство.
Могат да бъдат чувствителни към енергията на хората, към вибрациите; обикновено го наричат “чувствителност към аури и биополета” на хора и предмети. В по-екстремни случаи те се занимават със съвременни форми на екзорцизъм и развиват идеята, че някои болести се причиняват от ПРИЛЕПВАНЕ на мъртви души, призраци, отпечатъци или демони и тъмни същества към човешкото биополе. В техните очи това са лепкави и плътни енергии, които замърсяват аурата. Много техни прояви се разполагат по оста ЧИСТОТА – ЗАМЪРСЯВАНЕ. Понякога на една и съща ос се появяват образи и метафори между РАЙ и АД.
Пациентите често се оплакват, че не могат да дишат, че във въздуха има нещо тежко, лепкаво и мръсно, което се полепва по тях. Някои казват, че сега, когато заради пандемията има по-малко коли, най-после могат да дишат по-леко, но се чувстват най-добре след буря, когато въздухът е по-чист, “по-остър” и наситен с ОЗОН. Обичат и разходки из природата, далеч от замърсените градове.
Озон има проблеми със съня – не могат да заспят вечер от страхове и тревоги за бъдещето или за финансите си, от нахлуващи в главата им мисли за неприятности, които има са се случили, или от това, че ходилата им са много студени. Може да гледат до късно телевизия, понеже се страхуват, че ако си легнат, няма да могат да заспят. Или си пускат аудиокнига, за да се приспят. През нощта често се будят, особено между 3 и 5 ч, на сутринта са неотпочинали и сънливи, а през деня са отпаднали и имат нужда да дремнат. Това може да се подобри от излизане на чист въздух.
Озон е отлично лекарство за синдром на обструктивна сънна апнея, както и за парализа на дишането по време на сън – могат да го описват като сънища, в които се намират под вода или се задушават по друг начин, събуждат се и не могат да помръднат, все едно гърдите им са завити с тежка завивка или са стегнато омотани, или има нещо много тежко върху тях и не могат да дишат, и едва като се стреснат и си поемат въздух, им минава.
Много им пречи тиктакането на часовници, когато си легнат. Един пациент казва, че след няколко вечери изхвърлил часовника през прозореца, толкова го ядосвал. Понякога при заспиване се стряскат внезапно и се изправят до седеж в леглото, или получават кошмари и се будят дезориентирани, без да разбират дали тези кошмари са били само сън или продължават наяве. Или пък викат за помощ насън, будейки близките си.
Много се влошават от замърсена околна среда, прашни помещения, носене на маски в затворени пространства (транспорт), измокряне и викане (прегракват). Особено в самолет могат да се влошат, защото трябва да носят маска, не могат да отворят прозореца, не им стига въздух и няма как да избягат, а и ги е страх да не катастрофират.
Склонни са към различни аритмии, тахикардии и WPW-синдром.
Ето и някои добавки към реперториума, предложени от Петер Гайдов:
Ум: болести от потиснат гняв; от вълнения и превъзбуда; от грижи, притеснения; от прекален самоконтрол; от гняв към майката; желание за забавление; тревожност за бъдещето; от загуба на сън; за здравето (своето и на близките си); тревожност с нужа да диша дълбоко; грижи около пари и финансови въпроси. Желание за синьо, небесно синьо. Трудна концентрация с усещане за празнота в главата. Липса на самоувереност, усеща се неадекватно, търси подкрепа. Желае да танцува, (диво). Мисли за смърт. Делюзии, заблуди: че е сам в света, че е отделен с невидими граници от всички; че е в (стъклен) балон, мехур; че са го измамили, че ще експлодира; че нахлуват в личното му пространство и трябва да се отбранява; привиждат му се зелени змии; пространството се свива и разширява. Отвращение към лекарите. Влош. от господството на другите (особено майката). Желание да избяга. Страх: от тъмно; от смъртта; от задушаване; от нахлуване; от тясно място, клаустрофобия; ужасен страх от лекари, не иска да ги види; от заспиване, да не би да се задуши; от задушаване. Забравя това, което току-що е направил, което току-що се е случило, за това, което се кани да каже и да направи; забравя изречението, не може да го довърши. Чувство за изоставеност с усещане за изолация. Желание за свобода. Усеща се претоварен от стрес, безпомощен, не може повече да се справя с нещата, има нужда от подкрепа. Има желание да се скрие. Безразличие, апатия с умора. Раздразнителност от загуба на сън. Желание за светлина и слънце. Усещане за лекота; позитивност; чувства се защитен. Иска уважение. Иска да бъде забелязан. Самодостатъчност. Притъпени сетива.Свръхчувствителен към миризми. Склонност към самоубийство (но му липсва смелост). Прилив на поток от мисли с безсъние. Чувствителен към това дали хората му казват истината. Отстъпчивост, съобразява се с желанията на другите, не може да казва не.
Общи: желание за и подобр. на чист въздух; посиняване на части, цианоза; акроцианоза. Дефектна оксигенация. Алергия към прах и към храна; множествена алергия. Намалена сила; екстрамна слабост. Реконвалесценция след грип и други инфекции и епидемии. Хипотония. Влош. от тъмнина, газове, изпарения, дим; намокряне; липса на сън; при новолуние и/или пълнолуние. Упорити, трудно отделящи се, понякога кървави секрети. Сухота на вътрешни части, които обикновено са влажни. Желание за банани, яйца, сочни плодове, чесън, шоколад, пъпеш, диня; влош. чесън, мляко, млечни продукти; отвращение към месо, пъпеш, диня, мляко, млечни продукти. Тумори: кистозни, стеатоцистома, стеатома.
Глава: болка, главоболие със слепота или зрителни оплаквания; постоянно за 2-3 дни; от силни миризми; от отработени газове; главоболие, подобр. от повръщане; Празно чувство.
Уста: подуване на венците.
Нос: възпаления, абсцеси и нагноявания на синусите; вътрешна студенина като от ментол; хрема с обилен секрет или суха, без секрет (особено сутрин при събуждане), със запушване на носа; алергичен ринит; стичане на секрет назад към хоаните; епистаксис, едностранен кръвоизлив; сенна хрема през пролетта и на слънце; изгаряща болка; парене в основата на носа; притискаща болка в синусите (особено в челните). Обоняние, изострено: за отработени газове в града; за хлор; за тютюн; за чесън; за въображаеми и реални миризми
Гърло: задушаване, свиване, стесняване, сякаш са го сграбчили, влош. от преглъщане; повтарящи се възпаления на сливиците.
Стомах: оригвания, придружени с астма и затруднено дишане
Ректум: диария от очакване; диария с възпаление на дихателните пътища; внезапни пристъпи от диария; хемороиди от вълнение и емоции.
Сърце и кръвообращение: свиване, напрежение, стягане; притискане и хващаща, стискаща или пробождаща болка в сърцето; сърцебиене вечер в леглото, влош от емоции и вълнение; нередовен пулс, аритмия, тахикардия; с хипертония.
Гръб: болка в гърба с трудно дишане; болката ирадиира към гръдния кош.
Гръден кош: трудно дишане, с тревожност и усещане за свиване, стесняване; сякаш белите дробове не могат да се разгънат; астма. Подобр. от дълбоко дишане и ходене на чист въздух. Сухота в бронхите. Бронхит, пневмония, вкл. Вирусни. Повтарящи се инфекции на дихателните пътища, бронхити, пневмонии.
Дишане: астматично, с трудно вдишване, с подобр. от планински или морски въздух и след буря, и с влош. от вълнение, емоции и усилие. Астма у деца с трудно дишане при заспиване. Желание за дълбоки дишане. Иска всички врати и прозорци да са отворени; дишането се затруднява от стегнати дрехи около врата и в затворени помещения. Задух, вкл. у бебета и новородени; болезнено дишане със стягане в гърдите.
Ларинкс и трахея: дразнене и гъделичкане на дихателните пътища; влош. студен въздух; жестока суха кашлица от гъделичкане в дихателните пътища.
Реч и глас: дрезгавост, влош при събуждане, от студен въздух и напрягане на гласа; със сухота на дихателните пътища.
Кашлица: суха; болезнена; спираща дъха; с дрезгавост, конвулсивна, спазматична; влош. Нощем; подобр. пиене; от дразнене или гъделичкане в гърлото, ларинкса, трахеята или бронхите; влош. лежане, подобр. седене (трябва да седне, ако лежи); седи или спи на стол от усещане за задушаване; от сухота на дихателните пътища; дрезгава, лаеща; при вдишване на студен въздух; влош. от преминаване от топло към студено или обратното. Трудно отхрачване.
Жени: синдром на поликистозните яйчници; влош. при овулация; болка в яйчниците по време на овулация; кисти на яйчниците; големи миоми и фиброми на матката
Крайници: синкави, особено пръстите и ноктите; лепкаво изпотяване
Кожа: обриви, уртикария, с диария.
Треска: възпалителна треска; интензивна топлина, 39+ C.; септични трески.
Изпотяване: обилно; лепкава, студена пот; от вълнение, емоционалност.
Сън; нужда от сън липсваща; безсъние по пълнолуние; буди се със страх, задъхвайки се за въздух, не можейки да се движи.
Сънища: че го хапят животни; че е ослепял от слънчева светлина; за пустиня; за малък слон с размер на куче; за змии, които го хапят; за изгаряне на слънце.
Продължението на английски можете да видите тук.
