Инфекциите на ушите са най-често срещаното детско заболяване, освен обикновената хрема. Почти всяко дете е имало поне една ушна инфекция до шестгодишна възраст и за много деца и техните родители честите рецидиви на тези инфекции са основен проблем. Освен това винаги има притеснение, че усложненията от ушни инфекции могат да нарушат слуха на детето и дори да забавят проговарянето му. Възрастните понякога също получават ушни инфекции.
Има два основни типа ушни инфекции. Инфекцията на средното ухо и тъпанчето се нарича отитис медиа. Това е по-сериозното заболяване. Външният отит, както подсказва името му, е инфекция на външното ухо или на канала, който води до тъпанчето. Той е по-лек, но може да причини много болка в ушите и секреция.
Не всички болки в ушите се дължат на инфекции. При настинка много хора се оплакват, че ушите им са запушени или ги болят. Тези симптоми обикновено са леки. Те се дължат на разлики в налягането от двете страни на тъпанчето, причинени от възпалението и отделянето на течности, които съпътстват настинката. Промените в налягането причиняват и болките в ушите, които се случват в самолети или в коли. Някои хора получават болки в ушите от студен вятър или плуване в по-студена вода.
Отит на средното ухо (отитис медиа)
Средното ухо е пространството зад тъпанчето. Евстахиевата тръба свързва средното ухо с кухината зад носа. Обикновено тръбата се отваря, за да позволи на течностите, секретирани в ухото, да се оттичат в гърлото и да изравни налягането в средното ухо с атмосферното налягане. Иначе Евстахиевата тръба трябва да бъде затворена, за да се предотврати навлизането на микроби в средното ухо.
Ушните инфекции се развиват, когато евстахиевата тръба позволява на инфектирани течности от носа и гърлото да влизат в средното ухо. Настинка или алергия може да доведат до тази неправилна функция, а при малки деца понякога тръбата е твърде малка и къса, за да работи правилно.
С напредването на инфекцията в средното ухо се струпват бели кръвни клетки и антитела, които убиват микробите. Така се образува гной, която оказва натиск върху тъпанчето. Тънката мембрана на тъпанчето изпъква навън и болката се увеличава. В крайна сметка тъпанчето може да се разкъса, за да може гнойта да се оттича към външния слухов канал. Не се тревожете, ако видите гной или кръв да капе от ухото – това е начин да се изхвърли заразения материал и обикновено скъсаното тъпанче заздравява бързо.
Симптомите на острия среден отит са различни. Малко дете може да изглежда, че изпитва болка, често си дърпа ушите. По-големите деца или възрастните обикновено знаят дали нещо не е наред с ухото, но понякога дори по време на тежка инфекция ухото просто се чувства запушено. Ако тъпанчето е спукано, може да се види секрет от ухото или косата около засегнатото ухо може да е лепкава или с корички.
Много деца с повтарящи се ушни инфекции имат свои собствени характерни модели на симптоми, които родителите се научават да разпознават в началото на заболяването. Необичайна раздразнителност, емоционална чувствителност или привързаност могат да придружават ушната инфекция и понякога болестта да се познае само по промените в настроението. Може да има висока температура, но не е задължително. Понякога детето повръща или има диария поради ушна инфекция, без признаци, че нещо не е наред с ушите. В повечето случаи, ако нищо друго не е отговорно, тези храносмилателни симптоми се изчистват бързо.
Диагнозата на ушна инфекция се прави с отоскоп, който се слага в канала на ухото, за да се разгледа тъпанчето. Нормалното тъпанче има перлено сив, леко лъскав вид и изглежда деликатно и полупрозрачно. При инфекция най-характерната промяна е изпъкване на тъпанчето навън поради натрупване на гной вътре. Тъпанчето става удебелено и по-непрозрачно и често изглежда доста червено. Като се натисне с пръст изпъкналия хрущял пред ушния канал, детето реагира болезнено.
Антибиотиците не винаги са решение, когато става дума за повтарящи се отити. Децата с хроничен отит, поддържани с антибиотици, са два до шест пъти по-склонни да имат повтарящи се остри инфекции, отколкото тези на плацебо (Catankin, et al, 1991).
Сериозните усложнения при отитис медиа са редки, но се срещат. Те включват мастоидит, инфекция на костната област точно зад ухото. Бъдете нащрек за всяко зачервяване, чувствителност, болка или подуване в тази област и незабавно съобщете тези симптоми на лекар. Мастоидитът може да се превърне в хроничен проблем и да доведе до загуба на слуха и ерозия на костта.
Менингитът и други инфекции на централната нервна система могат да бъдат резултат от остър среден отит, ако инфекцията се разпространи чрез кръвния поток към костните структури. Симптомите на тези проблеми включват силно или постоянно главоболие, схванат врат, упорито повръщане и изразена промяна в настроението.
Най-честите усложнения на инфекциите на средното ухо са хроничните ушни проблеми, които често следват. Серозен среден отит, натрупване на полупрозрачна неинфекциозна течност в средното ухо, пречи на нормалното движение на тъпанчето и малките кости на средното ухо, така че слухът е намален.
Хомеопатичното конституционно лечение често е ефективно при хроничен серозен отит. Антихистамините и деконгестантите са безполезни, въпреки че често се предписват. Конвенционалното лечение на трайна загуба на слуха, дължаща се на серозен отит, включва хирургично поставяне на тръбички (макарички) в тъпанчето, за да се позволи дренаж на течност от средното ухо. Те изглежда подобряват слуха на лекуваните уши за няколко месеца и това може да е много важно за детето, което е на решаващ етап от езиковото развитие. Изследванията показват обаче, че няма дългосрочно подобрение на слуха, когато се поставят тръбички, а тъпанчетата, в които са поставени тръбички, са склонни да се образуват цикатрикси. Тръбички трябва да се поставят за серозен отит само когато има значителен проблем със слуха, когато рисковете от операцията са ясно разбрани и когато целта на лечението е подобряване на слуха за кратък период от време.
Болните от остър отит трябва да си почиват, да пият много течности и да се успокояват. Грейка или гореща кърпа, сложена на ухото, може да помогне за намаляване на болката.
За да предотвратите инфекция на ушите, избягвайте кърменето или храненето на деца с шише, когато те са в легнало положение, за да не попада мляко в евстахиевите тръби, коеот може да доведе до инфекция. Алергиите могат да предразположат към инфекция на ухото, когато причиняват възпаление и натрупване на течности; избягването на нещата, които предизвикват алергични реакции, може да бъде полезно.
Външен отит (инфекция на външното ухо)
Външните ушни инфекции са кожни инфекции, включващи канала, който води от външното ухо до тъпанчето. Симптомите включват силна болка в ухото и пулсиране поради възпаление. Болката се влошава при дърпане на ушната мида. И двата вида ушни инфекции могат да се развият едновременно. Често ушният канал е доста сърбящ по време на инфекция на външното ухо. Ако погледнете в канала, можете да видите, че той е червен и люспест или мокър и може да има гъст секрет. Обикновено няма температура или общи симптоми на заболяването. Слухът не се засяга, въпреки че секретите и отокът могат механично да намалят слуха за известно време. Бързо разпространяващото се зачервяване или подуване на външното ухо или близката кожа е опасен знак, както и повишената температура.
Общи домашни грижи при външен отит:
Внимателно измийте натрупаното лющене и изпускане, като поставите парче памук, напоено с разреден оцет наполовина с вода в ушния канал, като го оставите там за осем до дванадесет часа. Уверете се, че можете лесно да извадите памука. След това за кратко изплакнете канала с топла вода, като използвате спринцовка. Слагайте по една-две капки от оцетния разтвор на всеки осем часа.
Незабавно потърсете медицинска помощ:
- ако болката в ухото е придружена от силна слабост, загуба на бдителност, силно главоболие или скованост на врата.
- ако бебето започне да дърпа или търка ушите си;
- за силни болки в ухото или ушни секрети при дете под седем години;
- за всеки със силна болка в ухото, особено ако е придружена от треска или секрет от ухото;
- ако има чувствителност или зачервяване в областта на костите зад ухото;
- ако има внезапно, значително намаляване на слуха със или без болка.
Хомеопатични лекарства за всички ушни инфекции
Следващите по-долу описания се отнасят за деца с ушни инфекции, но показанията за възрастни са същите. Повечето от описанията на резултатите от физикалния преглед (цвят и форма на тъпанчето) се отнасят за отит на средното ухо, но са приложими и при външен отит. Някои лекарства имат подобни симптоми. Например, Silica, Hepar sulph. и Mercurius имат болезнено подути лимфни възли, които често се срещат при ушни инфекции. Ако не откривате симптоми, характерни само за едно лекарство, започнете или с Pulsatilla, ако детето е по-прилепчиво от обикновено, или с Hepar, ако детето е раздразнително или силната болка е преобладаващата характеристика на заболяването.
Отговорете си на следните въпроси
- Болката обхваща ли гърлото, шията или зад ухото?
- Какви са секретите от ухото?
- По кое време на деня болката е най-силна?
- Ухото чувствително ли е на допир?
- Как топлината и студът влияят на болката?
- Как се повлиява болката при навеждане, движение и лягане? Помага ли лежането на засегнатото ухо?
- Преглъщането влошава ли болката?
- Какви са секретите от носа?
- Повишено ли е изпотяването или слюноотделянето?
Давайте лекарството: на всеки 3-6 часа в продължение на 2-3 дни, като спрете, когато има определено подобрение; повторете, когато симптомите започнат да се влошават отново или ако не е настъпило допълнително подобрение след дванадесет часа. Опитайте друго лекарство, ако няма значително подобрение след 12-24 часа
Правилното хомеопатично лечение на острите симптоми на отит на средното ухо може бързо да спре оплакванията. То облекчава симптомите и поддържа способността на организма да се лекува. Лекарствата могат да се дават на всеки етап: по време на началните етапи на дискомфорт, когато се развива инфекция и за облекчаване на всички продължителни симптоми. Повтарящ се отит също може да бъде излекуван.
Ако детето ви отново и отново развива ушни инфекции, хомеопатията също може да помогне. Повтарящият се среден отит не означава нова инфекция всеки път, по-често това е връщане на оплакванията, след като отмине потискането на симптомите с антибиотици. Конституционалното лечение с хомеопатия може да помогне на детето да възстанови баланса, да засили имунната система, така че да изчисти напълно симптомите веднъж завинаги и да прекъсне цикъла на пиене на лекарства и повтарящи се инфекции.
Отитът на средното ухо може да не е единственият проблем. Много често свързани симптоми са никнене на зъби, настинка, температура, кашлица, алергии, възпаления на сливиците. Важно е да вземете предвид ВСИЧКИ симптоми, за да намерите подходящо хомеопатично лекарство.
Хомеопатичните лекарства помагат за облекчаване на болката и възпалението и насърчават тялото да отдели гной, ако е необходимо. Всичко това се случва с няколко приема на лекарства в правилна последователност.
Случаи:
Четиригодишната Петя беше неспокойна от болки в ухото и висока температура от няколко дни. Мрънкаше и хленчеше постоянно, успокояваше се само ако я гушка майка ѝ. При оглед тъпанчето й беше матово на цвят и изпъкнало, вместо да има плосък, здрав бял блясък. Бузите ѝ бяха зачервени. Тя по принцип не харесваше топлите стаи и с тази ушна инфекция предпочиташе да бъде в по-хладни стаи или навън на студено. През следващите два дни ѝ бяха дадени пет дози Пулсатила, през което време тя стана по-щастлива, по-малко прилепнала към мама и спря да се оплаква от болки в ушите.
Осемгодишният Васко беше доведен от майка си, която искаше да се справи с повтарящите се инфекции на ухото. Васко беше предразположен към тонзилит – няколко пъти годишно. При всеки епизод обикновено следваше остра ушна инфекция. Болката беше силна, събуждаше го от сън, често с писък. Студените зимни дни бяха най-лошите, особено ако не можеше да затопли главата си. Той пътуваше до училище с нахлупена шапка, а през нощта спеше завит презглава. Ако болното му ухо се изложеше на студения въздух, това предизвикаше силни пронизващи болки. Васко беше раздразнителен и мрачен, когато не се чувстваше добре, и свръхчувствителен към болка. При тонзилит жлезите на врата му се подуваха и дишането му миришеше на старо сирене. Инфекциите, настинките, тонзилитът, ушните инфекции или порязванията не можеха да се оправят много дълго време. Бе даден Hepar sulph за острата ушна инфекция на всеки 4 часа, ако е необходимо. При следващата среща майката съобщи, че и тонзилитът, и ушната инфекция се бяха успокоили в рамките на 2 дни след започване на лекарството. Hepar sulph беше продължен от време на време, тъй като отговаряше на хроничния характер на повтарящите се инфекции. Следващата зима премина без боледуване.
Често срещани средства за болка в ухото
Аконитум напелус: Полезен в ранните стадии на ушна инфекция, особено след излагане на студен и сух вятър. Бързо, внезапно начало на симптомите. Много силни симптоми. Болният е неспокоен, жаден, възбуден, тревожен и понякога неистов. Ушите са чувствителни на допир. По-зле е през нощта, особено между 12-2 часа сутринта.
Запомнете: Бързо начало; интензивни симптоми; безпокойство; тревожност; жажда; по-зле след полунощ.
Беладона: По-често дясното ухо. Внезапна поява на силна, пулсираща или стрелкаща болка. Ярко червено ухо или слухов канал. Плувнали очи, разширени зеници. Висока температура с гореща глава със студени ръце и крака. Често с (пулсиращо) главоболие. Може да има делир (бълнуване) с халюцинации, вижда лица, чудовища, има кошмари насън. Може да се ударя или да удря другите от гняв или болка. Сухота на устата със силна жажда, за много вода и често. Предпочита тъмното. По-добре му е да седи, отколкото да лежи. Болката се влошава при светлина, шум, студен въздух или сътресение.
Запомнете: Бързо начало; интензивни симптоми; зачервяване; често дясно. Жажда.
Калкареа карбоника: Болка в ушите или залепнало ухо след настинки. Детето обикновено е инатливо, бледо и пълничко (пухкаво), с голяма глава, която се поти лесно, особено по време на сън. Става тревожно като си мисли за неприятни неща. Уголемени лимфни възли по шията и чести настинки. Обича яйца и сладкиши или е чувствително към мляко.
Запомнете: инати се; плах; пълничък и пухкав; изпотена глава или шия (насън).
Хамомила: Непоносима болка. Гняв и нетърпение към болката. Искат много неща, но ги отблъскват, когато им ги предлагат. Нищо не ги удовлетворява. Не се успокояват от нищо, освен ако ги носят или люлеят силно. Едната буза червена, другата бледа. Болката в ухото може да се появи при никнене на зъби. Влошават се през нощта и от топлина.
Запомнете: Не може да бъде успокоен; гняв и нетърпение; по-добре е, когато го носят на ръце и го люлеят бързо или го возят и люлеят силно в количка.
Хепар сулфур: За напреднали или хронични ушни инфекции, когато се образува гной, а не в ранния стадий. Не търпят да ги докосват, ухото е изключително чувствително към всякакъв допир и студен въздух. Може да покрива главата или да лежи на засегнатата страна, за да поддържа ухото топло. Болката често е остра като от забита треска. Раздразнителност или истерия. Гъсти секрети от носа или ухото, миришещи на старо сирене. Болката се влошава през нощта. Може да е необходим за завършване на лечение, започнато с Меркуриус солубилис. Обикновено и трите сливици са уголемени. Hepar sulph е полезен лек за тези, които страдат от хронични инфекции. Болките се описват като остри, пронизващи или подобни на треска, а изпусканията или дишането може да имат миризма на сирене. Човекът ще бъде чувствителен към студа, особено около главата, и често ще бъде раздразнителен.
Запомнете: По-стара инфекция; раздразнителен; чувствителен към студ и допир; миризма на старо сирене.
Калиум бихромикум: Остра, пробождаща или щипеща болка. Силен сърбеж или гъделичкане във вътрешността на ухото. Гъст, жълт секрет с неприятна миризма, често точещ се като ластик. Раздразнителен. Потни. Студено му е.
Запомнете: Сърбеж; жилави секрети с лоша миризма; потни; раздразнителен; студено.
Калиум муриатикум (Kalium muriaticum): Хроничен катарален отит със запушване и сърбеж на Евстахиевата тръба, с отслабване на слуха и пукане в ушите при дъвчене, гълтане, кихане и духане на носа. Тъпанчето е бяло. Чести ангини със сивкави налепи и „тапички“ в криптите, с отхрачване на топчета, пдобни на сирене, със засягане на ушите. Афти по устата със сивкаво дъно. Фоликуларен (грануларен) фарингит с грапава лигавица.
Калиум сулфурикум: Подобен на Пулсатила, с жълт гноевиден секрет, дава се, ако Пулсатила не помага.
Меркуриус солубилис (Mercurius solubilis): За хронични ушни инфекции, а не за начален стадий. Често дясно. От ухото на възглавницата се отделя гноен секрет, който е жълто-зелен, гъст, парещ и с неприятна миризма. Жаден. Лош дъх. Слюноотделяне. Изпотяване. Отпуснат и побелял език с отпечатъци от зъби по краищата. Подути сливици и лимфни възли. Чувствителен към студ и топлина, иска умерена температура. Болката се влошава през нощта.
Запомнете: По-стара инфекция; лош дъх; отпуснат език; слюноотделяне; гнойни секрети с лоша миризма.
Пулсатила (Pulsatilla): Привързана към мама, прилепчива, не я пуска и в тоалетната сама. Търси съчувствие, компания и утешаване. Носи си любимата играчка, не я пуска. Болката в ушите се влошава през нощта и в топла стая, по-добре е на чист въздух. Влошава се от топъл компрес. Малка или никаква жажда. Променливи настроения. Гъсто, жълтеникаво-зелено, недразнещо кожата течение от носа при настинка или от ухото в напреднал стадий. Тези, които се нуждаят от Pulsatilla, жадуват за любов и обич. Децата искат да бъдат държани и гушкани от родителите си. Те се влошават в топли задушни помещения, лесно плачат и предпочитат хладен, открит въздух. Ушните инфекции често следват настинки и могат да бъдат придружени от конюнктивит.
Запомнете: Прилепчивост, желае съчувствие и утешаване, липса на жажда, влошаване от топлина.
Силицея (Silicea): Рецидивиращи и хронифицирали отити през зимата с намален слух, който често се подобрява при издухване на носа, прозяване или преглъщане. Отделяне на кръв и гной с лоша миризма от ухото. Изсъхнали корички в ушния канал. Сърбеж в ухото. Децата бъркат с пръсти в ухото. Главата се изпотява в началото на съня.
Запомнете: Сърбеж; увреден слух; потна глава насън; хронични.
Ферум фосфорикум (Ferrum phosphoricum): В началната фаза на остър отит след настинка. Симптомите започват през деня с постепенно повишаваща се, не много висока температура под 39 градуса, отпадналост и влажна кожа без изпотяване. Хиперемирано тъпанче с конгестия. Силна, разкъсваща болка в ухото. Влошава се от студ, но се подобрява навън. Сухота в ларинкса, която предизвиква кашлица. Зачервени бузи като колелца, редува се с бледост. Жажда. Пробождаща болка в ухото вечер при лягане в леглото. Умерен фебрилитет без други симптоми.
Капсикум (Capsicum): Раздразнителни и тъжни при вдигане на температура. Пробождаща и режеща болка в ухото като от нож. Застрашаващ мастоидит с оток, болка и възпаление зад ухото. Желание за топъл компрес или грейка. Инатливи деца с носталгия по дома (изгубения рай), които се разболяват от емоционална превъзбуда. Отитът започва често след тръгване на ясли или детска градина или след преместване да живеят на ново място (носталгия). Гъст, жълт гноен секрет. Болката в ушите се влошава при кашлица. Перфорация на тъпанчето с изтичане на гъста жълта гной.