Posted on Leave a comment

Донорска кръв и ваксини за COVID-19

Изследователи призовават за спешни мерки за справяне с масовото замърсяване на донорската кръв поради mRNA ваксините – резюме на статия на д-р Джоузеф Меркола по проверени факти.

Основни акценти:

  • Проблем със снабдяването с донорска кръв: Японски учени предупреждават за рисковете от използването на кръв от донори, които са получили mRNA ваксини срещу COVID-19, поради възможни опасни ефекти.
  • Замърсяване с прионоподобни структури: Кръвта, замърсена със структури, подобни на приони, които се намират в спайк протеина на вируса, може да увеличи риска от сериозни заболявания при получателите на кръвопреливания.
  • Мерки за управление на снабдяването с донорска кръв: Предлагат се по-строги интервюта с донори, периоди на изчакване и различни тестове за гарантиране на безопасността на кръвните продукти.
  • Призив за спиране на генетичните ваксини: Изследователите настояват за спиране на всички генетични ваксини и провеждане на строга оценка на рисковете и ползите, поради сериозните здравословни увреждания, свързани с тях.

Донорската кръв е замърсена поради mRNA ваксина

Подробности за основните проблеми:

  1. Какво са прионоподобни структури и защо са опасни?
    • Прионоподобни структури са неправилно сгънати протеини, които могат да причинят сериозни заболявания, като например болестта на Кройцфелд-Якоб (форма на прионно заболяване).
    • Тези структури могат да предизвикат неправилно сгъване на нормалните протеини в мозъка, което води до сериозни невродегенеративни заболявания, които са фатални и нямат лечение.
    • Ако тези прионоподобни структури се предават чрез кръвопреливания, има риск от развитие на такива заболявания у получателите.
  2. Други здравословни рискове:
    • Намалена имунна функция: Кръв от хора, получили множество дози от mRNA ваксини, може да намали способността на получателите да се борят с инфекции.
    • Образуване на кръвни съсиреци и амилоидни агрегати: Ако имунната система на получателя не може да неутрализира спайк протеина, може да се образуват кръвни съсиреци и амилоидни натрупвания, които са вредни.
    • Хронично възпаление: Продължителното излагане на антигените от COVID-19 ваксините може да предизвика хронично възпаление и имунни нарушения.
  3. Какво предлагат изследователите за управление на снабдяването с донорска кръв?
    • Обстойни интервюта с донори: Донорите трябва да бъдат питани за тяхната ваксинационна история, броя на получените дози, историята на COVID-19 инфекции и всякакви симптоми, които биха могли да сочат към постваксинационен синдром или дълготраен COVID.
    • Периоди на изчакване: За донори, получили mRNA ваксини, трябва да има период на изчакване от 48 часа, а за тези с ваксината на AstraZeneca – шест седмици, преди да могат да дарят кръв.
    • Тестове за безопасност: Трябва да се извършват различни тестове, като мас-спектрометрия, PCR, тестове за маркери на автоимунни заболявания и други, за да се гарантира безопасността на събраната кръв.

Заключение:

      • Спиране на генетичните ваксини: Изследователите призовават за временно спиране на генетичните ваксини, докато не се извърши пълна оценка на рисковете и ползите.
      • Международни усилия: Те настояват за международни усилия за идентифициране и управление на рисковете, свързани с кръвните продукти от ваксинирани донори, за да се гарантира здравето на населението.

Този доклад подчертава сериозни опасения относно безопасността на кръвоснабдяването в контекста на mRNA ваксинациите и призовава за незабавни действия за гарантиране на здравето на обществеността.

Изводът? Още повече проблеми, този път и за неваксинираните, на които се налага кръвпреливане. Ако можете, осигурете си кръв от неваксинирани хора, които познавате.

Ако сте се ваксинирали с такива “ваксини”, направете си детокс!

Posted on Leave a comment

Лаймска болест и хомеопатия

Лаймска болест – “великата имитаторка”

Лаймска болест (борелиоза) е инфекция, причинена от бактерията Borrelia burgdorferi, а напоследък се откриват и други видове борелии. Тези бактерии се предават на хората от кърлежите от рода Ixodes, които на свой ред ги получават основно от заразени елени. Има данни, че паяци, бълхи, щръклици, комари и други насекоми също може да бъдат преносители. Когато заразен кърлеж (или друг преносител) ухапе човек, бактерията влиза в кръвообращението на ухапания и от мястото на заразяване може да се разпрастрани към различни тъкани на тялото, което води до различни симптоми.

Лаймска болест

Човекът се смята за случаен гостоприемник на борелията. Основните гостоприемници са диви и домашни животни, които също боледуват и могат да имат най-различни симптоми (вижте в края на статията). В тази връзка е важно да се знае, че при живот на село с домашни животни в двора има по-голям риск от предаване на инфекцията на кърлежите и оттам и на хората.

Лаймската болест има три основни стадия, за които са характерни симптоми, свързани с кожата, ставите, сърцето или мозъка. Всеки стадий има специфични симптоми, които могат да помогнат в диагностицирането и управлението на заболяването.

Ранен локализиран стадий (от първия до 28-ия ден)

  1. Еритема мигранс (EM) – Характерен кръгъл обрив, често описван като “око на бик” или “мишена”, който се появява на мястото на ухапването от кърлеж.
  2. Умора – Обща умора, която може да бъде интензивна и да не отшумява с почивка.
  3. Главоболие и шийна скованост – Често пациентите изпитват тежки главоболия и чувство на скованост в областта на шията.
  4. Треска и студени тръпки – Висока температура и тръпки са общи за началната фаза на инфекцията.
  5. Подути лимфни възли – Локално подуване на лимфните възли близо до мястото на ухапване.

Ранен разпространен стадий (между 3-12 седмици)

  • Разпространение на обриви – Обриви могат да се появят на различни части на тялото, далеч от първоначалното място на ухапване.
  • Неврологични симптоми – Възможни са неврологични прояви като лицева парализа (Белова парализа), менингит или лека енцефалит.
  • Болки в ставите и мускулите – Мигрираща болка в ставите, особено в големите стави като коленете, и мускулни болки.
  • Сърдечни проблеми – Нарушения на сърдечния ритъм или миокардит, които могат да възникнат поради разпространението на бактерията.
  • Умора – Усещането за изтощение се усилва и става по-постоянно.

Късен разпространен стадий (месеци и години след началната инфекция)

  • Хроничен артрит – Продължителни и често повтарящи се епизоди на болка, подуване и скованост, особено в големите стави.
  • Хронични неврологични проблеми – Дългосрочни нарушения като проблеми с паметта, концентрацията, невропатична болка и промени в поведението.
  • Кожни промени – Акродерматитис хроника атрофиканс, особено засягащ крайниците, като води до атрофия на кожата.
  • Умора – Персистираща умора, която остава тежка и влияе значително на качеството на живот.
  • Проблеми със съня и психическо здраве – Безсъние, депресия и тревожност могат да се развият или усилят по време на този етап.

Ако не се лекува, лаймската болест предизвиква автоимунни инвалидизиращи заболяваниа с доживотни симптоми. Тези симптоми могат да включват както изброените по-долу, така и много други:

  • Хронична умора – Непрекъснато чувство на изтощение, което не се подобрява с почивка и значително засяга ежедневния живот.
  • Мускулни болки – Постоянни или периодични болки в мускулите, несвързани със специфично нараняване или упражнения.
  • Ставни болки – Болка, подуване или скованост в ставите, често мигрираща и засягаща множество стави, особено големите.
  • Неврологични нарушения – неравномерни движения, тремор или затруднена координация и баланс.
  • Главоболие – Често срещани, силни и продължителни главоболия, които могат да бъдат пулсиращи или конгестивни.
  • Мозъчна мъгла – Затруднения с концентрацията, способността за извършване на умствена работа и ясното мислене.
  • Проблеми с паметта – Затруднения в запомнянето на нова информация или възпроизвеждането на спомени, често фрустриращо.
  • Нервност – Чувство на тревожност или напрежение без явна причина, което може да бъде хронично.
  • Панически атаки – Внезапни периоди на интензивен страх или дискомфорт, включващи сърцебиене, потене или затруднено дишане.
  • Промени в настроението – Бързи и чести промени в емоционалното състояние, включително раздразнителност и депресия.
  • Болка в гърба – Хронична болка в долната или горната част на гърба, която може да варира в интензивност.
  • Безсъние – Трудности при заспиване или поддържане на сън, което води до недоспиване и умора през деня.
  • Замайване – Често усещане за олекване в главата или нестабилност, което може да наруши ежедневните дейности.
  • Световъртеж – Изпитване на илюзия за движение или завъртане, което може да причини дезориентация.
  • Чувствителност към светлина и звук – Нетърпимост към ярка светлина или силни звуци, които преди не са предизвиквали дискомфорт.
  • Парестезии – Абнормни усещания като изтръпване или мравучкане, често в крайниците.
  • Лицева парализа на Бел – Временна загуба на мускулна функция в лицето, причиняваща едностранно отпускане.
  • Промени в зрението – Замъглено зрение, двойни образи или временни загуби на зрителното поле.
  • Сърдечни проблеми – Нередовен сърдечен ритъм, понякога усещан като прескачане на сърдечни удари или бърз пулс.
  • Промени в слуха – Намалена способност за чуване, шум в ушите или чувство за запушени уши, което влияе на ежедневието.

Съпътстващи инфекции

Болестта на Лайм се причинява основно от бактерията Borrelia burgdorferi, но съпътстващите инфекции от други патогени, пренасяни от същите кърлежи, са често срещани. Тестовете показват, че почти 1 от 4 чернокраки кърлежа носят множество инфекциозни патогени.

Тези съпътстващи инфекции могат значително да усложнят диагнозата и лечението на болестта на Лайм, тъй като причиняват припокриващи се и допълнителни симптоми. Осведомеността за тези съпътстващи инфекции е от решаващо значение за ефективното управление и лечение на пациентите, които проявяват симптоми на заболявания, пренасяни от кърлежи. Някои от най-често срещаните съпътстващи инфекции включват:

  • Бабезиоза: Причинява се от Babesia microti и други видове Babesia. Тази инфекция е подобна на маларията и се причинява от протозои, които заразяват червените кръвни клетки. Оценките показват, че 40% от пациентите с болестта на Лайм имат съпътстваща инфекция с Babesia.
  • Анаплазмоза: Причинява се от Anaplasma phagocytophilum. Известна по-рано като човешка гранулоцитна ерлихиоза (HGE), тази бактериална инфекция засяга белите кръвни клетки. Изследване от Колумбийския университет, Медицинския център Тъфтс и Медицинския факултет на Йейл разкри, че 2 от 3 пациенти с бабезиоза също имат съпътстваща болест на Лайм.
  • Ерлихиоза: Причинява се от Ehrlichia chaffensis и Ehrlichia ewingii. Тези бактерии също атакуват белите кръвни клетки и са подобни на патогените, причиняващи анаплазмоза, но обикновено са свързани с различни видове кърлежи.
  • Бартонелоза: Причинява се от Bartonella henselae, Bartonella quintana и други видове Bartonella. Известни за причиняване на болестта от драскотина от котка, тези бактерии могат да предизвикат различни симптоми, от леки до тежки.
  • Заболяване от вируса Powassan: Причинява се от вируса Powassan. Това е рядко вирусно заболяване, което може да причини енцефалит (възпаление на мозъка) и менингит (възпаление на мембраните, обграждащи мозъка и гръбначния мозък).
  • Треска на Скалистите планини (RMSF): Причинява се от Rickettsia rickettsii. Въпреки че по-рядко се предава от същите кърлежи, които разпространяват болестта на Лайм, RMSF може да се предаде чрез кърлежи и представлява тежка бактериална инфекция.
  • Рецидивираща треска, пренасяна от кърлежи: Причинява се от Borrelia hermsii, Borrelia miyamotoi и други видове Borrelia. Тези бактерии причиняват повтарящи се епизоди на треска, главоболие, мускулни и ставни болки и гадене.

Диференциална диагноза

Лаймската болест често се бърка с други заболявания поради нейните многообразни и променящи се симптоми, затова се нарича “великата имитаторка”. Ето някои от болестите, с които лаймската болест може да бъде объркана:

  • Ревматоиден артрит – Хронично възпалително заболяване, което засяга ставите и причинява болка, подуване и скованост.
  • Фибромиалгия – Състояние, което причинява болка в мускулите и меките тъкани по цялото тяло.
  • Множествена склероза – Автоимунно заболяване, което засяга централната нервна система, причинявайки симптоми като умора, замайване и неврологични нарушения.
  • Синдром на хронична умора – Състояние, което се характеризира с тежка, непрекъсната умора, която не се подобрява от почивка.
  • Вирусен менингит – Възпаление на обвивките на главния и гръбначния мозък, което може да причини главоболие, треска и шийна скованост.
  • Инфекциозна мононуклеоза – Известна още като “болест на целувката”, заболяването причинява симптоми като умора, треска, възпалено гърло и подути лимфни възли.
  • Сифилис – Сексуално предавана инфекция, която може да причини разнообразни симптоми, включително обриви и неврологични проблеми.
  • Лупус – Автоимунно заболяване, което може да засегне кожата, ставите, кръвта и други органи, предизвиквайки широк спектър от симптоми.
  • Артрит, причинен от други инфекции – Някои други инфекции могат да причинят реактивен артрит, който протича със ставни болки и възпаление.
  • Болест на Бехтерев – Възпалително заболяване, което засяга гръбначния стълб и може да доведе до хронична болка и скованост.

Поради общите си симптоми с тези заболявания, лаймската болест изисква внимателно диагностициране, включващо подходящи лабораторни изследвания и детайлно разглеждане на медицинската история на пациента.

Внимание, хомеопати! Достатъчно често се случва човек, диагностициран с множвствена склероза или друго хронично дегенеративно автоимунно заболяване всъщност да е болен от лаймска болест, затова в такива случаи насочвайте пациентите към изследвания и давайте курсове с Борелия нозод (вижте по-долу)!!!

Роля на хомеопатията

Хомеопатията може да играе значителна роля в лечението на лаймска болест. В някои случаи това е най-бързият и най-безопасен начин за трайно излекуване, а в други трябва да се комбинира с други методи. Хомеопатичните лекарства за лаймска болест се предписват индивидуално въз основа на доминиращите симптоми. Тези лекарства имат предимството, че не дават странични действия и спомагат за регулиране на имунната система.

Подчертаваме, че подходът към лечението на лаймска болест е комплексен и индивидуален за всеки пациент, като може да се наложи хомеопатичното лечение да се комбинира с други терапии за оптимални резултати. Прилагат се няколко различни начина на лечение с хомеопатия спред нуждите:

  1. Симптоматично лечение: Хомеопатията се фокусира върху лечението на текущите симптоми на пациента. Изборът на хомеопатични лекарства зависи от специфичните симптоми, които пациентът изпитва в момента. Това изисква регулярна оценка и промени в лечението, тъй като симптомите на лаймската болест могат да се променят с времето.
  2. Конституционално лечение: Хомеопатите използват конституционален подход, който подобрява общата сила и вътрешната устойчивост на пациента. Конституцията на човека представлява характерен и сравнително устойчив набор от симптоми на физическо, емоционално и умствено ниво, които насочват към едно и също хомеопатично лекарство. Конституцията може да е една и съща с години и десетилетия, но може и да се промени. Периодичното приемане на конституционално лекарство може да подобри състоянието и да повиши съпротивителните сили като цяло.
  3. Миазматично лечение: Използват се нозоди (в случая при лаймска болест се предписва нозод от Borrelia burgdorferi), за да се адресират специфично по-дълбоките слоеве на заболяването и да се подпомогне организма да се възстанови от инфекцията. Схемите на прием може да варират според случая, но обикновено се налага нозодът да се приема поне няколко месеца. Възможно е да се дават и други нозоди кати Сифилин, Карцинозин и други, защото всеки човек е имал различни заболявания още преди да се срещне с борелията.
  4. Редуване на лекарства: В хода на лечението може да се наложи редуването на различни хомеопатични средства според изменящите се нужди и реакции на пациента. Това подчертава необходимостта от тясна връзка с квалифициран хомеопат, който да следи прогреса и да адаптира лечението.
  5. Продължителност на лечението: Лечението на хронична лаймска болест често е дългосрочно, като може да продължи месеци или дори години, в зависимост от стадия и тежестта на заболяването.
  6. Комбинация с антибиотици и билки: В някои случаи, особено при по-тежки форми на заболяването, хомеопатичното лечение може да се комбинира с антибиотична терапия. Често използвани антибиотици включват доксициклин, амоксицилин и цефуроксим, които се избират в зависимост от клиничните указания и чувствителността на пациента. Курсовете с антибиотици може да се наложи да продължат с месеци (при по-ранните стадии) и даже с години (при хронична лаймска болест). Хомеопатията може да помогне за намаляване на страничните ефекти от антибиотиците и подобряване на общото възстановяване.
  7. Хомеопатична детокс терапия: Много е важна за намаляване на страничните действия от алопатичното лечение, например антибиотици, противовъзпалителни, кортикостероиди и др.
  8. Органна подкрепа: Има хомеопатични лекарства в ниски потениции, както и тъканни соли, които могат да подобрят състоянието на черния дроб, бъбреците, мозъка и нервите. Те се дават успоредно с другото лечение, като интервалът между приемите на всеки две хомеопатични лекарства е поне един час.
  9. Билкови лекарства: Лечението може да включва и билки като астрагал, ехинацея и котешки нокът, които са известни със своите имуностимулиращи и противовъзпалителни свойства. Тези билки могат да подпомогнат общото здравословно състояние и да подкрепят борбата с инфекцията.

Всички тези аспекти на лечението изискват подробен подход и тясно сътрудничество между пациента и неговия лекар или хомеопат, за да се постигнат най-добрите възможни резултати в борбата срещу лаймската болест.

Как да се предпазваме от кърлежите

Предотвратяването на ухапвания от кърлежи е от съществено значение за намаляване на риска от болестта на Лайм. За да намалите риска от инфекция, уверете се, че:

  1. Избягвайте места, където има кърлежи:Кърлежите често се намират в гори, храсталаци или треви. Когато сте в такива среди, придържайте се към центъра на пътеките, за да избегнете контакт с растителността, където може да се крият кърлежи.
  2. Носете защитно облекло:Носете дълги ръкави, дълги панталони и дълги чорапи. Пъхнете панталоните в чорапите и ризата в панталоните, за да предотвратите попадането на кърлежи върху кожата. Светлите дрехи помагат по-лесно да забележите кърлежите.
  3. Проверявайте за кърлежи:След като сте били в области с кърлежи, старателно проверявайте тялото си за кърлежи. Използвайте ръчно или стенно огледало, за да прегледате всички части на тялото си и премахнете всички намерени кърлежи. Проверете също дрехите, оборудването и домашните любимци, тъй като кърлежите могат да се придвижат до дома и след това да се закачат за човек.
  4. Вземайте душ веднага след като сте били навън: Душ в рамките на два часа след излизане на открито може да намали риска от заразяване с болестта на Лайм и може да бъде ефективно за измиване на незакрепени кърлежи.
  5. Поддържайте двора си: Поддържайте двора си чист, като почиствате високите треви и храсти около домовете и на границата на тревните площи. Поставете преграда от дървесни стърготини или чакъл с ширина 1 метър между тревните площи и гористите зони, за да ограничите миграцията на кърлежи към зоните за отдих. Косете тревата често и събирайте падналите листа.
  6. Защитете домашните си любимци: Кучетата са много податливи на ухапвания от кърлежи и могат да донесат кърлежи в дома. Консултирайте се с вашия ветеринарен лекар относно най-добрите продукти за предпазване от кърлежи за вашия домашен любимец.

Използвайте безопасни репеленти за насекоми

Използването на DEET върху откритата кожа може да замени един потенциален здравословен риск с друг. Помнете, че всичко, което поставите върху кожата си, ще попадне в кръвния поток. Въпреки че казват, че DEET е безопасен при правилна употреба, има доказателства за обратното. Високите концентрации на DEET или обширното му приложение (особено при деца) са свързани с неврологични ефекти като гърчове, тремори и в редки случаи енцефалопатия. Алергичните реакции също са често срещани. DEET е силно токсичен за кучета и котки, така че никога не използвайте този репелент върху или около домашните си любимци. Има много по-безопасни опции, включително:

  • Масло от лимонов евкалипт (OLE): Получено от листата на евкалипт цитриодора, OLE съдържа активната съставка PMD (p-ментан-3,8-диол), която е доказано, че предлага защита срещу кърлежи.
  • Кедрово масло: Извлечено от различни видове иглолистни дървета, кедровото масло има дълга история на употреба като репелент за насекоми в градини и дворове. То действа като естествен пестицид и е ефективно срещу кърлежи, макар че продължителността на ефекта му може да бъде по-кратка от тази на химичните алтернативи.
  • Нуткатон: Това е естествено срещащо се вещество, намиращо се в грейпфрута и някои видове кедрови дървета. Нуткатонът е доказано ефективен при отблъскване и убиване на кърлежи и е обещаваща натурална алтернатива.
  • Масло от нийм: Извлечено от семената на ниймовото дърво, ниймовото масло има инсектицидни свойства и може да отблъсква различни вредители, включително кърлежи. Често се използва в натурални продукти за контрол на вредители и е безопасно за употреба около домашни любимци и диви животни. Въпреки че се счита за безопасно за директно нанасяне върху гола кожа, то е много силно и може да предизвика дразнене при чувствителни хора. Затова направете малък тест на кожата преди по-обилно нанасяне. Ако е твърде силно, можете да го смесите с друго носещо масло по избор.
  • Пикаридин: Макар и синтетичен, пикаридинът се счита за по-безопасна алтернатива на DEET и е също толкова ефективен. Той се извлича от съединението, намиращо се в растенията, използвани за производството на черен пипер, и не е невротоксичен, за разлика от DEET.

Тези алтернативи предлагат различна степен на защита и може да изискват по-често повторно нанасяне. Ефективността на тези продукти може също да варира в зависимост от тяхната концентрация и конкретния вид кърлеж.

Повече информация за лаймска болест тук.

Хомеопатични лекарства при борелиоза

Както винаги, трябва да се отбележи, че хомеопатичните лекарства се предписват въз основа на индивидуалните симптоми на всеки един пациент, затова не може да се каже, че има определено лекарство за лаймска болест в хомеопатията. По-скоро долните описания може да насочат хомеопатите и пациентите да мислят и да сравняват описаните симптоми с картината на заболяването във всеки конкретен случай. И все пак, има няколко лекарства, които при лаймска болест може да се окажат особено полезни:

Ledum palustre (Led.): Ledum е много добро средство за лечение на лаймска болест с кожен обрив. Това лекарство има антисептични свойства и е полезно при всички видове ухапвания и ужилвания от насекоми и ухапвания от кърлежи. Характерен симптом на това лекарство е усещането за пулсиране около зоната на ухапване от кърлеж, като кожата се усеща студена на допир.

Belladonna (Bell.): Лаймска болест с постоянни главоболия и мигрена може да бъде лекувана с това хомеопатично лекарство. Главоболието е пулсиращо и болезнено, а главата се усеща пълна с кръв (конгестия). Bell. действа добре на главоболия, които се влошават от шум, светлина, студен въздух и мокрене на главата със студена вода, а се подобряват от покой, тишина и натиск върху главата.

Rhus toxicodendron (Rhus-t): Добро хомеопатично лекарство за лаймска болест с артрит. Действа добре при скованост и болезнено подуване на коленните стави, както и при ставни проблеми в лактите и глезените. Ставните болки често се подобряват от топлина и движение, но в началото на раздвижването се влошават.  Усещането за мравучкане в краката и други части на тялото е един от характерните симптоми.

Arsenicum album (Ars.): Хомеопатично лекарство за лаймска болест с хронична умора. Крайна слабост с безпокойство е характерният симптом при хора с разкъсващи болки в крайниците, които се влошават през нощта. Тези болки често се усилват, докато човекът е в покой и след натоварване. Внезапното намаляване на силата по време на втория етап на лаймска болест е индикация за това лекарство.

Kalium phosphoricum (Kali-p.): Kalium phosphoricum е хомеопатично лекарство за лаймска болест с мозъчна мъгла. То е показано при умствена умора и изтощение от прекомерна работа. Човек често усеща затъпяване и липса на интерес към разговорите. Също така има загуба на памет и забравяне. Отпадналост, нервност и чувствителност са характерни.

Borrelia burgdorferi / combi: Нозод, приготвен от човешки тъкани, заразени с борелия (комби за прилага при съмнение за друг вид борелия). Тъй като е силно разредено и потенцирано, това лекарство е гарантирано безвредно (както и всички хомеопатични лекарства), тъй като потенциите над 12с не съдържат никакви материални следи от изходните вещества. Препоръчва се при съмнение за заразяване с борелия в курс 4х4 или по-дълъг. Обикновено се използват потенции 30с, 200с, 1м и 10м, които се дават в тази последователност по 2 седмици (4 приема) от всяка, само в два дни от седмицата, например в понеделник и четвъртък вечер, по 1-2 гранули. При нужда курсът може да се повтори или да се даде по-висока потенция.

Apis mellifica (Apis): Може да бъде полезно за на някои аспекти на лаймска болест, свързани с възпаление и оток, например остри ставни възпаления, съпроводени с остра болка и бързо настъпващ оток, особено ако тези симптоми се подобряват при прилагане на студено. Ако след ухапване от кърлеж на мястото се появят симптоми като зачервяване, оток или болезненост, подобни на тези от пчелно ужилване, Апис може да помогне за облекчаване. Общо възпаление, което може да включва оток на лицето или други части на тялото, също може да бъде лекувано с Апис.

Важно е лечението с хомеопатия да се извършва под наблюдението на квалифициран хомеопат. Дозировката и честотата на прием зависят от индивидуалните симптоми и реакция на пациента. Хомеопатията може да се използва като допълнение към стандартното лечение на лаймска болест с антибиотици, без да го замества напълно, особено при сериозни случаи. От друга страна, не всички пациенти се повлияват от антибиотици, така че при тях хомеопатият може да се окаже спасение.

Лаймска болест по животните

Лаймска болест може да засегне широк спектър от диви животни, особено тези, които живеят в райони с висока популация на кърлежи. Бактерията Borrelia burgdorferi, причинител на заболяването, се предава чрез ухапвания от заразени кърлежи от рода Ixodes. Някои от най-често срещаните диви животни, които могат да бъдат заразени, включват:

  • Елени – Често са домакини на кърлежите, които разпространяват лаймската болест. Те са критичен компонент в цикъла на заразяване, но често не показват явни симптоми на болестта.
  • Гризачи – Мишки, плъхове и други малки гризачи са резервоари на бактерията и могат да бъдат източник на инфекция за кърлежите, които след това заразяват по-големи животни и хора.
  • Лисици – Те също могат да бъдат заразени с лаймска болест, като подобно на други диви животни, могат да не покажат явни симптоми.
  • Вълци – Както споменахме по-рано, вълците могат да се заразят с лаймска болест и да изпитват симптоми като летаргия, ставни болки, и треска.
  • Мечки – Въпреки че случаите на лаймска болест при мечки са рядкост, те също могат потенциално да бъдат заразени.
  • Птици – Някои видове птици могат да бъдат домакини на кърлежи и да спомогнат за разпространението на бактерията през големи разстояния.

Лаймската болест обикновено не предизвиква тежки симптоми при дивите животни, което прави трудно идентифицирането и диагностицирането на заболяването в дивата природа. Въпреки това, заболяването може да влияе на здравето и поведението на заразените животни, което от своя страна може да окаже влияние върху популациите на дивите животни. Ролята на дивата фауна като резервоари на Borrelia burgdorferi подчертава необходимостта от управление на екосистемите и контрол на популациите на кърлежи за предотвратяване на разпространението на болестта.

Лаймска болест може да засегне и домашни животни като кучета, котки, коне и кози. Все пак, степента и видът на симптомите могат да варират в зависимост от вида животно.

Симптомите на лаймска болест при кучета включват:

  • Летаргия – Забележимо намаляване на енергийните нива и обща апатия.
  • Ставни болки – Кучето може да изпитва болка в ставите, което се проявява с нежелание да се движи или скованост, особено след почивка.
  • Подуване на ставите – Възпаление и подуване в една или повече стави, което може да бъде болезнено при допир.
  • Треска – Възможно е да се наблюдава повишена телесна температура.
  • Подути лимфни възли – Лимфните възли близо до мястото на ухапване могат да се увеличат и станат лесно усещаеми под кожата.
  • Промяна в поведението – Кучето може да стане по-раздразнително или да изглежда обезпокоено.
  • Проблеми с ходенето – Наблюдава се затруднено и болезнено движение като засегнатата става се щади.

Диагностицирането на лаймска болест при кучета обикновено включва серологични тестове, които откриват антитела към бактерията Borrelia burgdorferi. Важно е да се отбележи, че не всички кучета, които са заразени, показват ясни симптоми, затова редовните ветеринарни прегледи са от съществено значение, особено ако живеете в район с висока засегнатост от кърлежи.

Лечението обикновено включва администриране на антибиотици, като доxициклин, за период от няколко седмици. Според симптомите може да се дават същите хомеопатични лекарства, както при хората.

Освен това, поддържането на кучето добре хидратирано и осигуряването на адекватна почивка са важни части от възстановяването. Профилактиката срещу кърлежи, включително редовното използване на препарати против кърлежи и проверка на кучето след разходки в природата, също е ключова за предотвратяване на инфекцията.

Котките са по-малко податливи на лаймска болест в сравнение с кучетата, но все пак могат да се заразят. Те рядко показват симптоми, а когато го правят, те могат да включват летаргия, лека треска и ставни болки Изследванията за лаймска болест при котки са по-рядко срещани, и диагностицирането може да е по-трудно.

Конете могат да показват по-ясни симптоми на лаймска болест, което включва:

  • Ставни болки и подуване – особено в големите стави
  • Нервни проблеми – като поведенчески промени или мускулни тремори
  • Летаргия
  • Чувствителност на кожата – непоносимост към докосване

Конете изискват сериозно лечение с антибиотици под надзор от ветеринар.

Кози и други малки преживни животни: Информацията за лаймска болест при кози и други малки преживни животни е ограничена, но се предполага, че те също могат да се заразят. Симптомите може да са неспецифични и да включват летаргия, треска иу величение на лимфните възли.

За всички тези животни, превенцията е ключова. Използването на продукти за контрол на кърлежи и редовни проверки за кърлежи след излизане навън са важни стъпки. При наличие на симптоми или подозрение за лаймска болест, е важно да се консултирате с ветеринар, който може да предложи подходящо лечение и да управлява здравето на вашето животно с антибиотици и поддържащи грижи.

Същите хомеопатични лекарства, които бяха разгледани при хората, може да се дават и на животни според симптомите.

Posted on Leave a comment

Коклюш (пертусис) и как се лекува с хомеопатия

коклюш (пертусис)

Коклюш (пертусис), известен още като магарешка кашлица, е остро инфекциозно заболяване, причинено от бактерията Bordetella pertussis. То се характеризира със сериозни кашлични пристъпи и е особено опасно за малки деца и бебета. Предава се по въздушно-капков път при кашляне или кихане от заразен човек. Инкубационният период е 1-2 седмици, рядко повече. Бактерията влиза в дихателните пътища и причинява възпаление, което води до характерните симптоми.

Коклюшът се води заболяване, което може да се контролира чрез ваксинация. Предпазният ефект от ваксината не е траен и затова се предлага периодична реваксинация. Смята се, че ваксинацията не винаги може да предотврати коклюша, но у ваксинираните заболяването може да протече по-леко. Ваксинираните могат да пренасят болестта и да бъдат източници на зараза, както и неваксинираните. Неваксинираните деца, преболедували от коклюш, получават по-траен имунитет – средно над 10 години, може и до 20 години, но след това може пак да се заразят и разболеят.

Лично аз съм боледувал тежко от коклюш, когато съм бил на една година. След това ми остана слабо място в гърлото и гласа, но това вероятно е свързано с моя хороскоп, където Марс (възпаление) е в 12 дом (слабо място) и в Телец (гърлена чакра). И до ден днешен, ако се опитам да възпроизведа този “магарешки” звук, започвам да кашлям, а периодично получавам пристъпна тежка кашлица за няколко седмици. Възможно е веднъж на няколко години да боледувам, макар и по-леко, от коклюш или паракоклюш, а може просто на други инфекции да реагирам така.

В подобни ситуации, когато има остатъчни симптоми след коклюш (пертусис) или друго инфекциозно заболяване, правилното е да се даде курс от 4 потенции със съответния нозод (в случая пертусинум 30с, 200с, 1м и 10м) толкова пъти, колкото трябва (обикновено в понеделник и четвъртък вечер, по 2 седмици от всяка потенция, в този ред). Понякога може да се наложи повтаряне на този курс, преценява се според ефекта.

Заболяването коклюш (пертусис) преминава през три фази:

  1. Катарална фаза: Началната фаза продължава около 1-2 седмици и прилича на обикновена настинка със симптоми като запушен нос, водниста секреция, лека треска и кашлица.
  2. Пароксизмална фаза: Тази фаза може да продължи от няколко седмици до 2-3 месеца и се характеризира с интензивни и изтощителни пристъпи на кашлица, при които човекът прави характерния “магарешки звук” при вдишване след кашляне. Кашлицата може да завърши с повръщане. Наричат коклюша “100-дневна болест”, но това не значи, че с подходящо лечение той винаги продължава толкова.
  3. Конвалесцентна фаза: Постепенното възстановяване може да отнеме месеци, през които кашлицата намалява, но може да се влоши при други респираторни инфекции.

Болните могат да предават заразата от инкубационния период до около 3 седмици след началото на кашлицата. Въпреки че коклюшът може да бъде лек при по-големи деца и възрастни, при бебета и малки деца заболяването може да доведе до сериозни усложнения като:

  • Пневмония
  • Дехидратация
  • Тежка дихателна недостатъчност
  • Възпаление на мозъка (енцефалит)
  • Смърт, особено при бебета под 6 месеца (до 1 на 200 бебета)

Ето защо коклюш (пертусис) представлява сериозно предизвикателство както за алопатичните, така и за хомеопатичните лекари. На фона на намаляващия опит с тази болест, заедно с повишената миграция на хора по света, е важно да разгледаме как можем ефективно да диагностицираме и лекуваме заболяването, особено с хомеопатия.

Поставяне на диагноза коклюш

Алопатичните лекари често подценяват вероятността за коклюш, защото си мислят, че ваксинацията  предпазва от болестта, въпреки че много от заболелите са ваксинирани. В допълнение, педиатрите често предполагат по-сериозни здравословни проблеми при симптоми, които всъщност са характерни за коклюш. Ето няколко ключови показателя, които могат да помогнат за поставянето на правилна диагноза:

  • Нощна кашлица с висок брой левкоцити: Високият брой бели кръвни телца и особено лимфоцити при дете, което кашля през нощта и изглежда добре през деня, е силен индикатор за коклюш (пертусис).
  • Характерен звук на кашлицата: Слушането на описанията на родителите за характерния стридор или „магарешки звук“ (реприз) при поемане на въздух в края на пристъпите на кашлица е от съществено значение. Това често може да бъде съпроводено с израз на тревожност или изумление.
  • Повръщане след пристъпите на кашлица – особено ако кашлицата продължава повече от 2-3 седмици, това почти сигурно сочи коклюш (пертусис).
  • Малко симптоми при преглед: Често между пристъпите пациентите с коклюш изглеждат подвижни и жизнени, което може да подведе лекарите. Рентгеновите снимки и белите дробове при преглед обикновено не показват нищо необичайно.

Диагностицирането на коклюш само по симптоми може да бъде предизвикателство, тъй като ранните му прояви често приличат на обикновена настинка. Важно е да се обърне внимание на характерните признаци и етапи на заболяването, за да се постави правилна диагноза и да се започне адекватно лечение. Ето някои съвети за диагностика на коклюш по симптоми:

  • Кашлични пристъпи: Коклюшът е известен със своите интензивни и спастични кашлични пристъпи, които могат да доведат до характерния “магарешки звук” при вдишване след кашляне. При бебета тези пристъпи не винаги са със стридор, но могат да бъдат съпроводени със синкав оттенък на кожата поради липса на кислород.
  • Продължителност на кашлицата: Дълготрайната кашлица, която продължава повече от две седмици и ескалира в тежки кашлични пристъпи, особено нощем, с екстремни кашлични пристъпи, повръщане след кашлица и изтощение след пристъпите.
  • Реакция на кашлицата на обичайните лекарства: Ако кашлицата не реагира на обикновени лекарства за кашлица или на антибиотична терапия, предназначена за други видове инфекции, това може да бъде индикатор за коклюш.
  • Контакти с инфектирани лица: Ако има известен контакт с лице, диагностицирано с коклюш, рискът от заразяване е значително по-висок, особено при липса на ваксинация или при отслабен имунитет.
  • Специфични симптоми: Симптоми като пристъпно повръщане след интензивни кашлични пристъпи, “магарешки звук” при вдишване, и дълготрайна кашлица са силни индикатори за коклюш.

Винаги е препоръчително при подозрение за коклюш (пертусис) да се консултирате с медицински специалист за подходящи лабораторни изследвания и точна диагноза.

Възможности за лечение на коклюш (пертусис)

Лечението на коклюш обикновено включва антибиотици, но те може да са ефективни, ако се прилагат в ранен стадий на заболяването. Макролидите като азитромицин са предпочитан избор. Да се има предвид, че след първите 2-3 седмици антибиотиците не влияят на протичането на коклюша, а преди това (в катаралния период) те рядко се назначават. Винаги трябва да се преценяват аргументите за и против антибиотиците. Основната полза от тях, ако има такава, е да потиснат размножаването на бактериите и така да намалят донякъде вероятността от предаване на инфекцията. Лично аз не съм привърженик на антибиотичното лечение на коклюш, освен у бебета и бременни, и то с много уговорки – но това е тема на друг разговор.

Симптоматичното лечение също е важно, особено за облекчаване на кашлицата. Поддържането на добра хидратация, използването на овлажнители за въздуха и избягването на дразнители могат да помогнат. Може да се опита Авита етерика кашлица – комбинация от етерични масла по рецепта на Едгар Кейси, която се разпрашава с дифузер в стаята на болния с цел облекчаване на кашлицата и дезинфекция на въздуха. По принцип повечето сиропи за кашлица нямат ефект при коклюш.

Важно е също така да се предпазят близките и особено бебетата и малките деца чрез изолация на заболелия, докато той е заразен (първите 3 седмици). Все пак, това не винаги работи, защото преди да се помисли за коклюш (пертусис), още в катаралната фаза може да се пренесе инфекцията върху околните. Ранната диагностика и адекватният подход към лечението са ключови за предотвратяване на усложнения.

Още информация за коклюш (пертусис) във Википедия.

Хомеопатично лечение на коклюш

Хомеопатичното лечение на пертусис може да бъде изненадващо ефективно и е отлична алтернатива на алопатичните методи, които обикновено включват антибиотици като еритромицин. Въпреки това е важно да се подходи с разбиране за сериозността на заболяването:

  • Не очаквайте бързо изчезване на симптомите: Хомеопатичните лекарства често намаляват тежестта на кашлицата и помагат на детето да спи през нощта, но кашлицата и отделянето на слуз при коклюш (пертусис) може да продължат седмици и дори месеци след началото на лечението.
  • Следете ефекта от лекарството: Ако лекарството намалява тежестта на симптомите с около 50%, това се счита за успешно. Не бързайте да сменяте лекарството, тъй като това може да забави оздравителния процес.
  • По-доброто е враг на доброто: Важно е да се цени подобрението, дори и когато не е абсолютно, тъй като прекомерните очаквания могат да пречат на реалния прогрес в лечението.
  • Внимание с най-малките деца: При тях може да се очаква по-тежко протичане и те често имат нужда от хоспитализация и активно наблюдение. Но дори ако сте в болница, може и трябва да им давате хомеопатични лекарства, защото са безвредни и могат да облекчат протичането на коклюша.

Този подход не само подчертава важността на внимателното слушане и наблюдение на симптомите, но и отчита необходимостта от търпение и последователност при лечението на пертусис.

В аптека АВИТА можете да намерите описаните по-долу лекарства, както и специалната ни аптечка “Кашлица”, която съдържа най-важните от тях. Обикновено децата реагират добре на потенцията 200с, която се предлага в тази аптечка, но при някои може да се наложи да се дава 30с или 1м, а в някои случаи и 10м. Моля, прочетете статията със съвети за прилагане на различните потенции или се консултирайте с вашия хомеопат.

Ролята на родителите е главно в това, да наблюдават внимателно детето и да обръщат внимание на разликите и особеностите в симптоматиката му. Ето защо по-долу сме описали именно тези специфични нюанси в симптомите на лекарствата, за да може да сте информирани така, че да помогнете на специалиста да избере най-подобното лекарство, което може да помогне на вашето дете.

Хомеопатични лекарства при коклюш

В лечението на коклюш (пертусис) хомеопатията предлага различни лекарства, които целят облекчаване на специфични симптоми. Ето няколко хомеопатични лекарства и характерните за тях прояви:

Antimonium tartaricum се препоръчва при интензивни кашлични пристъпи, които се характеризират с висока степен на изтощение и тревожност, както и със секреция на гъста, лепкава слуз. Специфичното за този препарат е неговата ефикасност в случаи на значителна дихателна недостатъчност, придружена с цианоза (посиняване) на лицето, което налага задълбочено наблюдение и внимание. Кашлицата е изтощителна, малко продуктивна. Детето изглежда много слабо, дишането му е силно затруднено, преди началото на кашличния пристъп го обхваща тревога, лицето му често посинява по време на пристъпа, последвано от затруднения в дишането и изразена сънливост. Усеща дискомфорт в ларинкса, а по време на пристъп може да има кървене от носа. Симптомите обикновено се влошават вечер, особено между 22:00 часа и полунощ, както и при раздразнение, по време на хранене или в легнало положение. Облекчение може да бъде постигнато, когато пациентът седи с отметната назад глава или е на открито, както и след успешно изхрачване или пиене на студени напитки. Има засилена тревожност при повръщане, желание да го носят в изправено положение, както и раздразнителност, особено при докосване.

Arnica montana е особено полезна в случаите, където кашлицата е толкова интензивна, че при всеки пристъп кара пациента да се държи за гърдите, за да се намали болката. Тази кашлица е изключително болезнена и може да предизвика значителен дискомфорт и физическо увреждане. Преди и по време на кашляне детето плаче, което от своя страна засилва кашлицата. Може да има сърцераздирателен плач след пристъпа. Това е изтощително както физически, така и емоционално за малките пациенти, които изпитват страх от предстоящите пристъпи на кашлица. Кашлицата може да бъде толкова силна, че да предизвика спукване на кръвоносни съдове около очите и дори в тях, водещо до синини, както и кървене от носа, а понякога и от белите дробове. Характерно е повишаването на температурата по време на пристъпите на кашлица. Храчките обикновено са гъсти и лепкави, жълтеникави или кървави, което е отражение на силното дразнене в дихателните пътища.

Belladonna е важно лекарство при остро заочващ коклюш (пертусис) с бързо развиващи се, интензивни симптоми. Подходящо е за началото на болестта. Типични са изключително болезнените и много силни кашлични пристъпи с яркочервено лице и изпъкнали очи, като по бялото на очите (склерите) може да има цели участъци кръв. Болката в корема може да бъде толкова силна, че да влоши общото състояние на пациента. Кашлицата на Belladonna обикновено се усилва през нощта, като това усилване може да бъде предизвикано от плач или дълбоко дишане. Често се усеща сухота или чуждо тяло в ларинкса, което води до спазмодична и изтощителна кашлица. Промеждутъчната сухота в гърлото между пристъпите само засилва следващите пристъпи на кашлица. Кашлицата често е съпроводена с плач и нарушения в зрениято като искри или вълнообразни линии пред очите. Съществува и значителна болка в ларинкса, както и коремна болка, които се появяват както преди, така и по време на кашличните пристъпи. Храчките са яркочервени и могат да имат кървав вкус. Възможно е да се стигне до гърчове по време на пристъпите.

Carbo vegetabilis се прилага при сериозни пароксизми, където кашлицата е интензивна и изтощителна, със значително влошаване на общото състояние, задушаване и гърчове. Пристъпите на кашлицамогат да доведат до зачервяване на лицето, последвано от побеляване или посиняване на кожата поради кислородно гладуване. Симптомите се усилват вечер и преди полунощ, като най-тежките пристъпи често са при лежане или при ходене. Пациентът изпитва остра нужда от свеж въздух и облекчение при вентилация. Кашлицата е постоянна, както през деня, така и през нощта, и суха, особено вечер. Пароксизмите се състоят от три последователни кашляния и завършват с изхвърляне на кръвнисти храчки със съсиреци и лоша миризма (признак за възпалителни процеси в дихателните пътища). Пациентите усещат дразнене в дихателните пътища, сухота или чуждо тяло в ларинкса, което провокира кашлицата. Кашлицата се влошава при говорене и от студени напитки или храни.

Coccus cacti е подходящо средство, когато кашлицата се характеризира с интензивни пароксизми, които будят детето рано сутрин между 6 и 7 часа или късно вечер след 23:30 часа. Кашлицата се усилва вечер и нощем, веднага след събуждане или при загряване, лежане, както и след консумация на топла храна и топли напитки. Кашлицата при Coccus cacti е суха, ръмжаща, изтощителна, много болезнена, с усещане за разраняване и дразнене в ларинкса, и може да причини задушаване, посиняване на лицето и повръщане. Облекчение има от студен въздух, пиене на студени напитки или плакнене на устата със студена вода. Усещат гъделичнаке в ларинкса и гърлото, или че слуз се движи нагоре-надолу в трахеята. Може да има повръщане или изхвърляне на обилни количества жилава белезникава слуз, която виси от устата на пациента под формата на „въжета“. Кашлицата може да бъде провокирана или влошена от дразнене в ларинкса – пациентите усещат сухота или прах в дихателните пътища. Влошават се при лежане, което налага да седят изправени, за да облекчат симптомите. Преходът от студено към топло място усилва кашлицата.

Купрум металикум се дава при много силни и продължителни пристъпи на суха, спастична кашлица, които могат да бъдат толкова сериозни, че довеждат до задушаване, цианоза, гърчове и дори загуба на съзнание (детето изглежда като умряло). След като им се върне съзнанието, може да повърнат храна. Кашлицата е наистина много лоша и може да бъде опасна за здравето на пациента, със сълзотечение, отделяне на пенеста слюнка, спазми и стегнатост в ръцете и краката, треперене, както и металически вкус в устата. Провокира се от крампи във фаринкса. Усещат топка под ребрата и стягане в гръдния кош. Чести са крампите в крайниците, особено пръстите. След пристъпите често се появява повръщане. Кашлица вечер и нощем, пречеща на съня. Влошаване от дълбоко дишане, преглъщане, твърда храна, говорене и отмятане на главата назад. Подобрение от студени напитки.

Drosera rotundifolia е ключово лекарство за пертусис. Облекчава много силни и дълбоки кашлични пристъпи със задушаване и насилствено кашляне, причиняващо болка в ребрата и стомаха, което кара пациента да се хване за гърдите или стомаха, в опит да облекчи болката. Кашлицата е суха и дразнеща, като се влошава през нощта, особено след полунощ. Пациентите се събуждат от силни кашлични пристъпи около 2 часа след полунощ, с чувство за сухота и парене в гърлото и ларинкса, което води до дълбоко и изтощително кашляне, съпроводено с гадене и повръщане. Кашлицата се провокира или усилва от говорене, пеене, четене на глас или пушене. Може да им потече кръв от носа в резултат на силните кашлични пристъпи. Посиняването на лицето (цианоза) по време на кашличните пристъпи и бързото повърхностно дишане преди пристъпите подчертават тежестта на състоянието. Облекчение при ходене на открито или седене, което помага за намаляване на честотата и интензивността на кашлицата. Студените напитки временно облекчават дразненето в гърлото. Храчките често са гъсти, лепкави, и могат да бъдат жълти или кръвенисти поради силно възпаление на дихателните пътища.

Ipecacuanha е за коклюш (пертусис) с чести пристъпи на интензивна, изтощителна, дълбока, спастична суха кашлица, поради дразнене в ларинкса, със задушаване, ужасно гадене и повръщане на фонтан. Кашлицата е непрекъсната, с всяко дишане и може да доведе до посиняване или зачервяване на лицето на детето поради интензивното усилие и недостиг на въздух. Проявите са най-тежки вечер около 19 часа или през нощта, влошават се в топла стая или след хранене. Облекчение при престой на открито, след изхрачване, от пиене на студени напитки. Мускулите на лицето могат да се втвърдят по време на пристъпите. Храчките са кървави или гъсти и жълти, често с отвратителен вкус. Усещат сухота или прах в гърлото. Спастичната природа на кашлицата може да доведе до шок, като детето става изключително тревожно и напрегнато.

Макар и по-рядко, в лечението на коклюш може да се прилагат и следните лекарства:

Allium cepa: Ужасно болезнени пристъпи, с болки в ларинкса и трахеята, сякаш нещо се къса. Детето държи гърлото си преди и по време на пристъпа, страх го е от кашлицата. Болки в ушите при кашляне. Текат им сълзи от кашляне. Влошаване от студен въздух; в топла, задушна стая; в легнало положение през нощта.

Cina maritima: Детето става абсолютно твърдо, стиска зъби, устните му стават сини или морави от кашличния пристъп. Текат му сълзи от силната, болезнена кашлица. Гъргорене в гърлото след пристъпа. Повръщане и гадене от кашлицата. Силна болка в гърдите или усещане, сякаш нещо се къса отвътре. Трудно отделяне на сиви или белезникави храчки. Детето седи неподвижно и мълчаливо от страх от пристъпа. Влошаване: сутрин след ставане; дразнене; движение.

Corallium rubrum: Тежка пристъпна кашлица със задушаване, разширени зеници, черно или мораво лице и кървави храчки. Кашлицата започва със затруднено вдишване, като грачене, бори се за въздух. Кратки пристъпи през деня, с влошаване през цялата нощ, но като заспят се подобряват. Усеща леден студ в дихателните пътища. Заден носен секрет, стича се слуз назад, храчи, може да повърне точеща се слуз. Изразено стесняване на ларинкса по време на кашлицата. След пристъпи от бързи последователни кашляния като картечница, голямо изтощение (падат като парцали). Като си разклати главата, има усещане, че през нея минава вятър. Влошаване: в началото на храненето или след хранене.

Dirca palustris: Лекарство за коклюш (пертусис), което се счита за специфично, ако симптомите съвпадат. Задушаваща спастична кашлица с дърпащи или режещи болки в лявото подребрие и корема, гадене или повръщане. Пулсиращо главоболие, усилващо се при кашляне и при движение на главата. Световъртеж при изкачване, чувство на загуба на ориентация в пространството, с усещане за падане настрани, обикновено наляво. Изкривяване на възприятието за време. Фотофобия сутрин след събуждане. Оток на лицето или изразена бледост, особено след физическо натоварване. Бодежи отвътре навън в ларинкса с парене. Гърчене и скованост по време на кашлични пристъпи. Влошаване през нощта, Обща слабост, особено вечер, с треперене и усещане за слабост в долните крайници при стоене.

Euphrasia officinalis: Тежки пристъпи на кашлица само през деня. Кашлица при миене на зъбите. Парене или гъделичкане в ларинкса или трахеята. Слуз и парене в дихателните пътища. Кашлицата е суха вечер и по-влажна сутрин, с конюнктивит и хрема. Текат им сълзи при кашляне, а след пристъпа имат болка зад гръдната кост. Влошаване при говорене, при ставане, от дим. Подобряване при хранене и нощем в леглото.

Kalium carbonicum: Силна кашлица с повръщане. Влошаване между 2 и 3 ч. сутринта; при хранене; от топла храна; при дълбоко дишане. Трябва да седне и да се наведе напред по време на пристъпа. Повръща при кашляне. Отделяне на гъсти храчки с вкус на сирене. Твърди топчета изхвърчат от устата.

Kalium sulphuricum: Силни нощни пароксизми с трудно отделяне на храчки. Влошаване вечер и нощем, особено между 2 и 3 сутринта; в топли стаи. Подобряване на открито; студени напитки. Следва Pulsatilla и прилича на нея.

Mephitis putorius: Пристъпи на задушаваща кашлица изключително през нощта. Влошаване при лежане, при говорене и при пиене. Подобряване от подпиране с възглавници. Хриптящо дишане и затруднено издишване от спазма. Повръщане по време на пристъпа; храната се връща при лягане дори часове след хранене. Отделяне на храчки с отвратителен вкус.

Pulsatilla pratensis: Пристъпна кашлица с лесно отделяне на зеленикави, сочни, понякога горчиви храчки. Влошаване вечер или през нощта в леглото; в топла стая или при топли напитки; от усилие; в легнало положение. Подобряване при леко ходене; на открито, в седнало положение или подпряно в леглото. Лесно повръщане от кашлицата без дискомфорт.

Rumex crispus: Дразнеща, задушаваща кашлица, която предизвиква отделяне на големи количества слуз. За да облекчат кашлицата, трябва да си покрият устата с ръка или шал или да се завият презглава. Влошаване от всяка промяна в температурата или силата на вдишвания въздух; нощем; при обръщане наляво в леглото; на студено или открито; при влизане и излизане от топло на студено; навеждане на главата назад; вдишване; говорене. Подобряване от топъл въздух. Интензивно дразнене в ларинкса и трахеята с усещане за чуждо тяло, като от движещо се осилче от ечемик.

Sanguinaria canadensis: Основно лекарство за последствия от коклюш (пертусис), когато спастичната кашлица продължава с месеци след него. Силна кашлица с червено лице, завършваща с оригване или пърдене. Кашлица с усещане за сухота в ларинкса, гъделичкане дълбоко в гърлото и чуждо тяло в трахеята. Кашлица при дразнене (например натискане) в ямката над гръдната кост (супрастернална ямка). Изразено парене в гърдите с кашлицата. Кашлицата се влошава от студено и при лежане, а за да се подобри, детето трябва да се изправи до седнало положение. Повръщането и изпускането на газове облекчава кашлицата.

Хомеопрофилактика (ХП) на коклюш (пертусис)

Целта е да запознаем организма на детето с енергията / информацията, свързана с коклюш. Това не означава, че детето няма да боледува, а че ще се справи по-добре с болестта и ще се намали опасността от усложнения. Хомеопрофилактика може да се прави независимо от това дали детето е ваксинирано или не. Прави се с Пертусинум 200с и 10м отделно или като част от цялостния курс хомеопрофилактика (вижте тук).

Ако искате да направите само ХП на коклюш (пертусис) в епидемична обстановка, давате лекарството Пертусинум по 1 гранула на прием по следната схема:

  1. Първо Пертусинум 200с еднократно.
  2. След една седмица Пертусинум 200с три пъти през 8 часа.
  3. Една седмица след това Пертусинум 10м еднократно.
  4. След още една седмица Пертусинум 10м три пъти през 8 часа.
  5. Един месец по-късно еднократно Пертусинум 10м.
  6. След това всеки месец, най-много още 3 пъти, по една доза Пертусинум 10м.

Според д-р Айзък Годън, виден съвременен хомеопат, хомеопрофилактиката осигурява същата степен на защита, както ваксинацията, но без странични явления. Повече по въпроса тук.

Posted on Leave a comment

Кой е Ханеман?

Нека започнем от духовно и езотерично тълкуване на името на Самуел Ханеман:

Самуел (Samuel): Името “Самуел”, което означава “Бог е чул”, носи силно духовно послание. То символизира връзката между човека и Божественото, диалога и разбирателството между индивида и висшите сили. В езотеричната традиция, това име може да подчертае значението на слушането и отговора на вътрешния зов за духовно израстване и служене на обществото.

Ханеман (Hahnemann): С разглеждането на “Hahn” като “петел”, името “Ханеман” придобива допълнителни нюанси. Петелът е символ на събуждане, ново начало, светлина след тъмнината и пробуждане на съзнанието. Така “Ханеман” може да бъде възприет като символ на духовно и интелектуално пробуждане, както и на началото на нова ера в медицината и лечението.

Съчетанието на двете части на името подчертава връзката между духовното пробуждане и действието в реалния свят. Самуел Ханеман не само чу духовния зов за нов подход към лечението, но и действа по начин, който осветли нов път в медицината. Хомеопатията, като система за лечение, отразява този преход от традиционните методи към холистично разбиране за здравето, където вниманието е насочено към цялостното състояние на човека – тяло, ум и дух.

В този смисъл, името “Самуел Ханеман” отразява не само личността на основателя на хомеопатията, но и неговата мисия – да пробуди медицината към ново разбиране и подход, който цени баланса и хармонията между вътрешния и външния свят на индивида. Той е символ на иновация и трансформация, на вечното търсене на по-добри пътища за постигане на здраве и хармония.

Самуел Ханеман е бил женен два пъти. Първият му брак е с Йохана Леополдина Хенриета Кухн, с която се ожени през 1782 година. Те имат единадесет деца, макар че не всички от тях достигат до зряла възраст, което е често срещано за времето поради високата детска смъртност.

След смъртта на първата си съпруга през 1830 година, Ханеман се жени за Мелани д’Ервили, която беше значително по-млада от него. Той е на 80 години, а тя на 34 години по време на техния брак през 1835 година. С Мелани Ханеман няма деца.

Самуел Ханеман (роден на 10 април 1755 г. в Майзен, Саксония [днес в Германия] – починал на 2 юли 1843 г. в Париж, Франция) е бил германски лекар, основател на системата за лечение, известна като хомеопатия.

Ханеман е изучавал медицина в Лайпциг и Виена, получавайки докторска степен по медицина в Ерланген през 1779 г. След като практикува в различни места, той се установява в Дрезден през 1784 г. и след това се премества в Лайпциг през 1789 г. През следващата година, докато превежда лекциите на Уилям Кълен за Материята медика на немски, той бива поразен от факта, че симптомите, произведени от кинина върху здравото тяло, са подобни на тези на разстройствата, които кинина се използва за лечение. Тази наблюдение го води до формулирането на теорията, че “подобните се излекуват от подобните” (similia similibus curantur), т.е. болестите се излекуват (или трябва да се лекуват) с тези лекарства, които предизвикват при здравите хора симптоми подобни на болестите.

Той публикува принципа си в статия през 1796 г.; и четири години по-късно, убеден че лекарствата в малки дози ефективно упражняват своите лечебни сили, той развива доктрината си за тяхната “потенцизация или динамизация”. Неговата основна работа, “Органон на рационалната медицина” (1810 г.), съдържа изложение на неговата система, която той нарича хомеопатия. Неговата “Чиста фармакология” (1811 г.) подробно описва симптомите, произведени от “изпробването” на голям брой лекарства – т.е. систематично им администриране на здрави субекти.

През 1821 г. неприязнята на аптекарите го принуждава да напусне Лайпциг, и по покана на великото княже на Анхалт-Кьотен той отива да живее в Кьотен. Четиринадесет години по-късно той се премества в Париж, където практикува медицина с голяма популярност до смъртта си.

Самуел Ханеман е бил третото дете и най-старият син от пет деца на порцелановия бояджия в градчето Майзен в Саксония. Още като дете проявявал изключителни способности за учене, отличавайки се както в езиците, така и в науката; той бил владеел английски, френски, гръцки и латински език. Дори “на ранна възраст от 12 години помагал на своя учител да учи гръцки” на други ученици. Ханеман бил “ученик с изключителни способности,” с “изключителен талант за езици;” той “неизбежно бил привлечен към науката и изследванията.”

През Великден 1775 г. той се записва в Университета в Лайпциг, за да учи медицина, но скоро става разочарован от лошите средства, предоставяни за медицинските студенти в Лайпциг, тъй като те “нямаха клиника или болница на разположение.” Докато е там, за да подобри малките си доходи, той извършва преводаческа работа срещу заплащане, като превежда четири книги от английски и преподава френски на богат гръцки човек, “за да му помогне да се изкара.” След това той преминава като медицински студент във Виена, за да придобие по-голямо клиническо опит. Там обаче скъпите разходи го принуждават да прекрати студентската си дейност след само девет месеца. Въпреки това, той успява да впечатли лекаря на кралския двор, професор фон Куарин, който му осигурява позиция за практикуване на медицина за богат покровител в Трансилвания, губернаторът на Херманщат, Самуел фон Брукентал. Там Ханеман остава за 18 месеца, като се занимава с каталогизирането на музея на губернатора и голямата библиотека, една от най-добрите колекции в Европа на текстове за алхимия и магия.

След придобиването на докторска степен през 1779 г., Ханеман започва да практикува медицина, но скоро става все по-неудовлетворен от несъвършенствата на медицинската практика и се обръща отново към преводаческата работа, за да подобри скромния си доход. През 1784 г. той се премества в Дрезден, където прекратява практикуването на медицина изцяло, за да се посвети на преводаческата работа на пълно работно време. През следващите години той продължава да се движи от град на град, като завършва множество преводи на научни и медицински текстове от френски и английски. Това дава възможност на Ханеман да преглежда всяка идея и метод в медицината, когато търси нови концепции и методи за лечение. В този период той още развива и публикува есета, базирани на своите изследвания.

През 1804 г. Ханеман се заселва в Торгау и започва да пише серия от важни есета, които ще сложат основите на неговата система на лечение. През тези години той също разработва принципа “подобното лекува подобното” (similia similibus curentur) и започва серия от медицински провокации с различни лекарства върху себе си и своите близки. Това го води до формулирането на основите на хомеопатията.

През 1812 г. Ханеман се връща в Лайпциг с намерението да се противопостави на алопатичната медицина и да представи своите открития публично. Той се превръща в учител и преподава медицина в университетския медицински факултет, но поради неговите необичайни идеи и атаките срещу традиционната медицина, неговите лекции не са добре приети и студентите му намаляват.

През 1821 г. Ханеман се премества в Кьотен, където остава за четиринадесет години и продължава да публикува есета и книги по темата за хомеопатията. През този период той също разработва теорията за хроничните болести и утвърждава своето място като главен фигурата в областта на хомеопатията.

През 1835 г. Ханеман се жени за Мелани Д’Ервий Гоа, която става негова ученичка и помощница в медицинската практика. Те се местят в Париж, където Ханеман става известен като лекар и печели много богатство. През последните години от живота си той продължава да изпълнява медицинска практика и да експериментира с различни методи и дози за лечение. Той умира през 1843 г. в Париж от бронхит и е погребан в Пер Лашез. Наследството му включва разработването на система за лечение, която впоследствие ще се разпространи по целия свят и ще получи признание от богатите и знатните.

Ето 10 интересни и любопитни факта от живота на д-р Самуел Ханеман:

  1. Мултиезиковост: Ханеман владеел английски, френски, гръцки и латински език още от млада възраст, като проявявал изключителен талант за езици.
  2. Отказ от медицинската практика: Въпреки че е завършил университет и започва практика като лекар, Ханеман става разочарован от съществуващите методи и прекратява практиката си, за да се посвети на преводачеството.
  3. Принципът “подобното лекува подобното”: Основоположникът на хомеопатията формулира този принцип след серия от експерименти, при които забелязва, че симптомите на болестта могат да бъдат излекувани от същите вещества, които ги причиняват при здрави хора.
  4. Медицински експерименти върху себе си: Ханеман извършва множество експерименти с различни лекарства върху себе си и своите близки, за да потвърди ефективността на своите теории.
  5. Противопоставяне на традиционната медицина: През 1812 г. Ханеман се връща в Лайпциг с цел да представи своите идеи и да се противопостави на алопатичната медицина, като предлага алтернативни методи на лечение.
  6. Разработване на теория за хроничните болести: През периода, прекаран в Кьотен, Ханеман разработва теория за хроничните болести и тяхното лечение с хомеопатия.
  7. Сътрудничество със съпругата си: Ханеман се жени за Мелани Д’Ервий Гоа, която става негова ученичка и помощница в медицинската практика.
  8. Печелене на богатство в Париж: През последните години от живота си, Ханеман става известен като лекар в Париж и печели значително богатство от своята медицинска практика.
  9. Експерименти с различни методи и дози за лечение: Дори в по-късните си години, Ханеман продължава да експериментира с различни методи и дози за лечение, като търси постоянно подобрения в своите терапии.
  10. Наследство в областта на медицината: Наследството на Ханеман включва разработването на система за лечение, която променя начина, по който хората виждат и подхождат към медицината, и създава основите на хомеопатията, която продължава да бъде използвана и изучавана в цял ​​свят.
Posted on Leave a comment

Хороскопът на Ханеман

Ханеман е личност с изключително богато въображение и дълбоко вникване в същността на живота и смъртта. Той притежава уникалната способност да вижда отвъд повърхностните аспекти на здравето и болестта, като се свързва на много лично ниво с търсенето на дълбоко разбиране за това как функционира човешкият организъм.

Ханеман не само че разбира сложността на човешката природа, но и има невероятната способност да общува своите идеи и наблюдения по начин, който е ясен и вдъхновяващ за другите. Той е естествен лидер, чиято харизма и способност да вдъхновява вяра са ключови за разпространението на неговите идеи.

Неговата мисия и подход към медицината не се ограничават до повърхностно лечение на симптомите; вместо това, той търси коренните причини на болестите и се стреми към цялостно изцеление, което включва както тялото, така и ума. Ханеман вярва, че емоционалното и духовното благополучие са неразделна част от физическото здраве и тази философия е в основата на неговата работа.

Той е човек, който не се страхува да преосмисля традиционните възгледи и да търси нови, по-дълбоки начини за разбиране и лечение на болестите. С творческото си мислене и отдаденост на научните изследвания, Ханеман проправя пътя за развитието на хомеопатията като алтернативен медицински подход, който предлага нова надежда и възможности за изцеление на много хора.

Неговата работа и идеи продължават да бъдат източник на вдъхновение за медицинските специалисти и пациенти по целия свят, показвайки важността на цялостния подход към здравето и благополучието.

Ханеман е роден лидер, чиято страст и енергия са насочени към преобразяването на традиционните възгледи за здраве и лечение. Силата му да общува комплексни идеи по прост и разбираем начин му помага да вдъхнови хората около себе си и да постави основите на хомеопатията. Ханеман проявява решимост и постоянство в преследването на своите цели, като същевременно се стреми към баланс и хармония в личния си живот и в обществото.

Подробен Астрологичен Анализ:

  • Асцендент в Стрелец с Плутон в 12-ти дом: Тази позиция подчертава стремеж към разширяване на хоризонтите и преобразяване на дълбоките, скрити структури в обществото и медицината. Енергията на Плутон придава интензитет и страст към неговата мисия за духовно и физическо изцеление.
  • Слънце и Луна в Овен: Това създава енергичен и пионерски дух, който го мотивира да въведе нови начини на мислене и лечение. Активността и решителността на Овен са в основата на неговия характер.
  • Уран, Марс и Венера в Риби във 2-ри дом: Тази тройна конюнкция подчертава неговата интуитивност, страст към помагането на другите и хармоничния подход към лечението.
  • Сатурн в Козирог в началото на 2-ри дом: Представлява дисциплина, усърдие и постоянство в стремежа към постигане на трайни и структурирани резултати в областта на медицината.
  • Нептун в Лъв в осми дом, в тригон с Луната и Меркурий в хороскопа на Ханеман, е мощен аспект, който подчертава някои от най-силните му личностни характеристики и способности като лекар и основоположник на хомеопатията. Този аспект разкрива връзката между вътрешния му свят, креативността и начина, по който той е възприемал и тълкувал идеите за здравето и лечението. Нептун в Лъв придава изключителна харизма и способност да вдъхновява доверие и вяра в идеите, които пропагандира. В осми дом, този Нептун добавя дълбочина към това вдъхновение, насочвайки вниманието към теми като смъртта, възраждането и преобразяването, които са централни за процеса на лечение и изцеление. Тригонът между Нептун, Луната и Меркурий позволява на Ханеман да улавя и формулира с думи сложни и често невидими емоционални и духовни процеси. Луната добавя емоционална дълбочина, усилвайки неговата способност да възприема и да се свързва с емоциите на другите, докато Меркурий му дава инструментите да общува тези възприятия по ефективен и разбираем начин. Връзката между тези планети подчертава и креативното изразяване на Ханеман, което му позволява да трансформира интуитивните си усещания и наблюдения в конкретни теории и методи на лечение. Той не само че разбира дълбочините на човешката психика и физика, но и успява да представи тези идеи по начин, който вдъхновява доверие и последователност. Нептун в аспект с Луната и Меркурий носи и разбирането за лечебната сила на вярата и представата, че физическото и емоционалното здраве са неразривно свързани. Ханеман интуитивно разбира, че вярата и менталното състояние играят ключова роля в процеса на изцеление. Този комплекс от аспекти и планетарни позиции предоставя основа за разбирането на многоизмерния подход на Ханеман към медицината и изцелението, подчертавайки неговата способност да съчетава научни познания с дълбока интуиция и емоционална възприемчивост.

Ханеман е човек с дълбоко разбиране за живота, който използва своята енергия и страст да промени начина, по който мислим за здравето и лечението. Той е воден от силно чувство за мисия да помага на другите и да въведе нови, по-балансирани методи за изцеление. Способността му да общува сложни идеи по ясен и вдъхновяващ начин му помага да създаде хомеопатията и да остави трайно наследство. Ханеман е уникално съчетание на визионер, лечител и учител, чиято работа продължава да влияе на медицинската наука и практика.

За да подходим структурирано към хороскопа на Ханеман и да предложим дълбочина в анализа, можем да степенуваме неговите астрологични аспекти по важност, като се фокусираме на тези, които най-силно отразяват неговата личност, мисия и принос към медицината. Ето предложение за степенуване:

  1. Асцендент в Стрелец с Плутон в 12-ти дом: Този аспект е ключов за разбирането на стремежа на Ханеман към разширяване на знанията и трансформацията на традиционните възгледи за лечение. Представлява неговата водеща роля като пионер в медицината.
  2. Слънце и Луна в Овен: Отразява борбения дух, енергията и иновативността на Ханеман. Това е фундаментът на неговия характер и движещата сила зад неговия труд.
  3. Нептун в Лъв в 8-ми дом, в тригон с Луната и Меркурий: Изтъква въображението, интуицията и способността на Ханеман да лекува със сърцето си. Подчертава вътрешната му мотивация да вдъхновява и да трансформира лечебната практика.
  4. Тройна конюнкция на Уран, Марс и Венера в Риби във 2-ри дом: Подчертава холистичния му подход към лечението, комбинирайки страст, иновации и хармония в изследването на медицината.
  5. Сатурн в Козирог на началото на 2-ри дом: Отразява неговата дисциплина, упоритост и посветеност на научните изследвания и стремежа към постигане на дълготрайни резултати в областта на хомеопатията.
  6. Квадратура и други аспекти между планетите: Допълнителни аспекти като квадратурите и секстилите между ключови планети допълват картината на предизвикателствата и вътрешните ресурси, които Ханеман е имал за справяне с тях.

Като се фокусираме върху тези аспекти, можем да предоставим подробен анализ, който да обхваща както астрологичните детайли, така и тяхното значение в контекста на живота и делото на Ханеман. След като степенуваме по важност, можем да преминем към подробен анализ на всеки аспект.

Започвайки от аспекта на Плутон в съвпад с Асцендента в края на 12-ти дом в Стрелец, този планетарен аранжимент е изключително мощен и представлява ключов елемент в астрологичния портрет на Ханеман. Включването на Плутон в анализа ще ни помогне да разгледаме по-дълбоко въздействието му върху личността и душата.

Асцендентът в Астрологията: Асцендентът, или възходящият знак, е точката на източния хоризонт в момента на раждане. Той символизира начина, по който индивидът се представя на света, първоначалните реакции към нови ситуации и физическата присъствие. В езотеричната астрология, Асцендентът се счита за “прозореца на душата”, като показва как душевните намерения и уроците се проявяват във физическия свят. Асцендентът е като мост между вътрешния и външния свят на човека, отразявайки как душевните стремежи се интегрират в личността.

Плутон в Съвпад с Асцендента

  • Интерпретация: Плутон, планетата на трансформацията и преобразяването, в съвпад с Асцендента в Стрелец и в края на 12-ти дом, подчертава интензивната потребност на Ханеман за дълбоки промени и еволюция. Този аспект носи силна вътрешна динамика и стремеж към разкриване на скритите истини на живота и смъртта, както и търсенето на дълбоко духовно и личностно преобразяване.
  • Езотерично Значение: Плутон в близост до Асцендента и в 12-ти дом подчертава връзката на Ханеман с колективното несъзнавано и скритите сили на природата, които могат да бъдат използвани за лечение и преобразяване. Тази позиция показва, че неговата мисия не е само личностна или професионална, но също така е свързана с по-широките еволюционни процеси на човечеството.

Управителите на Личността и Душата

  • Управител на Личността: В традиционната астрология, управителят на Асцендента (в този случай Юпитер за Стрелец) се счита за управителя на личността. Юпитер, планетата на растежа, мъдростта и разширението, в този контекст подчертава голямото стремеж на Ханеман към знание, неговата оптимистична визия за медицината и желанието му да разширява границите на науката за лечение.
  • Управител на Душата: В езотеричната астрология, управителят на знака на Асцендента също се възприема като ключов за разбирането на душевните стремежи. Юпитер, в този контекст, подчертава духовната мисия на Ханеман и неговото стремеж към разширяване на човешкото разбиране и благосъстояние.

Аспекти на Плутон: Аспектите на Плутон с Луната, Слънцето и Меркурий подчертават трансформиращата му сила върху емоционалната реактивност, идентичността и начина на комуникация. Тези взаимоотношения подчертават как дълбоките преобразявания и изследвания на Ханеман в областта на медицината са били водени от личните му прозрения и стремеж към разбиране на живота на по-дълбоко ниво.

Ханеман е човек със силна вътрешна мотивация да разбере дълбоките истини на живота и да преобрази начина, по който разглеждаме здравето и лечението. Неговият стремеж към знание и иновации в медицината е подкрепен от неговата способност да се свързва с по-широки универсални процеси и да използва това разбиране за помощ на хората. Ханеман вярва в по-цялостен подход към лечението, който включва както тялото, така и духа, и той работи неуморно, за да създаде система, която отразява тези възгледи.

Ханеман е фигура, която преобръща представите за медицината и лечението, въведени в своята епоха. Роден с неугасим плам за изследване и преобразяване, той е поставил началото на хомеопатията – подход към здравето, който продължава да вдъхновява и предизвиква до днес. Ханеман не е само медик по професия; той е визионер, който вижда отвъд ограниченията на традиционните методи за лечение и търси хармония между ума, тялото и душата.

Със силна интуитивна връзка и дълбоко разбиране за естествените процеси, Ханеман представя идеи, които са били революционни за неговото време. Той е мотивиран от убеждението, че лечението трябва да бъде цялостно, като отчита не само физическите, но и емоционалните и духовните аспекти на здравето. Тази философия го води към разработването на хомеопатията като метод, който стимулира естествената способност на тялото да се самоизлекува.

Ханеман притежава и изключителна способност да комуникира своите идеи – дар, който му позволява да създаде и разпространи своята лечебна система. Неговото влияние обаче не се ограничава само до медицината. Чрез своя пример, той предизвиква другите да мислят критично, да търсят хармония в собствения си живот и да не се страхуват да следват своите убеждения.

Мисията на Ханеман остава актуална и днес, като неговите уроци продължават да вдъхновяват лекари и пациенти по целия свят. Изучавайки неговия живот и дело, ние не само разкриваме корените на хомеопатията, но и откриваме пътя към по-балансирано и съзнателно отношение към здравето и лечението.

Posted on Leave a comment

Хомеопатична Детокс Терапия (ХДТ) за всички

Що е Хомеопатична Детокс Терапия?

Хомеопатична детокс терапия (ХДТ) е изключително актуален лечебен метод в наши дни. Тя ни помага да се изчистим от енергийното замърсяване на организма след приемане на различни токсични субстанции. Не е достатъчно просто да спрем да приемаме алопатични лекарства, защото те оставят енергиен отпечатък, който се задържа дълго след това.

ХДТ използва същите субстанции, които са приемани от пациентите в материални дози (алопатични лекарства, ваксини, токсини и пр.), само че в потенциран вид, под формата на безвредни хомеопатични лекарства. Те се дават по определен ред според ясни правила при всеки конкретен случай.

Много често оплакванията на пациентите са свързани с прилагани лекарства, ваксини или токсични вещества, което води до различни симптоми. Понякога дори патологичната стеснителност и други психологични проблеми може да се дължат, например, на направени ваксинации, които потискат свободната изява на жизнената сила.

Хомеопатична детокс терапия (ХДТ)

Защо ни трябва ХДТ?

Още по време на бременността и раждането нашите защитни механизми (вкл. имунната система) се натоварват и увреждат с различни субстанции. А първите ваксини вкарват в имунната ни система енергийни модели на заболявания, свързани не само с определени микроби, но и с химичните вещества, които съдържат въпросните ваксини.

Ваксинациите объркват имунната система. Вярно е, че те я карат да произвежда специфични антитела, но същевременно ваксинираните хора стават по-податливи на други заболявания. Ваксините съдържат и голям брой химични вещества, които водят до увреждания, като формалдехид, алуминиеви съединения, живак, антибиотици и др.

Масово употребявани алопатични лекарства като противозачатъчни, антибиотици, нестероидни противовъзпалителни, статини, антихипертензивни, сънотворни, болкоуспокояващи, против температура и т.н. също са вредни за здравето и имат опасни странични действия.

Химически вещества като амалгама, пластификатори в меките пластмаси, синтетични хормони и добавки в храните, оцветители, овкусители, консерванти и други Е-та като бензоена киселина (E210), мононатриев глутамат (Е621) и калиев глутамат (E622), подсладители като аспартам и т.н., както и замърсявания в питейната вода подкопават здравето ни, разрушават нашите органи и системи, и могат да ни разболеят. Затова и те трябва да се детоксикират.

Всяка ваксина, всяко алопатично лекарство и всеки токсин, след които са се появили оплаквания, може и трябва да бъдат използвани и като хомеопатични средства с цел детокс. Вече имаме условия да приготвяме хомеопатични препарати във всякакви потенции от алопатични лекарства, ваксини и всякакви токсични вещества.

ХДТ-методът е ефективен, работи бързо и подобрява жизнеността. Подходящ е и за хора с психични симптоми като депресия и меланхолия, не натоварва организма, облекчава оплакванията и е много рентабилен финансово. ХДТ няма странични реакции. Вижте повече тук.

Как се прилага ХДТ?

Лекарствата за ХДТ се предлагат в комплекти от 4 потенции по 80 или по 20 гранули от всяка потенция. Една доза е 1-2 гранули, според предписанието на вашия хомеопат.

Курс 4х4: Прилага се, когато от началото на срещата с токсините са изминали повече от 3-4 седмици. Включва 4 потенции по 4 дози. Приемат се по 4 дози от всяка потенция във възходящ ред – обикновено 30С, 200С, 1М и 10М или 12С, 30С, 200С, 1М. Започва се от най-малката потенция вечер, в два дни от седмицата, например в понеделник и четвъртък. Всяка потенция се приема по 2 седмици, след което се преминава на следващата. Общо курсът трае 8 седмици (по 2 седмици от всяка потенция).

Курс 4х2: Прилага се при скорошна среща с токсините (до 2-3 седмици). Включва 4 потенции по 2 дози. Приемат се по 2 дози от всяка потенция във възходящ ред – обикновено 30С, 200С, 1М и 10М или 12С, 30С, 200С, 1М (или К, което е същото). Започва се от най-малката потенция вечер, в два дни от седмицата, например в понеделник и четвъртък. Всяка потенция се приема по 1 седмица, след което се преминава на следващата. Общо курсът трае 4 седмици (по 1 седмици от всяка потенция).

Курс 4х1: Прилага се веднага след среща с токсините (до 3-4 дни). Помага за бързо изчистване на организма, например от упойки непосредствено след посещение при стоматолог, при лечение на остри отравяния, последствия от алергични реакции и пр. включва 4 потенции по 1 доза от всяка на ден във възходящ ред и трае 4 общо дни.

Примери за ХДТ

Вашият хомеопат може да ви назначи успоредно до три препарата за ХДТ, за да се ускори лечението. В такъв случай различните препарати се приемат в различни дни от седмицата по специална схема. При това общата продължителност на курса на лечение не се променя.

  • Пример за детокс с 2 препарата: Понеделник и четвъртък – детокс ваксини 4х4 (общо 8 седмици) Вторник и петък – детокс антибиотици 4х4 (общо 8 седмици)
  • Пример за детокс с 3 препарата: Понеделник и четвъртък – детокс кортикостероиди 4х4 (общо 8 седмици) Вторник и петък – детокс антибиотици 4х4 (общо 8 седмици) Сряда и неделя – детокс ваксини 4х4 (общо 8 седмици)
  • Съботно лекарство: То може да бъде нозод, напр. ССС, Med, Tub., или конституционално лекарство, напр. Sulphur, Bar-c. Приема се по 1-2 гранули вечер. Ако е изписана една потенция, се приема 8 съботи. Ако са няколко потенции, се вземат във възходящ ред.
  • Всекидневно лекарство: Дава се в разтвор, в ниска потенция (до 30С), за подкрепа на засегнати органи като черен дроб, черва, полова система и др. Приема се сутрин по 3 капки след 3 леки разклащания или по указания на хомеопата. Ако са назначени 2 лекарства, едното се приема сутрин, а другото на обяд, или те се редуват през ден.

Възможни реакции на ХДТ

По правило хомеопатична детокс терапия се понася много добре и реакциите са под 5%, като преобладават леките. Възможно е да се появят отново стари симптоми, обриви или секреции, висока температура, сънливост, особени сънища, по-изострена емоционалност и пр.

  • Лека реакция – за 12-24 часа, отминава от само себе си.
  • Средна реакция – до 36 часа – ако е търпима, се изчаква.
  • Силна реакция – ако не премине до 24 часа, се разтваря следващата гранула от курса в 150 мл. вода и се взема по 1 супена лъжица на всеки час, без да се разклаща, докато реакцията отмине. Остатъкът се доизпива в деня на следващия прием.

Самостоятелно детоксикиране

В редица случаи може и трябва да си приложите ХДТ сами, следвайки дадените в тази статия указания. Бъдете отговорни към здравето си и не подценявайте възможните последствия от приемането на лекарства и други недобре познати химически субстанции! Разумно и логично е да се опитате да детоксикирате всяко лекарство, което има странични действия. Прилагайте ХДТ достатъчно скоро – до 1-2 седмици, след като сте били подложени на тях. ХДТ е подходяща за самостоятелно приложение в много случаи, например:

  • след операции или процедури с пълна упойка
  • след зъболечение и други интервенции с местна упойка
  • след прием на антибиотици
  • след ваксинации, в това число и срещу Ковид-19
  • след хормонални стимулации за инвитро
  • след прилагане на кортикостероиди
  • след вземане на противозачатъчни
  • след приемане на наркотици
  • след премахване на амалгамени пломби и др.

Тогава просто избирате курс, който е най-подходящ за вас, според това, колко време е минало. А по-късно е добре да се консултирате с хомеопат, който е запознат и с ХДТ. Възможно е да имате нужда и от други хомеопатични лекарства освен ХДТ, за да бъде ползата за здравето ви максимална.

Кога да се обърнем към специалист?

Ако сте приемали различни видове лекарства, не се препоръчва сами да си правите ХДТ! Имайте предвид, че съществува йерархия на токсините и на системите в тялото. Не е все едно с кои ХДТ-лекарства ще започнете и как ще ги комбинирате. Ако сте вземали много различни лекарства, по-добре се обърнете към специалист по хомеопатична детокс терапия.

Ако имате сериозни оплаквания или хронични заболявания, не се самолекувайте! У нас има компетентни хомеопати и ХДТ-специалисти, които могат да и помогнат. Освен това има и холистични лекари и лечители, които са разбрали колко важно е да не се потискат симптомите, а да се отстраняват причините за болестите.

Красотата на ХДТ е в това, че тя премахва пречките за излекуване, които са наложени върху организма вследствие на приемане на токсични субстанции. След това човек може да избере да се лекува по такъв начин, по който иска, но не чрез потискане.