Въведение в метода, описан 1885 г от д- р Георги Миркович в неговата книга „ Домашен хомеопатически лекар”. Д-р Миркович е не само общественик, член-кореспондент (1881 г.) и академик (1884 г.) на БАН, но и основоположник на хомеопатията в България.
Много хора, особено лекарите, с ирония говорят за хомеопатията, без да знаят в какво се състои тя. Затова ние намираме за необходимо да поговорим накратко за произхода и същността на хомеопатичното лечебно изкуство. Целта ни е да зачеркнем това незнание и да покажем, че тя (хомеопатията) е нещо повече от една обикновена система на фантастично малки и почти недействителни дози. За по-доброто й разбиране не би било излишно да проследим накратко нейната история и нейните основни начала.
В Германия живял лекар на име Самуил Ханеман (1755-1843). Той бил човек с бистра глава и остър ум, и притежавал изключителната дарба на наблюдател и откривател. Като много други лекари и той чувствал потребност от система, с помощта на която да може да провежда лечението. Тъй като не му се отдавало никак да намери нещо, от което да се ръководи в своята лечебна практика, и още повече като констатирал, че тогавашните лекари са с различни виждания – един пускал кръв, а друг давал усилващи средства, Ханеман се принудил да изостави лекарското изкуство и да се ограничи в литературната работа, особено с превеждане от чужди езици. Така, например той преработил книгата на Кумен „Наука за лечебните средства” и намерил в нея подробности за хинина (china) – лекарство, за което се разказвали чудеса при лекуването на тропическата треска (febris intermitens).
Тъй като не били дадени никакви пояснения относно действието на хинина, Ханеман решил сам да направи опити. Той употребил лекарството върху себе си и за свое удивление забелязъл, че то предизвиквало такива действия, които обикновено се срещали като призници на периодическата треска. Учудило го, че лекарството предписвано да лекува една определена болест, само предизвиква признаците на тази болест в здравия човек. Това наблюдение го накарало да проведе по-нататъшни опити и с други лекарства, които се смятали специфични или лечебни за една определена болест. Ханеман открил, че подобни лекарства предизвикват в здравите хора такива болки, против които те се употребяват при болните хора.
След 16-годишно търпеливо изследване върху действията на лекарствата Ханеман сметнал, че е време да излезе пред научния свят и да му предложи резултатите от своите наблюдения. Чрез вестника на Уфеланд (Hufelands Journal) той съобщил за своето убеждение, че съществува естествен закон на лекарствата, според който те само дотолкова са в състояние да излекуват болестите, доколкото могат да направят здрави хора подобно болни, или с други думи, че те могат да излекуват само онези проявления в болестите, които сами са в състояние да произведат.
Този, основан върху опита закон, Ханеман изразил с формулата подобното с подобното се лекува и на това основание нарекъл тази лечителна система хомеопатия – дума, съставна от хомео (еднакво) и гръцкото phatos – страдание.
В същото време Ханеман поставил следните правила:
- Че при лекуването на болестите трябва да се дава само едно средство, понеже практиката да се смесват повече лекарства е противна на здравия разум.
- Правилният път, чрез който се познава истинското действие на едно лекарство, е да се обозначат точно признаците (симптомите), които то предизвиква, когато се взема от здрав човек, защото прилаганата от старата школа практика да се наблюдават действията на лекарствата при смесеното им прилагане или само върху болните е съвсем недостатъчна.
- Със сигурност трябва да се констатира кои признаци на кое лекарство съответстват, затова е необходимо едно и също лекарство да се взема от няколко души, за да може да се установи неговото истинско действие.
- Че чрез точното спазване на тези правила може да се достигне до едно добро лечително средство.
За свое удивление Ханеман открил, че употребата в голямо количество само на едно лекарство умножавала болките и произвеждала още и други действия… Поради тази причина Ханеман достигнал до убеждението, че трябва да се намали количеството на употребяваното лекарство – понеже то винаги произвеждало същите действия. Опитът се оказал сполучлив. С малки дози болестите започнали да се лекуват, без признаците на болестта да се усилват, както ставало преди. По този начин Ханеман дошъл до няколко заключения, едно от които: Лекарствата дължат своята лечебна сила повече на сполучливия избор, отколкото на количеството им.
От казаното вече трябва да се разбира, че принципът еднаквото лекува еднаквото е главната основа на хомеопатическата система. (Със съкращения)
Извадката е от второто издание на книгата „ Домашен хомеопатичен лекар”, 1993 г. Публикува се със специалното писмено разрешение на проф. Георги Миркович
