ARSENICUM ALBUM – DHU

Описание

Arsenicum album (Ars)

Ars е класическо лекарство, известно в основни линии на всички хомеопати. След като първо е доказано от самия Ханеман, лекарството е подробно описвано във всяка Материя Медика. Класическото описание на Кент покрива всичко съществено при острите и хронични състояния: не може да си намери място от безпокойство, влошава се от студ, влошава се между 13-14 ч. и 1-2 ч. след полунощ, жаден, но пие на малки глътки, периодичност, променливи симптоми, разранявания, парещи болки.

За да предпишете лекарството, простото изброяване на симптоми може да се окаже подвеждащо, ако картината не се е оформила чрез разбиране на съществените динамични процеси и етапи на развитие на лекарството, особено в сравнение с други подобни лекарства.

Същественият процес, който лежи в основата на патологията на лекарството, е дълбоко заседнала несигурност. От тази несигурност произтичат повечето от ключовите прояви, известни при Ars Тази несигурност не е просто социална – по-същественото е, че това е усещане за уязвимост и беззащитност в един свят, който изглежда враждебен. Тази несигурност властва над личността на Ars, дори от най-ранни стадии.

От тази несигурност произтича и неговата зависимост от други хора. Затова той е важно лекарство в рубриката “Желае компания”. Това не е просто желание за компания, а истинска нужда да има хора при себе си. Той се обгражда с хора, поради чувство на несигурност за здравето си, поради неоснователния страх да остане сам. Нуждата от компания не е непременно нужда от общуване с хора, както е при Phos Ars има нужда от хора около него по-скоро за увереност и подкрепа.

Ars има силно чувство за собственост – по отношение на предмети, пари и особено хора. Той не споделя лесно връзките си и контактите си с други хора на принципа “ ти на мене, аз на тебе”. Той е егоист, човек, който взема. В една връзка той ще даде подкрепа на другия човек, но главно заради очакването да получи същата подкрепа от него. В този смисъл Ars е егоистично лекарство.

Автоматично той преценява събитията в света от чисто лична гледна точка. Ако нещо се случи на някой друг, той първо мисли какво би могло това да означава за него самия. Например, при една катастрофа сърцето на един пациент Phos автоматично ще бъде отправено към жертвата, като той се постави на нейно място. Пациентът Ars веднага ще си каже “ Боже, щом това можа да се случи с него, значи може да ми се случи и с мен”. Той може въобще да не помисли за другия човек, а само за това какво може това да означава за самия него.

Собственическото му чувство се проявява и към материални предмети. Той е алчен и скъперник. Събира пари и предмети и непрестанно изчислява какво ще спечели. Може да се случи да прояви щедрост с пари или предмети, но той дава с очакването да получи нещо в замяна и ще се разстрои, ако не получи нищо. Това собственическо чувство го кара да събира всевъзможни неща. Ако намери нещо, което смята, че има и най-малка стойност, дори съвсем незначителен малък предмет, той внимателно ще го съхрани някъде, където по-късно лесно да го намери.

Сега идваме до друга много съществена негова черта – придирчивост. Тук е важно да повторим, че в хомеопатията не предписваме лекарства, базирайки се на нормални черти, а само на патологични. Ако човек е спретнат и организиран, като проява на организиран подход към живота, ние не тълкуваме това като ограничение при съставяне картината на лекарството. Същото може да се каже за качеството перфекционизъм, което се тълкува по същия начин, както и придирчивостта. От друга страна има хора натрапчиво придирчиви, обхванати от нужда за ред и чистота до такава крайност, така че изразходват прекалено много енергия в постоянно чистене и оправяне. Това е придирчивостта на Ars – един маниакален опит да надвие тревожната вътрешна несигурност като създава ред и чистота във външния свят.

Придирчивостта на Ars се дължи на безпокойство и несигурност, а при Nux-v на прекалено желание за работа, прекалено робуване на детайлите и на придаване прекалена тежест на необходимостта от компетентност. Придирчивостта на Nat-m е подобна, но тя е по-ориентирана към планиране и спазване на точност във времето.

При изучаване на лекарствата е много важно да оценяваме етапите или стадиите в развитието на патологията. В противен случай можем да не предпишем правилното лекарство, просто защото търсим симптоми, които са характерни за други етапи. Разбирането на стадиите на патологията ни позволява също да видим по-лесно есенцията на лекарството и да го отличим от подобните му.

В ранните стадии на Ars забелязваме относителен превес на симптомите на физическо ниво. Частни физически оплаквания, парещи болки, зиморничавост и влошаване от студено, периодичност, чести настинки, жажда за малки глътки течности и време на влошаване около 13-14 ч. или 1-2 ч. през нощта може да са първоначалните симптоми, с които ще работите. При по-подробен разпит вероятно ще видите придирчивостта, скъперничеството, а също така и известна несигурност. На този етап, особено ако оплакванията са повече функционални и не включват голям физически упадък, може да се окаже трудно да се отличи Ars от Nux-v В такива случаи човек трябва внимателно да търси психологическите тенденции: Ars ще бъде по-несигурен, ще има нужда от подкрепата на хора, докато Nux-v ще бъде по-самоуверен и импулсивен.

След като болестта проникне по-навътре, пациентът Ars ще прояви повече безпокойство, особено тревога за здравето, защото го е страх, че ще умре. Първоночално тази тревога се забелязва по-силно сутрин при събуждане, но постепенно тя ангажира вниманието му денонощно. Точно на този етап страхът да остане сам става по-явен. Той ще има постоянна нужда от компания, особено нощем. Страховете му нарастват неимоверно, когато е сам.

Тревогата на Ars му причинява голямо вътрешно страдание и от това се поражда онова огромно безпокойство, типично за него, което не му позволява да стои на едно място. Това не е физически процес, а умствено безпокойство, един мъчителен опит да успокои дълбоко загнездилата се тревога. Той ще се движи от едно място на друго, от стол на стол, от легло на легло. Ще ходи ту при един човек, ту при друг, като постоянно ще търси увереност и подкрепа. Важно е хомеопатът да забележи разликата между пациент Ars и пациент Phos в отношението им към самия него. Те и двамата са много разтревожени за здравето си, но докато пациента Phos ще моли мило за помощ, пациентът Ars ще я изисква. Хомеопатът ще трябва да усети силата, с която Ars ще се вкопчи в него. Веднъж стигнали до този етап на развитие, в Материя Медика няма други пациенти, които така се вкопчват и изискват да се облекчи тревогата им, както Ars и Nit-ac

Важно е да можете да отличите особеното в тревогата на Ars за здравето му, тъй като има много други лекарства с тази характеристика. В Реперториума тези лекарства са изброени обстойно и с относителната им сила, но не е възможно там да се опишат особените отличителни качества, които са толкова важни за разграничаване на едно лекарство от друго. Ако ние знаем само, че едно лекарство има “страх за здравето”, без да знаем как да го отличим от другите, ще ни бъде безкрайно трудно да изберем точното лекарство, подходящо за дадения пациент. Това не може да се постигне просто чрез реперторизиране; необходимо е детайлно познаване на Материя Медика.

Тревогата за здравето при Ars е всъщност дълбок вътрешен страх от смъртта. Мисълта за неговата собствена смърт му причинява непоносимо страдание. Това не е страх от последствията от влошаване на здравето, а страх от онова крайно състояние на несигурност, каквото представлява смъртта. По тази причина пациентът Ars преувеличава много от симптомите до крайност. Той стига до извода, че има рак и ще ходи от лекар на лекар, за да намери някой, който да потвърди страховете му. Той няма да се утеши дори и ако всички тестове са отрицателни; мъчителният му страх и неспокойствие ще го тласкат към все повече лекари. Той ще се страхува точно от рак, защото ракът е фаталната болест в наши дни. И не толкова вероятността да заболее от рак, а мисълта за предстоящата смърт е тази, която го мъчи толкова много. Това не е страх, че ще се разболее от рак някога в бъдеще, той просто се страхува, че е болен сега.

Други пациенти също имат силна тревога за здравето си, но по различен начин. Calc има силна тревога за здравето и тя е съсредоточена върху възможността за инфекциозни заболявания или главно за полудяване. Тя се бои от самото полудяване и от самите инфекциозни болести, а не от възможността да умре. Тя може да приеме смъртта с относително самообладание, но може да изпадне и в отчаяние, че дадена болест е нелечима и че няма да може да се оправи.

Kali-c се страхува, че ще се разболее някога в бъдещето, докато Ars се страхува, че е болен от рак сега. Kali-ars има една особена тревога за сърдечно заболяване, но не се страхува от смъртта, колкото Ars Ако му заговорите за умиране Kali-ars ще каже “ Ако трябва – ще умра”, но ако говорите за сърцето му, той ще започне да проявява безпокойство.

Phos изпитва страх за здравето си, но главно когато стане дума за това. Много пациенти Phos мислят за здравето, своето и това на близките си, но тревогата им не е така натрапчива. Той е много сугестивен. Чува, че някой е умрял от кървяща язва и веднага си представя, че и той има такава язва. Phos обаче не задържа страха в себе си, а грабва някой, който му е под ръка и разпалено му разказва за тревогата си. Веднага отива на лекар, който го успокоява, че няма язва и тогава тревогата изчезва така бързо и лесно, както е дошла, за да се върне отново при първата провокация. Той напуска лекарския кабинет облекчено като си казва “ Боже, колко съм глупав”. За разлика от него, Ars, Kali-аrs u Nit-ac не се успокояват така лесно. Тяхната тревога е неутешима. За разлика от Phos, пациентът Nit-ac постоянно се тревожи за здравето си – страх от всяко възможно заболяване, не само рак, инфекциозни болести, полудяване или сърдечни заболявания. Той може да прочете в списание, че някой страда от множествена склероза и ще си каже “ Ето на, това обяснява всичко. Ето от какво съм болен”. Тогава вместо да изрази тревогата си, той я носи вътре в себе си. Накрая може тайно да си запише час при лекар, но ще остане глух за уверенията на лекаря, че му няма нищо. Той е убеден, че е болен и нищо не е в състояние да го успокои. По-късно може да прочете друга статия и същият процес започва отново. Тревогата за здравето на Nit-ac не е толкова страх от смъртта, който наблюдаваме при Ars, това е по-скоро страх от последиците от едно продължително дегенериране с всички разходи, зависимост от други хора, неподвижност и пр.

Lyc има изразена тревога за здравето. Неговата тревога може да бъде за всякакъв вид болести, както при Nit-ac, но това е тревога, която произлиза от страхливост и малодушие. Това не е страх от смъртта, а страх от болките и тормоза на болестта. Той се страхува, че няма да успее да се справи с едно сериозно заболяване, че ще се пречупи и че хората ще видят колко е слаб.
Сега вече е ясно, че рубриката “ Тревога за здравето” всъщност е пълна с голямо разнообразие от нюанси, които са решаващи за точния избор на правилното лекарство.

Това важи за всички други рубрики в Реперториума – например има друга рубрика, която описва характерната за Ars тревога за другите. Както бе отбелязано по-горе, Ars всъщност не го е чак толкова грижа за другите, по-скоро го е страх да не загуби някой, който му е близък. Тази негова тревога всъщност е загриженост за самия него. Следователно, той няма да прояви голяма загриженост за човек, който не му е близък. Това е страх да не загуби някой, на когото той разчита и от когото е зависим.

От друга страна Phos пък е толкова съчувствуващ и сугестивен, че може в грижите си за някого изцяло да забрави за себе си, независимо дали този човек му е близък или не. Да си представим, че един Ars срещне някой, който не познава района. Той няма да има нищо против компанията, но ще поддържа само повърхностно разговора. Например, ако човекът спомене, че не може да си намери хотел, Ars любезно ще изрази съжалението си и може да даде някои предложения, но поведението му в основни линии ще изразява “ Добре де, ти си имаш проблеми, ами аз?”. А пациентът Phos ще се разгорещи “ Нямате хотел? О, трябва веднага да направим нещо! Ето, сега ще намерим указател и ще се обадим тук и там!”

Sulphur също се тревожи за другите. В неговия случай живото му въображение е причина за неговата тревога. Един баща, например, може да загуби съня си поради това, че дъщеря му е закъсняла да се прибере от среща с два часа. Това не е тревогата на Ars, че ще загуби дъщеря си или съчувствуващата тревога на Phos Той ще лежи буден, представяйки си безброй възможни варианти за това, какво би могло да се случи на дъщеря му. Той ще позволи на въображението си да преувеличи случая като премине всякакви реални граници.

Отново да се върнем към стадиите на Ars В първия стадий са подчертани физическите симптоми, придирчивостта и стиснатостта. След това виждаме засилване на несигурността, зависимостта от другите, тревогата за здравето, тревогата да не загуби близки, тревогата да не остане сам и страха от смъртта. Постепенно страхът от смъртта става натрапчив, мъчителен, централната тема в живота на човека.

С напредването на болестта виждаме появата на едно параноидно състояние с наличие на делюзии. Подозрителността доминира в картината. След като се развие параноидното състояние, често виждаме придирчивостта да изчезва. Накрая и тревогата, и страхът намаляват, изместени от дълбока депресия – отчаяние, че няма да оздравее, загуба на интерес към живота, мисли за самоубийство, подозрение към околните, а и страх да не загуби хората, от които зависи. На този етап той може дори да избягва да говори, става инат, затваря се в себе си.

Точно тогава може да се окаже най-трудно да се предпише Ars, ако не се познават стадиите му. Много от обичайните за Ars симптоми могат да липсват – тревожност, желание за компания, страх от смъртта, неспокойствие, придирчивост. Възможно е трудно да отличите Ars от Nux-v или от друго лекарство на този стадий. Ако се подходи внимателно към случая обаче, цялостният динамичен процес ще се изясни.

Описаните тук стадии добре илюстрират постоянното напредване на патологията към по-дълбоките пластове на организма. Започва на физическо ниво, прогресира до състояние на тревога и несигурност, след това преминава в страх от смъртта и накрая отчаяние, загуба на интерес към живота, мисли за самоубийство и множество делюзии на умствено ниво. Следователно, при правилно предписване на Ars (при такъв случай) може да очакваме обръщане на тази последователност. Когато пациентът се освободи от параноята и делюзиите си, а страхът и тревогите се върнат, един хомеопат с истински знания за здравето и болестта ще разпознае напредването в посока към оздравяване.