Saccharum officinale

5.00 лв.75.00 лв.

Съвременните големи градове дават повече възможности за образование, културни мероприятия и по-голям избор на кариера. Недостатъците са по-високи разходи и много по-голям натиск да се печелят достатъчно пари, за да може човек да се възползва от всички тези възможности. За облекчаване на тези конкретни стресови фактори могат да помогнат хомеопатичните лекарства от семейство Poales (треви): бамбук (Bambusa arundinacea), пшеница (Triticum vulgare) и захарна тръстика (Saccharum officinale). Тревите съдържат много силициев двуокис, който им придава здравина, така че да могат да стоят изправени дори и в трудни условия.

Пшеницата и захарта в момента се заклеймени като токсични и нездравословни. И все пак повечето хранителни стоки от супермаркета, както и много храни в заведенията за хранене, съдържат именно брашно и захар. Дали това, че ги предозираме, не е знак, че може би се опитваме да се самодрогираме с тях ежедневно?

Има логика градските хора да се нуждаят от хомеопатични лекарства, направени от треви. Нека разгледаме по-отблизо техните картини, за да разберем защо те може да станат едни от най-често предписаните лекарства в практиката на градските хомеопати.

Изчистване
Код: Няма Категория:

Описание

Есенцията на Сахарум официнале е липса на любов към себе си. Това лекарство се прави от захарна тръстика. Прилага се при неспокойни и хиперактивни деца с поведенчески проблеми, които обичат шоколад, мляко, сладко и захар. Те са раздразнителни, когато са гладни, подобряват се след ядене, но ако са яли сладко, стават злобни. Гризат си ноктите на ръцете и на краката и си смучат пръстите или слагат всичко в устата си. Много искат да ги гушкат и милват. Ревниви са и имат чувството, че родителите не ги обичат и ги пренебрегват, че ги критикуват, че са ги изоставили. При възрастни тези симптоми може да са потиснати и са характерни проблеми с храненето като булимия и анорексия, капризност, променливо настроение, свръхчувствителност, затлъстяване или измършавяване.

Описание на Сахарум официнале от Тинус Смитс.

Когато преди няколко години за пръв път предписах Saccharum officinale на едно седемгодишно момче, нямаше как да знам, че ще открия едно важно лекарство, което сега заема първостепенно място в практиката ми. Отначало картината на този случай изобщо не ми беше ясна, но поради огромното му желание за шоколад и захар, и поразителното му влошаване след консумация на въпросните храни, реших да му предпиша Saccharum officinale. Ефектът беше удивителен.

Постепенно същността на Saccharum officinale се разкри пред мен. Бях впечатлен от въздействието на това лекарство върху пациентите ми.

Изучавайки Saccharum officinale, бях впечатлен от влиянието, което захарта оказва на здравето ни. Днес всеки е убеден във вредността на пушенето, злоупотребата с алкохол и наркотици, но захарта рядко бива заподозряна като токсин, освен когато става дума за наднормено тегло. Въпреки това великият д-р. Константин Херинг още преди един век ни е предупредил, че голяма част от хроничните заболявания при жените и децата се развиват поради прекомерната консумация на захар (W. Boericke). В онова време вече са знаели за антисептичните свойства на захарта. Тя разтваря фибрина и стимулира секрецията като индуцира интензивни осмотични промени. Поръсена върху рани, тя ги промива отвътре навън със серум, което благоприятства лекуването (W. Boericke). Също така е било известно, че е възможно консумацията на захар да доведе до язва на краката и миокардна дегенерация. Давали са захар като подхранващо и тонизиращо вещество при заболявания, които водят до загуба на тегло, анемия, неврастения и пр. (W. Boericke).

Saccharum officinale е важно лекарство при всякакви възпаления: синузит, хроничен ринит и отит с отделяне на гнойни секрети. Вероятно прекомерната употреба на захарта в съвременното общество (около 60 kg захар на човек в САЩ и 45-50 kg на човек в Европа) е отговорна за много хронични възпаления и хронични заболявания, както е казал д-р. Херинг. Захарта също така е отговорна за влошаването на кръвоносните съдове, което води до влошена циркулация и атеросклероза. Много поведенчески проблеми при децата, свързани с екстремна агресивност и неспокойство, могат да се обвържат с консумацията на захар.

Бих определил същността на това лекарство като липса на любов към себе си, която води към страх, че не заслужаваме любовта на майката и страх да не бъдем изоставени от нея. Забелязах, че при децата, както и при възрастните, този страх от изоставяне не винаги се проявява, но по време на лечението със Saccharum този слой се отмива напълно едва когато страхът излезе на повърхността и най-накрая изчезне.

Убеждението, че не заслужаваме любовта на родителите си, особено на майката, има дълбоки корени и трябва да прибегнем към разрешаването му стъпка по стъпка. В основата на този страх стои липсата на любов към себе си.

Следователно лечението на този слой означава увеличение на любовта към себе си. Тази любов в известен смисъл е в основата на любовта като цяло, както е казал Исус: „Обичайте ближния си като себе си.“ Ако хората не обичат себе си достатъчно, то те стават ревниви и за тях любовта се превръща в нещо като сделка: „ако ме обичаш, и аз ще те обичам. Ако спреш да ме обичаш, аз също ще спра да те обичам“.

Безусловната любов не зависи от такива условия и за да бъдем „свободни любовници“ трябва да се освободим от алчността, ревността и тревожността, че ще спрат да ни обичат или че ще спрем да заслужаваме обич. Това е възможно само ако се научим да обичаме сами себе си.

Фактът, че този страх от изоставяне е предимно свързан с майката, се дължи на това, че децата възприемат майките си като източник на любов, топлина, привързаност, храна и сигурност. Тя  носи и люлее детето през първите девет месеца от земния му живот и тя се грижи за него и му осигурява храна и защита, когато се появи на този свят.

Кларк описва Saccharum децата като дебели деца, които приличат на Calcarea carbonica, но моят опит показва, че повечето Saccharum деца са слаби и много бледи. Слабостта показва някакво нарушение в механизма на усвояване на въглехидратите, точно както е и при затлъстяването.

В практиката си съм открил някои симптоми на Сахарум, свързани с хипогликемия или нарушен захарен метаболизъм като: вълчи глад скоро след ядене, постоянен глад; никога не са задоволени; безсъние, което се подобрява, когато ядат; често похапват между основните си хранения, неустоимо желание за сладко; изпитват нужда да се хранят, когато се събудят, защото се чувстват слаби или все едно ще припаднат; треперят, когато са гладни; раздразнителност, когато са гладни, особено след събуждане, и пр.

Това, което предизвиква хипогликемия, без никакво съмнение е прекомерната консумация на „бързи“ въглехидрати, а именно рафинирани захари, които са неизменна част от съвременното ни хранене. Други причинители са кафето, алкохолът и цигарите. Кофеинът в кафето, колата, чая, шоколада и какаото стимулират надбъбречните жлези да отделят адреналин, който на свой ред стимулира отделянето на захар от черния дроб в кръвта. Около 70% от хората, които злоупотребяват с алкохол, страдат от хипогликемия. Кръвната захар на пушачите също се увеличава след като изпушат една цигара. Но също така има и силни емоционални проблеми, като липсата на грижа и неспособността да се справят с обичта.

Хипогликемията силно влияе върху социалното ни поведение и емоционалното ни здраве. Д-р Майкъл Лесър е психиатър, който казва, че 67% от пациентите му са страдали от хипогликемия, а няколко изследователи посочват, че поведението ни става много променливо, буйно и антисоциално, когато сме в състояние на хипогликемия. И точно това видях в много от моите пациенти, които консумират нездравословно количество захар, особено при децата: бурни пристъпи на гняв, придружени с удари, ритници, вандализъм, агресивност и недоволство.

Проучвания сочат, че поведението на непълнолетни престъпници се подобрява, ако ги подложат на хранителен режим без захар. В едно проучване са открили, че 82% от група, състояща се от 106 души, са страдали от хипогликемия. Голяма част от тях подобрили значително поведението си при промяна на начина си на хранене. (“Spiritual nutrition and the rainbow diet”, д-р Гейбриъл Казънс)

Важно е да сме запознати с различните механизми за компенсация, които хората използват, за да предписваме успешно Saccharum officinale. Първо трябва да разграничим двете основни реакции, когато хората са отчаяни в опитите си за любов и привързаност. Той или се опитва да компенсира за липсата си по всеки възможен начин, или отхвърля каквато и да е форма на привързаност. Това е причината, поради която Saccharum проявява толкова много противоположни симптоми, като например неутолим апетит, който в екстремни ситуации може да доведе до булимия, или липсата на какъвто и да е апетит, което може да доведе до анорексия. Огромна или никаква жажда. Голямо желание за гушкане или отказ от всякакъв контакт. Смуче си пръстите прекалено много или изобщо не ги смуче. Слага всичко, до което се добере, в устата си, или не слага нищо. Чувствителен към болка или почти не усеща никаква болка. Липса на апетит сутрин или хищен апетит веднага, щом се събуди. Понякога дори в един и същ човек виждаме тези противоречиви симптоми, като например: нежност, редуваща се с много агресивно поведение. Студени стъпала, но понякога толкова горещи нощем, че ги изкарва извън завивките.

Най-честият начин за компенсиране за липса на привързаност определено е чрез употребата на каквито и да било сладки неща. Има категорична връзка между любовта и сладкото – именно заради това казваме: „сладко момче/момиче“, „захарче“, „бонбонче“ и т.н. През 20-ти век сладкото играе огромна роля в компенсирането на нашите дълбоки, а дори и повърхностни разочарования. Заради това откриваме толкова много симптоми в Saccharum, които са свързани с желание и отвращение от храна, апетит и хранене. Най-честият симптом е прекомерното желание за каквото и да било сладко – особено шоколад, бонбони, пастички и бисквитки. Увеличеното желание за сладко или увеличеният апетит преди мензис и желанието за сладко след вечеря също е силно изразено при Saccharum. Увеличаване на апетита през деня е типично, никакъв апетит сутрин след ставане и увеличен апетит следобед и особено вечер, с желание за сладко, каквото липсва през деня.

Друга група, която е повече или по-малко подвластна на хипогликемия, са хора, които имат голяма нужда да ядат веднага, щом се събудят и желание да ядат често между основните си хранения, и които не се чувстват добре, ако храненето им бъде изместено за малко по-късно. Те се чувстват слаби и замаяни, треперят, чувстват стомаха си празен или ги заболява глава, ако не могат да се хранят редовно. Чувстват се слаби и раздразнителни сутрин, трудно им е да се активират и като цяло се чувстват по-добре след закуска. Макар и неутолимият апетит да се среща по-често, липсата на апетит също може да се наблюдава; тогава те не усещат глад по което и да е време и е възможно въобще да не ожадняват, но по-често са много жадни.

При децата можем по-ясно да наблюдаваме механизмите за компенсация. Най-важните са: голяма нужда от гушкане, прекомерно смучене на пръсти и гризане на нокти, (при възрастните това се трансформира в неконтролируема нужда да пушат), слагане на какво ли не в устата и желание да докоснат всичко. Често ми се удаваше да потвърдя връзката между смученето на пръсти и пушенето – много пациенти признаваха, че са преминали от първото на второто. Бях изумен колко много възрастни все още си смучат пръстите. Много хора пушат, за да намалят или за да контролират теглото си, защото вече са установили, че когато спрат да пушат, започват да ядат повече, особено сладко.

Друг често срещан механизъм е приказливостта. Повечето пациенти не осъзнават скритата нужда от внимание, която имат. Децата разполагат с много начини, по които могат да се опитат да привлекат внимание: да правят пакости, да искат нещо непрестанно или да правят забранени неща, постоянно да търсят внимание, когато родителите им разговарят с някого и да ревнуват от своите братя/сестри. Дете, което търси внимание, е способно да направи всичко, за да го получи: нервничи, крещи, бие се, реве, боли го нещо, разболява се и т.н.

При възрастните тези механизми могат да останат непроменени или да приемат форма, която повече подхожда на възрастен човек, като например прекомерната нужда да притежават предмети или желанието да си купуват нови неща, но никога да не са удовлетворени. Също така неспособността да имат трайна и задълбочена връзка, постоянното търсене на нови афери, без никога да откриват това, което търсят. Те са като кофа без дъно – колкото и вода да наливате, никога няма да се напълни. При тях има фундаментална и дълбока фрустрация от ранния живот, която не може да бъде задоволена на нивото на реалния живот. Само дълбока трансформация и лечение могат да помогнат на такъв човек и хомеопатията може да бъде много ефективен инструмент за това.

Сахарум е основно лекарство за неспокойни деца с дефицит на вниманието. Основната рубрика за този тип проблемни деца в реперториума на Кент е „неспокойни деца“ и по време на моята практика все повече се убеждавах, че някои важни лекарства не са включени в нея и че не можехме да излекуваме някои деца, защото поради някаква причина опитът ни с подобни проблеми в хомеопатията все още не беше достатъчен. Вече са добавени някои нови лекарства като Tuberculinum, Bufo, Mercurius, Rhus-tox, Veratrum album и някои други, а аз добавих Belladonna, която много наподобява Tuberculinum и също Stramonium с типичната нощна тревожност, Carcinosinum при потиснати деца в училище, които правят сцени вкъщи, и Cuprum metallicum, но все още имаше голяма група от неспокойни деца с поведенчески проблеми, които не отговаряха на тези лекарства. Saccharum officinale беше важно допълнение. В моята практика Saccharum се превърна в най-важното лекарство за тези деца и благодарение на него почувствах, че вече разполагаме с всичко нужно, за да ги излекуваме.

Продължителният ми опит с това лекарство при този вид деца ми позволява да кажа всъщност, че повечето от децата, страдащи от СДВХ (Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност), имат нужда от Saccharum. Това означава, че този вид разстройства най-вече са свързани с проблем с въглехидратния метаболизъм, поне на физическо ниво, и че употребата на захар и въглехидрати като цяло до голяма степен води до влошаването на проблема. Заради това често наблюдаваме храносмилателни проблеми при тези деца – запек, подуване и болки в корема.

Всичко това не означава, че целият проблем може просто да бъде разрешен с хранителен режим без захар, защото с това фрустрацията, причинена от липса на любов, внимание и обич към себе си се влошава, но в началото на лечението често могат да се наблюдават изключителни подобрения. Следователно работата на умелите хомеопати е да лекуват този вид разстройства на много по-дълбоко ниво и да допринесат за мира в цялото семейство. Ако това бъде направено, то обикновено не е необходим хранителен режим без захар, а огромното желание за сладко спонтанно намалява.

Сахарум помага и при затлъстяване или измършавяване. Повечето хора с наднормено тегло посвещават живота си на отчаяни опити за сваляне на килограми. Обаче проблемът е в дълбоката фрустрация, която се крие под маската на прекомерна нужда от храна/сладко. Съзнанието на тялото, изпитвайки дълбок страх от липса на обич в бъдеще, задържа и преобразува всеки грам храна в мазнини, защото именно по този начин тялото осигурява резервите си. Когато се подложат на диета и след няколко седмици героично гладуване, хората с наднормено тегло изпитват толкова силна фрустрация, че веднага искат да си компенсират и само за няколко месеца (или дори по-малко) си връщат загубените килограми. Само човек с много силна воля може да успее в подобно начинание, като приеме разочарованията си и непрекъснато се грижи за теглото си. Със Saccharum можем да помогнем на такива пациенти по-ефективно и задълбочено при лечението на основния проблем, но обаче при около половината от пациентите, лекувани със Saccharum, прекомерното желание за храна (ако има такова) не се подобрява и трябва да потърсим източника на този проблем на още по-дълбоко ниво. Лекарството за това по-дълбоко ниво е Lac maternum (майчино мляко).

Една от причините за ревността и усещането, че са ви изоставили, толкова характерни за Сахарум, е невъзможността за споделяне на любов или внимание. Например това може да бъде при най-голямото дете, което е било единствено дете в продължение на няколко години, а след това е трябвало да сподели майка си и баща си с по-малък брат или сестра, който привлича цялото внимание на родителите му, а това предизвиква дълбоко съмнение относно любовта на родителите му към него. Това чувство може да се запази и да се превърне в причина за много проблеми по-късно в живота – например във връзките, когато цялото внимание, което партньорът им отделя на други хора, предизвиква усещането, че то се отнема от тях. Това чувство се основава на страха от изоставяне, което е в същността на Saccharum. Детето изпитва огромен страх да бъде отделено от майката и заради това я следва непрекъснато, дори желае да поддържа физически контакт с нея и иска да бъде носено, да я държи за ръка или да седи в скута ѝ и да смуче пръстите си, спомняйки си и компенсирайки интимния контакт с майчината гръд.

Ако детето се събуди разтревожено посред нощ и плаче за родителите, често единственият начин да се успокои е като легне при тях и се сгуши в мама. Както много майки са ми казвали: „все едно иска да влезе в мен“. Ходенето на училище е същинска трагедия за тези деца. Някои от тях се успокояват единствено, ако са питали майка си многократно дали ще дойде да ги вземе. Често отказват да си играят с други деца навън или да ходят на пазар, защото се чувстват несигурни, когато не могат да видят майка си.

Най-поразителните физически симптоми при Saccharum са болезнена овулация; кафяв секрет преди мензис в продължение на няколко дни; подуване и болка в гърдите преди мензис; гадене, газове, подуване на корема; изтръпване на крайниците, особено на ръцете и пръстите, понякога също и в краката; панарициум; брадавици; синузит; запек; горещи ходила; суха кожа; сухота на лицето или ръцете с бели точки, суха коса, нокти, ръце, крака, лигавици на носа, очите, устата, гърлото, вагината, както и сухи изпражнения.

Диференциална диагноза

Saccharum officinale се прави от пресен сок от захарна тръстика, съдържащ минерали и микроелементи, като например калций, мед, фосфор, магнезий, натрий, калий, желязо, сяра, цинк и хром.

Приликата, която ми направи най-голямо впечатление, беше със следните лекарства: Belladonna, Calcarea carbonica, Carcinosin, Chamomilla, Cuprum metallicum, Lachesis, Lycopodium, Opium, Stramonium и Tuberculinum. По-нататък трябва да отделим групата на неспокойните деца с поведенчески проблеми, които се подобряват Belladonna, Carcinosin, Chamomilla, Cuprum metallicum, Stramonium и Tuberculinum.

Belladonna си прилича със Saccharum officinale по: главоболие при хрема, топли вълни, безпокойство, отвращение към топла храна, зеленчуци и мляко; агресия с ритане и удряне; събуждане от страх, нощно напикаване, злонамереност; раздразнителност при събуждане, импулс да пипа всичко, променливо настроение и бунтуване. И двете лекарства са важни за топли вълни при менопауза.

Приликата с Calcarea carbonica е логична, защото захарта си взаимодейства с метаболизма на калция. Общите симптоми са: наднормено тегло; умора; инат; отвращение към топла храна; желание за сладко, сладолед и мляко; преди мензис: тъга, раздразнителност, болка и подуване на гърдите; главоболие; студени крака, които стават прекалено топли в леглото; прекомерно изпотяване, особено нощем; запек.

Chamomilla може да бъде трудна за разграничаване заради следните симптоми: насилие, ярост; ритане и удряне; раздразнителност; чувствителност към болка; силна жажда; желание да бъде носен; безпокойство; обилно изпотяване нощем.

Диференциалната диагноза със Stramonium може да бъде много трудна, защото Saccharum officinale се характеризира с почти същото чувство за изоставяне, придружено с тревожност и страх да бъде сам нощем, задължавайки родителите си да останат с него, докато заспи. Други общи симптоми включват вкопчване в майката; непрестанно говорене; силна жажда; насилие и ярост; не усеща болка при обичайно болезнени оплаквания; ревност; безпокойство; тича наоколо.

Трябва да направим диференциална диагностика и с Lachesis. Общите симптоми със Saccharum са: бъбривост; ревност; носталгия по дома; депресия сутрин и вълнение вечер; отвращава се да го докосват; топли вълни при менопауза; чувствителност към болка. Достатъчно общи симптоми, за да затруднят избора ни.

Saccharum пациентите понякога са много напрегнати, имат крампи и е трудно да бъдат раздалечени с Cuprum metallicum. Общите симптоми са: отвращават се да ги докосват; умора; чувствителност към болка; безпокойство; студени крака; плахост; държи се като диктатор; подобрява се, когато го носят на ръце; раздразнителност; разрушителност; нощни страхове; бъбривост.

Също така трябва да разгледаме Lycopodium пациентите. Когато сте сигурни, че пациентът ви е Lycopodium, но лекарството не работи, много е възможно правилното лекарство да е Saccharum. Имал съм няколко такива случаи, в които се е оказвало, че пациентът е Saccharum. Приликите между двете лекарства са поразителни: държат се като диктатори, липсва им самоувереност, имат нужда от одобрение, страх ги е да предприемат нови неща, свръхчувствителност към болка, раздразнителност и тъга сутрин при събуждане, желание за сладко, неутолим апетит, бунтарство, неподчинение, наглост, неободряващ сън, не могат да седят на едно място.

Tuberculinum bovinum споделя следните симптоми със Saccharum: променливо настроение; злонамерени, агресия и разрушителност; раздразнителни са след събуждане; неудовлетворени; желание за сладко; прекомерно изпотяване нощем; хронични настинки; желание за сладко и мляко; силна жажда; хищен апетит; безпокойство; импулс да тичат; капризност; раздразнителност; удряне; инати са; тревожност през нощта; нощно напикаване.

За мен беше доста изненадващо, когато разбрах, че Opium като лекарство прилича на Saccharum. Най-поразителните общи симптоми са: нечувствителни към болка; нерешителност; държат си устата отворена; обстипация.

Умишлено запазих Carcinosinum за накрая поради неговата история. Когато картината на Saccharum ми се изясни, бях поразен от приликите с Carc. Имах няколко случая с почни пълна картина на Carc и Saccharum заедно. Тогава реших да не добавям специфичните за Carc симптоми в картината на Saccharum, страхувайки се да не преплета двете картини. И това беше удачно решение. Много по-късно разбрах, че при тези лекарства едното следва другото. В продължение на много време се съмнявах за реда, по който трябва да ги давам – дали винаги трябва да давам първо Carc или бих могъл първо да дам Saccharum, ако неговата картина е по-видна. Имал съм много Carc пациенти, с които вече не постигахме прогрес в лечението им и които развиваха картина, която сега оприличавам на Saccharum. Но когато при някои случаи първо давам Saccharum, неизменно след разтварянето на този слой се показваше същността на Carc, а именно липса на самоувереност, дори при хора, при които първоначално картината на Carc липсваше.

Случаи:

Тригодишно момче, което от два месеца има екзема на корема, скротума, пениса и вътрешната част на бедрата. По характер е благ, весел и с много голямо въображение. Обаче най-поразително е желанието му за сладко и шоколад. Той изпитва отвращение към топли храни и зеленчуци, което произлиза от първите му 18 месеца. През деня има обилно слюноотделяне. Детето е било кърмено само шест седмици поради възпаление на гърдите на майката. Нощем смуче биберон, а денем си смуче пръстите. Сутрин е раздразнителен – докато не закуси. Страхува се от тъмното. Фонтанелата му е голяма и се затваря бавно. Проходил на 18 месеца.

Дадох му Saccharum officinale 10M. Три дни след това той се събудил посред нощ, плачейки тъжно и с желание да спи сгушен в ръцете на майка си. Всеки път, когато тя го пускала, той отново се събуждал и искал тя пак да го прегърне. Следващата нощ се разиграл същия сценарий. Две седмици по-късно прекомерното му желание за сладко беше напълно изчезнало. Слюноотделянето му беше намаляло, вече не се нуждаеше от биберон, а раздразнителността му преди закуска беше изчезнала, както и страхът от тъмното. Той започна да яде зеленчуци и екземата му бавно изчезна в течение на три месеца.

Момче на три години и половина от десетия си месец насам има проблеми със слуха: всяка година от октомври до април той страда от хронични настинки, често придружени с епистаксис и повтарящ се отит, и почти хроничен ушен секрет. Всяка зима му слагат тръбички в ушите. Поти се прекомерно, особено нощем по врата, и има обилно слюноотделяне денонощно. Устата му винаги е отворена. Държи се агресивно, лесно избухва, плюе по другите деца и понякога ги замеря с различни предмети, рита ги и ги хапе. Настроението му се променя много лесно. Не се страхува от нищо – само като бебе се е страхувал от вода и е крещял силно. Гушка единствено майка си. Проходил е на годинка и половина и е проговорил рано. Топло му е – носи къси панталонки през зимата и безпроблемно ходи бос. Има огромна нужда от сладко, иска само мека храна и желае студени напитки. Обича лимон и яйца. Изпитва отвращение към топли храни и готвени зеленчуци, но обича сурови зеленчуци.

Първо му дадох Belladonna MK и имаше добри резултати. Най-удивителното след приема на Belladonna е лошото му настроение след събуждане. Но това лекарство не успява да му помогне напълно и той продължава да има проблеми с ушите от време на време. Все още има голяма дупка в лявото си ухо и оториноларингологът му е принуден да прибегне до трансплантация. Нравът му не се е променил особено. Много е неспоен. Има нужда да се храни често – когато си играе навън, често се прибира, за да помоли за нещо сладко. Иска да яде веднага, щом се събуди сутрин. Може да стане много агресивен след като неговата баба му даде да яде прекалено много сладко. Много е чувствителен към болка. Никога не си е смукал пръстите и не си е слагал нищо в устата си. Когато трябва да излезе от вкъщи, той често се оплаква, че му се повръща и го боли корема.

Давах му Sacch. 10M веднъж на  месец от ноември 1993. Това лекарство предизвика значителна промяна на всяко ниво. Проблемите с ушите му изчезнаха напълно и лявото му тъпанче се затвори изцяло за два месеца. Слюноотделянето му намаля и започна постепенно да си затваря устата. Спря да се поти прекомерно. Поведението му се промени значително: по-спокоен е, темпераментът му се стабилизира и вече не е агресивен. Пет месеца по-късно той все още имаше прекомерна нужда от сладко и гушкане, така че продължих да му давам Sacch. 10M веднъж на всеки два месеца.

Към месец май, 1995 г. той вече нямаше никакви проблеми с ушите, поведението му се беше нормализирало, много по-малко агресивен е и гневът му вече не излиза извън контрол. Успехът му в училище е значително по-добър. Той все още обича сладко, но вече не изпитва зависимостта към сладко, която имаше в началото.

Деветгодишно момче, изключително неспокойно; постоянно търси внимание, говори непрестанно; ревнува от своя близнак; изпитва страх от нови неща; много е привързан към предмети и иска да пипа всичко като малко дете; страхува се да не изпусне нещо; по време на бременността майка му е имала диабет; той е голям инат. Давах му Saccharum officinale 10M веднъж на всеки четири седмици. След всяка доза лекарство той иска да пипа всичко и е изключително неспокоен за няколко дни, но след това поведението му се променя напълно. Той вече няма нужда да се състезава с другите и спира да се сравнява с другите; иска по-малко внимание; става много по-тих; дори насърчава брат си в неговите велосипедни състезания без никаква ревност; музиката много го успокоява. Когато не приема Saccharum в продължение на няколко месеца, първите признаци на рецидив са неспокойните му ръце и смучене на пръстите. Сега той взима Saccharum 10M на всеки шест седмици и е добре.

55 годишна омъжена жена. Винаги е гладна и има нужда да яде често (веднъж на всеки един-два часа), иначе започва да трепери и се чувства слаба. Гади ѝ се, когато яде сладко на празен стомах – дори малко шоколад ѝ идва в повече. Изпитва отвращение към сладко от детството си. Смукала си е пръстите до седемгодишна възраст – докато са ѝ сложили първите брекети. Сутрин е раздразнителна, ако не е закусвала. Като дете е имала чести гневни изблици. Била е много агресивна, удряла е и е ритала. Дори сега може изведнъж да се ядоса много и едва да се контролира. Все още изпитва носталгия по дома и ѝ е много трудно, когато трябва да се разделя с хора или предмети. Например се е разревала, когато е сменяла старата си кола. Има голямо желание да помага на другите и обръща прекалено малко внимание на себе си. Другите симптоми без никакво съмнение сочат към Carcinosin и аз се поколебах дали първо да ѝ дам Carcinosin и след това Saccharum, но реших веднага да започна със Saccharum 10M. И тогава чувството за глад се промени напълно: тя яде много по-малко и вече не изпитва нужда да похапва между основните си храненията. Чувства се много по-добре. Вече може да яде сладко, без да ѝ се повдига от това.

 

Допълнителна информация

Потенция

12K, 30K, 200K, MK, курс 4 потенции

Количество

20 гранули, 80 гранули