
Д-р Георги Миркович е виден български лекар, хомеопат и общественик, известен със своето активно участие в националното възраждане и културен живот на България.
Образование и ранни години
Ученик на Сава Доброплодни, д-р Миркович продължава образованието си в Духовната семинария в Киев. След това завършва гръцко и френско училище в Цариград. В периода от 1851 до 1856 следва медицина в Монпелие, Франция. По време на престоя си там, той се отличава с героичното си участие в лечението на болни от холера по време на епидемия, за което е награден с медал от Наполеон III.
Завръщане в България и обществена дейност
След завръщането си в България, д-р Миркович подкрепя Драган Цанков и униатското движение, участвайки в делегацията пред папа Пий IX в Рим. За тази дейност е награден със златен Ватикански медал. Заради активната му дейност за националната ни кауза, турските поробители го изпращат окован във вериги пеш до Цариград и го осъждат на вечна каторга в Диарбекир. Той е освободен след Руско-турската война (1877–1878).
Медицинска и педагогическа дейност
След освобождението д-р Миркович се установява в Сливен, където става управител на болницата и директор на Мъжката гимназия. Той е първият лекар в България, който започва лечение по метода на хомеопатията.
Политическа и издателска дейност
Д-р Миркович е избран за народен представител в два мандата. Той е съосновател на вестник „Българско знаме“ и издава списание „Нова светлина“ (1891–1896) и списание „Здравословие“ (1893–1896).
Влияние и духовна дейност
Първата му среща с Учителя Петър Дънов е през 1900 г. на първия събор на Веригата. Под влияние на общуването си с него, д-р Миркович започва издаването на списание „Виделина“ (1902–1905), което съдържа материали за духовно усъвършенстване.
Д-р Георги Миркович остава в историята като един от пионерите на медицината и хомеопатията в България, както и като активен участник в борбата за национално освобождение и културно възраждане.