Хомеопатията в България има дълга и значима история, започвайки още от края на 19-ти век и продължаваща до наши дни. Един от пионерите на хомеопатията в България е д-р Георги Миркович (1826 – 1905).
Ранни години и образование на д-р Георги Миркович
Д-р Георги Миркович е ученик на Сава Доброплодни и продължава образованието си в Духовната семинария в Киев. След това завършва гръцко и френско училище в Цариград. Между 1851 и 1856 г. следва медицина в Монпелие, Франция, където е награден от Наполеон III с медал за лекуването на болни от холера по време на епидемия.
Завръщане в България и обществена дейност
След връщането си в България, д-р Миркович подкрепя Драган Цанков и униатското движение, участвайки в делегацията пред папа Пий IX в Рим, за което е награден със златен Ватикански медал. Заради активната му дейност за националната кауза, турските поробители го изпращат окован във вериги пеш до Цариград и го осъждат на вечна каторга в Диарбекир. Той е освободен след Руско-турската война (1877–1878) и се установява в Сливен, където става управител на болницата и директор на Мъжката гимназия.
Въвеждане на хомеопатията в България
Д-р Миркович е първият лекар в България, който започва лечение по метода на хомеопатията. Той е два мандата народен представител и съосновател на вестник „Българско знаме“. Издава списание „Нова светлина“ от 1891 г. до 1896 г. и списание „Здравословие“ от 1893 г. до 1896 г. Първата му среща с Учителя Петър Дънов е през 1900 г. на първия събор на Веригата, което го вдъхновява да издава списание „Виделина“ (1902–1905) с материали за духовно усъвършенстване.
Публикации и приноси в хомеопатията
Първата статия по хомеопатия, озаглавена „За Омиопатията и Алопатията“, е публикувана във вестник „Работник“/Сливен/Година 1, бр. 8, от 15 юли 1885 г. В нея се прави преглед на хомеопатията от древността и се изяснява същността на това ново лечение. Статията не е подписана, но със сигурност е от д-р Миркович.
В списание „Нова светлина“, издавано от д-р Миркович, намираме две статии върху хомеопатията във втората година от издаването му (1892) – „Лечителните средства“ и „Динамизмът“. В списание „Здравословие или запазвание на здравието и лекувание на болестите по най-безвреден начин“ намираме следните статии, посветени на хомеопатията:
1893 г. – „Динамическото въздействие на лекарствата в малката доза“
1894 г. – „Закона на подобните“, „Лечителското знание“, „Лекарствата“, „Серумтерапията“
1894 г. – драматична пиеса „Една безкрайно малка доза между двама сгодени“, от П. Жиорин, преведена от д-р Миркович
1895 г. – „Лечителни средства“, „Употребление на лекарствата“, „Предпазителни омеопатически лекарства“, „Напредъкът на омеопатията“, „По нашите лечителски начини“, в която се споменават различни видове хомеопатия: електро-омеопатия, омо-омеопатия, биохимическа омеопатия и др.
През 1895 г. е публикуван и „Въпросник за консултация“.
Известни книги по хомеопатия
„Домашен омиопатически лекар или способъ като как да се лекува човекъ самичакъ“ – д-р Г. В. Миркович, 1885 г., Сливен, издадена от печатница на в. „Българско Знаме“
„Хомеопатия и нейните основи за лекувание“ – д-р Л. Кучински, преведена от руски от К. Багчеванов, 1901 г., издадена от Софийското Централно Хомеопатическо Дружество
„Хомеопатическа медицина“, д-р А. А. Соколски, беседи за лекуване на болестите №1, „Каква медицина е хомеопатията“, научно-обществено изложение, София, май 1937 г.
Заключение
През периода от 1885 до 1895 г., но особено през последните 2-3 години, темата за ползата от хомеопатичното лечение е настойчиво застъпвана в публикациите на д-р Георги Вълков Миркович. С регистрирането на Сдружение „Хомеопатично общество“ през 1994 г. хомеопатията в България получава нов тласък, възобновявайки традициите и разширявайки своето присъствие в съвременната медицинска практика.
