Posted on Leave a comment

Интервю с д-р Вилма Михайлова

д-р Вилма Михайлова – детски хомеопат

Завърших Медицинска Академия – София през 1980 г. Шест години по-късно взех специалност детски болести. Практиката ми на лекар започна по задължителното разпределение, в село Ковачевци. Не след дълго се преместих в малка районна болница, в гр. Радомир. На 24 години ми се наложи да посрещам различни случаи, там се научих да вземам бързи решения и да нося отговорност за тях – и как иначе, като си единствен лекар на дежурство! После житейските пътища ме доведоха в София, станах участъков педиатър в поликлиника.

С хомеопатията се срещнах през пролетта на 1992 г. Синът ми е бил на 2 години и 7-8 месеца, когато направи тежка алергична реакция към полените на тополите. И тогава от моя колежка получих информация за лечение с хомеопатия, даже за пръв път чух тази дума. Записах детето за преглед при хомеопат и помня много добре думите му: „Колежке, не се притеснявай, това не е проблем, детето ще се оправи, но ти иди да учиш хомеопатия!“ Колегата ми даде информация, вървеше втори курс на Лондонския колеж по класическа хомеопатия в България, водеше го Питър Чапел. Този човек е моят първи учител.

Послушах вътрешното си шесто чувство, че съм на прав път. Курсовете се водеха в класна стая на английската езикова гимназия в София, превеждаше преводачката на книгата на Питър Чапел, която излезе по-късно. Асистент на лекциите бе Анджела Нийдъм, тя водеше упражненията. И така слушайки 1-2 семинара, аз разбрах истинската причина синът ми да се разболее – осъзнах психосоматичната причина. На него му се беше родила сестричка, повече грижи и внимание отделях за новороденото, а баткото почти го бях оставила на бабите. Така се срещнах с хомеопатията.

Докато вървеше 2 годишният курс на английския хомеопатичен колеж, през следващата 1994 г в България се появиха Боарон със свой център за обучение и развитие. Хомеопатията ме беше пленила и почти първосигнално веднага се записах и в курса на французите, и съм от завършилите първия випуск. И сега ми е на бюрото Фармакология и хомеопатична материя медика. Така, че аз учех едновременно Боарон школата и Лондонския колеж по класическа хомеопатия.

Здравето и болестта са две мистериозни състояния, а ние балансираме между тях цял живот. Целта на лекаря, както казва Самуел Ханеман, и моята цел е цялостно решение за проблема на човека с траен резултат. Започнах да го осъзнавам – имах по 2 сесии семинари всеки месец – по една с французите и англичаните.

Още като ученичка знаех, че ще бъда лекар, винаги съм си обичала специалността, но е имало много случаи, в които съм усещала, че се въртя в омагьосан кръг. Винаги съм била много отдадена на професията си. Още през 1996 г, вече като завеждащ детско отделение, се опитвах да споделям наученото за хомеопатията, но колегите от поликлиниката не ме последваха. И така, в края на 1996 г вече имах дипломите за хомеопат и реших, че искам да практикувам тази нежна медицина, и няма как да я съчетавам с конвенционалната. Взех решение да вървя по този път, аз съм от лекарите, които се осмеляват да мислят извън стереотипите. Децата ми бяха малки и от този момент ги лекувах с хомеопатия. Напуснах сигурното работно място и през ноември 1996 г взехме помещение под наем заедно с д-р Петър Найденов и започнахме да работим заедно.

Д-р Найденов беше в първия випуск на Лондонския колеж по класическа хомеопатия, а аз във втория. Той често ни превеждаше, носеше ни материали, но тогава го познавах само по физиономия. Веднъж го видях в квартала на една опашка в магазина. Обадих му се:“ Здравейте, вие не ме познавате, но аз ви познавам“. Оказа, се че сме съседи. Той живееше в 18 блок, аз в 19-ти. Жена му беше родена на 18 октомври, аз на 19-ти, децата ни бяха в една детска градина.

След време реших, че е по-добре да имам самостоятелен кабинет. Нямахме пари, в годините на прехода беше много трудно, срещахме разнообразни спънки, но започнах да работя на частна практика. Мъжът ми тогава казваше кой ще има пари да се лекува с непознат метод, но аз вярвах, че майките ще ме потърсят. Даже и днес говорих с майка от онези години… Синът й вече е голям мъж, тогава с лечението му постигнахме добри резултати. Постепенно дейността се разрасна, поканих колеги, създадох Медицински център „Хирон“. През центъра са минали различни колеги, които получиха начален старт и после се отделиха на самостоятелна практика. „Хирон“ си остана раненият лечител, получи се също както при децата и родителите…

Човек се учи като практикува, изцяло отдадена на хомеопатията, продължих с курсове и семинари, четене – виждаш книгите, дори подвързани са на парцали от употреба. Когато само с това се занимава човек, работейки, се обучава непрекъснато.

Имах и успеха на начинаещия – колежка от поликлиниката ми изпрати свой съученик – млад мъж с рязко намаляване на слуха. Бизнесмен, свързан в партньорство с чужденци. Наблюдаван от най-добрите специалисти у нас, лекуван във Франция, включително и с хомеопатия, но без особени резултати. Притесняваше се особено от слуховия апарат и беше пуснал дълга коса да го крие. Направил 20 дневно лечебно гладуване, почувствал се много добре, след малък интервал от време повторил отново, без да спре работа, и получил срив на имунната система. Беше с много тежка инфекция и сериозна загуба на слуха – в това състояние колежката го насочила при мен. Водехме разговори, викахме, жена му превеждаше, предписахме лекарства, които тогава ги нямаше у нас – доставиха му нукс вомика 200 С от Виена – сега се смееш – нямаше! След 2-3 месеца, с много водорасли, ензими, пробиотици, есенциални мастни киселини, коензим Q10 и други натурални продукти в големи дози, успяхме да коригираме клетъчния глад. Беше лятото, жената му ми звъни една вечер – Вилма знаеш ли Боян се върна подстриган. Е, какво от това? – недоумявах аз на късното обаждане. – Значи е повярвал, че повече няма нужда от слуховия апарат, и така ще бъде и занапред.

Това начало го отдавам на помощта на ангелите отгоре – добрите истории ми даваха сили да продължа и самоувереност, че съм на прав път. Д-р Булатов е първият хомеопат на сина ми, но моят първи хомеопат, който ми сложи хомеопатични лекарства в устата е Питър Чапел.

Но историята за превръщането на д-р Вилма Михайлова в опитен хомеопат има продължение:

– Вече имах няколко години опит на действащ хомеопат. Моята колежка Светла Пенкова разбрала, че индийският хомеопат Шанкаран прави курс, отворен за чужденци. Тя ме убеди, че неговият метод е много интересен и през 1999 г направихме всичко възможно да отидем в Индия. Първо летяхме до Москва и се присъединихме към руската група, а оттам до Мумбай. Шанкаран ни посрещна много впечатляващо, отведоха ни в ашрам, където цял месец изучавахме неговия метод. Тогава му подарихме икона на Иван Рилски, осветена в „Александър Невски“. Каква беше изненадата ми, когато следващата година д-р Найденов се върна от Индия и ми донесе книгата, издадена от Шанкаран. На първата страница бе снимката, на която му подарявам иконата…

Мога да кажа, че непрекъснато се обучавах. Д-р Найденов имаше контакти с Георгос Витулкас – той е такъв човек, казва не ми е хубаво да съм сам, трябва да има и други българи. Покани Витулкас в България, после ние започнахме да ходим при него. Неговата Международна Академия по Класическа хомеопатия се намира на остров Алонисос. Там се обучавахме в продължение на 4 години – два пъти в годината по 10 дни или 8 семинара пълен курс. Така, че постоянно уча, човек трябва да следи новостите. Стройна представа за хомеопатията, структурирана представа за целия метод ми създаде Витулкас.

1. Как разбрахте за ХДТ и защо решихте да я изучавате?

За ХДТ научих от д-р Петър Найденов. В един момент Петър, като се върна от Холандия, видял резултата от хомеопатична детокс терапия върху детето си, каза искам да направя такъв курс в България. Аз го подкрепих, всички колеги от МЦ „Хирон“ дойдоха също. Аз съм свикнала да уча, непрекъснато уча.

2. Къде и как сте усвоили метода, и как повишавате квалификацията си?

Като започнах да ходя на курса на Тон Янсен осъзнах, че този метод предлага по-задълбочено лечение. Хомеопатичната детокс терапия отблокира подтисната жизнена сила в условията на съвременния начин на живот. Ние, съвременните хора, сме изложени на много повече фактори, които замърсяват не само физическото, но и емоционалното тяло. Осъзнах, че ХДТ допринася за прогреса на хомеопатията като цялостна медицинска система. Това, което казва и Тон Янсен – мисля като него – лекарят, хомеопатът трябва да има инструменти и средства за трайно и цялостно лечение на пациента. Не само да третира конкретното заболяване. И той стъпва на Органона на Ханеман – цялостно, безвредно и трайно. Това също е Ханеман!

3. Какво се промени в практиката Ви на хомеопат след като започнахте да прилагате ХДТ?

Методът ХДТ е познат в алтернативната медицина и част от него е т.нар. изопатия. „Изо“ означава „точно това, същото“ – същата субстанция, която те е разболяла, се дава в потенцирана форма и тя те лекува. От практическите му демонстрации, на които Тон ни допускаше, също научих много. Разбира се, слушала съм почти всички лектори-хомеопати, които са идвали у нас, бях и на всички курсове на Тон Янсен. Аз наблюдавах как той проследява т.нар. линия на времето, проблемът, който води пациента при лекаря – откога се е появил, какво се е случило, след какво е започнала болестта, откога не се чувства добре… И тогава обикновено се откриват причините. Причини, свързани с упойки, антибиотици, кортикостероиди, операции. Тези провокиращи фактори са строго индивидуални и се проявяват при конкретния човек.

Например, противогрипните ваксини – много хора си ги правят, но само на някои се проявяват негативни ефекти… Тон Янсен и ХДТ ми обърнаха внимание колко е важно да разпитвам подробно, включително какво майката и бащата са приемали дори преди зачеването – лекарства, алкохол, наркотици и т.н.

4. Според вас, кои са най-често срещаните проблеми, изискващи прилагане на ХДТ?

В моята практика вече има много деца, родено след оплождане инвитро – хормоналната стимулация, на която майката е подложена, подлежи на специална хдт за инвитро. Понякога се случва майката и детето да имат Rh несъвместимост – тогава в родилния дом прилагат специална терапия, след която е добре да се назначи ХДТ. Това вече го търся като Шерлок Холмс. Тон Янсен ми изостри вниманието, постави ми още един инструмент в чантата, при това много важен. Когато човекът има такава история и се направи ХДТ – това вече е превантивна медицина за бъдещето.

Ето например, епидуралните упойки при раждане – не коментирам дали задължителни или по желание, понякога дори при нормално раждане от болката жените стават неадекватни и не слушат акушерката, а това пречи на процеса и се налага упойка. Важното е, че днес има детокс на упойката. Има също детокс за статините – масово се изписват за снижаване на холестерола – химия с много странични ефекти.

В моята практика в 90% от случаите, когато се занимавам с детето, особено ако в семейството са повече деца, поставям условие, да се лекува и майката. Несъзнателните причини са свързани с майката. И когато тя се върне в състояние здраве, когато на нея й се помогне, това се отразява и на детето. И аз, за да имам резултати с детето, да не му стоварвам всичко, работя с майката. После бащите сами идват и тръгва фамилията. Разбира се, пазя лекарска тайна.

Хомеопатичната Детокс Терапия ми даде повече възможности, повече свобода, повече удовлетворение. Тон Янсен винаги подкрепя физическото тяло: в процеса на детоксикация тялото започва да изхвърля – той ни съветва да правим изследвания, да подкрепяме тялото с добавки и полезни вещества, за да се засили отделянето. Има схеми на бърз детокс, класическа схема, на продължителен детокс – ХДТ е метод, който се изучава. Това си е наука.

ХДТ разчиства пътя на класическата хомеопатия. Тон Янсен е хомеопат и всеки, който владее ХДТ си работи с хомеопатия – може да се наложи пациентът да мине 2-3 курса. При малки деца след чести настинки, хреми, кашлици се прилага ХДТ заради давани ваксини или антибиотици – особено след болница… При баналните инфекции зависи какво е било поведението на майката – от страх да не слезе „надолу“ може да е дала антибиотик. Много често още в родилния дом са им слагали антибиотици, има деца до 1 година са пили 3-4 пъти антибиотик. Като им направя детокс на антибиотици или на ваксини, като им назнача чревни нозоди, които стабилизират чревната лигавица и коригират синдрома на пропускливите черва, и дисбактериозата – имам много такива случаи – децата престават да боледуват. Понякога се случва телефонът да звъни на Нова година или 8-ми март – пациенти се обаждат да ме поздравят, казват здрави сме.

5. Бихте ли споделили някои интересни случаи от вашата практика, при които сте помогнали с ХДТ?

Отскоро работя с две близначета инвитро, вече на 3-4 години – чакай да видя досието – дошли са февруари, минаха няколко програми на детокс, сега са на 3-та програма. Момчето имаше астматични пристъпи и сега, половин година по-късно вече детето е съвсем здраво, но майката не може да се освободи от страха, че пристъпът може да се повтори. На практика нямат симптоми на предишните си болести – бронхити, ангини, сега идват за следващия детокс. И почти без помощни хомеопатични лекарства – само на детокс. Много добър пример, мога да цитирам още доста такива случаи. На мен този метод ми помага като хомеопат да имам по-добър резултат в лечението, в което съм обучавана толкова дълги години.

Случай, лично разказан от майка:

На година и девет месеца на дъщеря ми направиха реимунизация с ваксина Хексацим. Още същата вечер получи обриви в горната част на ръцете и около пъпа. На тези места кожата беше като хлътнала, а силно зачервена по краищата. В следващите дни някои от обривите затихваха, но се появяваха нови на други мяста. Кожата беше много суха. В тази ситуация не съм ѝ давала никакви лекарства или мазила.

След консултация с нашия хомеопат д-р Вилма Михайлова, тя потвърди, че това е реакция от ваксината. В началото ни даде хомеопатични лекарства, за да облекчи състоянието. След това ни предложи да направим Хомеопатична детокс терапия (ХДТ). Обясни ми, че това е много ефективен метод със специфично хомеопатично средство за детоксикация на организма от всички ваксини, алопатични лекарства, упойки и др.вредни влияния.
Д-р Михайлова направи на дъщеря ми двумесечна хомеопатична детокс терапия – в определени дни давахме конкретно ХДТ лекарство. Резултатите бяха впечатляващи. През целия период имаше активно изчистване през кожата. По ръчичките и ушите имаше малки (около 1мм) безцветни пъпчици. По бедрата и горната част на ръцете продължаваха да излизат нови обриви, които отшумяваха за 2-3 дни. Междувременно се разви много бързо и ушна инфекция (вероятно като ефект от детоксикацията). Към края на двумесечната програма се появи и голямо колкото лешник образувание на главата, което изчезна за 3 дни. Точно седмица след приключване на ХДТ дъщеря ми нямаше никакви обриви по кожата.

6. Какво бихте посъветвали пациентите си, защо да се лекуват с ХДТ?

Нека отговоря с друг пример. Случай с млада жена на 31 години на антидепресанти по схема, с различни неясни разхвърляни физически и психоемоционални оплаквания, трудни за лечение. Като личност – много отговорна, с отговорна работа в строителството, което я изтощава и след като предаде проекта, боледува. Пациентката отчиташе подобрения, казваше „Вие не знаете какво беше преди“, но аз не бях доволна. Направихме изследване за прекарани вирусни инфекции, установиха се епщайн бар вирус, варицела-зостер и цитомегаловирус. Допълнително, над техния апартамент над главите има клетка на мобилен оператор. В ХДТ имаме инструменти да неутрализираме електромагнитното влияние върху организма. Сега след ХДТ на всичките тези следи, тя е на ново ниво на здраве. Вече се говори с нея, продължава да ходи на невролог и той даже е спрял едно лекарства, и намалява другите.

Искам да подчертая, че лечението не може да се прилага по щампа, като матрица, винаги е индивидуално. ХДТ помага за по-бързо привеждане на организма в състояние на здраве.

7. Как вие лично виждате мястото на ХДТ в хомеопатията?

ХДТ отблокира подтиснатите жизнена сила, спомага за по-задълбочено лечение и по-бързи, по-пълни и трайни резултати в съвременни условия. През годините хомеопатията се е развивала успоредно с фармацията, лекарствата вече са хиляди, но ето непрекъснато излизат предизвикателства като радиацията, например – променят се условията. Аз съм започнала да практикувам педиатрията преди 38 години – имунизационният календар днес е несравним с началото на практиката ми. Различна е възрастта, на която почваха имунизациите и как се правеха. Това са съвременните условия – действително днес всеки има нужда от детокс терапия. Какво беше казал Виктор Юго – когато на една идея и е дошло времето, никой не може да я спре. Сега просто е моментът за ХДТ, съвременните условия го изискват.

И накрая – ако вие правехте това интервю, какво бихте попитали самия себе си, колегите, а може би вашите пациенти?

Има ли нещо важно, според Вас, което остана извън разговора?
Днес хората се лекуват по Интернет, купуват си лекарства и без предписание. Прекалява се с какво ли не, статини, антибиотици, противогрипни ваксини… Не препоръчвам самолечение и чрез хомеопатия, но е добре да имате някои лекарства във вас. А за моите пациенти дори го изисквам, защото по този начин хората са спокойни, имат свободата да пътуват. Моят вайбър е изцяло с пациенти, ето сега една жена ми пише от Петербург – като имат хомеопатичен комплект лекарства в тях и се появи проблем, условието е да се свържат и да се съветват. Знаят какво се прилага при първа помощ, но не може изцяло на самолечение. Често изисквам изследвания, уча майките да дават точни сведения…

Съветът ми към хомеопатите е да се осмелят да мислят извън стереотипите!

Септември 2018, София,
© Всички права запазени за Авита Груп ООД

Връзка с д-р Вилма Михайлова – МЦ “Хирон”
Интервюто взе Ели Хорозова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.