Д-р Юлия Цанкова е дипломиран лекар-педиатър с дългогодишна практика. Повече от 20 години лекува своите малки и големи пациенти най-вече с хомеопатия. В последните години, откакто въведе в практиката си Хомеопатичната детокс терапия се радва на особена популярност и доверие от страна на своите пациенти. Повече за пътя й на съвременен лекар и здравен съветник може да прочетете в разговора, който проведе за вас нейния колега д-р Петър Найденов.
– Юлия, как реши да се занимаваш с хомеопатия, къде си учила, смяташ ли се ученик на някого по-специално и от колко време я практиктуваш?
Първо аз съм си дипломиран лекар със специалност педиатрия и доста години съм работила и практикувала. Хомеопатията се появи при мен поради това, че имаше много проблеми с лечението на пациентите, най-вече на децата, които не можех да реша само с алопатични лекарства. Имаше доста пропуски в лечението на децата и едно от основните неща, които много ме притесняваше, бяха усложненията след лекарствата, след ваксините, след нашата намеса и лечение. И най-важното, което всъщност ми липсваше в цялата тази схема беше, че не може да се прави абсолютно никаква профилактика. Ваксинопрофилактиката за мен не работеше като система и метод, виждах че има повече вредни ефекти, отколкото да предпазва децата от каквото и да е. И всъщност нуждата от малко по-широк поглед върху здравето, върху лечението и лечебния процес ме накара да търся нещо повече. Замислих се за билки, но имах известни съображения да не започна да работя точно с билки, дори съм мислила за иглотерапия, всякакви други алтернативни методи.
– Търсила си някакви алтернативи.
– Да, търсех решение.Тогава се появи д-р Найденов, който каза, че съществува и хомеопатия.
-Така ли?
– Така. Ти беше първият. От обща култура знаех какво е хомеопатия, но в мен имаше огромен скептизицъм. Всъщност твоят авторитет ме накара да погледна с друго око. Даже вече учех хомеопатия и продължавах да бъда скептична. На един от първите курсове ти каза, че лекарството Силицея не бива да се дава във висока потенция на хора с протези, жени със спирали, защото може да доведе до изхвърлянето им. Смях се на това твърдение. Вкъщи го цитирах на семейството, беше голямо шоу – как може едно такова мъничко зрънце да предизвика тялото да изхвърли нещо?! Докато аз не видях как се изхвърли чуждо тяло.
Десет години по-късно наш съсед беше настъпил ръждив пирон на строеж, взехме всякакви мерки, вече работех хомеопатия. Дадох му Ледум за профилактика на тетанус, раната уж зарасна, но остана някакво втвърдяване и подуване. На рентгеновата снимка се виждаше голямо тъмно образувание, като костно парче… Решихме, че е нещо сериозно. И аз му дадох същата тази силицея, на която се смях, и той изхвърли през раната парче от джапанка! Така, че ето – Господ ли, провидението или вселената ме накара да се обърна към силицеята. Може би уважението към теб ме накара да бъда по-сериозна към хомеопатията.
За мен хомеопатията е такъв метод, че един интелигентен, здравомислещ лекар няма как да не го оцени, ако разбере какво представлява. Най-малкото да се запознае с философията й и да я приеме. Оттам нататък все едно дали ще работи или няма да работи хомеопатия – поне да не бъде скептичен. И аз бях скептична… Постепенно се учех – класическа хомеопатия, после видеокурсовете на Витулкас, курсовете на Боарон, на Александра Делиник и накрая Тон Янсен.
– Отколко години практикуваш хомеопатия?
– Повече от 20 години.
– Как разбра за ХДТ и защо реши да я изучаваш?
– Това също е интересно. И пак има връзка с теб… В началото, когато започнах да практикувам хомеопатия – дали е бил късметът на начинащия, или социото е било различно, реакциите на телата преди 20 години бяха различни. Тогава с лекота се разрешаваше една алергия, астма, ангина. Колкото повече напредвах в професията, колкото повече време минаваше – то не е минавало само за мен, а и за популацията – толкова по-трудно се справях, понякога дори с елементарни казуси. Парадоксалното беше, че ставах все по-добра, завършвах все повече курсове и в същото време започнах да не се справям с оплаквания, които преди време решавах със щракване на пръста. Пациентите започнаха да се връщат с подобни проблеми, вместо да се излекуват. И това ме караше още повече да се квалифицирам, да чета, докато в един момент се стигна до сериозен негативизъм, изпаднах в ступор. Или аз не работех правилно, или хомеопатията не работеше – нещо се случваше. Не можех да го допусна. И като отговорен човек, който виждаше, че не може да бъде резултатен, си казах, че повече няма да заблуждавам себе си и хората. Седнах пред барбекюто, позволих си един месец отпуска, което не е било никога. Разсъждавах: ще си отворя цветарски магазин или ще измисля нещо друго и няма да работя повече хомеопатия. И точно тогава ти се появи и аз ти го казах : „Няма да работя повече хомепатия, защото не се получава“.
Твоят отговор беше нека първо да видя Тон Янсен, да чуя нещо от него и тогава да взема решение. И отново бе провидението. Сигурно много съм искала да се променят нещата в позитивен смисъл, да ми се намести липсващата брънка, която ми пречеше да бъда резултатна. И тази липсваща брънка се оказа ХДТ. Споделих това и с Тон – той буквално ме върна, като цунами ме вкара отново в хомеопатията, защото ми намести тухличките. Като лекар сега съм по-резултатна, даже повече, отколкото можех да си мечтая. ХДТ маха отпечатъците от алопатичните лекарства, ваксините, от хормоните, това което пречи и блокира лечението на хората с класическите хомеопатични лекарства. В крайна сметка получих точно това, което исках.
– ХДТ ти е помогнала да се освободиш от отпечатъците. И какво се промени?
– Всичко! Започнах отначало. Дори на старите пациенти, при които имахме резултат, направихме ХДТ. Повечето ми пациенти са деца – направих ХДТ на всички ваксини. На всички жени балансирахме хормоните с хормонбаланс. Промяната е толкова голяма, че старите пациенти, при които е останало нещо недовършено, нещо компромисно по отношение на лечението, го преработихме, за да стигнем до пълно здраве. Пациентите при мен стигаха до 100% здраве. Като лекар, това ми беше нужно.
– Според теб, кои са най-често срещаните проблеми, заради които трябва да се прави ХДТ?
– Алопатичната терапия, според мен, е най-често срещаното в ежедневието. Пак казвам, при мен повечето са деца – съответно антибиотиците. Преди това са ваксините, лекарствата за подтискане на температурата, кремовете, мазилата с кортикостероиди. При жените – приемането на хормонални лекарства. Това са основните неща, които се появяват. Напоследък идват хора с панически разстройства от стресовите състояния…
– Например, какви са най-често проблемите при децата от ваксинации, от антибиотици, от хормони?
– Обикновено се започва с обриви навсякъде, обривите ги лекуват с антихистамини или стероидни препарати, след време те преминават в ларингити, астми. Това са алергичните прояви.
– Какво по-точно имаш предвид – дали антибиотици или ваксини?
– И двете. Обикновено след всяка една ваксина се стига до антибиотик. Променя се имунният отговор, реакцията се променя. В крайна сметка след ХДТ нито има астма, нито бронхиолит. Както казват майките, „израстна го“.
– А как практикуваш – само ХДТлекарства или ги комбинираш с лекарствата на класическата хомеопатия?
– Винаги ги комбинирам с другите хомеопатични лекарства – острите, конституцията – някак по-бързо се получава.Така ми харесва, с нужната за мен скорост.
– Да споделиш някой по-екзотичен, уникален случай?
– Много ме впечатли един интересен случай. По принцип хомеопатията прави хората здрави. Но идваше едно семейство с две деца, които непрекъснато боледуваха през есенно-зимния период. И аз на ръба на отчаянието като родителите – направихме ХДТ на братчето и сестричето на ваксини, на антибиотици, антихистамини, напривихме всичко, което знаехме, но тези деца продължаваха да са болни. Накрая бащата, който също имаше проблеми, в хода на работата разкри, че употребява доста марихуана, и когато са зачевани децата също. Направихме ХДТ на марихуана и ги забравих. Очакванията са били различни – това беше последната капка, която ги върна към пълното здраве, както и бащата. Това беше извън стандартното. А сега се оказва, че в наше време много млади хора употребяват марихуана, а аз като по-друго поколение нямам рефлекса да питам.
– Вече имаш! Според теб отразява ли се на здравето на човека употребата на марихуана?
– На децата му се отразява във всички случаи, което значи, че няма как на него да не му се отразява. Това е мое лично мнение. При всички мои употребяващи пациенти-родители, е, не са толкова много, след хомеопатична детокс терапия на марихуана, доста голяма част от проблемите им се махат. Като те не са с тежки заболявания – това са хора, които си харесват пушенето. Това е моето лично мнение, кой каквото иска да прави.
– Защо съветваш пациентите си да се лекуват с ХДТ?
– През цялото време отговорях на този въпрос. Ако едно тяло, така или иначе се е срещнало с нещо, което го е засегнало и оставило в него последици и отражение на различни нива, едва ли би постигнало пълно здраве без изчистването на тези отпечатъци. Може би има начини отстраняването им да се случи и без ХДТ, да се работи за детоксикация дълго време, да се изчерпят всички други възможности, но някак да се освободи организмът от тези отпечатъци и намеси – с добавки, със засилване на имунната система. Но само с хомеопатия, без ХДТ би отнело дълго време. И не знам дали ще е на 100%, аз поне не съм била резултатна, въпреки комбинацията на хомеопатията с добавки и имуностимуланти.
– Имам един показателен случай на дете с идопатична тромбоцитопения. Тръгнахме отначало с детокс на антибиотици, детокс на кортикостероиди, на ваксини и имаше основания, защото след ваксините е започнало да боледува и тогава се е отключило заболяването. Известно време имаше подобрения, с пулсатила добре се почувства, но периодично обривите пак се връщаха. Отново разпитах сериозно майката и тя се върна във времето преди диагнозата. И се оказа, че детето имало остро вирусно заболяване с много висока температура, а при него само с хексалгин можело да се сваля температурата. Реших да се поровя още и написах в гугъл на английски идопатична тромбоцитопения и генеричното име на лекарството, което е ползвано. И се оказа, че идопатичната тромбоцитопения е сред „редките“ странични ефекти. Не е обикновена реакция, няма да се прояви при всички, но детето е отключило точно това. Какво искам да кажа, че понякога има нещо дребно, което е забравено. Как стигаш до тези дребни причини? С интуиция ли, с усет ли, случвало ли ти се?
– Като видя, че случаят не върви, не се възстановява с темповете, които са ми нужни, даже не стига дето питам за злоупотреби и лекарства при самите родители, питам за заболявания във фамилиите и лечението им. Защото, примерно хормоните, които майките са употребявали, са особено важни. Друг фактор са стероидите – много деца, на които майките нон стоп са били на кортикостероидна терапия, са с доста тежки алергии, с астми. Нищо, че майката е вземала. Майката и детето дълго време са били едно и също нещо, трябва да се мисли и в този аспект. Сега при мен идват няколко деца, които нямат ваксини, но толкова дълбоко са влезли в туберкулиновия миазъм, че аз казвам това дете не може да не е ваксинирано, поне БЦЖ. А то всъщност дядовци, баби са боледували туберкулоза. Връщаш се назад като детектив, гмуркаш се в миналото и разпитваш до 9-то коляно…
– Как виждаш мястото на ХДТ в съвременната медицина и в съвременната хомеопатия, какво би препоръчала на колегите хомеопати, които се чудят дали да я използват. Ти каза, че ти е променила доста практиката. Може ли съвременната хомеопатия да работи успешно без ХДТ?
– Както споделих, работила съм без ХДТ, но стигнах до задънена улица. Ако се погледне хронологично, преди години можеше да се работи и без детокс, и съм била безкрайно доволна от резултатите. С много малко провали. И колкото повече времето върви – в последните 20 години – толкова повече пациентите резистират, телата им резистират на едно обикновено хомеопатично лечение.
В случая не говоря за симптоматично хомеопатично лечение, което много се практикува, то си работи, но донякъде. Но не знам дали това е лечение – един и същи пациент да ти идва непрекъснато в кабинета с катари на горните дихателни пътища, със свиркането, с неговите проблеми. Задачата не е в махането на симптомите, а в трайното излекуване. Не да имаме пътека от хора пред кабинета, но зависи от нагласата на колегите. Ако те искат да решат проблемите на пациентите си завинаги, добре е да се обърнат към ХДТ с много сериозно внимание. Но ако практиката им е симптоматичното лечение – защото родителите искат да се даде симптоматично лечение за кашлицата, за хремата, за температурата, тогава ХДТ ще остава малко по назад. Въпрос на личен изобор на колегите.
– На мен по-скоро ми е за пациентите. Аз например, не мога да си стоя спокойно и да не кажа, че истинското лечение трябва да мине през хомеопатична детокс терапия.
– Седяла и съм се чудела – при положение, че се знае в обществото, ХДТ присъства в практиката – за мен е неприемливо лекар най-малкото да не се запознае, да отиде и да види курса, и тогава да каже не работи. Най-малкото да се запознае. Въпрос на лично решение.
Един разговор на д-р Петър Найденов с д-р Юлия Цанкова,
педиатър, хомеопат и специалист по ХДТ
