“Отвътре ние сме превъзхождани числено девет към едно.”
Това означава, че в човешкото тяло на всяка човешка клетка се падат около десет микробни клетки. Реално всички хора са хотели за микроби. Понякога това е симбиоза (когато две живи същества живеят заедно и си носят взаимни ползи), друг път е паразитоза, когато паразитите се възползват от нас, нанасяйки ни вреда, а понякога е нещо средно.
Важно: Описания на основните чревни нозоди Morgan Pure, Morgan Gaertner, Gaertner, Sycotic Co, Proteus и Dysentery Co можете да намерите с търсачката на сайта или като изберете от страничното меню “Чревни нозоди”. “Малките” чревни нозоди на Бах No 7, No 10, Faecalis и Mutable са извън обхвата на този проект, защото се предписват рядко и са по-скоро от исторически интерес.
Въведение
Чревните нозоди са серия от хомеопатични лекарства, направени от човешката чревна флора, разработени първо от д-р Едуард Бах и продължени от д-р Джон Патерсън и съпругата му Елизабет от 1920 до 1960 година. Тези лекарства са били използвани главно в британската хомеопатична практика, но след много години на пренебрегване те придобиват все по-голяма популярност, особено сега, когато проблемите с алергиите и антибиотичните увреждания преобладават при днешните пациенти. Тяхното поле на действие е много по-широко, отколкото подсказва името им, като показва симптоми, произтичащи от цялата система, а не само от червата.
Бах открива, че някои не-лактозо-ферментиращи бактерии са по-разпространени в изпражненията на болни хора, отколкото при здрави хора. Това го кара да опише тези бактерии и да изследва връзката им с патологията. Дотогава тези бактерии са пренебрегвани до степен да бъдат неназовани и като цяло са считани за безобидни.
По това време има експоненциален растеж в изследването на бактериите и тяхната връзка с болестта. Това е новата граница на конвенционалната медицина, въведена от Пастьор и Кох, подобно на генетиката днес. Хомеопатията е в сянката на очевидния успех на новите чудодейни лекарства, антибиотиците, така че не е изненадващо, че това повлиява на хомеопатията, която чрез Сван вече използва широко нозоди във връзка с миазматичната теория на Ханеман. Бах свързва бактериите, които е открил с псоричния миазъм.
Първоначално Бах създава конвенционални ваксини от тези чревни култури и ги прилага на пациенти. Въпреки това, след като прочита “Органон на лечебното изкуство” на Ханеман, докато работи в Лондонската хомеопатична болница през 1919 г. като патолог и помощник-бактериолог, той е поразен от връзките между конвенционалната теория за ваксините и хомеопатичния закон за подобието, и се опитва да свърже двете дисциплини.
Тогава той започва да прилага ваксините като потенцирани нозоди на пациентите си перорално и за период от десет години събира клинични данни от 500 случая, за които твърди, че са получили 95% подобрение с употребата им.
През 1928 г. Бах напуска Лондон в търсене на нови природни лекове, което го отвежда до Маунт Върнън в Оксфордшир и разработването на Баховите цветни лекове, още едно самостоятелно нововъведение. Целта му е да открие проста и достъпна система, която всеки да може да прилага – и в голяма степен успява. Затова той се отказва от предишните си разработки.
Д-р Джон Патерсън, който подпомага Бах в изследванията му, продължава работата след 1928 г. Той усъвършенства откритията и техните клинични индикации, добавя още лекарства, формулира теория и насоки за използване на средствата на практика. Той потенцира диплококи (чревни бактерии, подобни по природа на гонококите), нарича лекарството Sycotic Co, свързва го със сикотичния миазъм и успешно го използва за лечение на гонореята у войници по време на войната. След смъртта му през 1955 г. съпругата му Елизабет продължава работата в продължение на девет години, събирайки клинични данни, правейки презентации и пишейки документи.
По време на тази работа нито Бах, нито Патерсън виждат бактериите като причина за патологията, а по-скоро като съпътстващо или отражение на нея. Патерсън вижда бактериите като чистачи на болести и тяхното присъствие в изпражненията е от конституционно значение. Нарушената жизнена сила на пациента променя неговата чувствителност и чревната флора се променя в съответствие с това. Противно на конвенционалната перспектива, Патерсън разглежда големите количества не-лактозо-ферментиращи бактерии в изпражненията като положителен, здравословен знак, че пациентът ги елиминира успешно и установява, че това става след прилагането на конституционното лекарство на пациента.
Не-лактозо-ферментиращите бактерии не са недвусмислено патологични сами по себе си, даже някои от тях изпълняват полезни функции при разграждането на сложните въглехидрати. Те могат да влошат здравето, тъй като са склонни да нарушават усвояването на храната и да подкиселяват средата, което прави червата по-податливи към заселване на паразити и гъбички, отколкото на по-здравословни, по-симбиотични бактерии. Тези бактерии също така произвеждат повече токсични вещества и отпадъци като сероводород и хистамини и дори перфорират чревната стена, докато се размножават. Недостатъчното усвояване на храната и наличието на различни паразити са част от картината на тези лекарства.
Лактозо-ферментиращите бактерии в червата, като Lactobacillus acidophilus, Lactobacillus casei и Bifidobacterium, се наричат пробиотици и имат широк спектър от ползи за човека.
“Около 1912 година беше открито, че в черевното съдържание на някои хора, включително хронично болни хора, има клас бацили, които досега бяха смятани за незначителни, но след това се доказа, че са свързани с хронични заболявания. Това са различни типове нелактозоферментиращи бацили от групата на коли-тифоидните, много близки до тифовите, дизентерийните и паратифоидните, но не предизвикват остра болест и всъщност не са свързани с някакво специфично отличително състояние. Въпреки че тези организми често се смятат за непатогенни, основно защото не предизвикват активни симптоми при лабораторни животни и могат да бъдат присъствени за дълги периоди в човешкото тяло, без да предизвикват очевидни свързани заболявания – все пак, те са толкова постоянно присъствени, че с течение на времето персистирането на токсините им компенсира тяхната относително слаба вирулентност и в резултат се получава заболяване, което е категорично хронично…”
“Присъствието на бацили, които не ферментират лактоза в червата, е свързано със симптоми на лошо здраве, които изчезват, когато състоянието на червата се промени и бацилите изчезнат. Сега не е време и място да обсъждаме дали тези бацили, които не ферментират лактоза, са причина или резултат от болест, но изглежда е установено, че те определено са свързани с болест…” – Патерсън
“Не бяха правени доказвания в обичайния смисъл (експерименти върху здрав човек), затова симптоматичната картина не беше налична. За да се получи представа за всеки нозод, се водеха бележки за симптомите, които се появяват или изчезват, когато съответният организъм се открие в изпражненията.”
“В природата, където има баланс, няма болест, а микробът, в този случай E. Coli в червата, изпълнява полезна функция. Когато черватата мукоза е здрава, E. Coli не е патогенен. Всяка промяна в хазяина, която засяга черватата мукоза, нарушава баланса и води до промяна в навиците и биохимията на E. Coli, и може да я направи патогенна. Важно е да се отбележи, че първо бъзниква болестта в хазяина, което принуждава бактериите да променят навиките си, за да оцелеят.”
“Появата на бацили, които не ферментират лактоза, често следва и изглежда има връзка с предишно приложената хомеопатична терапия – изборът на лекарството се извършва според закона на подобието и се подготвя чрез потенциране… Тъй като бацилите, които не ферментират лактоза, се появяват след определен латентен период от 10 до 14 дни след приложението на лекарството, изглежда, че хомеопатичното потенцирано лекарство е променило флората на червата и е предизвикало болестта. Патогенната бактерия в този случай е резултат от жизнена реакция, предизвикана в пациента от потенцираното лекарство. Бактерията не е причината за болестта.”
До заключенията си Патерсън стига след задълбочени изследвания на ефектите на хомеопатичните лекарства върху чревната флора. Той забелязва, че когато пациент, подложен на лечение, изпитва подобрение и се чувства по-добре, количеството патогенни бактерии, получени в изпражненията, се увеличава.
От конвенционална гледна точка това би трябвало да означава, че пациентът е болен и изобщо не трябва да се чувства по-добре. Това противоречи на микробната теория за болестите, възприета от Пастьор и други. Патерсън заключава, че увеличението на микробите в изпражненията са резултат от действието на жизнената сила на пациента, стимулирана от приложеното лекарство. Пациентът елиминира вредните микроби като част от лечебния процес, тъй като жизнената му сила се увеличава.
По тази логика Патерсън успява да очертае връзките между специфичните не-лактозо-ферментиращи бактерии, които са се увеличили в изпражненията на пациента, и лекарствата, които са били приложени. Всеки един от чревните нозоди се свързва с класически хомеопатични лекарства въз основа на клиничния опит, премахвайки необходимостта хомеопатичните лекари да изследват пробите от изпражненията на своите пациенти.
Указания за употреба на чревните нозоди:
Основания за предписване на червни нозоди:
- Подобност на цялостните симптоми.
- Лекарство, което явно е показано, не действа или е недостатъчно ефективно. Списъкът с връзките на лекарствата може да се използва, за да се открие съответният чревен нозод.
- Картината на пациента включва различни лекарства, които си приличат, без ясна индикация за едно единствено конкретно лекарство.
Нозодите на червата се препоръчват за лечение на хронични заболявания. Те се предписват когато има сходство на симптомите им с тези на пациента, а класически лекарства, които очевидно са показани, не действат или не са достатъчно ефективни. Списъкът с връзките между нозодите и лекарствата може да се използва за откриване на съответния чревен нозод, когато няма ясна индикация за конкретно лекарство. Търси се подобие между конкретния микроорганизъм, болестта и съответното класическо хомеопатичното лекарство.
Патерсън предлага следните показания за употребата на нозодите на червата:
Нов случай: На пациент, който не е лекуван с хомеопатия, трябва да се даде показаното класическо лекарство, а не нозода. Когато е трудно да се избере едно такова лекарство и повечето от тях са свързани с някой чревен нозод, този нозод може да се даде.
Стар случай: При пациент, който е на хомеопатично лечение от известно време и вече не реагира задоволително, след проучване на клиничната история може да се даде нозода, свързан с повечето лекарства, от които е имал добър ефект. Дори ако от нозода случаят не се подобри, последващите предписания ще бъдат по-полезни за пациента.
Предупреждения:
1. Никога не смесвайте няколко чревни нозоди
2. Не повтаряйте чревните нозоди по-често от веднъж на три месеца
3. Не давайте (повече) чревни нозоди, когато не-лактозо-ферментиращите бактерии в изпражненията са повече от 50% и количеството им нараства.
Чревните нозоди са дълбоко действащи лекарства, които променят хомеостазата на храносмилателната система и така влияят благоприятно на усвояването на храната, алергичните реакции и притока на основни хранителни вещества към тялото. Нозодът не бива да се повтаря в рамките на три месеца, за да може да действа. Ако е необходимо лекарство, дайте едно от групата лекарства, свързани с нозода. Смесването на нозодите може да предизвика твърде голяма промяна, с която тялото да не се справи, и може да доведе до тежки реакции, особено когато има по-сериозна патология. В случаите, когато в изпражненията не-лактозо-ферментиращи бактерии са над 50% и се увеличават, пациентът всъщност се подобрява от класическото хомеопатично лечение и не са необходими допълнителни средства (т.е. чревни нозоди).
Лекарства от млека, пробиотици, антибиотици и аутизъм
Чревните нозоди са разработени на фона на разцвета на антибиотиците. Конвенционалната медицина обещаваше да победи болестите и бъдещето беше светло. В резултат на това хомеопатията изнемогваше в продължение на няколко десетилетия, преди да се преоткрие извън границите на по-конвенционалния модел на лечение на заболяванията.
Иронията е, че именно влиянието на микробите доведе чревните нозоди в хомеопатията, но едва през последните години те се появиха като потенциални средства за самите щети, които това движение в конвенционалната медицина е нанесло на чревната флора на популацията, използваща антибиотици. Бактериите са “спечелили” война, която не са започнали и съвременната биология започва да осъзнава, че в крайна сметка това е война със самите нас. Какво друго са животните, освен масивни популации от сътрудничещи си бактерии?
Бактериите превъзхождат нашите живи клетки десет към едно в собствените ни тела в симбиотични взаимоотношения, изградени върху тенденции, започнали в природата много преди пристигането на бозайниците. Тези микроби се обновяват със скорост на възпроизвеждане, измерена в минути, а не в години, което им дава несравним капацитет за адаптация към променящата се среда. Не е чудно, че общата тема за лекарства, направени от бактерии, е безпокойството. Поради тази плодовитост имаме резистентни на антибиотици заболявания, илюстрирани в съвременна Ирландия от MRSA, състояние, създадено и насърчавано от антибиотици, чудотворните лекарства, с които бактериалното царство се справя без проблем.
От една страна, конвенционалната медицина се стреми да заличи всички бактерии в болния човек с надеждата да убие малкото избрани патогенни, а от друга страна, ваксините инжектират същите тези бактерии директно в кръвта ни, в системи на тялото, които са по-малко способни да се справят с този вид интервенция. Резултатите са съвременен взрив на храносмилателни и асимилационни разстройства, алергии и непоносимост от всякакъв вид със съпътстващите ги системни и поведенчески симптоми.
Звучи ли ви познато? Това е така, ако сте запознати с картините на нозодите (вижте в търсачката или в менюто отстрани – чревни нозоди). Чревните нозоди са важни инструменти за справяне с дисбалансите, които сме създали от нашето неразбиране за това каква роля трябва да играят бактериите в нашето здраве.
Когато се роди дете, червата му бързо се населяват от E.coli и други не-лактозо-ферментиращи бактерии, уловени от пътуването на детето през влагалището на майка му. Първите “пробиотици”, които естествено получаваме, са видовете Bifidobacterium, които се поглъщат с кърмата, от която се прави лекарството Lac Humanum. Те подпомагат храносмилането, намаляват алергичните реакции и дори могат да предотвратят растежа на тумори. От краве мляко, сирене и ферментирали храни като кисело мляко, кисело зеле, мисо супа, комбуча, кефир и кисели краставички получаваме вида Lactobacillus. Тези бактерии допълнително подпомагат храносмилането чрез разграждане на лактозата (млечната захар) и протеините, създават храносмилателни ензими и регулират рН в червата, което ги прави негостоприемни за патогенни видове, дрожди и други паразити. Процесът, който започва с майчиното мляко и продължава със здравословна диета, довежда чревната ни флора до здравословно балансирано състояние, не твърде киселинно, и с екосистема, която работи в симбиоза с нашите хранителни нужди, правейки тялото по-ефективно, подхранвано и устойчиво на патология.
Използването на адаптирано мляко и краве мляко в храненето на бебетата ни прекъсва този цикъл. Допълнителни вреди се нанасят от тежката употреба на антибиотици в началото на живота. Нелактозните ферментиращи бактерии стават доминиращи, създавайки своя собствена по-кисела, претоварена среда, възпрепятствайки усвояването на хранителните вещества, задръствайки червата и създавайки септична среда, много по-благоприятна за дрожди и паразити (много от симптомите на чревните нозоди включват глисти). Те дори могат да пробият чревната стена, причинявайки разпространението на токсини в други системи на тялото, компрометирайки цялостния имунитет.
Симптомите на чревните нозоди като лекарства отразяват това влияние на нелактозните ферментиращи бактерии върху човешкото здраве и системното въздействие на нарушената асимилация на храната. Киселинност в храносмилането с придружаващите я язви, главоболие и жлъчни атаки; обриви и брадавици по кожата на крайниците; повръщане, диария, запек и цял набор от хранителни непоносимости, пристрастеност към определени храни и алергии.
Липсата на адекватно хранене и отделянето на токсини от микроби в червата води до първични поведенчески състояния на страх, стрес, гняв и нервно напрежение, описани в картините на нозодите. На практика Morgan Pure следва добре след Lac Humanum. Това има смисъл от гледна точка на чревната флора и нейния процес на развитие от раждането. Връзката между нозодите на червата, лекарствата от млека и лекарствата, направени от веществата, участващи в храненето, като млечна киселина, Saccharum Officinarum и други захари, е тема, която заслужава по-нататъшни изследвания.
И накрая, спомнете си за някои от лекарствените картини на нозодите, които включват кратък обхват на вниманието, хиперактивност или са страхливи и интровертни. Установено е категорично, че чревната флора на децата със симптоми от аутистичния спектър, както и на хиперактивните и ADD / HD деца постоянно показва по-висок процент бактерии, които не ферментират лактоза. Чревните нозоди могат да ни помогнат при лечението на тези състояния, които са все по-чести в съвременното общество, и които от своя страна са свързани, колкото и това да се оспорва, както с антибиотици, така и с ваксини.
