Лаймска болест и хомеопатия

Лаймска болест – “великата имитаторка”

Лаймска болест (борелиоза) е инфекция, причинена от бактерията Borrelia burgdorferi, а напоследък се откриват и други видове борелии. Тези бактерии се предават на хората от кърлежите от рода Ixodes, които на свой ред ги получават основно от заразени елени. Има данни, че паяци, бълхи, щръклици, комари и други насекоми също може да бъдат преносители. Когато заразен кърлеж (или друг преносител) ухапе човек, бактерията влиза в кръвообращението на ухапания и от мястото на заразяване може да се разпрастрани към различни тъкани на тялото, което води до различни симптоми.

Човекът се смята за случаен гостоприемник на борелията. Основните гостоприемници са диви и домашни животни, които също боледуват и могат да имат най-различни симптоми (вижте в края на статията). В тази връзка е важно да се знае, че при живот на село с домашни животни в двора има по-голям риск от предаване на инфекцията на кърлежите и оттам и на хората.

Лаймската болест има три основни стадия, за които са характерни симптоми, свързани с кожата, ставите, сърцето или мозъка. Всеки стадий има специфични симптоми, които могат да помогнат в диагностицирането и управлението на заболяването.

Ранен локализиран стадий (от първия до 28-ия ден)

Еритема мигранс (EM) – Характерен кръгъл обрив, често описван като “око на бик” или “мишена”, който се появява на мястото на ухапването от кърлеж.
Умора – Обща умора, която може да бъде интензивна и да не отшумява с почивка.
Главоболие и шийна скованост – Често пациентите изпитват тежки главоболия и чувство на скованост в областта на шията.
Треска и студени тръпки – Висока температура и тръпки са общи за началната фаза на инфекцията.
Подути лимфни възли – Локално подуване на лимфните възли близо до мястото на ухапване.

Ранен разпространен стадий (между 3-12 седмици)

Разпространение на обриви – Обриви могат да се появят на различни части на тялото, далеч от първоначалното място на ухапване.
Неврологични симптоми – Възможни са неврологични прояви като лицева парализа (Белова парализа), менингит или лека енцефалит.
Болки в ставите и мускулите – Мигрираща болка в ставите, особено в големите стави като коленете, и мускулни болки.
Сърдечни проблеми – Нарушения на сърдечния ритъм или миокардит, които могат да възникнат поради разпространението на бактерията.
Умора – Усещането за изтощение се усилва и става по-постоянно.

Късен разпространен стадий (месеци и години след началната инфекция)

Хроничен артрит – Продължителни и често повтарящи се епизоди на болка, подуване и скованост, особено в големите стави.
Хронични неврологични проблеми – Дългосрочни нарушения като проблеми с паметта, концентрацията, невропатична болка и промени в поведението.
Кожни промени – Акродерматитис хроника атрофиканс, особено засягащ крайниците, като води до атрофия на кожата.
Умора – Персистираща умора, която остава тежка и влияе значително на качеството на живот.
Проблеми със съня и психическо здраве – Безсъние, депресия и тревожност могат да се развият или усилят по време на този етап.

Ако не се лекува, лаймската болест предизвиква автоимунни инвалидизиращи заболяваниа с доживотни симптоми. Тези симптоми могат да включват както изброените по-долу, така и много други:

Хронична умора – Непрекъснато чувство на изтощение, което не се подобрява с почивка и значително засяга ежедневния живот.
Мускулни болки – Постоянни или периодични болки в мускулите, несвързани със специфично нараняване или упражнения.
Ставни болки – Болка, подуване или скованост в ставите, често мигрираща и засягаща множество стави, особено големите.
Неврологични нарушения – неравномерни движения, тремор или затруднена координация и баланс.
Главоболие – Често срещани, силни и продължителни главоболия, които могат да бъдат пулсиращи или конгестивни.
Мозъчна мъгла – Затруднения с концентрацията, способността за извършване на умствена работа и ясното мислене.
Проблеми с паметта – Затруднения в запомнянето на нова информация или възпроизвеждането на спомени, често фрустриращо.
Нервност – Чувство на тревожност или напрежение без явна причина, което може да бъде хронично.
Панически атаки – Внезапни периоди на интензивен страх или дискомфорт, включващи сърцебиене, потене или затруднено дишане.
Промени в настроението – Бързи и чести промени в емоционалното състояние, включително раздразнителност и депресия.
Болка в гърба – Хронична болка в долната или горната част на гърба, която може да варира в интензивност.
Безсъние – Трудности при заспиване или поддържане на сън, което води до недоспиване и умора през деня.
Замайване – Често усещане за олекване в главата или нестабилност, което може да наруши ежедневните дейности.
Световъртеж – Изпитване на илюзия за движение или завъртане, което може да причини дезориентация.
Чувствителност към светлина и звук – Нетърпимост към ярка светлина или силни звуци, които преди не са предизвиквали дискомфорт.
Парестезии – Абнормни усещания като изтръпване или мравучкане, често в крайниците.
Лицева парализа на Бел – Временна загуба на мускулна функция в лицето, причиняваща едностранно отпускане.
Промени в зрението – Замъглено зрение, двойни образи или временни загуби на зрителното поле.
Сърдечни проблеми – Нередовен сърдечен ритъм, понякога усещан като прескачане на сърдечни удари или бърз пулс.
Промени в слуха – Намалена способност за чуване, шум в ушите или чувство за запушени уши, което влияе на ежедневието.

Съпътстващи инфекции

Болестта на Лайм се причинява основно от бактерията Borrelia burgdorferi, но съпътстващите инфекции от други патогени, пренасяни от същите кърлежи, са често срещани. Тестовете показват, че почти 1 от 4 чернокраки кърлежа носят множество инфекциозни патогени.

Тези съпътстващи инфекции могат значително да усложнят диагнозата и лечението на болестта на Лайм, тъй като причиняват припокриващи се и допълнителни симптоми. Осведомеността за тези съпътстващи инфекции е от решаващо значение за ефективното управление и лечение на пациентите, които проявяват симптоми на заболявания, пренасяни от кърлежи. Някои от най-често срещаните съпътстващи инфекции включват:

Бабезиоза: Причинява се от Babesia microti и други видове Babesia. Тази инфекция е подобна на маларията и се причинява от протозои, които заразяват червените кръвни клетки. Оценките показват, че 40% от пациентите с болестта на Лайм имат съпътстваща инфекция с Babesia.
Анаплазмоза: Причинява се от Anaplasma phagocytophilum. Известна по-рано като човешка гранулоцитна ерлихиоза (HGE), тази бактериална инфекция засяга белите кръвни клетки. Изследване от Колумбийския университет, Медицинския център Тъфтс и Медицинския факултет на Йейл разкри, че 2 от 3 пациенти с бабезиоза също имат съпътстваща болест на Лайм.
Ерлихиоза: Причинява се от Ehrlichia chaffensis и Ehrlichia ewingii. Тези бактерии също атакуват белите кръвни клетки и са подобни на патогените, причиняващи анаплазмоза, но обикновено са свързани с различни видове кърлежи.
Бартонелоза: Причинява се от Bartonella henselae, Bartonella quintana и други видове Bartonella. Известни за причиняване на болестта от драскотина от котка, тези бактерии могат да предизвикат различни симптоми, от леки до тежки.
Заболяване от вируса Powassan: Причинява се от вируса Powassan. Това е рядко вирусно заболяване, което може да причини енцефалит (възпаление на мозъка) и менингит (възпаление на мембраните, обграждащи мозъка и гръбначния мозък).
Треска на Скалистите планини (RMSF): Причинява се от Rickettsia rickettsii. Въпреки че по-рядко се предава от същите кърлежи, които разпространяват болестта на Лайм, RMSF може да се предаде чрез кърлежи и представлява тежка бактериална инфекция.
Рецидивираща треска, пренасяна от кърлежи: Причинява се от Borrelia hermsii, Borrelia miyamotoi и други видове Borrelia. Тези бактерии причиняват повтарящи се епизоди на треска, главоболие, мускулни и ставни болки и гадене.

Диференциална диагноза

Лаймската болест често се бърка с други заболявания поради нейните многообразни и променящи се симптоми, затова се нарича “великата имитаторка”. Ето някои от болестите, с които лаймската болест може да бъде объркана:

Ревматоиден артрит – Хронично възпалително заболяване, което засяга ставите и причинява болка, подуване и скованост.
Фибромиалгия – Състояние, което причинява болка в мускулите и меките тъкани по цялото тяло.
Множествена склероза – Автоимунно заболяване, което засяга централната нервна система, причинявайки симптоми като умора, замайване и неврологични нарушения.
Синдром на хронична умора – Състояние, което се характеризира с тежка, непрекъсната умора, която не се подобрява от почивка.
Вирусен менингит – Възпаление на обвивките на главния и гръбначния мозък, което може да причини главоболие, треска и шийна скованост.
Инфекциозна мононуклеоза – Известна още като “болест на целувката”, заболяването причинява симптоми като умора, треска, възпалено гърло и подути лимфни възли.
Сифилис – Сексуално предавана инфекция, която може да причини разнообразни симптоми, включително обриви и неврологични проблеми.
Лупус – Автоимунно заболяване, което може да засегне кожата, ставите, кръвта и други органи, предизвиквайки широк спектър от симптоми.
Артрит, причинен от други инфекции – Някои други инфекции могат да причинят реактивен артрит, който протича със ставни болки и възпаление.
Болест на Бехтерев – Възпалително заболяване, което засяга гръбначния стълб и може да доведе до хронична болка и скованост.

Поради общите си симптоми с тези заболявания, лаймската болест изисква внимателно диагностициране, включващо подходящи лабораторни изследвания и детайлно разглеждане на медицинската история на пациента.

Внимание, хомеопати! Достатъчно често се случва човек, диагностициран с множвствена склероза или друго хронично дегенеративно автоимунно заболяване всъщност да е болен от лаймска болест, затова в такива случаи насочвайте пациентите към изследвания и давайте курсове с Борелия нозод (вижте по-долу)!!!

Роля на хомеопатията

Хомеопатията може да играе значителна роля в лечението на лаймска болест. В някои случаи това е най-бързият и най-безопасен начин за трайно излекуване, а в други трябва да се комбинира с други методи. Хомеопатичните лекарства за лаймска болест се предписват индивидуално въз основа на доминиращите симптоми. Тези лекарства имат предимството, че не дават странични действия и спомагат за регулиране на имунната система.

Подчертаваме, че подходът към лечението на лаймска болест е комплексен и индивидуален за всеки пациент, като може да се наложи хомеопатичното лечение да се комбинира с други терапии за оптимални резултати. Прилагат се няколко различни начина на лечение с хомеопатия спред нуждите:

Симптоматично лечение: Хомеопатията се фокусира върху лечението на текущите симптоми на пациента. Изборът на хомеопатични лекарства зависи от специфичните симптоми, които пациентът изпитва в момента. Това изисква регулярна оценка и промени в лечението, тъй като симптомите на лаймската болест могат да се променят с времето.
Конституционално лечение: Хомеопатите използват конституционален подход, който подобрява общата сила и вътрешната устойчивост на пациента. Конституцията на човека представлява характерен и сравнително устойчив набор от симптоми на физическо, емоционално и умствено ниво, които насочват към едно и също хомеопатично лекарство. Конституцията може да е една и съща с години и десетилетия, но може и да се промени. Периодичното приемане на конституционално лекарство може да подобри състоянието и да повиши съпротивителните сили като цяло.
Миазматично лечение: Използват се нозоди (в случая при лаймска болест се предписва нозод от Borrelia burgdorferi), за да се адресират специфично по-дълбоките слоеве на заболяването и да се подпомогне организма да се възстанови от инфекцията. Схемите на прием може да варират според случая, но обикновено се налага нозодът да се приема поне няколко месеца. Възможно е да се дават и други нозоди кати Сифилин, Карцинозин и други, защото всеки човек е имал различни заболявания още преди да се срещне с борелията.
Редуване на лекарства: В хода на лечението може да се наложи редуването на различни хомеопатични средства според изменящите се нужди и реакции на пациента. Това подчертава необходимостта от тясна връзка с квалифициран хомеопат, който да следи прогреса и да адаптира лечението.
Продължителност на лечението: Лечението на хронична лаймска болест често е дългосрочно, като може да продължи месеци или дори години, в зависимост от стадия и тежестта на заболяването.
Комбинация с антибиотици и билки: В някои случаи, особено при по-тежки форми на заболяването, хомеопатичното лечение може да се комбинира с антибиотична терапия. Често използвани антибиотици включват доксициклин, амоксицилин и цефуроксим, които се избират в зависимост от клиничните указания и чувствителността на пациента. Курсовете с антибиотици може да се наложи да продължат с месеци (при по-ранните стадии) и даже с години (при хронична лаймска болест). Хомеопатията може да помогне за намаляване на страничните ефекти от антибиотиците и подобряване на общото възстановяване.
Хомеопатична детокс терапия: Много е важна за намаляване на страничните действия от алопатичното лечение, например антибиотици, противовъзпалителни, кортикостероиди и др.
Органна подкрепа: Има хомеопатични лекарства в ниски потениции, както и тъканни соли, които могат да подобрят състоянието на черния дроб, бъбреците, мозъка и нервите. Те се дават успоредно с другото лечение, като интервалът между приемите на всеки две хомеопатични лекарства е поне един час.
Билкови лекарства: Лечението може да включва и билки като астрагал, ехинацея и котешки нокът, които са известни със своите имуностимулиращи и противовъзпалителни свойства. Тези билки могат да подпомогнат общото здравословно състояние и да подкрепят борбата с инфекцията.

Всички тези аспекти на лечението изискват подробен подход и тясно сътрудничество между пациента и неговия лекар или хомеопат, за да се постигнат най-добрите възможни резултати в борбата срещу лаймската болест.

Как да се предпазваме от кърлежите

Предотвратяването на ухапвания от кърлежи е от съществено значение за намаляване на риска от болестта на Лайм. За да намалите риска от инфекция, уверете се, че:

Избягвайте места, където има кърлежи:Кърлежите често се намират в гори, храсталаци или треви. Когато сте в такива среди, придържайте се към центъра на пътеките, за да избегнете контакт с растителността, където може да се крият кърлежи.
Носете защитно облекло:Носете дълги ръкави, дълги панталони и дълги чорапи. Пъхнете панталоните в чорапите и ризата в панталоните, за да предотвратите попадането на кърлежи върху кожата. Светлите дрехи помагат по-лесно да забележите кърлежите.
Проверявайте за кърлежи:След като сте били в области с кърлежи, старателно проверявайте тялото си за кърлежи. Използвайте ръчно или стенно огледало, за да прегледате всички части на тялото си и премахнете всички намерени кърлежи. Проверете също дрехите, оборудването и домашните любимци, тъй като кърлежите могат да се придвижат до дома и след това да се закачат за човек.
Вземайте душ веднага след като сте били навън: Душ в рамките на два часа след излизане на открито може да намали риска от заразяване с болестта на Лайм и може да бъде ефективно за измиване на незакрепени кърлежи.
Поддържайте двора си: Поддържайте двора си чист, като почиствате високите треви и храсти около домовете и на границата на тревните площи. Поставете преграда от дървесни стърготини или чакъл с ширина 1 метър между тревните площи и гористите зони, за да ограничите миграцията на кърлежи към зоните за отдих. Косете тревата често и събирайте падналите листа.
Защитете домашните си любимци: Кучетата са много податливи на ухапвания от кърлежи и могат да донесат кърлежи в дома. Консултирайте се с вашия ветеринарен лекар относно най-добрите продукти за предпазване от кърлежи за вашия домашен любимец.

Използвайте безопасни репеленти за насекоми

Използването на DEET върху откритата кожа може да замени един потенциален здравословен риск с друг. Помнете, че всичко, което поставите върху кожата си, ще попадне в кръвния поток. Въпреки че казват, че DEET е безопасен при правилна употреба, има доказателства за обратното. Високите концентрации на DEET или обширното му приложение (особено при деца) са свързани с неврологични ефекти като гърчове, тремори и в редки случаи енцефалопатия. Алергичните реакции също са често срещани. DEET е силно токсичен за кучета и котки, така че никога не използвайте този репелент върху или около домашните си любимци. Има много по-безопасни опции, включително:

Масло от лимонов евкалипт (OLE): Получено от листата на евкалипт цитриодора, OLE съдържа активната съставка PMD (p-ментан-3,8-диол), която е доказано, че предлага защита срещу кърлежи.
Кедрово масло: Извлечено от различни видове иглолистни дървета, кедровото масло има дълга история на употреба като репелент за насекоми в градини и дворове. То действа като естествен пестицид и е ефективно срещу кърлежи, макар че продължителността на ефекта му може да бъде по-кратка от тази на химичните алтернативи.
Нуткатон: Това е естествено срещащо се вещество, намиращо се в грейпфрута и някои видове кедрови дървета. Нуткатонът е доказано ефективен при отблъскване и убиване на кърлежи и е обещаваща натурална алтернатива.
Масло от нийм: Извлечено от семената на ниймовото дърво, ниймовото масло има инсектицидни свойства и може да отблъсква различни вредители, включително кърлежи. Често се използва в натурални продукти за контрол на вредители и е безопасно за употреба около домашни любимци и диви животни. Въпреки че се счита за безопасно за директно нанасяне върху гола кожа, то е много силно и може да предизвика дразнене при чувствителни хора. Затова направете малък тест на кожата преди по-обилно нанасяне. Ако е твърде силно, можете да го смесите с друго носещо масло по избор.
Пикаридин: Макар и синтетичен, пикаридинът се счита за по-безопасна алтернатива на DEET и е също толкова ефективен. Той се извлича от съединението, намиращо се в растенията, използвани за производството на черен пипер, и не е невротоксичен, за разлика от DEET.

Тези алтернативи предлагат различна степен на защита и може да изискват по-често повторно нанасяне. Ефективността на тези продукти може също да варира в зависимост от тяхната концентрация и конкретния вид кърлеж.

Повече информация за лаймска болест тук.

Хомеопатични лекарства при борелиоза

Както винаги, трябва да се отбележи, че хомеопатичните лекарства се предписват въз основа на индивидуалните симптоми на всеки един пациент, затова не може да се каже, че има определено лекарство за лаймска болест в хомеопатията. По-скоро долните описания може да насочат хомеопатите и пациентите да мислят и да сравняват описаните симптоми с картината на заболяването във всеки конкретен случай. И все пак, има няколко лекарства, които при лаймска болест може да се окажат особено полезни:

Ledum palustre (Led.): Ledum е много добро средство за лечение на лаймска болест с кожен обрив. Това лекарство има антисептични свойства и е полезно при всички видове ухапвания и ужилвания от насекоми и ухапвания от кърлежи. Характерен симптом на това лекарство е усещането за пулсиране около зоната на ухапване от кърлеж, като кожата се усеща студена на допир.

Belladonna (Bell.): Лаймска болест с постоянни главоболия и мигрена може да бъде лекувана с това хомеопатично лекарство. Главоболието е пулсиращо и болезнено, а главата се усеща пълна с кръв (конгестия). Bell. действа добре на главоболия, които се влошават от шум, светлина, студен въздух и мокрене на главата със студена вода, а се подобряват от покой, тишина и натиск върху главата.

Rhus toxicodendron (Rhus-t): Добро хомеопатично лекарство за лаймска болест с артрит. Действа добре при скованост и болезнено подуване на коленните стави, както и при ставни проблеми в лактите и глезените. Ставните болки често се подобряват от топлина и движение, но в началото на раздвижването се влошават. Усещането за мравучкане в краката и други части на тялото е един от характерните симптоми.

Arsenicum album (Ars.): Хомеопатично лекарство за лаймска болест с хронична умора. Крайна слабост с безпокойство е характерният симптом при хора с разкъсващи болки в крайниците, които се влошават през нощта. Тези болки често се усилват, докато човекът е в покой и след натоварване. Внезапното намаляване на силата по време на втория етап на лаймска болест е индикация за това лекарство.

Kalium phosphoricum (Kali-p.): Kalium phosphoricum е хомеопатично лекарство за лаймска болест с мозъчна мъгла. То е показано при умствена умора и изтощение от прекомерна работа. Човек често усеща затъпяване и липса на интерес към разговорите. Също така има загуба на памет и забравяне. Отпадналост, нервност и чувствителност са характерни.

Borrelia burgdorferi / combi: Нозод, приготвен от човешки тъкани, заразени с борелия (комби за прилага при съмнение за друг вид борелия). Тъй като е силно разредено и потенцирано, това лекарство е гарантирано безвредно (както и всички хомеопатични лекарства), тъй като потенциите над 12с не съдържат никакви материални следи от изходните вещества. Препоръчва се при съмнение за заразяване с борелия в курс 4х4 или по-дълъг. Обикновено се използват потенции 30с, 200с, 1м и 10м, които се дават в тази последователност по 2 седмици (4 приема) от всяка, само в два дни от седмицата, например в понеделник и четвъртък вечер, по 1-2 гранули. При нужда курсът може да се повтори или да се даде по-висока потенция.

Apis mellifica (Apis): Може да бъде полезно за на някои аспекти на лаймска болест, свързани с възпаление и оток, например остри ставни възпаления, съпроводени с остра болка и бързо настъпващ оток, особено ако тези симптоми се подобряват при прилагане на студено. Ако след ухапване от кърлеж на мястото се появят симптоми като зачервяване, оток или болезненост, подобни на тези от пчелно ужилване, Апис може да помогне за облекчаване. Общо възпаление, което може да включва оток на лицето или други части на тялото, също може да бъде лекувано с Апис.

Важно е лечението с хомеопатия да се извършва под наблюдението на квалифициран хомеопат. Дозировката и честотата на прием зависят от индивидуалните симптоми и реакция на пациента. Хомеопатията може да се използва като допълнение към стандартното лечение на лаймска болест с антибиотици, без да го замества напълно, особено при сериозни случаи. От друга страна, не всички пациенти се повлияват от антибиотици, така че при тях хомеопатият може да се окаже спасение.

Лаймска болест по животните

Лаймска болест може да засегне широк спектър от диви животни, особено тези, които живеят в райони с висока популация на кърлежи. Бактерията Borrelia burgdorferi, причинител на заболяването, се предава чрез ухапвания от заразени кърлежи от рода Ixodes. Някои от най-често срещаните диви животни, които могат да бъдат заразени, включват:

Елени – Често са домакини на кърлежите, които разпространяват лаймската болест. Те са критичен компонент в цикъла на заразяване, но често не показват явни симптоми на болестта.
Гризачи – Мишки, плъхове и други малки гризачи са резервоари на бактерията и могат да бъдат източник на инфекция за кърлежите, които след това заразяват по-големи животни и хора.
Лисици – Те също могат да бъдат заразени с лаймска болест, като подобно на други диви животни, могат да не покажат явни симптоми.
Вълци – Както споменахме по-рано, вълците могат да се заразят с лаймска болест и да изпитват симптоми като летаргия, ставни болки, и треска.
Мечки – Въпреки че случаите на лаймска болест при мечки са рядкост, те също могат потенциално да бъдат заразени.
Птици – Някои видове птици могат да бъдат домакини на кърлежи и да спомогнат за разпространението на бактерията през големи разстояния.

Лаймската болест обикновено не предизвиква тежки симптоми при дивите животни, което прави трудно идентифицирането и диагностицирането на заболяването в дивата природа. Въпреки това, заболяването може да влияе на здравето и поведението на заразените животни, което от своя страна може да окаже влияние върху популациите на дивите животни. Ролята на дивата фауна като резервоари на Borrelia burgdorferi подчертава необходимостта от управление на екосистемите и контрол на популациите на кърлежи за предотвратяване на разпространението на болестта.

Лаймска болест може да засегне и домашни животни като кучета, котки, коне и кози. Все пак, степента и видът на симптомите могат да варират в зависимост от вида животно.

Симптомите на лаймска болест при кучета включват:

Летаргия – Забележимо намаляване на енергийните нива и обща апатия.
Ставни болки – Кучето може да изпитва болка в ставите, което се проявява с нежелание да се движи или скованост, особено след почивка.
Подуване на ставите – Възпаление и подуване в една или повече стави, което може да бъде болезнено при допир.
Треска – Възможно е да се наблюдава повишена телесна температура.
Подути лимфни възли – Лимфните възли близо до мястото на ухапване могат да се увеличат и станат лесно усещаеми под кожата.
Промяна в поведението – Кучето може да стане по-раздразнително или да изглежда обезпокоено.
Проблеми с ходенето – Наблюдава се затруднено и болезнено движение като засегнатата става се щади.

Диагностицирането на лаймска болест при кучета обикновено включва серологични тестове, които откриват антитела към бактерията Borrelia burgdorferi. Важно е да се отбележи, че не всички кучета, които са заразени, показват ясни симптоми, затова редовните ветеринарни прегледи са от съществено значение, особено ако живеете в район с висока засегнатост от кърлежи.

Лечението обикновено включва администриране на антибиотици, като доxициклин, за период от няколко седмици. Според симптомите може да се дават същите хомеопатични лекарства, както при хората.

Освен това, поддържането на кучето добре хидратирано и осигуряването на адекватна почивка са важни части от възстановяването. Профилактиката срещу кърлежи, включително редовното използване на препарати против кърлежи и проверка на кучето след разходки в природата, също е ключова за предотвратяване на инфекцията.

Котките са по-малко податливи на лаймска болест в сравнение с кучетата, но все пак могат да се заразят. Те рядко показват симптоми, а когато го правят, те могат да включват летаргия, лека треска и ставни болки Изследванията за лаймска болест при котки са по-рядко срещани, и диагностицирането може да е по-трудно.

Конете могат да показват по-ясни симптоми на лаймска болест, което включва:

Ставни болки и подуване – особено в големите стави
Нервни проблеми – като поведенчески промени или мускулни тремори
Летаргия
Чувствителност на кожата – непоносимост към докосване

Конете изискват сериозно лечение с антибиотици под надзор от ветеринар.

Кози и други малки преживни животни: Информацията за лаймска болест при кози и други малки преживни животни е ограничена, но се предполага, че те също могат да се заразят. Симптомите може да са неспецифични и да включват летаргия, треска иу величение на лимфните възли.

За всички тези животни, превенцията е ключова. Използването на продукти за контрол на кърлежи и редовни проверки за кърлежи след излизане навън са важни стъпки. При наличие на симптоми или подозрение за лаймска болест, е важно да се консултирате с ветеринар, който може да предложи подходящо лечение и да управлява здравето на вашето животно с антибиотици и поддържащи грижи.

Същите хомеопатични лекарства, които бяха разгледани при хората, може да се дават и на животни според симптомите.